Никога.

Не можеше да забрави отговора на тялото й.

— Хънтър — прошепна Елиса, — би ли ме целунал? Силно. Много силно. Както го направи в градината.

Думите й извлякоха от гърдите му тих стон. Ръцете му се обвиха около Елиса. Хънтър наведе глава към нея. Когато устните му я докоснаха, устата й вече го чакаше, отворена и гладна. Езикът му се стрелна между зъбите й, за да й дадат онова, което самата тя бе поискала.

Силна, много силна целувка.

Отговорът на нейния език не беше нито свенлив, нито колеблив. Елиса помнеше какво значи да бъде галена и погълната от целувката му. Беше копняла за нея, беше я сънувала, беше жадувала за нея със сила, която едва сега осъзнаваше.

Елиса изстена дрезгаво, обви ръце около шията на Хънтър и се притисна към него. Искаше да бъде близо до него, дори по-близо, отколкото беше сега.

Трябваше да бъде по-близо до него.

Реакцията на Елиса и усещането за гърдите й, които се притискаха към тялото му през тънкия атлаз накараха Хънтър да забрави всички доводи, поради които той би се сметнал за глупак дори само за това, че я бе целунал. Вкусът на устните й струеше като вино по вените му и го изпълваше с глад и огън.

Желаеше вече много повече от горещата й целувка и допира до гърдите й.

И смяташе да го получи.

Елиса изведнъж се озова вдигната във въздуха. Силата на ръцете му я примамваше и обещаваше. Без да мисли за последствията Елиса му се отдаде изцяло.

А после пламъкът на целувките му изгори всичко друго от мислите на Елиса. Някак отдалеч тя осъзнаваше, че натиска под гърба й е от завивките на леглото, но този факт нямаше друго значение освен това, че я приближаваше до тялото на Хънтър.

Със страстно стенание Елиса плъзна длани надолу по напрегнатия гръб на Хънтър. Възбудената тръпка, която пробяга по тялото му й подейства опияняващо като чисто уиски.

Тя повтори ласката си. Мачкаше тялото му и вкусваше силата му с ръцете си. Езикът й опитваше вкуса на устата му така дълбоко, както й той вкусваше от нея. Отначало колебливо, а след това без всякаква предпазливост ноктите й погалиха дългите мускули покрай гръбнака му.

Гърленият звук, който се изтръгна от гърдите му беше направо зашеметяващ за нея. Една непозната, превъзходна топлина пробяга през тялото на Елиса и я накара цялата да се напрегне. Тя изви тялото си и го притисна към него, опитвайки се да облекчи напрежението в гърдите си.

— Искам… — накъсано промълви тя.

Ръката на Хънтър грубо запуши устата й.

— Тихо — прошепна той в ухото й. — Знам какво искаш.

Другата му ръка се плъзна надолу и сръчно развърза халата на Елиса. Хънтър наведе глава и намери с устни едната й гърда. Без да обръща внимание на тънката коприна на нощницата й, той всмука едното й зърно в устата си.

Огънят лумна в Елиса. Тя се изви на дъга, търсейки още от това парещо усещане.

Хънтър й го даде със зъби и език, и с дивия, променлив натиск на устата си.

Възбудата все повече и повече напрягаше пружината на стегнатото й тяло, докато накрая тя започна да стене. Накрая усещанията й избухнаха и я обляха с течен огън. Тя изстена, потрепери цялата и потърси още наслада.

Хънтър се изсмя гърлено и повтори ласката върху другото й зърно.

Елиса се изви на дъга под устата му. Тя не се противеше на мъжката ръка, която заглушаваше непредпазливите й викове. Всъщност дори не го забелязваше. Цялото й същество се бе съсредоточило върху изтънчения пожар, пламтящ в плътта й.

Свободната ръка на Хънтър се плъзна надолу и потъна между бедрата на Елиса. Тя се стегна от изненада, но Хънтър не забеляза. Топлината и влагата й прогониха всички мисли от главата му. Ръката му се изви покрай нежната й плът. Дългите му пръсти се изпънаха и я погалиха.

През тялото й прелетя яростен изблик на чувства. Сепнатият й вик не стигна по-далеч от твърдата длан, която запушваше устата й.

После ръката му отново се плъзна между краката й. Възбудата пак прониза тялото й. Този път викът й беше от страст, а не от изненада.

— Проклятие — промърмори под носа си Хънтър. — Следващият път ще трябва да си намерим по уединено място за забавления. Искам да чуя всеки звук, който успявам да те накарам да издадеш.

Ръката му се сви и потъна дълбоко в мекотата на Елиса. Тялото й се изпъна в дъга, досущ напрегнат лък. Самият той едва успя да приглуши собствения си стон, който реакцията й извикваше в него.

— Разтвори си краката — прошепна той в ухото й.

Елиса почти не разбра какво й каза Хънтър. Краката й се движеха неспокойно в търсене на още от дивото, пронизващо удоволствие, което току-що беше опознала.

Но ръката на Хънтър вече не беше между краката й, за да я гали с истински пламък. Тя разтърси глава и се опита да каже нещо. Искаше да му каже, че иска още от приятното му докосване.

— Ш-шт, Палавке. И аз горя от нетърпение като теб.

Елиса почувства, че Хънтър се движи. Усети го как се намества между коленете й и разтваря бедрата й. Твърдите му пръсти отново се плъзнаха нагоре. Този път под тях нямаше тъкан, която да замъгли усещането от допира им.

Обля я вълна от удоволствие. Елиса инстинктивно повдигна бедрата си в търсене на нова ласка.

Палецът му се раздвижи повторно и приятната вълна наново се разля из тялото й.

— Господи! — дрезгаво простена Хънтър.

Тялото му се напрегна, бедрата му натиснаха силно и той потъна в нея.

Единствено силата, с която Хънтър притискаше устата й предпази вика на Елиса от болка и изненада да проехти из цялата къща. Тя се изви и се опита да отблъсне раменете му, за да измести парещата между краката й тежест.

Хънтър издаде гърлено, дрезгаво стенание и отново влезе в нея. Този път се напрегна целият, тялото му потрепери от главата до петите. После изведнъж се отпусна върху нея.

Замаяната Елиса обърна глава настрани, за да се освободи от ръката на Хънтър. Този път той се поддаде на натиска върху раменете си и се претърколи настрана.

Без да каже нито дума Хънтър обърна гръб на Елиса, стана и започна да оправя дрехите си.

Тя го изчака да заговори, да каже нещо.

Нито дума.

Тишината се разпростираше с всеки удар на сърцето й, докато накрая Елиса започна да се задушава под тежестта й. Тъкмо когато бе изгубила напълно надежда Хънтър заговори с нисък, лишен от емоции глас.

— Върви си в стаята, Палавке. Утре ни чака дълъг ден.

Отначало Елиса не повярва, че това е всичко, което Хънтър има да й каже.

— Ка-какво? — прошепна тя.

— Забавлението свърши за днес. Върви си в спалнята.

Истината се стовари върху нея като черна, ледена вълна. Елиса затвори очи под силата на удара й.

Помисли си, че сега вече знаеше какво бе тласкало Хънтър към нея. Беше търсил не любовта й, а насита за похотта си.

От това бяха загубили и двамата.

Болката от това прозрение беше непоносима.

Но Елиса инстинктивно почувства, че не трябва да й се оставя да я погълне. Не още. И не тук.

Не в леглото на Хънтър.

„Няма да плача.

Грешката е моя. Един Господ знае колко пъти Хънтър ме предупреждаваше. Просто не му повярвах.

Глупачка.

Няма да плача.“

— Палавке?

Без да каже нито дума Елиса изскочи от леглото на Хънтър. Движеше се толкова бързо, че халатът й се повдигна и се развя след нея като пречупени крила.

Вратата на спалнята се отвори и затвори беззвучно.

Хънтър се намръщи и изруга под нос. Беше свършил прекалено бързо. Опитал се бе да забави темпото, но реакцията на Елиса го бе накарала да изгуби контрол над себе си. Никога не бе пожелавал една жена така, както нея.

— По дяволите — промърмори Хънтър, отвратен от самия себе си.

Навярно Елиса беше чакала някоя нежна дума или ласка от него. Много му се искаше наистина да го бе сторил.

Но не си го бе позволил.

Проклет да бъде, ако се оставеше на Елиса да го командва като кукла на конци само защото беше взел онова, което тя сама му бе предложила.

Дори при това положение следващият път щеше да бъде различен, обеща си мислено той. Следващият път нямаше да позволи на сладките й малки нокти и на тялото й да го отблъснат точно накрая.

Мисълта да има отново Елиса извика в тялото му гореща тръпка.

Нямаше съмнение, че ще има следващ път.

Страстно момиче като Палавка съвсем скоро щеше да изпита глад отново. И тогава тя щеше пак да почука на вратата му посред нощ.

А той щеше да я чака.

Сигурно няма да мине дълго време.

Хънтър се усмихна леко, запали свещта и отиде да се измие на легена. Смъкна панталона и бельото си и посегна за кърпата.

Видът на кръвта размазана по бавно омекващата му плът го накара да замръзне.

Какво беше това, по дяволите!

Та той не я бе обладал толкова грубо, че да я разкърви! Наистина, беше свършил бързо, но тя беше готова да го приеме.

Хънтър изобщо не се съмняваше в правотата си. Всъщност именно хлъзгавият, влажен прием на тялото на Елиса бе разчупило щита на самоконтрола му.

Сигурно беше първият ден от цикъла й.

От другата стая се дочу тих, приглушен звук.

Хънтър застина, наведе глава и се ослуша. След няколко секунди реши, че навярно Елиса плачеше.

Хънтър неспокойно се изми. Приглушените, накъсани звуци продължаваха да долитат от съседната стая.

Както беше гол той отиде до стената между спалните им и се заслуша съсредоточено. Звуците не идваха от леглото на Елиса. Тя не правеше това, което имаше навика да прави Белинда — да лежи в леглото и да ридае шумно, докато не получеше каквото си е намислила.

Всъщност звучеше така, сякаш Елиса се мъчеше всячески да не издава никакъв шум.

Навярно я беше наранил.

Хънтър изруга. Не можеше да повярва, че се бе държал с нея по-грубо, отколкото един буен простак като Мики.

Раздразнен и разгневен от това, че бе загубил самоконтрол, Хънтър се облече бързо и отиде до стаята на Елиса.

Щом отвори вратата плачът се чу по-отчетливо. Остра миризма подразни ноздрите му. Сякаш някой гореше плат.

Хънтър затвори вратата на спалнята зад гърба си. Един бърз поглед му показа, че Елиса вече беше в леглото. В малката камина тлееше нещо.

— Палавке? — повика я тихо Хънтър.

Плачът секна сякаш срязан с нож.

Без да издаде никакъв шум, Хънтър отиде до леглото й и седна в края.

Елиса почувства, че дюшекът поддава под тежестта на Хънтър. Прииска й се да избяга. Беше обаче напълно гола. Изцапаните останки от нощницата и халата й тлееха в камината.

Подобно на хванато в капан животно Елиса лежеше напълно неподвижно и мълчаливо чакаше Хънтър да си отиде. Фактът, че я бе заварил да плаче, добавяше само още един ред към дългия списък от униженията на тази нощ. Едва ли можеше да понесе повече.

Елиса трепна, щом усети Хънтър да я гали по косата. Той усети издайническото й движение и изруга.

— Извинявай — просто рече той. — Не исках да бъда груб.

Следващият път, когато Хънтър погали косата й, Елиса се постара да не показва никаква реакция. Въпреки това не можеше да спре тръпките, които пробягваха през тялото й. Просто нервите й бяха обтегнати до точката на скъсване.

— Беше по-тясна, отколкото очаквах — тихо каза Хънтър. — Отдавна не го бях правил. Ти беше съвсем готова, а аз те исках направо адски.

Елиса не каза нищо и не направи нищо. Просто лежеше и трепереше под нежната, но нежелана ласка на Хънтър.

Неприкритото треперене на тялото на Елиса беше като сол в прясната рана нанесена на самомнението му.

— Успокой се — промърмори той. — Отсега нататък ще съм нежен с тебе като слънчев лъч. Следващият път ще ти хареса повече. В теб има толкова много страст, Палавке. В това поне си пасваме идеално.

Палавка!

Омразният прякор накара Елиса да изгуби самоконтрол. Тя издаде нечленоразделен вик и започна да удря Хънтър като животно, хванато натясно. Извитите й като хищни нокти пръсти търсеха лицето му.

Хънтър без да мисли хвана китките й.

— Успокой се, Палавке. Чуваш ли? Казах ти, че повече няма да те нараня.

— Мразя те — изсъска Елиса с тих, яростен глас. — Махай се оттук, преди да съм се разкрещяла така, че да събудя всички!

— За Бога, успокой се и престани да се държиш като изнасилена девственица.

— А защо не? Нали съм точно това. Или, по-точно, бях.

— Какви ги говориш? Жена ми никога не е кървяла, дори при първия път.

— Любовник! — изсумтя Елиса. — Готова съм да заложа цялото ранчо, че изобщо не си бил наблизо, когато жена ти го е направила за първи път!

Едва сега поразен започна да разбира какво се бе случило.

Не опитните движения на една кокетка, а болките на девственицата бяха накарали Елиса да се напрегне под него и да се мъчи да го отхвърли от себе си.

А той бе държал устата й запушена през цялото време.

— Исусе Христе! — ужасено прошепна Хънтър. — Защо не ме спря?