— Заклевам ви! — извика Кам.

Мариса не му обърна внимание и продължи да сваля полата му, сякаш разопаковаше скъпоценно бижу.

Кам затвори окото си. Не искаше да гледа лицето й, когато тя види и останалите свидетелства за обезобразяването му.

Кам нямаше нищо под поличката.

Белези кръстосваха десния му крак; голяма рана започваше от плоския му корем и се плъзваше надолу към златистите косми около члена му, който се бе изправил в гордо непокорство. Сърцето на Мариса се изпълни с ужас и болка.

Кам усети как сълзите й капят по кожата му. Жалост. За нея той бе създание, предизвикващо жалост. Нещо много по-малко от мъж.

Окото му се разтвори, когато устните й го докоснаха, леко като перце, а косата й се разпръсна по корема и между краката му.

Мариса не можеше да измисли друг начин, за да покаже на Камерън, че мракът за него е свършил. Че сега има човек, с когото да сподели светлината. Не й трябваше смелост, за да го целува там, където не бе мислила, че може да докосне с уста, преди да прочете книгата; единственото, от което се нуждаеше, бе вярата, че нейната любов може да го излекува.

Нежните й целувки бяха като лек ветрец в летен ден, успокоителен балсам, който като с магия изтриваше белезите, нанесени на разкъсаната му плът. Дългата й коса докосваше кожата му като копринените шалчета, с които бе завързан.

Мариса усети тръпката, преминала по цялото му тяло, докато го целуваше. Насърчена, тя продължи пътуването си нагоре, по стегнатия му стомах, по ивицата косми, която водеше към широките му гърди. Прокарваше пръсти през златистата гора, докато стигна до едното зърно на гърдите му. Езикът й го облиза така, както той бе правил с нея.

Той пое шумно въздух и тя се усмихна разбиращо.

— Харесва ли ви така? — попита го тя; бе сигурна за отговора, но все пак искаше да чуе потвърждението му.

— Да, харесва ми — отговори Кам с дрезгав от вълнение глас. Не можеше да повярва, че тя прави това с него. Наслада изпълни тялото му до невероятна степен, сякаш бе избухнал пожар.

Мариса продължаваше с нежното си насилие, като се местеше все по-нагоре. Устните й проследиха костта на рамото му, като го хапеха лекичко. Шията му се изви и тя продължи пътя си натам, плъзгайки устни по белега, който минаваше през гърлото и страната му.

Мариса поспря за миг на гърдите му; харесваше й да усеща горещата му кожа, мъжката му миризма, реакциите му на нейните действия.

Оставаше да изтрие само още един белег.

Тъмнозлатистата му коса бе гъста и мека. Ръката й се плъзна по вълните и стигна до ширитчето, което придържаше черната му превръзка. Преди той да може да се възпротиви, тя я дръпна и откри окото му.

Кам остана неподвижен, вперил едната си синя зеница в зелените й очи, без да мига. Не можеше да се защити със завързаните си ръце. Сега тя бе открила и последната му тайна.

— Видяхте ли всичко, което искахте да видите?

Мариса втренчи поглед в ужасната рана. Онази кучка съзнателно бе ослепила Кам, обгаряйки плътта му така, че само белези бяха останали от някога синьото око, толкова синьо, колкото и онова, което я наблюдаваше в очакване на реакцията й.

— Виждам само мъжа — отговори Мариса. Думите извираха направо от сърцето й. — Мъжа, който е понесъл огромна болка, мъжа, който притежава повече храброст от цялата кралска армия. Обичам те, Камерън Бюканън — каза тя просто. — Имаш думата на една Фицджералд. — Мариса се наведе и целуна първо сляпото му око, а сетне и чувствената му уста.

Кам посрещна устните й с цялата страст, скрита в него от толкова много време. Сякаш се развали някаква магия и той се освободи от онова, което го държеше затворник — самотата.

Съпругата му го бе научила на много неща и най-вече на това, колко голяма е силата на любовта й. Тя бе отишла толкова далеч, за да му покаже онова, в чието съществуване не би повярвал, ако просто му го бе казала.

— Освободи ме — каза й той между целувките.

Загадъчна усмивка се появи на устните на Мариса.

— Не още.

— Искам да те любя — рече той и дълбокият му глас сякаш я погали.

— По-късно — прошепна тя. — Това е за теб, Камерън. — Мариса милваше тялото на мъжа си с уста и ръце, плъзгайки езика си по цялото му тяло, а ръцете й търсеха тайните места, който можеха да му доставят удоволствие. Споменът за прочетената книга на баба й и собственият й любовен инстинкт взеха връх, навлизайки в скритите богатства на страстта й. Тя бе едновременно свенлива и дръзка, несигурна и уверена, копнееща да опитва.

Пресипналото дишане на Ками гърлените му стонове й даваха допълнителен подтик. Горещата, дива кръв на потомката на рода Фицджералд се почувства свободна.

Меките й, възбуждащи ръце хванаха нежно твърдия му член и Кам си помисли, че ще избухне. Мариса плъзгаше ръката си нагоре и надолу, наоколо и отдолу, тласкайки го към края на издръжливостта му.

— Ще ви се кача, милорд — каза тя задъхано.

— Да, мила — насърчи я той, — направи го. Направи го веднага!

Като повдигна полите на кафтана си, Мариса се качи отгоре му с котешка грация и го възседна. Намести се внимателно върху нарасналия му член и го пое изцяло в тялото си. Той я изпълни с горещата си твърдост. Дрезгаво прошепнатите окуражителни думи я възбудиха. Той проникваше все повече и повече в стегнатата топлота на тялото й. Всеки тласък, всяко движение ги приближаваха все по-близо до крайния екстаз.

Мариса тихо простена, почти загубвайки и малкото контрол, който й бе останал.

С мощен тласък Кам изхвърли горещото си семе и двамата се понесоха из небесата, разрушавайки всички прегради. Виковете им отекваха около тях. Мариса се отпусна върху мократа от пот гръд на Кам, влажната й рокля бе единствената им завивка, телата, им бяха все още слети.

Възвърнал здравия си разум, Кам разбра, че наистина е бил само наполовина жив, преди Мариса да го възкреси. Тя доброволно бе преминала през пламъците на ада заради него и го бе върнала към чудото на живота.

— Обичам те — прошепна той.

Мариса, все още задъхана, вдигна глава. Правилно ли го бе чула? Вгледа се в любимото лице и зададе въпроса, чийто отговор се страхуваше да чуе:

— А жената, която ми казахте, че обичате и не можете да имате?

— Това си ти, Мариса — прошепна Кам.

— Аз? — запита тя, премигвайки.

— Да — призна Кам, — обичам те откакто те видях за пръв път.

— Защо не ми каза?

— Много просто — отвърна той. — Боях се.

Тя въздъхна.

— Че няма да те желая, ако видя лицето или тялото ти?

— Да — призна той. — Имах всички основания да смятам, че и ти ще ме напуснеш, ако видиш онова, което исках да остане скрито.

— А брачната ни нощ?

— Тогава ли? — попита Кам, спомняйки си как Мариса бе съблякла робата си и му бе предложила прелестното си тяло. — Помислих си, че си арогантна.

Тя го плесна игриво по гърдите.

— Арогантна? Аз? Вие бяхте арогантен, милорд. Бях готова да… — Мариса замълча.

— Да какво?

— Да изпълня дълга си — довърши откровено тя. — Нали дадох думата си пред Бога и краля. Исках да я спазя.

— Независимо от това, че съпругът ти те отвращава? — запита Кам.

— Но ти не ме отвращаваше — настоя Мариса.

— Отговори на въпроса ми, ако смееш. Щеше ли да спиш с мен, дори и да те отвращавах? — упорито запита Кам.

— Щях да изпълня обета си — тържествено отговори Мариса. — Думата на една Фицджералд е закон.

— Такава е и думата на един Бюканън, любов моя.

— Тогава какво щеше да правиш, Камерън? — попита тя.

— Развържи ме — заповяда й той меко.

Този път Мариса се подчини с радост.

Кам разтри китките си. Видя как Мариса събра копринените шалчета и ги сгъна грижливо в куфара. Тогава той смъкна онова, което бе останало от ризата му, и го захвърли на пода. Събу чорапите си и ги запрати след ризата.

— Ела тук — рече той и протегна ръка към нея.

Мариса побърза да изпълни молбата му. Обгръщайки я от глава до пети с езерно-синия си поглед, той заповяда:

— Свали си дрехата.

Усмивката й можеше да си съперничи с усмивката на всяка куртизанка, с тази разлика, че бе много по-сладка, защото бе запазена само за него. Любовта, която бе открил в зелените й очи, екстазът, който бе видял, изписан на лицето й, когато достигнаха до връхната точка на любенето, можеше да му помогне да понесе по-леко адските страдания на изминалите години. Че Мариса го обичаше толкова дълбоко и страстно, колкото и той нея, бе истинско чудо.

Той бе загубил вярата в живота, а тя му я бе върнала.

Мариса с готовност съблече кафтана и го пусна на килима в краката си. Той си бе свършил работата. Тя се приближи бавно, с котешка грация. Ръцете й се срещнаха с неговите, пръстите им се преплетоха.

Кам я придърпа отново на леглото, покривайки тялото й със своето. Устните им се срещнаха, ръцете им пробягваха бързо по телата им, а сетне замираха. Те се докосваха, вкусваха, наслаждаваха и откриваха.

Любеха се бавно и отпуснато. Кам постепенно проникна в тялото й, сякаш влизаше в собствения си дом. Бе открил рая, от който се нуждаеше наранената му душа.

В силните ръце на Кам Мариса се чувстваше сигурна и най-важното — обичана. Тя се притисна още по-близо до него, а той придърпа завивката върху все още влажните им тела.

Тази нощ любовта им бе надминала всички фантазии, всички блянове, които някога си бяха представяли. Бе силна като стомана, мека като пух.

Бе истинска и си струваше всичко на този свят.

Глава двайсет и пета

Кам се събуди със странното усещане за топъл дъх върху плътта си. Жена му лежеше в ръцете му, главата и почиваше на широката му гръд, косата й се разливаше по тялото му. Любимата му съпруга.

Колко сладка беше тази нощ! През изминалите часове той бе открил истинското богатство на любовта. Мариса му бе върнала част от самия него, част, която мислеше, че е загубил много отдавна. Като странстващ рицар в поход тя успешно бе разрушила стените на гордостта му, за да открие вътре мъжа, за да счупи оковите на самотата, обкръжавала го през тези изминали години. Нежният й поглед бе срутил затвора на болката му и го бе накарал да се опълчи срещу демоните, които го преследваха. Кам разбираше, че се бе лутал безцелно; тя му бе показала светлината.

Той я прегърна по-здраво, радвайки се на усещането на меката й гола кожа. С нея всичко бе възможно. Би изпълнил всяка нейна молба, независимо от цената. Заради нейната любов би минал с боси крака през портите на Ада, би изтърпял всяко мъчение или обида, само за да бъде с нея.

С любовта на Мариса той си бе върнал живота; наслаждаваше се на красотата му и приемаше грозотата му. Сякаш се бе родил отново — най-сетне бе открил душата си. Това бе Мариса.

И винаги щеше да остане Мариса.

Мариса чу силното биене на сърцето му до ухото си. Лениво, спокойно доволство я накара да остане там, където си беше, отпусната върху мускулестото му тяло.

Победата не бе само нейна, но и на Камерън. Бе разчитала сърцето му да повярва в любовта й, да я допусне до тайните покои на душата му; така и бе станало.

Мракът и страхът се бяха разпръснали с отминаването на нощта. Мариса се почувства свързана с предците си, които бяха рискували всичко заради любовта, които бяха притежавали достатъчно смелост, за да се борят за мечтите си. Страстната им кръв течеше във вените й, могъща и гореща.

Силата на любовта й към този мъж я развълнува. Някога си бе мислила, че победата се крие в капитулацията. Ленива усмивка се плъзна по устните й. Сега знаеше, че не е така. Взаимната им капитулация бе доказала грешката й.

Мариса извърна глава и устните й потърсиха плътта му. Тя обсипа с целувки широката му гръд, устата й прокара пътека по тялото му. После тя се изви и се излегна до съпруга си, гърди до гърди, лице до лице. Погледна го. Черната превръзка отново бе на мястото си, здраво завързана на главата му. Мариса го бе избавила от притеснението му преди няколко часа, като му я бе върнала. Преди да стори това обаче тя бе взела превръзката в ръка, бе докоснала с връхчетата на пръстите си гладката кожа, която прилепваше до плътта му, и я бе поднесла към устните си.

Бе разбрала, че символичната й лечебна целувка не е отишла напразно: в езерно-синьото му око бе блеснала единствена сълза.

Тя се приведе към устата му, сякаш да го целуне, сетне промени решението си. Ръцете й се протегнаха, за да потънат в гъстите му коси, и подобно на собственото й котенце, облизващо млякото от паничката си, устните й се разтвориха и тя прекара език от брадичката му до върха на устните му.