Как иначе горкият би успял да легне с някого? Той буквално беше залепен за Джон и всичко, което правеха, беше да излизат и да се бият… А Блей беше част от екипа им.

Блей се приближи с кока-кола в ръка и седна до Джон, без да обели и дума. Доста неловко, помисли си Джон, тъй като никой от тях не заговори. Десет минути по-късно вратата с надпис „Само за персонал“ се отвори със замах и оттам се появи Трез.

— Съжалявам, че се наложи да чакате. — Той взе кърпа от бара и обърса кръвта от кокалчетата на ръката си. — Ай Ем изхвърля малко боклук навън. Веднага се връща.

Джон изписа:

— Има ли новини?

Куин преведе, а Трез смръщи вежди и ги заоглежда изпитателно.

— За какво?

— За Хекс — отговори Куин.

Трез започна да сгъва изцапаната с кръв кърпа особено старателно.

— Доколкото съм наясно, Рив живее заедно с вас в имението.

— Така е.

Сянката опря длани в тиковия барплот, а мускулите на раменете му се напрегнаха.

— Тогава защо питате мен за издирването и спасяването й?

— Познаваш я много добре — изписа Джон.

След като изписаното беше преведено, тъмните очи на Трез заблестяха в яркозелени оттенъци.

— Познавам я. Тя ми е като сестра, макар и да нямаме една и съща кръв.

— Тогава какъв е проблемът? — попита Джон на езика на немите.

Куин се поколеба, сякаш за да се убеди, че Джон наистина иска да каже такова нещо на сянка, но той му направи знак да говори. Куин поклати леко глава.

— Казва, че те разбира. Просто иска да се убеди, че всички възможни варианти са обмислени.

— Не мисля, че каза това. — Трез се усмихна хладно. — И ето какъв е проблемът ми. Идвате тук, защото вие и кралят ви не вярвате, че Рив ще ви каже как се движат нещата или не мислите, че той прави достатъчно. Знаете ли какво… Тези на мен не ми минават.

Ай Ем влезе през вратата за персонала и само кимна, преди да застане до брат си и това беше най-близкото до поздрав, което можеха да очакват от него. Беше пестелив с думите. Но не и с юмруците, ако се съдеше по количеството кръв по сивата му тениска. Не попита за естеството на разговора им. Изглеждаше напълно наясно, което значеше, че или е наблюдавал случващото се на охранителния монитор, или правилно разчиташе напрежението в могъщото тяло на брат си.

— Не сме дошли тук, за да воюваме или да обиждаме някого — изписа Джон. — Само искаме да я открием.

Последва пауза, след като Куин преведе думите му. И после Трез зададе въпроса за един милион долара.

— Кралят ви знае ли, че сте тук? — Когато Джон поклати глава, Трез присви очи още повече. — И какво точно очаквате да научите от нас?

— Всичко, което знаете или предполагате за местонахождението на Хекс. А също и всякаква информация за търговията на наркотици тук в Колдуел. — Джон изчака Куин да преведе и после продължи: — Ако допуснем, че Рив е прав и Леш наистина избива дилърите в града, то повече от очевидно е, че той и Обществото на лесърите ще запълнят нишата, създадена от тях. — Последва още една пауза, за да го догони Куин. — Къде купуват хората дрога, освен в клубовете на „Трейд“? Има ли специализиран район за силна дрога? И кои са големите снабдители, с които е работил Рив? Ако Леш иска да участва в играта, трябва да си набавя отнякъде стока. — Джон отново остави Куин да си поеме въздух. — Обикаляме из улиците, но досега не сме стигнали доникъде. Откриваме само хора, търгуващи с други хора.

Трез дръпна ръце от барплота и сякаш можеше да се чуе как мозъкът му работи на пълни обороти.

— Нека те попитам нещо.

— Разбира се — изписа Джон.

Трез се озърна, а после отново срещна погледа на Джон.

— Насаме.

5.

След като сянката съобщи искането си, Джон видя как Куин и Блей се напрегнаха и знаеше причината. Трез беше техен съюзник, но също така представляваше сериозна опасност. Сенките действаха според свои собствени правила, а освен това бяха способни на неща, които биха смаяли дори симпат. Но щом ставаше дума за Хекс, той беше способен да влезе и в огнен ринг.

— Стига да получа бележник и химикалка, нямам нищо против — изписа Джон. Нито Куин, нито Блей преведоха казаното, а той се намръщи и ги сръга с лакти. Куин прочисти гърло и закова поглед в стоящия от другата страна на бара Трез.

— Като негов аструкс нотрум аз съм там, където е и той.

— Не и на моя територия. Или пък на територията на брат ми.

Куин се изправи, сякаш готов за бой със сянката, ако това се наложеше.

— Такива са нашите правила.

Джон стана от канапето и блокира с тялото си пътя на Куин, преди да е предприел нещо. После кимна към задното помещение, където предполагаше, че ще отидат двамата с Трез и зачака сянката да мине напред.

Естествено Куин се почувства длъжен да се намеси.

— Зарежи това, Джон.

Джон се обърна и изписа:

— Нареждане ли трябва да ти дам? Отивам с него, а ти оставаш тук. Точка по въпроса. Край.

— Проклет задник — изписа Куин. — Не го правя за удоволствие…

Звукът от позвъняване на входната врата прекъсна спора им и двамата погледнаха към сенките. Ай Ем хвърли поглед към охранителния монитор под бара и каза:

— Посетителят за срещата в два и половина е тук.

Той заобиколи барплота и се запъти към вратата, а Трез се съсредоточи върху Куин за един дълъг момент и после се обърна към Джон.

— Кажи на твоето момче, че е трудно да защитаваш някого, ако си мъртъв.

Гласът на Куин беше твърд като юмручен удар.

— За него съм готов да умра.

— Продължавай със същото поведение и това няма да остане само хипотетична възможност.

Куин оголи кучешките си зъби и изръмжа дълбоко, превръщайки се в смъртоносно животно — от онези, които хората измисляха в своите страшни приказки. Втренчи се в Трез и беше повече от ясно, че в съзнанието си вече се е покатерил на бара, за да атакува гърлото на сянката. Трез се усмихна хладно и не помръдна и на сантиметър.

— Корав тип си, а? Или само се правиш на такъв?

Беше трудно да заложиш на някой от тях. Сенките си имаха своите тайни трикове, но пък Куин изглеждаше като булдозер, който се кани да изравни сграда със земята. А и бяха в Колдуел, не в Лас Вегас и Джон не беше букмейкър, че да приема залози.

Верният отговор беше да не допускаш сблъсък между две неконтролируеми сили.

Джон сви дланта си в юмрук и го стовари на масата. Ударът беше толкова силен, че накара всички да завъртят глави, а на Блей му се наложи да улови чашата си с кока-кола, която полетя във въздуха.

След като Джон привлече пълното внимание на двамата противници, той енергично показа среден пръст на всеки поотделно. Тъй като беше ням, това беше най-близкото до команда да укротят страстите.

Разноцветните очи на Куин се насочиха обратно към сянката.

— Ти би направил същото за Рив. Не можеш да ме виниш.

Последва пауза… И после сянката леко се отпусна.

— Вярно е. — Грохотът на тестостерона намаля до глух тътен и Трез кимна. — Да… Така е. И не се каня да го нараня. Ако той се държи като джентълмен, и аз ще бъда такъв. Давам ти думата си.

— Остани с Блей — изписа Джон, преди да се обърне и да тръгне след сянката.

Трез го поведе през широк коридор, запълнен с каси бира и алкохол. В далечния му край се намираше кухнята, отделена с летящи врати, които не издаваха никакъв звук при отваряне и затваряне. Ярко осветеното помещение, чийто под беше покрит с червени плочки, представляваше сърцето на ресторанта. Беше просторно и спретнато подредено с редиците си от печки и безброй работни плотове от неръждаема стомана. Навсякъде висяха тигани, а на един от котлоните вреше нещо с невероятен аромат. Трез приближи и вдигна капака. След като вдъхна дълбоко, той хвърли поглед към Джон и се усмихна.

— Брат ми е изключителен готвач.

Със сигурност беше така, помисли си Джон, макар че при сенките никога не се знаеше какъв може да е източникът на протеини. Според слуховете обичаха да ядат враговете си. Трез върна капака на мястото му и посегна към купчина с бележници. Взе един, плъзна го по плота и извади химикалка от една стойка.

— Това е за теб. — Трез скръсти ръце пред огромния си гръден кош и се облегна на печката зад себе си. — Когато се обадихте и поискахте да се видим, бях изненадан. Както вече казах, с Рив живеете под един покрив, така че сте наясно какво прави в колонията на север. Вероятно си чул, че тази седмица претърси най-северната част на лабиринта… И би трябвало да знаеш, че не намери абсолютно нищо, което да го кара да мисли, че Хекс е била пленена от симпат.

Джон не реагира по никакъв начин. Нито отрече, нито се съгласи.

— Също така ми се струва интересно, че ме питаш за сделките с наркотици, като се има предвид, че Рив знае всичко за търговията в Колдуел. — В този момент в кухнята влезе Ай Ем. Отиде до тенджерата и разбърка добре съдържанието й, после застана до брат си и зае абсолютно същата поза като него. Джон не беше чувал да са близнаци, но започна да се чуди по въпроса. — Та какво става, Джон? — рече Трез. — Защо кралят ви не знае с какво си се захванал и защо не желаеш да го обсъдиш с Ривендж?

Джон им обърна гръб, взе химикалката и започна да пише. Когато им подаде написаното, сенките се наведоха напред.

„Отлично сте наясно какво става. Стига сме си губили времето взаимно.“

Трез се засмя и дори Ай Ем се усмихна.

— Да, можем да разчетем чувствата ти. Просто реших, че ще имаш желание да обясниш. — Когато Джон поклати глава, Трез кимна. — Добре, разбирам и трябва да призная, че уважавам нежеланието ти да се говорят празни приказки. Кой друг знае, че имаш лични мотиви?

Джон отново написа нещо в бележника.

„Вероятно Рив, като се има предвид, че е симпат. Куин и Блей. Но никой от братята.“

Ай Ем се намеси.

— Татуировката, която току-що си си направил… с нея ли е свързана? — Джон се изненада за кратко, но после реши, че или успяват да подушат прясното мастило, или чувстват вибрациите на отмиращата болка. Бързо надраска отговора.

„Това не е ваша работа.“

— Добре, това го приемам — заяви Трез. — Чуй ме… Без да се обиждаш, но защо не можеш да се довериш на братята? Притесняваш се как ще приемат факта, че тя е симпат ли? Защото нямат проблем с Ривендж.

„Мисли с главата си. Разкрия ли се пред тях и обединим ли усилията си, за да я открием, всички ще очакват церемония по обвързването ни, когато се върне. Не мисля, че това ще й допадне. Ами ако е мъртва? Не искам да се взират в мен през масата по време на хранене и да се чудят кога ще се обеся в банята.“

Трез избухна в смях.

— Не мога да оспоря логиката ти.

„Така че имам нужда от съдействието ви. Помогнете ми да й помогна.“

Двете сенки се спогледаха и останаха смълчани задълго, а Джон реши, че провеждат безмълвен разговор един с друг.

След известно време насочиха вниманието си обратно към него и както винаги Трез беше този, който заговори.

— Ами… След като ти беше така любезен да си откровен с нас, ще ти отвърнем със същото. Този разговор ни поставя в много трудна ситуация. Отношенията ни с Ривендж са много близки, както знаеш. И той е въвлечен във всичко това лично, също като теб. — Джон се чудеше как да намери изход от ситуацията, когато Трез рече: — Но ще ти кажем… Никой от нас не знае нищо за нея. Нямаме представа къде е.