Шарън се надигна с известни затруднения заради обема си, намери огромната си брезентова чанта и извади отвътре още папки, списания и изрезки от вестници. Сиг си помисли, че би могла да полудее.

— Добре. За операцията. Класифицирала съм ги по няколко признака. — Шарън започна да подрежда върху масичката разноцветни папки. — Тук съм отделила всички неженени мъже от околността, на седемдесет и над седемдесет, които притежават повече от петдесет милиона. — Погледна Брус и Сиг с тревога. — Не знаех дали трябва да сложа границата на петдесет, или на сто, но нямаше много с над сто, така че избрах петдесет, съвсем произволно. Запазих началния списък, така че, ако искате, мога да се върна назад.

— Мисля, че си взела правилното решение, Шарън — каза й Брус.

Шарън кимна.

— Класифицирах ги още по местожителство, религия, предишни бракове… — Вдигна очи. — Отделих овдовелите от разведените. Не бях много сигурна, но реших, че по-нататък това може да се окаже от значение. Сред разведените отделих тези, които са били осъдени да платят по-солени компенсации. Освен това ги категоризирах според това дали изискват брачен договор, или не. Най-накрая проверих склонността им към благотворителност… нали търсим щедър тип?

Сиг наля последното кафе в сервиза от костен порцелан. Можеше и да има финансови проблеми, но нямаше намерение да не се храни в порцелан. Шарън разпечата списъка и го връчи на Сиг и Брус като оправдание.

— Е, това е първоначалният ми анализ. Тук е Бърнард Кринц. Тук са Джон Глендън Станфорд и Робърт Химълфарб. Мисля, че тези тримата са добро начало. Живеят тук, в Ню Йорк. — Замълча за момент. — Е, Химълфарб е чак в Сандс Пойнт, но води светски живот в Манхатън.

Сиг огледа откритията на Шарън.

— Добри цели — съгласи се тя.

— Ето за какво в края на краищата е полезно да имаш педантична сестра анален тип — подхвърли Брус.

Лицето на Шарън се сбръчка като празна бирена кутия в чело на атлет.

— Работих много усърдно върху всичко това. Не е нужно да ме упрекваш.

— Шари, той не те упреква — увери я Сиг. — Това е начинът му да ти каже, че одобрява работата ти.

Шарън погледна брат си.

— Така ли е? Смяташ ли, че съм свършила добра работа?

— Мисля, че работата ти е чудесна. Шари, чудесна е.

— Честно?

Брус вдигна ръка като пътен полицай, който спира кола.

— Шарън, млъкни. Винаги прекаляваш. Няма да те хваля повече. Свършила си добра работа, така че сега трябва да продължаваме.

Сиг поръча още кафе — не правеше кафе у дома, а го поръчваше от гръцкото заведение на ъгъла. Без да разговарят, тримата прегледаха находките на Шарън. Преглътнаха порцията, като от време на време подсвиркваха и възклицаваха при броя на къщите, бившите съпруги и офшорните банкови сметки на кандидатите.

— Шари, това наистина е изключително — каза най-накрая Сиг. — Свършила си чудесна работа. — Шарън се изчерви от гордост.

Брус я погледна с възхищение.

— Шарън, знаеш ли, че за бизнеса ми трябва точно такова маркетингово проучване.

— Шарън, защо не си намериш работа? Забрави за нещастната кариера на Барни — каза Сиг. — Парите определено са ти необходими.

— О, не мога да го направя. В момента библиотеките не наемат никого. — Шарън сви рамене. — Така или иначе, не аз, а Барни има нужда от по-високо мнение за самия себе си.

— Наречи я Клеопатра, царицата на отрицанието — подхвърли Брус.

— Шари, не е нужно да работиш в библиотека. Ти можеш да правиш това. — Сиг размаха листа. — Това е чудесно маркетингово проучване. Задълбочено и цялостно.

Шарън поклати глава.

— Кой ще ме вземе на работа?

— Знаеш ли какво виждам тук? — попита Брус. Другите двама поклатиха глави. — Виждам съвършения господин.

— Няма съвършени хора.

— Даа! Но аз нямах предвид буквално. — Брус отвори папката. — Този тип живее тук, в Ню Йорк, фрашкан е с пари, вдовец е и дава големи суми за благотворителни цели.

— Кой е той? — пожела да се осведоми Сиг.

— Бърнард Е. Кринц.

— Архитектът? — попита Сиг.

— Да. — Брус вдигна поглед към тавана и придоби вид на киноактьор, както го наричаше Шарън. — Ей, ще бъде като някой филм с Патриша Нийл и Гари Купър. Без сексуалните сцени. — Брус потрепери и вдигна един лист. — Ей, вижте това! Май няма да е съвсем така. Второто му име е Егберт. Майка му трябва да го е мразела.

— Филис Кринц! Фю! — възкликна Сиг.

— Няма да говориш така, когато видиш счетоводния му баланс. — Брус подаде папката на сестрите си. И двете повдигнаха вежди, дълбоко впечатлени.

— Е, какво значение има името? — попита Шарън и сви рамене.

— Голямо — отвърна Брус. — Ротшилд звучи добре. Рокфелер звучи добре. Бил Гейтс звучи много добре.

— Имена! Не ми говорете за имена! „Сюзън“! Има ли нещо по-банално от това? — попита Сиг ядосано. — Има ли изобщо име, което да е по-старомодно, по-отегчително, по-стереотипно тъпо от Сюзън?

— А как ти звучи „Брус“? Това ли е име, с което да се гордееш? Като че ли е искала да стана какъвто съм.

Шарън вдигна очи.

— От какво се оплаквате вие двамата? Аз нося името на жена, която е бръкнала в агнешки задник, за да си изкара прехраната.

Отрезвени, братът и сестрата на Шари се спогледаха и кимнаха.

— Права е — призна Сиг.

— Я да видим — заразсъждава Брус и размаха папката. — Ако приемем, че сме набелязали целта си, как ще накараме мама да се срещне с него?

— Най-напред ще проверим в какви събития възнамерява да участва. Тези хора водят светски живот — ходят на премиери, на театър, по приеми. Особено тези, които са склонни към благотворителност — каза Сиг. — Знам кои светски мероприятия подпомага моята фирма, така че ще успея да уредя да седнат заедно. Целта е налице, остава да се приближим до нея. Ако мама получи покана, трябва да сме сигурни, че ще се срещне с него и той ще я хареса.

— Добре. А как смяташ да уредиш второто?

— Ясно е, че някой от нас ще трябва да я придружава, за да се погрижи целта да я забележи. Иначе няма да стане.

— Няма да съм аз — каза Брус. — Достатъчно лошо е да те унижават например в супермаркет, да не говорим за някакъв…

— О, аз нямам нищо против да отида на прием — обади се Шарън.

— Изключено — каза Брус. — Сиг, отиваш ти, с Филип Норман.

Сиг едва не се изчерви. Нямаше сили да признае, че Филип я е зарязал.

— Не мисля — каза тя максимално небрежно. — Слушай, всичко това ще струва ужасно много пари. Тоалетите, билетите, лимузината. Брус, мисля, че трябва да отидем заедно с теб, за да сме абсолютно сигурни, че мама ще се появи пред целта. — Обърна се към Шарън. — Шарън, ти си нашето тайно оръжие. Дотук свърши чудесна работа, но сега трябва да се заемеш с подготовката на следващата фаза.

— Каква следваща фаза? Аз не мога да правя нищо друго.

— Можеш. Просто открий кога ще се състоят следващите големи благотворителни събития в Ню Йорк. Аз ще проверя кои от тях спонсорира нашата фирма и дали някой от тези трима палячовци смята да присъства. След това ще изровиш всичко друго, което можеш, за първата цел. — Върна папките на Шарън. — Излишно е да казвам, че ако нещо се обърка в тази операция, ще отречем всякаква връзка с…

Брус я прекъсна:

— Права си. Това е Мисия невъзможна.

Сиг остави папката, която беше в ръката й.

— Както и да е. Едно знам със сигурност — не можеш да хванеш риба, ако нямаш стръв. Шарън свърши своята работа, аз върша моята. Да видим какво ще направиш с мама, когато пристигне.

Шест

Братът и сестрите нервно чакаха на летище „Ла Гуардия“. От изхода се точеше група хора като добитък, тръгнал на заколение. След тях крачеше Филис.

— Изумително — каза Брус сото воче1. — Прилича на Кийзър Сози от „Обикновените заподозрени“. Куцука с хората, но никой не подозира смъртоносните й умения.

— Млъкни — предупреди го Сиг. — Идва. Ще те чуе.

— Опитайте се да изглеждате щастливи, че я виждате — каза Шарън, но нито Сиг, нито Брус я слушаха. — Здравей, мамо — пропя Шарън с престорено весел глас.

Филис се приближи до тях.

— Откъде знаете, че идвам? — попита тя.

— Обади ни се госпожа Кац.

— Обяснимо. Тя просто не може да си държи устата затворена — кимна Филис. — Е? Няма цветя? — попита тя, погледна Шарън и добави: — Шари, надебеляла си поне с петнайсет килограма. — Шарън се стопи пред погледа й. — Аз дебелеех, когато имах сексуални проблеми. Барни напълно импотентен ли е вече? — Филис целуна дебелата си дъщеря, която се отдръпна инстинктивно.

— Да започваме игрите! — обади се Брус.

Филис се обърна към него.

— Е, как върви бизнесът с картички за обратни? Стана ли милионер вече? — Целуна Брус по бузата и махна с ръка. — Боже мой, имаш повече парфюм от мен!

— Поне е добър.

Най-накрая Филис огледа критично и Сиг.

— Много хора смятат, че червеното и черното си подхождат, Сюзън. — Сви рамене. — Не ме питай защо.

— Може би, защото са класика — усмихна се Сиг.

— Или защото са банални? — отвърна Филис и отново сви рамене. — Не и ако искаш да приличаш на мажоретка с барабанче обаче… рам-там-там, рам-там-там. — Филис намигна на Сиг и огледа космополитната блъсканица на летището. Тук коледните финтифлюшки изглеждаха добре — цветните играчки, гирляндите, червените панделки, белият сняг… е, всъщност беше сив… зад стъклата. — Хайде да отидем да си взема багажа, преди някой перко да си е тръгнал с него.

Сестрите и братът, зашеметени от взривната вълна, тръгнаха послушно до Филис. Тя се усмихна широко.

— Ужасно хубаво е да се върнеш в Ню Йорк. Да разговаряш с онези от Флорида е все едно да дъвчеш авокадо — толкова са меки! Хората тук са като пелмени — когато ги дъвчеш, мускулите на челюстта ти се напрягат. В самолета имах приятен разговор.

— Можеш ли да си представиш какво е да си принуден да седиш до мама?

— О, Боже! — въздъхна Шарън. — Хваща ме клаустрофобия само като си го помисля. Къде е помпата ми?

— Поиска телефонния ми номер — добави Филис самодоволно.

— Какво искаше да ти продаде? — попита Брус и дръпна от „Марлборо“-то, въпреки табелките „Пушенето забранено“.

— Има ли някакво значение? Тя и без това няма пари — припомни му Сиг.

— Така да е — изсумтя Филис. — Беше много симпатичен.

Брус въздъхна дълбоко.

— Започна се — каза той напевно. — Шари е дебела, мама е скучна, Сиг е неомъжена, а аз съм лош син.

Филис се обърна и изгледа дима от цигарата му неодобрително. Размаха покритата си със старчески петна длан пред лицето му.

— С този дим убиваш и двама ни.

— Не е достатъчно бързо — промърмори Брус.

Филис се престори, че не е чула и забърза към багажното, с вид на човек, готов да сдъвче всекиго. Трите й зашеметени деца я последваха.

— Невероятно. Колкото и често да я виждам, в промеждутъците забравям за какво става дума — отбеляза Брус.

— Това казват и за неидентифицираните летящи обекти — припомни му Сиг. — Съмняващите се не престават да упорстват.

— Нищо чудно, че съм дебела — промърмори Шарън със съжаление.

— Нищо чудно, че съм неомъжена — добави Сиг.

— Нищо чудно, че съм обратен.

— Брус, ти си обратен!? — попита Сиг с престорено изумление.

Брус я изгледа смъртоносно.

— Да забравим операция „търсене на дъртак“. Хайде чисто и просто да я убием — предложи Шарън и погледна кръвнишки. — И не съм надебеляла с петнайсет килограма. Най-много с десет.

— Петнайсет — подвикна през рамо майка им, която бе доста по-напред.

— Боже мой — обади се Брус, — все още е запазила сетивата си.