Хънтър го проследи с поглед. Сърдития каубой дори не го погледна. На Хънтър му се искаше просто да го застреля и да приключи с бруталното му присъствие. За нещастие работниците не достигаха на Ладър Ес, така че не можеше да си позволи да изгуби един от тях за нещо друго, освен заради пиянство или хладнокръвно убийство.

Освен това възможно бе Мики да е шпионинът на клана Кълпепър. Ако наистина беше така, от него щеше да има друга, много по-голяма полза, отколкото дупките, които щеше да изкопае.

Звукът от освобождаването на ударника на оръжие сепна Хънтър. Той се завъртя в посоката, от която бе чул да идва звукът.

Едновременно с това измъкна револвера си.

Елиса пое рязко дъх. В един миг ръцете на Хънтър бяха празни. В следващият момент той държеше револвера си със запънато петле и готов за стрелба.

— Срещу мен ли ще използваш тази пушка? — попита я той.

— Мога да ти задам същия въпрос.

С едно плавно движение Хънтър освободи ударника и прибра оръжието си в кобура.

— Радвам се да видя, че петлето на пушката не е запънато — подхвърли Хънтър. — Изглеждаш така, сякаш си по-склонна да застреляш мен, отколкото Мики.

— Точно това обмислям.

— Има ли някаква конкретна причина?

— Спомних си как Мики ме сграбчи с такава сила, че ми останаха синини, отнесе се с мен като с проститутка, а ти само му каза да не си губи времето и да се залавя за работа.

Хънтър чакаше, без да откъсва поглед от буреносните очи на Елиса. Ръцете й несъмнено бяха готови отново да запънат ударника на карабината.

И да дръпнат спусъка.

— Но щом Мики вдигна камшик срещу един мустанг — процеди Елиса през зъби, — ти го преби така, че да му държи топло цяла седмица.

— Конят не правеше нищо лошо.

— А аз? — запита тя.

Мрачните, тъмни очи на Хънтър се плъзнаха по тялото й. Както обикновено тя беше облечена в коприна. Сексапилни дрехи, които трептяха и се полюляваха, и привличаха мъжките погледи на всяка нейна крачка.

— Да — хладно отвърна той. — Ти се държеше лошо.

— Какво?

— Мъжете застават нащрек всеки път, щом минеш край тях. Знаеш го, но продължаваш да въртиш задник.

— Какво трябва да направя? Да се заключа зад завеси и решетки ли?

— Да.

Елиса ококори недоверчиво очи.

— Сериозно ли говориш?

— Абсолютно!

Гневът я шибна като камшик.

— Губиш, любовнико! — безразсъдно му извика тя. — Няма да стоя в затвор, само защото съм родена жена, а не мъж.

— Предполагах, че ще приемеш нещата по този начин. Някои жени просто не се чувстват пълноценни, ако нямат мъж, който да им се възхищава.

Откритото презрение в гласа на Хънтър беше по-лошо от плесница.

— Аз не съм такава — процеди тя. — И никога не съм била.

— Всичките кокетки казват така.

— По дяволите, не съм като жена ти.

— Викай малко по-силно — провлечено подхвърли той. — Сигурен съм, че момчетата попиват всяка твоя дума.

После й обърна гръб и се насочи към плевнята.

— Хънтър!

Крачките му дори не се поколебаха. Просто продължи да се отдалечава.

Елиса беше на границата отново да изкрещи към него, но забеляза че Лефти и Гимп са наблизо. Двамата възрастни каубои бяха излезли от плевнята и слушаха.

Цялата гореше от смущение и негодувание. Завъртя се на пети и тръгна към кухнята.

Не можеше повече да продължава така. Трябваше да накара Хънтър да я разбере.

Може би ако поговореше с него насаме…

Колкото повече обмисляше тази идея, толкова по-привлекателна й се струваше. Подобни лични неща можеха да бъдат обсъдени спокойно само в усамотение.

Очевидно споменът за невярната му жена все още гризеше душата му. Хънтър не искаше отново да излага на риск сърцето си.

Парен каша духа.

По някакъв начин Елиса трябваше да накара Хънтър да разбере, че нямаше нищо нередно в това да остави сърцето си на ласките й. Тя щеше да пази и цени любовта му, а той също щеше да отвърне на нейната любов.

Но само ако успееше да накара Хънтър да я разбере.

Накрая реши. Вечерта, след като Пени заспеше, щеше да поговори с него и да го накара да разбере.


Вратата на спалнята й изскърца тихо, докато Елиса я отваряше внимателно. Замръзна на място, но не чу раздвижване на долния етаж или в съседната стая.

Изпусна безшумно дъх и полека затвори вратата. С разтреперани пръсти пристегна по-здраво синия си атлазен халат около кръста си.

Кръстоса пръсти за късмет и прекоси на пръсти разстоянието, което я делеше от вратата на спалнята на Хънтър. Усещаше студения под през тънките си атлазени пантофи. Все пак краката й не бяха толкова студени, колкото ръцете й. Чувстваше се нервна от предстоящия разговор.

Вратата на спалнята му беше затворена.

Цяла минута Елиса остана пред вратата с ръка на дръжката и с разтуптяно сърце. Точно преди да изгуби изцяло кураж, тя открехна леко вратата.

— Хънтър? — прошепна тя.

Отчетливият звук от освобождаването на запънатия ударник на револвер й се чу като вик в тишината.

— Какво си мислиш, че правиш, по дяволите? — попита Хънтър с тих, но ядосан глас.

Елиса подскочи. Въпросът се чу само на една педя от лявото й ухо.

— Трябва да поговорим — прошепна тя.

— Може да почака до утре сутрин.

Вратата започна да се затваря пред очите й.

Елиса промуши атлазения си пантоф в процепа и натисна вратата с две ръце.

— Не — възрази тя. — Трябва да поговорим сега, когато никой не може да ни чуе.

— Говори тихо! — предупреди я Хънтър.

— Тогава ме пусни да вляза.

Хънтър се поколеба. Мъчеше се да успокои кръвта си, която беше кипнала в мига, в който беше разбрал, че Елиса стои пред вратата на спалнята му посред нощ.

Пое рязко дъх. Въздухът, навлязъл в дробовете му, беше пропит с неповторимия аромат на Елиса — нощна градина, пълна с розмарин и лунна светлина.

Жегата в тялото му се удвои.

— Тази идея не е добра, Палавке.

— Добра е.

— Не.

— Да! — просъска тя. — Знам какво правя, Хънтър.

Не се съмняваше.

Мисълта само го разпали още повече.

И защо не, запита се той. Господ му беше свидетел, че и двамата го искаха силно.

Едва ли Елиса беше девствена. Мики го беше подсказал недвусмислено с изявленията си в кръчмата.

А Палавка само го беше потвърдила с разказа си за поведението й, което шокирало английските й братовчеди.

Вратата на спалнята му изведнъж се отвори широко.

Елиса почти падна в ръцете на Хънтър. Той механично я подхвана, за да не падне. Топлината на тялото й преминаваше през тънкия халат и пареше като огън.

Същият огън, който гореше в него.

Хънтър искаше толкова силно да съблече Елиса и да я вземе с цялата безумна страст, която тя извикваше в него, че едвам се застави да я пусне от прегръдката си. Беше се заклел повече никога да не се оставя да бъде командван от една кокетка.

Вместо да привлече Елиса към себе си, Хънтър се протегна и затвори вратата. Слабото щракване на бравата накара Елиса да изпусне тихо, сподавено възклицание.

— Добре — провлече Хънтър с нисък, пресипнал глас. — Какво е това толкова неотложно нещо, което не може да почака до сутринта?

18.

Елиса отвори уста да каже нещо, но откри, че устата й е напълно пресъхнала. Голите гърди на Хънтър блестяха на лунната светлина, която нахлуваше през прозореца.

Гледаше като прикована мъжката красота, изградена от мускули, сухожилия и косми, черни като нощ.

Толкова интимно беше да остане сама с Хънтър в спалнята му, че я заля потоп от кипящи емоции.

— Палавке?

— А!

Елиса преглътна и облиза устните си. Помисли си да помоли Хънтър да си сложи риза, но се отказа. И без това мнението му за нея не беше особено високо.

— Просто исках да… — започна тя, но гърлото й отново пресъхна.

Хънтър чакаше.

Пълната му неподвижност я дразнеше.

„Ето ме тук, застанала толкова близо, че мога да усетя дъха му — мислеше си гневно тя, — а той ме гледа така, сякаш за него не значи нищо да бъде полугол в спалнята си с жена.“

Изведнъж проумя каква е причината.

„Разбира се, глупачке, той е бил женен. За него не е нищо ново да бъде с жена в спалнята си.

Или в леглото си.“

Елиса преглътна мъчително. После изпъна рамене и се опита да потуши бунта на нервите си. Беше твърдо решена да не се държи детински пред този дразнещ я мъж.

— Не кокетнича с Мики — започна отново Елиса.

— Сдържай гласа си.

— Добре! — разгневено прошепна тя. — Чу ли какво ти казах?

— По дяволите, сигурно са те чули половината каубои в ранчото.

— Изслушай ме! Не съм флиртувала нито с Мики, нито с Бил или с който и да е друг мъж на земята.

— Така казваш ти.

— Така е наистина!

— Тогава как ще наречеш косите погледи към мен. Какво ще ми кажеш за устните си, които облизваш така, сякаш не можеш да чакаш да провериш дали съм така вкусен, както изглеждам?

Елиса се надяваше, че на лунна светлина не си личи колко се е изчервила. Чувстваше се готова да потъне в процепите между дъските на пода. Не беше дори помисляла, че действията й са така прозрачни.

— Само към теб, Хънтър — болезнено прошепна Елиса. — Гледам само към теб.

— А-ха!

Това възклицание трябваше да значи съгласие, но Елиса беше сигурна, че Хънтър не бе имал нищо такова предвид.

— Хънтър Максуел, ти имаш по-лоши обноски и по-малко ум от магаре — заяви тя с тих, напрегнат глас. — Не съм такава, каквато е била жена ти!

Хънтър почувства, че всеки миг ще се изсмее на глас. Елиса стоеше пред него и настояваше, че е невинна, макар да бе дошла в стаята му посред нощ, облечена в будоарна дреха, която караше мъжката кръв да кипи.

Но, като беше станало на въпрос, тя винаги се обличаше така и възпламеняваше мъжете край себе си.

— Ти си нещо, Палавке — тихо отвърна Хънтър. — Наистина си нещо.

Хънтър благоразумно премълча какво точно нещо има предвид. Не искаше да я разгневи до такава степен, че да събуди всичко живо в Ладър Ес.

— Трябва да ми повярваш — прошепна тя.

— Защо?

Елиса премигна от изненада.

— Защото е важно — объркано отвърна тя.

— Защо?

— Мили Боже, всички мъже ли са толкова глупави или ти си специален случай? — кипна тя.

Хънтър се усмихна леко. Беше забавно да наблюдава как Елиса поддържа невинността си с такава сила, че гърдите й се полюляваха прелъстително под атлазения халат.

— Хънтър?

— Слушам те.

— Ти си най-упорития мъж, когото познавам — просъска тя, извадена от кожата си. — Понякога ми се иска да те разтърся така, че зъбите ти да изтракат.

— Тогава защо дойде в спалнята ми посред нощ? — промърмори Хънтър.

— Защото някой от нас може да умре утре и аз…

Гласът на Елиса затихна. Не можа да каже „обичам те“ на мъжа, който я гледаше с такова внимателно, почти хищно търпение.

„Проклета да е жена му — каза си мрачно Елиса. — Тя е разрушила безвъзвратно Хънтър за всички други жени.“

— Е? — подкани я Хънтър.

— Аз…

Елиса направи лек, безпомощен жест и впи нямо поглед в Хънтър.

— Искаш ме — тихо каза той. — Всяко момиче, което е достатъчно безсрамно, за да влезе по този начин в една мъжка стая, би трябвало да не се срамува от подобни думи.

— Хънтър! — прошепна Елиса.

— Кажи го.

Елиса разтреперано пое дъх.

— Кажи, че ме желаеш — повтори Хънтър.

Елиса отвори уста. Не се чу нито звук.

Хънтър направи стъпка напред. Тя го отведе толкова близо до Елиса, че можеше да усети как тялото й излъчва топлина през лъскавия халат.

— Това не е тайна за мен — каза й той с тих, примамващ глас. — Очите ти те издават всеки път, когато погледнеш към мен.

— Аз…

Гласът й умря безвъзвратно. Близостта на Хънтър я смазваше. Не се бе чувствала по този начин от нощта в градината, когато бяха танцували и се бяха целували, и още, и още.

— Очите ти — прошепна Хънтър — ми казват, че помниш какво усещаше, когато целувах гърдите ти, а ти стенеше.

По тялото й пробяга лека тръпка, ехо от дивата страст, която бе изпитала, докато устните му я галеха.

— Искаш отново да изпиташ същото, нали? — прошепна Хънтър. — Нали?

Елиса преглътна. Топлина заля тялото й. Един сладостен, неочакван огън я накара цялата да затрепери.

Хънтър беше прав. Искаше отново да се почувства по същия начин.

Елиса бавно затвори очи.

— Искам те — прошепна тя.

— Толкова ли беше трудно да кажеш истината?

Дъхът му докосна челото на Елиса, страните й, ъгълчетата на устните й.

По тялото й премина трепетна вълна, която почувства не само тя, но й Хънтър. Той пое рязко дъх и си позволи да си спомни как се бе почувствал, когато я бе разпалил само с няколко ласки. Нито една жена не бе отвръщала така на допира му.