Кам се надигна от стола и наново потърси опора в бастуна си. Не се нуждаеше от подхвърлени по-милост трошици, най-малко от тези на съпругата си, дъщерята на Фицджералд.

— Уморен ли сте, милорд? — попита Мариса. Боже, колко изтощена се чувстваше от това изпитание, По-добре би било бързо да прекрати този фарс, за да не изкрещи и да разбуди прислугата. И защо ли се бавеше той?

Странни мисли я споходиха. Ами ако той не бе в състояние да изпълни съпружеския си дълг? Или — тя хвърли крадешком поглед към изправената му фигура — възможно ли бе той да не проявява интерес към това, което една жена може да му даде в леглото? Тя знаеше, че има и такива мъже, чувала беше шепнешком да се говори за някои от мъжете от кралската свита и за техните фаворити.

— Лягай си, жено — изрече той, а сдържаната сила в гласа му накара думите му да звучат като заповед.

— А вие ще си легнете ли с мен?

Изкушението беше голямо. Тя беше като небесно видение, явило се, за да го измъчва с лъжовни надежди, но той се боеше, че само ако протегне ръка и сграбчи чашата на удоволствието, тя ще се окаже пълна с горчиво питие.

— Не.

— Не?

— Не — повтори Кам. Помисли си, че трябва веднага да напусне тази къща, преди да е променил решението си. Започваше вече да го изпълва чувството на съжаление.

— Желая ти лека нощ — каза той и излезе, като остави Мариса да си блъска ума над въпроса защо си тръгва.

Що за човек бе това? Да изостави младоженката през първата брачна нощ? Мариса съблече вълнената роба и хвърли завивката върху масивното легло. Не можеше да си обясни поведението му. Беше подготвена по възможно най-добрия начин при създалите си обстоятелства да извърши това, което се очаквайте от нея, да отдаде дължимото на тържествения обет, който бе поела.

И като сгуши възглавницата, притискайки я към гърдите си, объркана от събитията през деня, Мариса се потопи в топлината на леглото си, изпълнена с несигурност за това, което щеше да последва, и за състоянието на собствените си чувства в бъдеше.



Кам знаеше съвсем точно какво усеща самият той — беше разстроен. Взе един жребец от конюшнята на жена си, яхна го и препусна, докато стигна до мястото, закъдето се беше запътил — жилището на Джейми извън града.

То беше съвсем скромно, малко имение, което Джейми бе наследил от майка си, потомка на проспериращи търговци. Кам познаваше добре къщата, тъй като много пъти бе гостувал в нея. И сега избяга именно тук, а не в удобната си обширна квартира в двореца Уайтхол. Не би могъл да изтърпи погледите и въпросите, които неминуемо щяха да последват — защо не е при жена си, красивата младоженка, която благодарният монарх му бе осигурил, и защо не се наслаждава на удоволствията на брачното ложе.

Нелепото положение и иронията, която се съдържаше във всичко това, изтръгна от гърдите му глух смях, подобен на кучешки лай. Той спря коня пред малка каменна постройка. Петлите вече пееха, чуваха се стъпките на неколцина мъже из двора; зората вече настъпваше и багреше небето в разноцветни ивици. Оборите на Джейми бяха малки в сравнение с тези на съпругата му, но независимо от това Джейми се гордееше с качествата на конете си.

Един едър шестнайсетгодишен момък се появи на вратата на конюшнята. Когато видя Кам, яхнал едрия дорест кон, той бързо грабна юздите, удържайки жребеца мирен, за да може ездачът да слезе спокойно.

С ядното съзнание, че е несръчен и че такъв ще бъде и занапред, Кам се изхлузи внимателно от седлото. Остра болка прониза болния му крак, когато стъпи на твърдата земя.

Опря се на бастуна си, мъчейки се да събере сили. Беше изтощен докрай, както от ездата, така и от случилото се през нощта. Знаеше, че няма нужда да дава наставления на момъка, за да се погрижи добре за коня му. Това несъмнено щеше да бъде сторено.

Измина краткото разстояние до къщата и изкачи няколкото стъпала отпред. Почука на вратата. След кратко очакване тя се отвори и на прага се изправи висок, кокалест възрастен мъж. Личеше, че се е облякъл набързо. Като разпозна пътника, който стоеше пред него, гой разтвори широко вратата и с кимване покани Кам да влезе.

— Рано сте дошли, лорд Бюканън.

— Бих искал да видя Джейми — каза Кам, влизайки в малкото преддверие.

— Господин Ковингтън е все още в леглото, сър. Ако обичате почакайте, докато го повикам.

Влязоха в скромната стая, която служеше за кабинет на Джейми. Икономът се наведе и сложи дърва в огнището, за да разпали наново огъня.

— Така би трябвало да ви е по-удобно, милорд. Да се погрижа ли да ви донесат нещо за ядене и пиене, докато събудя господин Ковингтън? Имаме чудесно ябълково вино от Съмърсет.

Кам се отпусна на кушетката, вдигна болния си крак и го просна върху копринената дамаска. Престори се, че не забелязва леката гримаса на неудоволствие от страна на иконома, когато обутият в ботуш крак докосна фината материя.

Въпреки че му се искаше нещо далеч по-силно от ябълковото вино, Кам отвърна:

— Чудесно, Бридж, дай вино.

След няколко минути в стаята влезе прислужница със свежо, хубаво личице. Носеше поднос с кана студено вино, голяма сребърна чаша и чиния с дебели резени сирене и сланина.

Тя направи реверанс към Кам и го дари с ослепителна усмивка.

— Желаете ли още нещо, милорд?

Момичето не показваше признаци на отвращение от лицето и тялото му, но той си даваше сметка, че не идва за пръв път в този дом. Тук се чувстваше сигурен, способен да се отпусне макар и за кратко. Загледа се в момичето с настойчив продължителен поглед.

— Не сега. Може би… по-късно — отвърна той, поглъщайки с очи високата й, добре закръглена фигура.

— Е, в случай че ви потрябвам за още нещо, милорд, казвам се Люси — каза тя и бавно облиза устни. — Ще се радвам, ако мога да съм ви в услуга.

— Върви си в кухнята, момиче — обади се Бридж от прага. Изчака девойката да излезе и продължи: — Господарят скоро ще дойде, милорд.

Икономът излезе и затвори вратата. Кам протегна ръка към чашата с ябълковото вино и отпи голяма глътка. Виното беше хубаво и силно. Нямаше нищо общо с мътилката, която пробутваха в повечето кръчми.

— Не би ли трябвало да си все още в леглото при съпругата си, добри ми приятелю? — му се глас откъм вратата.

— Трябва ми лека жена, Джейми — отговори Кам почти шепнешком.

— Лека жена? — недоверчиво повтори Джейми. — Та ти току-що се ожени — отбеляза той, влизайки в стаята. По лицето му, което все още носеше следи от съня, се изписа изненада. — Защо ти е нужна друга жена?

— Можеш ли да го уредиш?

— В такъв случай се нуждаеш от сводник, а не от мен — отвърна Джейми ледено.

— Имам нужда от приятел — възрази Кам. — Не съм дошъл тук, за да те обиждам. — Поради натрупаната умора в речта му се прокрадваха шотландските думи, с които бе израсъл. — Мислех, че при твоя, как да кажа, огромен кръг познати, ти би могъл да ми посочиш някое дискретно място, което да е по-изтънчено, а не от най-долнопробните, и което освен това да не е свързано с двора.

— И с каква цел?

Пълните устни на Кам потрепнаха в подигравателна усмивка.

— Е, Джейми — каза той, — нима от толкова дълго време не си бил с жена, че не можеш да си припомниш какво прави мъжът с нея?

Бялото лице на Джейми придоби розов оттенък от шеговитата забележка на Кам.

— Съвсем ясно ти зададох въпроса, Кам. По всички нравила, ти би трябвало сега да си при жена си. — Джейми се премести така, че да седне точно срещу Кам. — Какво стана?

— Ще ми помогнеш ли?

— Само ако си честен към мен — отвърна Джейми. — Защо не си в леглото със съпругата си, наследницата на Фицджералд?

— Не приемам благоволение по милост, което ми се подхвърля като огризки от храна на куче.

Джейми усети горчивината в гласа на приятеля си.

— Какво искаш да кажеш? — попита той, вперил поглед в тази половина от лицето на Кам, която бе обърната към него — половината, където красотата беше запазена. — Нима не си извършил това, което бракът повелява?

— Не.

Джейми въздъхна, размишлявайки как най-добре да продължи с въпроси те си. После заговори отново:

— Графинята отказа услугите ти, така ли?

— Услугите ми? — изсумтя Кам презрително. — Какъв чудесен начин за изразяване, Джейми. — Кам застана с лице към приятеля си. Повдигна осакатената си дясна ръка и я прокара по белезите, които разполовяваха лицето му. — Не, не отказа.

— По дяволите! — изруга Джейми. — Ти ли беше този, който отказа?

Не му беше нужен отговор, изречен на глас. Той личеше в гордия поглед на Кам, в опънатите му скули.

— Кам, не помисли ли, че жена ти ще приеме постъпката ти като обида?

— Не — отвърна Бюканън. — Надменната наследница на Фицджералд ще се почувства щастлива, че й е била спестена жертвата да се отдаде на мъж като мен. О, да, тя направи галантния жест, Джейми. Но аз не се нуждая от нейното съжаление.

— Сигурен ли си, че тя изпитва именно съжаление?

— А какво друго би могло да бъде? — въздъхна дълбоко Кам.

— Състрадание например.

— То е едно и също.

— Не, не е — настоя Джейми. — Вие и двамата дадохте клетва за съпружески живот прел Бога, Кам, а кралят ви беше кум. Дадохте обет и трябва да го зачитате.

«Ще бъдат двамата една плът».

Как копнееше той за това.

И как се страхуваше да го стори.

— Не можеш да подминаваш факта, че си женен за нея — продължаваше Джейми. — Помислил ли си, какво би казал Чарлз Стюарт, ако съпругата ги заведе дело за анулиране на брака?

— Той няма да бъде анулиран.

— Не можеш да бъдеш сигурен.

— О, не! — каза Кам и здравото му око проблесна. — За това мога да бъда сигурен, Джейми. Тя не би признала пред чуждите хора, че не е успяла да съблазни звяра. Само си помисли какво биха шушукали харпиите в свитата.

— По същия начин биха могли да кажат, че е била твърде отвратена, за да зачете клетвата си.

Кам цинично се изсмя:

— О, Джейми. Ти добре познаваш дворцовите нрави и морал. Би ли могъл да намериш някой от свитата, било то мъж или жена, който би отказал да легне и с дявола, ако е убеден, че това ще увеличи шансовете му в двореца? И освен това Мариса Фицджералд притежава твърде много гордост, за да споделя личните си дела с придворните. — Кам отпи още една голяма глътка ябълково вино. — Графиня Деран няма да си умре девствена, Джейми. Не се бой за това. Не, аз ще я имам, по когато аз пожелая и по начин, които аз избера.

— Не я подценявай, Камерън.

Кам хвана коляното си и започна да го масажира.

— Аз никога не подценявам никоя жена, Джейми. Твърде добри поуки си извадих в това отношение. А сега, ще ми помогнеш ли?

Джейми опря лакти на масата, събра пръсти пред лицето си и потъна в размисъл.

— Дай ми малко време, за да видя какво мога да направя — каза най-сетне топ. — Зная такова място, за каквото говориш, въпреки че може да ми отнеме няколко часа да набавя пропуск.

— Пропуск?

— Да. Домът се ръководи строго и има списък на изискванията, за да бъдеш допуснат.

— В един публичен дом?

— Да, наистина. Обикновено на човек са му нужни няколко поръчители, за да бъде приет. Мисля обаче, че в твоя случай думата ми ще бъде достатъчна. — Джейми стана. — А сега, докато се погрижа за подробностите, ти може би ще пожелаеш да използваш спалнята за гости, за да се изкъпеш и преоблечеш.



— Да ви помогна ли да се измиете, милорд? — предложи Люси.

Кам, изправен пред прозореца, не се обърна да я погледне, а само наведе глава и каза:

— Не, Люси. Благодаря.

— Бих желала…

— Благодаря, но отговорът ми е «не» — натърти той. Искаше да бъде оставен на мира.

— Донесох ви нещо за банята, ще ви облекчи. — Тя хвърли поглед към високата фигура на мъжа, изправен в снопа слънчева светлина на ранното утро, който нахлуваше през двукрилите прозорци. Ваната би могла да побере и двама души. Тя въздъхна със съжаление, докато изсипваше във водата съдържанието на пакетчето, което бе донесла.

— Добре, щом това е всичко — изрече тя с нотка на съжаление.

— Да, малка Люси — каза Кам и изчака да чуе как тя затвори вратата на спалнята, преди да се обърне. Доволен, че е сам, той се съблече и хвърли дрехите си на пода.

После отпусна измъченото си тяло в огромната медна вана, пълна с гореща вода. Тя успокои мускулите му, но не успя да прогони болката в слабините му, нито пък онази, другата болка, чието съществуване той отказваше да признае.

Вдигна парчето плат, за да сапуниса широките си гърди, и усети мирис на билки и диви цветя. Странно защо, въпреки че ароматът не беше същият, той си спомни за уханието, което се излъчваше от жена му, и глождещият копнеж в слабините му се засили.