— Нали не искаш бебето ни да пострада?
Как да възрази?
— Имаш право — отговори й и натовари двете кутии върху планината от стоки, които вече бяха избрали. Бяха напълнили две колички; сега работеха върху третата. — Между другото, колко е часът?
— Три и десет. Минаха десетина минути, откакто ме попита за последно.
— Така ли? Стори ми се, че е по-късно.
— Така каза и преди десет минути.
— Съжалявам.
— Предупредих те, че ще се отегчиш.
— Не съм отегчен — излъга той. — За разлика от някои бащи аз съм загрижен за детето си.
Тя очевидно се развесели.
— Добре. А и почти приключихме.
— О?
— Искам само да поогледам набързо дрешките.
— Чудесно! — усмихна се насила Джеръми, мислейки си колко неправдоподобно звучи сценарият за бързия оглед.
— Няма да се бавя.
— Не е необходимо да бързаш — отвърна галантно той.
И тя не прибърза. Стори му се, че разглеждаха дрехите шест години. С подути крака и с чувството, че е товарно добиче, Джеръми приседна на ръба на един рафт. Лекси, от своя страна, огледа старателно всяка дрешка, изложена в магазина. Взимаше ги една по една, разгъваше ги, вдигаше ги и или се намръщваше, или се усмихваше, представяйки си бебето им облечено в тях. Което, разбира се, на него му се струваше напълно безсмислено, понеже не знаеха как ще изглежда то.
— Какво ще кажеш за Савана? — попита Лекси, вдигнала поредната дрешка — розова с виолетови зайчета.
— Ходил съм само веднъж — отбеляза.
Тя остави дрешката.
— Говоря за името на бебето. Харесва ли ти Савана?
Джеръми се замисли.
— Не. Прекалено южняшко е.
— Че какво от това? Тя е южнячка.
— Но баща й е янки.
— Добре де. Какви имена харесваш?
— Анна?
— Като половината жени от семейството ти?
Вярно, помисли си Джеръми.
— Но пък всички ще останат поласкани.
Лекси поклати глава.
— Не бива да е Анна. Трябва да има свое име.
— Оливия?
Лекси пак поклати глава.
— Не. Не бива да й го причиняваме.
— Какво му е на Оливия?
— Имах съученичка Оливия. Беше с ужасно акне.
— Е, и?
— Навява ми лоши спомени.
Джеръми кимна. Разумен довод. Той например не би кръстил дъщеря си Мария.
— Ти имаш ли други идеи?
— Мислех си за Бони? Как ти се струва?
— Не, излизах с една Бони. Имаше лош дъх.
— Шарън?
Той сви рамене.
— Същото. Само че Шарън беше клептоманка.
— Линда?
Той поклати глава.
— Съжалявам. Линда ме замери с обувка.
Лекси го изгледа изпитателно.
— С колко жени си излизал през последните десет години?
— Нямам представа. Защо?
— Защото имам чувството, че си отметнал всички имена на света.
— Не е вярно.
— Кажи едно име тогава.
Джеръми се замисли.
— Гъртруд. Честна дума, никога не съм излизал с жена на име Гъртруд.
Лекси присви устни, вдигна отново дрешката, огледа я още веднъж и я остави. Посегна към друга. Остават още около десет милиона, помисли си Джеръми. С тази скорост бебето щеше да се роди в магазина.
Лекси вдигна нова дрешка и го погледна.
— Хмм…
— Какво?
— Гъртруд? Имах леля Гъртруд. Не съм срещала по-мила жена. — По лицето й се изписа отнесено изражение, сякаш е погълната от спомени. — Може би си струва да помислим…
— Чакай — възкликна Джеръми, уплашен, че на някого е възможно да му хрумне да нарече дете Гъртруд. — Шегуваш се, нали?
— Ще я наричаме Гърти. Или Труди.
Джеръми стана.
— В никакъв случай — отсече. — Склонен съм да се примиря с много неща, но бебето ни няма да се казва Гъртруд. Точка! Като баща имам думата и отказвам да нарека дъщеря си Гъртруд. Попита ме за име на жена, с която не съм излизал.
— Добре — съгласи се Лекси и остави дрешката. — Бездруго се шегувах. Името не ми харесва. — Застана до него и го прегърна. — Знаеш ли? Искам да ти се реванширам за висенето в магазина. Какво ще кажеш за романтична вечеря вкъщи? Със свещи и вино… така де, вино за теб. А след вечеря ще измислим нещо интересно.
Осъзна, че само Лекси е способна да внесе ведрост в ден като този.
— Аз отговарям за интересната част.
— Очаквам с нетърпение да чуя предложението ти.
— Ами ако се наложи да ти покажа?
— Още по-добре — усмихна се тя, но когато се надигна на пръсти да го целуне, телефонът й иззвъня.
Тя се отдръпна сепнато, затършува из чантата си да го извади и отговори на третото позвъняване.
— Ало?
Не каза нищо повече, но Джеръми усети, че се е случило нещо лошо.
Платиха бързо покупките, натовариха колата и след час седяха в „Хърбс“. Дорис говореше толкова бързо, че Джеръми едва я разбираше.
— Започни отначало — вдигна ръце той.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Не мога да си го обясня — каза. — Знам, че Рейчъл е неуравновесена, но никога не е правила така. Днес трябваше да е на работа. А никой не знае къде е отишла.
— Родни? — попита Джеръми.
— По-разтревожен е и от мен. Цел ден я търси. Родителите й също. Не е характерно за нея да изчезне, без да съобщи на никого къде отива. Ами ако й се е случило нещо?
Дорис едва се сдържаше да не се разплаче. Рейчъл работеше в ресторанта от дванайсет години, а с Лекси бяха приятелки от деца; Джеръми знаеше, че тя я смята за част от семейството.
— Сигурен съм, че няма нищо страшно. Решила е да си отдъхне извън града.
— Без да съобщи на никого? Без да ми се обади, че няма да дойде на работа? Без да каже на Родни?
— Какво точно ти обясни Родни? Скарали ли са се?
Дорис поклати глава.
— Нищо не ми каза. Дойде сутринта и попита дали Рейчъл е тук. Отговорих му, че още я няма, и седна да я чака. Рейчъл не се появи и той реши да провери в дома й. Върна се след малко да пита дали е пристигнала, защото я нямало вкъщи.
— Ядосан ли беше? — попита Лекси, включвайки се със закъснение в разговора.
— Не — отговори Дорис и взе платнената салфетка. — Беше разтревожен, но не и ядосан.
Лекси кимна, но замълча. Джеръми се размърда неспокойно.
— И не се е отбивала другаде? При родителите си?
Дорис мачкаше салфетката с пръсти, сякаш изстисква пране.
— Родни не ми каза, но знаеш какъв е. Сигурно я е търсил навсякъде.
— И колата й също я няма? — попита Джеръми.
Дорис кимна.
— Затова съм притеснена. Ами ако й се е случило нещо? Ако някой я е отвел?
— Искаш да кажеш, че някой я е похитил?
— Какво друго? Дори да поиска да замине, къде ще отиде? Тук е отраснала, семейството й е тук. Никога не съм я чувала да говори за някого от Рали или Норфък. Нито откъдето и да било. Не е от хората, които ще отпътуват, без да кажат на никого.
Джеръми замълча. Погледна към Лекси, която привидно ги слушаше, но изглеждаше отнесена, сякаш мисли за друго.
— Как вървят нещата между нея и Родни? — попита той. — Спомена, че са се счепкали наскоро.
— Това пък какво общо има? — учуди се Дорис. — Родни е по-притеснен и от мен. Той няма пръст в тази работа.
— Не казвам, че има. Опитвам се да разбера защо е заминала.
Дорис го изгледа втренчено.
— Знам какво си мислиш, Джеръми. Лесно е да обвиниш Родни, че е казал или направил нещо, което е отблъснало Рейчъл. Но не е така. Той няма нищо общо с това. Случилото се е свързано с Рейчъл. Или с някого другиго. Не замесвай Родни. Нещо се е случило с Рейчъл. Или просто е решила да замине. Това е.
Гласът й не допускаше възражения.
— Просто се опитвам да разбера какво е станало — повтори Джеръми.
Тонът на Дорис поомекна.
— Знам — каза тя. — И знам, че сигурно няма причина да се тревожа, но… но нещо не е наред. Рейчъл просто не би постъпила така.
— Родни издаде ли заповед за издирване? — попита Джеръми.
— Нямам представа — отвърна Дорис. — Знам само, че продължава да я търси. Обеща да ме осведомява, но имам лошо предчувствие. Това не биваше да се случва. Усещам, че ще последва нещо лошо. — Тя замълча. — Мисля, че е свързано с вас двамата.
Джеръми долови, че я водят не толкова чувствата, колкото инстинктите й. Макар охотно да се наричаше ясновидка и да твърдеше, че умее да предсказва пола на бебетата, Дорис не претендираше за прозрения по други въпроси. Сега обаче явно не се съмняваше в правотата си. Изчезването на Рейчъл някак си щеше да повлияе на всички.
— Не разбирам какво се опитваш да ни кажеш — рече й.
Дорис въздъхна и стана. Захвърли смачканата салфетка върху масата.
— И аз не разбирам — отрони и се обърна към прозореца. — Нищо не разбирам. Рейчъл я няма и знам, че трябва да се тревожа за нея. Безпокоя се, разбира се, но усещам и друго… Не мога да го обясня, но знам, че това не биваше да се случва и…
— Ще последва нещо лошо — довърши Лекси.
Дорис и Джеръми се обърнаха към нея. Гласът й звучеше убедено като гласа на Дорис; тонът й сякаш подсказваше, че разбира кристално ясно това, което баба й не съумява да изрази с думи. Джеръми пак се почувства като аутсайдер.
Дорис замълча; не беше необходимо да говори. Каквато и честота да споделяха, каквато и информация да протичаше безмълвно помежду им, Джеръми нямаше достъп до нея. Изведнъж почувства, че и двете биха могли да бъдат по-изчерпателни, ако пожелаят, но незнайно защо са решили да го държат в неведение. Както Лекси го държеше в неведение за онзи следобед на пейката с Родни.
Като по даден знак, Лекси се пресегна и положи длан върху ръката му.
— Ще остана за малко при Дорис.
Той отдръпна ръка. Дорис не продума.
Джеръми кимна и стана, отново обзет от чувството, че е пришълец. Опита се да се убеди, че Лекси иска да остане, за да успокои Дорис, и се насили да се усмихне.
— Да… добра идея.
— Сигурен съм, че Рейчъл е добре — избумтя гласът на Алвин в слушалката на мобилния телефон. — Голямо момиче е, знае какво прави.
След като си тръгна от „Хърбс“, Джеръми остави бебешките покупки в дома на Лекси. Размисли дали да не я почака там, но реши да се върне в „Грийнлийв“. Не за да пише, а за да поговори с Алвин. Започваха да го глождят съмнения дали наистина познава Лекси. Стори му се, че тя е по-загрижена за Родни, отколкото за приятелката си, и пак се запита какво ли означава внезапното заминаване на Рейчъл.
— Знам, но е странно, нали? Искам да кажа… ти я познаваш. Изглежда ли ти като човек, който ще тръгне ей така, без да съобщи на никого?
— Кой знае — отвърна Алвин. — Но вероятно е свързано с Родни.
— Защо смяташ така?
— Нали излиза с него? Може би са се скарали. Възможно е Рейчъл да подозира, че той все още е влюбен в Лекси. Навярно е решила да замине за няколко дни, за да си събере мислите. Както Лекси отпътува за крайбрежието.
Джеръми си спомни внезапното отпътуване на Лекси и се запита да не би това да е нещо, характерно за жените от Юга.
— Възможно е — съгласи се. — Но Родни не е казал нищо на Дорис.
"Дарът на светулките" отзывы
Отзывы читателей о книге "Дарът на светулките". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Дарът на светулките" друзьям в соцсетях.