Може би дори Джоан Колинс.

Но после мелодията достигна съзнанието му и той разпозна „Искам само теб“ на Ю Ту. Същата песен, за която Джон го бе помолил по-рано.

Първата крачка на Хекс предизвика подсмърчане от страна на жените. И от страна на Ласитър, разбира се. С всяка стъпка надолу, която изминаваше Хекс, гърдите на Джон като че се издуваха все повече и повече, докато накрая имаше чувството, че не само тялото му е като шамандура, а че повдига огромната тежест на каменната сграда със себе си.

Когато Хекс стигна до основата на стълбището, тя отново спря и Бет се втурна да оправи полите на роклята й.

И в следващия миг Хекс стоеше редом с него пред Слепия крал.

— Обичам те — произнесе Джон беззвучно.

Усмивката, с която тя му отвърна, беше съвсем незабележима в началото, само леко повдигане на ъгълчето на устата, но после… О, боже… Разпростря се по цялото й лице и тя се усмихваше така широко, че всичките й зъби бяха изложени на показ, а очите й блестяха като звезди.

— И аз те обичам — отвърна тя беззвучно.

Гласът на краля проехтя и се понесе към високия таван.

— Събрали сме се тук, за да станем свидетели на обвързването на този мъж и тази жена…

Церемонията започна и двамата с Хекс произнесоха клетвите си, когато дойде моментът за това. Проблемът с отсъствието на Скрайб Върджин беше решен със заявлението на краля, че съюзът им е добър и дойде време да пристъпят към сериозната част. Когато Рот даде знак, Джон се наведе и притисна устни към тези на Хекс, а после отстъпи назад, свали покрития със скъпоценни камъни колан и съблече горната част на церемониалното си облекло. Усмихваше се като идиот, докато ги подаваше на Тор, а после коленичи. Фриц докара една масичка, върху която бяха поставени купа със сол и гарафа с вода. Рот извади единия от черните си кинжали и попита на висок глас:

— Какво е името на твоята шелан?

Джон изписа така, че всички да могат да видят:

— Казва се Хексания.

С помощта на Тор, който водеше ръката му, кралят издълба първата буква върху тази от татуировката на гърба на Джон. После дойде ред на останалите братя, които също изписаха буквите върху мастилото, като остриетата им проследиха не само буквите на Древния език, но и изящната рамка, изрисувана там от татуировчика. По време на всеки разрез Джон се взираше надолу към ябълковото дърво, като понасяше болката с гордост и не допусна от устата му да излезе и стон… След всяка буква поглеждаше към Хекс. Тя стоеше начело на останалите жени, с ръце, обгърнали корсажа на роклята, а в очите й се четеше тревога, но също и одобрение. Когато солта попадна върху прясната рана, той стисна зъби така силно, че челюстта му изпука от напрежение, а звукът заглуши капещата вода. Но докато болката го изпълваше с такава сила, че зрението му се замъгли, той нито изстена беззвучно, нито изруга с устни. Когато изпъна гърба си, около него проехтя бойният вик на братята и останалите войници в къщата, а Тор попи раната с парче бял плат. След като приключи, братът сложи тъканта в черна лакирана кутия и я подаде на Джон. Той се изправи и се приближи към Хекс със самоувереността на мъж, който току-що се беше справил отлично със своето изпитание. Когато се озова пред нея, той отново коленичи, сведе глава и вдигна нагоре черната кутия, за да може тя да я приеме или отблъсне. Според традицията, ако я приемеше, приемаше и него. Тя не се поколеба нито за миг.

Тежестта беше снета от ръцете му и той погледна нагоре. Тя притискаше към гърдите си кутията, съхраняваща обета му към нея, а в очите й блестяха тези нейни прекрасни червени сълзи.

Събралите се нададоха радостни възгласи и заръкопляскаха, а Джон скочи на крака и я взе заедно с прекрасната й червена рокля в обятията си. Целуна я страстно и после пред очите на краля, сестра му, най-добрите му приятели и братята той понесе своята шелан нагоре по стълбите, по които тя неотдавна беше слязла.

Да, предстоеше тържество в тяхна чест. Но обвързаният вампир у него имаше нужда да маркира… и после щяха да се върнат долу, за да хапнат.

Беше стигнал до средата на стълбите, когато прозвуча гласът на Холивуд.

— Хей, и аз искам същата овална рамка около татуировката си.

— Не си го и помисляй, Рейдж — не закъсня отговорът на Мери.

— Вече може ли да ядем? — попита Ласитър. — Или още някой иска да се превърне в суши?

Партито започна да набира скорост, а къщата се изпълни с гласове, смях и мотиви от песента „Завинаги млад“ на Джей Зи. Когато изкачи стълбището, Джон поспря и погледна надолу. Гледката под него и жената в ръцете му го накараха да се почувства, сякаш беше изкачил огромна планина и най-накрая се намираше на върха й.

Дрезгавият й глас напрегна докрай ерекцията му.

— Само ще стоиш или имаше сериозна причина да ме донесеш дотук?

Джон я целуна, като плъзна език между устните й, прониквайки дълбоко навътре. И продължи да я целува, докато вървеше към своята… към тяхната стая. Когато влязоха, той я положи на леглото, а тя се взря нагоре към него. Погледът й говореше, че е готова да получи онова, което той се канеше да й даде.

Изглеждаше изключително изненадана, когато й обърна гръб. Но той трябваше да й даде подаръка.

— Бях отгледан от хора и когато те се обвързват, мъжът дава на жената нещо в знак на обич. — Изведнъж Джон се почувства нервен. — Надявам се да го харесаш. Опитах се да постъпя, както е редно.

Хекс се надигна, а ръцете й трепереха леко, когато пое кутийката.

— Какво си направил, Джон Матю…

Ахването й, когато открехна кутийката, беше наистина неповторимо. Джон се пресегна и извади дебелата верижка от кадифеното й гнездо. Квадратният диамант, разположен в платинен обков, беше шесткаратов, каквото и да означаваше това. Единственото, което го интересуваше, беше, че е достатъчно голям и достатъчно блестящ, че да го забележат от Канада.

Той искаше да е ясно, че не е свободна, в случай че на някой мъж му хрумнеха разни идеи, когато я видеше. И ако ароматът на обвързан вампир, оставен от Джон, не достигнеше до носа му, то блясъкът на камъка със сигурност щеше да му се набие на очи.

— Не ти купих пръстен, защото знам, че ще се биеш и не исках нищо да пречи на ръцете ти. А ако ти харесва, бих се радвал да го носиш непрекъснато…

Хекс сграбчи лицето му и го целуна така продължително и страстно, че на него му свърши въздухът. Но не го беше грижа.

— Никога няма да го сваля. Абсолютно никога.

Без да откъсва устни от нейните, Джон я бутна с червената й рокля към възглавниците, а ръцете му обхванаха гърдите й. Притисна тялото си към нейното и започна да рови из метрите атлаз… Отне му около секунда и половина да изгуби търпение.

Оказа се, че съблечена роклята изглежда дори по-добре. Джон се люби със своята жена бавно, като се наслаждаваше на тялото й и го галеше нежно с ръце и устни. Когато най-накрая се сляха в едно, хармонията помежду им беше така съвършена, моментът така идеален, че той застина. Животът го беше довел дотук, до този миг с нея, събрал ги бе заедно…

Това щеше да е историята, за която си струваше да се живее.

— Джон… — промълви тя с дрезгав глас. Той подсвирна в отговор. — Аз също мисля да си направя татуировка. — Той наклони глава на една страна, а тя предпазливо плъзна ръце по гърба му. — Какво ще кажеш да отидем до онова ателие? Може да ги накарам да изпишат името ти върху гърба ми…

Оргазмът, който се надигна у него и се изля в тялото й, беше по-добър отговор от каквито и да е думи, казани на глас. Хекс се засмя гърлено и размърда хълбоци.

— Ще приема това за „да“…

Да, помисли си Джон и започна да се движи в нея. Да, по дяволите, да…

В крайна сметка, каквото беше добро за мъжа, беше още по-добро за неговата жена. Така беше честно.

Боже, обичаше живота. Обичаше живота и всички в тази къща, както и всички достойни създания по света. Съдбата невинаги можеше лесно да се понесе… Но някак умееше да подреди нещата.

Накрая всичко се случваше така, както трябваше да се случи.