Отиваме да чакаме пред приемната, а после един от служителите на краля излиза и се провиква: "Лейди Маргарет Боуфорт!", всички се оглеждат и ме виждат. Изживявам един миг, един наистина прекрасен миг, когато чувствам, че всички ме гледат, но се сещам да сведа очи и да презра светската суета, а после майка ми влиза начело в приемната на краля.

Кралят е на големия си трон с окаченото на облегалката брокатено покривало, до него има почти също толкова голям трон за кралицата. Тя е със светли коси и кафяви очи, с кръгло, безизразно лице, и прав нос. Мисля си, че изглежда красива и разглезена, а кралят до нея изглежда крехък и блед. Не мога да кажа, че забелязвам особена светлина на святост при този пръв оглед. Той изглежда съвсем нормално. Усмихва ми се, когато влизам и правя реверанс, но кралицата премества поглед от червените рози върху подгъва на роклята ми към коронката, която придържа воала ми, а после извръща очи, сякаш няма особено високо мнение за мен. Предполагам, че, тъй като е французойка, тя не разбира коя съм. Някой е трябвало да ѝ каже, че ако не роди бебе, ще трябва да намерят друго момче, което да бъде техен наследник от рода Ланкастър, и то като нищо би могло да бъде моето. Сигурна съм, че тогава щеше да ми обърне повече внимание. Но тя е светска жена. Французите могат да бъдат ужасно отдадени на светските неща: забелязала съм го от това, което съм чела. Сигурна съм, че тя дори нямаше да види светлината у Девата Жана. Не мога да се изненадвам, че не ми се възхищава.

До нея седи изключително красива жена, може би най-красивата жена, която съм виждала. Носи синя рокля, с минаващи през тъканта сребърни нишки, която блещука като вода. Бихте си помислили, че е люспеста като риба. Тя вижда, че се взирам в нея, и ми се усмихва в отговор, при което лицето ѝ засиява от топла красота като слънчева светлина върху водата в летен ден.

– Коя е тази? – прошепвам на майка си, която ме ощипва по ръката, за да ми напомни да пазя тишина.

– Жакета Ривърс. Престани да зяпаш – изсъсква майка ми и отново ме ощипва по ръката, за да ме върне в настоящето. Правя много нисък реверанс и се усмихвам на краля.

– Поверявам дъщеря ви на опеката на обичните си полубратя, Едмънд и Джаспър Тюдор – казва кралят на майка ми. – Тя може да живее с вас, докато ѝ дойде времето да се омъжи.

Кралицата извръща поглед и прошепва нещо на Жакета, която се навежда напред като върба край поток, с воал, надиплен около високата ѝ диадема, за да слуша. Кралицата не изглежда много доволна от тази новина, но аз съм слисана. Чакам някой да поиска съгласието ми, за да мога да обясня, че ми е предопределен живот, изпълнен със святост, но майка ми просто прави реверанс и се дръпва назад, а после напред пристъпва някой друг, и изглежда, че всичко е свършило. Кралят почти не ме е погледнал, не знае нищо за мен, не повече, отколкото знаеше, преди да вляза в стаята, и въпреки това ме повери на нов настойник, на друг непознат. Как е възможно да не осъзнава, че съм дете с особена святост, какъвто е бил и той? Няма ли да получа възможност да му разкажа за своите колене като на светица?

– Може ли да кажа нещо? – прошепвам на майка си.

– Не, разбира се, че не.

Тогава как ще узнае той коя съм, ако Бог не побърза да му каже?

– Е, какво ще стане сега?

– Ще изчакаме, докато другите просители се срещнат с краля, а после ще влезем да обядваме – отвръща тя.

– Не, имам предвид, какво ще стане с мен?

Тя ме поглежда, сякаш съм глупачка, задето не разбирам.

– Ще бъдеш сгодена отново – казва тя. – Нима не чу, Маргарет? Иска ми се да внимаваш. Това е още по-добър брак за теб. Ще бъдеш най-напред повереница, а после – съпруга, на Едмънд Тюдор, полубратът на краля. Момчетата Тюдор са синове на майката на самия крал, кралица Катерина дьо Валоа, от втория ѝ брак с Оуен Тюдор. Има двама братя Тюдор, и двамата – големи фаворити на краля: Едмънд и Джаспър. И двамата – с наполовина кралска кръв, и двамата – ползващи се с благоволение. Ще се омъжиш за по-възрастния.

– Той няма ли да иска първо да се срещне с мен?

– Защо му е да го прави?

– За да разбере дали ме харесва?

Тя поклаща глава:

– Те не искат теб – казва. – А сина, който ще родиш.

– Но аз съм само на девет.

– Той може да почака, докато станеш на дванайсет – казва тя.

– Тогава ще се омъжа?

– Разбира се – казва тя, сякаш съм глупачка, че питам.

– А на колко години ще бъде той?

Тя се замисля за миг:

– Двайсет и пет.

Примигвам.

– Къде ще спи? – питам. Мисля си за къщата в Блетсоу, в която няма празни стаи за един тромав и непохватен млад мъж и неговата свита, нито за по-младия му брат.

Тя се засмива:

– О, Маргарет. Няма да останеш у дома с мен. Ще отидеш да живееш с него и брат му, в двореца Ламфи, в Уелс.

Примигвам.

– Почитаема майко, нима ще ме отпратите да живея сама с двама възрастни, зрели мъже, в Уелс? Когато стана на дванайсет?

Тя свива рамене, сякаш съжалява за това, но нищо не може да се направи.

– Това е добър брак – казва тя. – Кралска кръв и от двете страни на брачната двойка. Ако имаш син, той ще има много силно основание да претендира за трона. Ти си сродница на краля, а съпругът ти е полубрат на краля. Всяко момче, което ви се роди, ще държи Ричард Йоркски на разстояние от престола завинаги. Мисли си за това: не мисли за нищо друго.

Август 1453

 Майка ми казва, че времето ще мине бързо, но, разбира се, то не минава. Дните продължават по цяла вечност, и никога нищо не се случва. Полубратята и полусестрите ми от първия брак на майка ми във фамилията Сейнт Джон не проявяват по-голямо уважение към мен сега, когато предстои да се омъжа за един Тюдор, отколкото когато щях да се омъжа за човек от фамилията Дьо ла Пол. Всъщност, сега те ми се присмиват, че ще живея в Уелс, за който ми разказват, че бил място, обитавано от дракони и вещици, където нямало пътища, а само огромни замъци в тъмни гори, където от водоскоците се издигали водни вещици и омагьосвали смъртни мъже, а вълците се скитали на огромни глутници и ядяли хора. Абсолютно нищо не се променя, докато една вечер, по време на семейните молитви, майка ми изрича името на краля с по-голямо от обичайното си благоволение, и всички трябва да останем на колене половин час повече, за да се молим за здравето на краля, Хенри VI, в този момент, в мига на неговите беди, и да се помолим на Нашата Повелителка новото бебе, което сега е в царствената утроба на кралицата, да се окаже момче и нов принц за Ланкастър.

Не завършвам с "Амин" молитвата за здравето на кралицата, понеже си спомням, че тя не се държа особено дружелюбно с мен, и че всяко дете, което тя ще роди, ще заеме мястото ми като следващия наследник на Ланкастър. Не се моля да не роди живо дете, защото това би било урочасване, а също и грехът на завистта; но съм сигурна, че липсата на въодушевление в молитвите ми ще бъде разбрана от Нашата Повелителка, която е Небесна Царица и е напълно наясно с престолонаследието и колко трудно е да бъдеш една от наследниците на трона, но да си момиче. Каквото и да се случи в бъдеще, никога не бих могла да бъда кралица: никой няма да го приеме. Но ако родя син, той ще има добро основание да претендира да стане крал. Самата Богородица е родила момче, разбира се, което било именно каквото всички искали, и така станала Нашата Владичица, Небесна Царица, и можела да се подписва като Кралица Мария: Maria R.

Изчаквам, докато полубратята и полусестрите ми продължат напред, забързани да отидат на вечеря, и питам майка си защо се молим толкова горещо за здравето на краля, и какво има предвид, като казва "в мига на неговите беди"? Лицето ѝ е изопнато от тревога.

– Днес получих писмо от новия ти настойник, Едмънд Тюдор – казва тя. – Съобщава ми, че кралят е изпаднал в някакъв транс. Не казва нищо и не прави нищо: седи неподвижно със забит в земята поглед и нищо не може да го събуди.

– Бог ли му говори?

Тя изсумтява раздразнително:

– Е, кой знае? Кой знае? Сигурна съм, че твоето благочестие наистина говори добре за теб, Маргарет. Но със сигурност, ако Бог говори на краля, то тогава Той не е избрал най-подходящото време за този разговор. Ако кралят покаже някакви признаци на слабост, Йоркският херцог непременно ще се възползва от възможността да заграби властта. Кралицата отиде в парламента, за да предяви искане всички правомощия на краля да се дадат на нея, но те никога няма да ѝ се доверят. Ще определят Ричард, херцога на Йорк, за регент вместо нея. Сигурно е. Тогава ще бъдем управлявани от фамилията Йорк, и ще видиш как в съдбата ни ще настъпи промяна към по-лошо.

– Каква промяна?

– Ако кралят не се съвземе, на негово място ще ни управлява Ричард Йорк, и той и семейството му ще се наслаждават на продължително регентство, докато бебето на кралицата порасне и стане мъж. Ще разполагат с години, през които да се настанят на най-добрите постове в църквата, във Франция, и на най-добрите постове в Англия. – Тя върви забързано пред мен към голямата зала, пришпорвана от собственото си раздразнение. – Мога да очаквам да се случи да дойдат и при мен, за да опитат да провалят твоя годеж. Няма да допуснат да бъдеш сгодена за един Тюдор или Ланкастър. Ще искат да се омъжиш за някого от тяхната фамилия, така че синът ти да бъде техен наследник, а аз ще трябва да се преборя с тях, ако родът Ланкастър трябва да продължи чрез теб. А това ще ми навлече омразата на Ричард от Йорк, и години на беди.

– Но защо това има толкова голямо значение? – питам, като почти тичам, за да не изоставам от нея, надолу по дългия коридор. – Всички сме с кралска кръв. Защо трябва да бъдем съперници? Всички сме Плантагенети, всички сме потомци на Едуард III. Всички сме братовчеди. Ричард, херцог Йорк, е братовчед на краля, точно както и аз.

Тя се нахвърля върху мен: роклята ѝ излъчва ухание на лавандула, полите ѝ метат билките, с които е посипан подът:

– Може и да сме от същата фамилия, но именно по тази причина не сме приятели, защото си съперничим за трона. Кои кавги са по-лоши от семейните свади? Може всички да сме братовчеди, но те са от фамилията Йорк, а ние сме от фамилията Ланкастър. Никога не го забравяй. Ние, от Ланкастър, сме от рода, произхождащ пряко от Едуард III чрез сина му, Джон Гонт. Пряката линия! Но фамилията Йорк може да проследи произхода си назад само до по-младия брат на Джон Гонт, Едмънд. Те са по-млад род: те не са потомци на наследника на Едуард: потомци са на по-млад брат. Те могат да наследят трона на Англия, само ако не е останало момче от рода Ланкастър. Затова – помисли си, Маргарет! – на какво мислиш, че се надяват, когато кралят на Англия изпада в транс, а детето му е още неродено? Какво мислиш, че си мечтаят, след като ти си наследница на Ланкастър, но си само момиче, и дори още неомъжена? Камо ли пък – бременна със син?

– Биха искали да се омъжа за човек от тяхната фамилия? – питам, объркана при мисълта за още един годеж.

Тя се изсмива кратко:

– Това – или, честно казано, биха предпочели да те видят мъртва.

Това ми затваря устата. Мисълта, че цяла фамилия, изтъкнат род като Йорк, би искал смъртта ми, е плашеща.

– Но кралят със сигурност ще се събуди? И тогава всичко ще бъде наред. И неговото бебе може да е син. И тогава то ще стане наследник на Ланкастър, и всичко ще бъде наред.

– Дай Боже кралят да се събуди скоро – казва тя. – Но би трябвало да се молиш да няма бебе, което да те измести. И дай Боже незабавно да уредим да се омъжиш и да споделиш брачно ложе. Защото никой не е защитен от амбициите на династията Йорк.

Октомври 1453

 Кралят продължава да сънува, усмихвайки се в своя транс. В стаята си, сама, аз се опитвам да седя, както говорят, че седи той, и да се взирам в дъските на пода, в случай, че Бог ми се яви, както се е явил на краля. Опитвам се да бъда глуха за шумовете от двора на конюшнята отвън пред прозореца ми и за високото пеене откъм перачницата, където някой бъхти с бухалка дрехи върху дъска за пране. Опитвам се да оставя душата си да се понесе към Бог, и да почувствам омайващия покой, който сигурно къпе душата на краля, така че той не вижда разтревожените лица на съветниците си и е сляп дори за съпругата си, когато тя слага новородения му невръстен син в ръцете му и му казва да се събуди и да поздрави малкия принц Едуард, наследник на трона на Англия. Дори когато, разгневена, тя изкрещява в лицето му, че трябва да се събуди, иначе фамилията Ланкастър ще бъде унищожена.

Опитвам се да изпадна в божествен транс, в какъвто е кралят, но все някой идва и блъска по вратата ми или вика по коридора да отида и да изпълня някакви свои задължения, и отново бивам въвлечена в обикновения грешен свят, и се събуждам. Голямата загадка за Англия е, че кралят не се събужда, а докато той седи, чувайки само словата на ангелите, човекът, присвоил си властта на регент на Англия, Ричард, херцог Йоркски, поема юздите на управлението в собствените си ръце, започва сам да се държи като крал, и така се налага Маргарет, кралицата, да събере приятелите си и да ги предупреди, че може да има нужда от помощта им, за да защити невръстния си син. Дори само предупреждението е достатъчно да породи смут. Из цяла Англия мъже започват да събират войски и да обмислят дали ще им е по-добре да останат под властта на една мразена френска кралица със законороден невръстен принц на ръце, или да последват красивия и обичан англичанин, Ричард Йоркски, натам, накъдето ще го отведе амбицията му.