Елизабет Лоуел - Есенен любовник

Кейс забеляза промяната в изражението на Хънтър дори на колебливата лунна светлина.

— Значи такава била работата — тихо рече Кейс. — Бременна ли е?

— Не ти влиза в работата — изръмжа Хънтър.

— Последният път, когато чух от теб тези думи, аз ти казвах каква кръгла глупачка е Белинда.

Разочарованието и гневът избухнаха в Хънтър без предупреждение. Без да мисли той се хвърли върху Кейс. Последва кратка, остра схватка, но преимуществото беше изцяло на страната на Кейс. Той се владееше напълно.

Но не и Хънтър.

Доста бързо Хънтър се озова с лице надолу върху земята. Дишаше тежко и се опитваше да свали Кейс от гърба си.

— Откажи се — рече му Кейс като увеличи натиска върху ръката и шията на Хънтър. — Самият ти ме научи на тази хватка. Не можеш да се освободиш, без да си счупиш упорития врат.

Хънтър продължи да се съпротивлява.

— По дяволите! — изруга Кейс. — Стига си се държал като някой зелен хлапак! Не си нито първият, нито последния мъж, когото Белинда е излъгала.

Самоконтролът рязко се върна в Хънтър.

— Пусни ме — процеди той през зъби.

— Не още — кротко му отвърна Кейс. — Първо искам да знам дали скоро ще ставам чичо.

Напрежението отново пролази като змия в тялото на Хънтър, но този път той не се опита да отхвърли Кейс.

— Не знам — кратко отговори той.

— Питай Палавка.

— Питах я.

— И?

— Каза ми да вървя по дяволите.

Кейс промърмори нещо неразбрано. Миг по-късно пусна брат си. След секунда самият той се изправи с лекота.

Отстъпи и предпазливо проследи как Хънтър се изправя на крака. Брат му не показа никакво намерение да се нахвърля отново върху него, така че Кейс изпусна бавно дъх.

— Извинявай — тихо каза той на Хънтър. — Мислех, че просто си се заинатил с Палавка по същия начин, както с Белинда.

— А ти ми каза, че тя е една плиткоумна малка кокетка.

— Такава беше.

— Знам. Сега знам — изрече с горчив и изморен глас Хънтър. — Но жалкото е, че две хубави деца платиха с живота си, за да мога аз да науча за каква жена съм се оженил.

— Смъртта им не беше твоя вина.

— Това си повтарям по петдесет пъти на ден.

— А убеден ли си в това?

— Не — отвърна Хънтър, поколеба се, после добави просто: — Само като си помисля как са викали, как ги е боляло, как са плакали за татко си… Направо ме разяжда отвътре.

— Значи смяташ да прекараш остатъка от живота си като се самонаказваш, така ли?

Хънтър сви рамене.

— Мислиш ли, че по този начин ще поправиш случилото се? — запита го Кейс.

— Не знам какво да мисля. Знам само, че… — Хънтър замлъкна насред думата.

— Ще ти кажа какво знам аз — обади се Кейс. — Всеки път щом се появи Палавка, ти заставаш в стойка като куче-птичар.

Хънтър само просъска някаква ругатня в отговор.

— Защо не се ожениш за нея? — тихо го попита Кейс. — Светът има нужда от повече почтени хора. Двамата ще имате хубави деца.

Звукът, който се изтръгна от гърлото на Хънтър, едва ли можеше да се нарече смях.

— Елиса няма да се омъжи — рязко отвърна той. — Поне не за мене.

— Защо?

— Защото не ме харесва дори ей толкова. Опитах се да оправя нещата, но тя щеше да ми издере очите като котка.

Изражението на лицето на Кейс до такава степен се приближи до усмивка, доколкото изобщо се бе доближавало от края на войната.

— Струва ми се — провлечено додаде Кейс, — че девойка с толкова много страст си заслужава труда да бъде опитомена.

— Първо трябва да я хвана на тясно. Изплъзва ми се така, както призракът от блатото на тебе.

— Интересна е тая работа с моя призрак — вмъкна Кейс.

— Откри ли кой е той? — бързо попита Хънтър.

— Не. Дори косъм не съм виждал от това създание, откакто уби Гейлорд. Сега вече никой не носи информация на Аб.

— Откъде знаеш?

— Нали от мен се очаква да върша точно това — иронично подхвърли Кейс. — Да шпионирам в Ладър Ес в полза на Аб.

— Интересно!

— И аз така мисля.

— Аб вярва ли ти? — замислено попита Хънтър.

— Аб не вярва на никого.

Хънтър само изсумтя.

— Също както ти не вярваш на жените — продължи Кейс. — Откакто се остави на онази лъжлива кучка да те води за дръжката, не си казал добра дума за нито една жена.

Хънтър измери Кейс с поглед. Брат му мълчаливо го изчака, за да види дали Хънтър отново ще си изпусне нервите.

На лунната светлина очите на Кейс изглеждаха същите като на Хънтър — като ковано сребро.

— Постоянно ме притискаш — рече Хънтър. — Защо?

— И ти притискаш Палавка.

— Като си толкова запален по нея, защо не вземеш сам да се ожениш за нея?

— Мислил съм за това — небрежно подхвърли Кейс.

— Какво?

— Сдържай си гласа, ако не искаш гости.

— Какво беше това за теб и Елиса? — запита Хънтър с тих, кипящ от гняв глас.

— Нищо особено. Просто няколко дреболии.

— Като например?

— Палавка е сама жена в една страна, където на жените им е адски трудно да се справят сами — поясни Кейс. — Има хубаво ранчо и желанието да го ръководи умело. Ако тя не вярваше в такава глупост като любовта, щях да й сложа пръстен на пръста толкова бързо, че свят да ти се завие.

— Не!

— Защо не? Да не смяташ да се жениш за нея?

— Това е единственото почтено нещо, което мога да направя — просто каза Хънтър. — Но тя не иска да има нищо общо с мен.

Кейс изсумтя.

— Значи е била девствена.

Не беше въпрос, но Хънтър все пак му отговори.

— Да — отчетливо отговори той. — Елиса беше девствена.

— Поне ще знаеш с кого е била — каза му Кейс. — С момиче като Белинда никога не можеш да бъдеш сигурен колко съседи я гледат и си спомнят какво е да й се качат на седлото.

Хънтър се намръщи, но не възрази.

През следващите няколко минути двамата мъже стояха и се вслушваха в звуците на нощта. После Кейс отново насочи вниманието си към брат си.

— Аб става от лош по-лош. Гейлорд беше любимецът му.

— Това не е хубаво.

— Смяташ ли да тръгнеш след Аб?

— Нямам голям избор — отвърна Хънтър. — Армията иска стоката си след по-малко от две седмици.

— Колко глави добитък имаш за тях?

— Говеда ли? По-малко от петдесет. Може би още стотина са кравите за разплод.

— Ладър Ес няма да изкара дълго без крави.

Хънтър не му отговори.

— Но това не е твой проблем, нали? — продължи Кейс. — Мислиш само за братята Кълпепър.

— Успя ли да разбереш къде държат откраднатите говеда? — рязко запита Хънтър.

— Чудна работа! Напоследък забелязах няколко заблудени първокласни глави добитък от Ладър Ес на земята на Би Бар.

— Заблудени ли?

Кейс кимна.

— Като че ли някои от говедата са се измъкнали от мястото където ги държат.

— Проследи ли откъде идват?

— Да. Изглежда, че са дошли от върбистите долини на север от Би Бар.

— Чувал съм, че това място е доста хълмисто — изсумтя Хънтър.

— Така е. Покрито е с каньони, които стигат чак до планината. Човек може доста добитък да скрие в тях.

— Тази информация не стига. Трябва да знам къде точно се намират говедата, преди да рискувам да нападна.

— Близко съм до тях — увери го Кейс.

— Имаш три дни на разположение.

Кейс кимна.

— Ако разбереш нещо повече преди това, не чакай да се стъмни, за да ми кажеш — продължи Хънтър. — Просто ела в Ладър Ес възможно най-бързо. В ранчото си нужен повече, отколкото в лагера на бандитите.

— Ами ако не намеря говедата?

— На сутринта на четвъртия ден ще нападна Би Бар, а другото да върви по дяволите.

— Къде искаш да бъда? — попита Кейс.

— Където няма да те застрелят моите хора.

Кейс кимна в знак, че е разбрал всичко. После измъкна пистолета си от кобура, завъртя барабана, за да провери дали са заредени всички гнезда и върна оръжието обратно на мястото му с едно движение.

— Пази се на връщане — каза Кейс на брат си.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че през цялото време си мислиш за едно момиче, което е готово да се нахвърли срещу теб като квачка, която пази пилетата си.

— Не съм глупак.

— През повечето време — допълни го иронично Кейс.

— Какво всъщност те безпокои? Че не можеш да имаш Палавка?

— Искам ранчото — поклати глава Кейс. — Ранчото е нещо, с което човек си струва да се захване, след като последният Кълпепър е мъртъв. Нещо, което не можеш да съсипеш или да изхвърлиш край пътя като счупена бутилка.

Потресеният Хънтър не обели нито дума. Усети, че Кейс говори за това как Ем и Теб бяха умрели. Това беше въпрос, който Кейс никога не искаше да обсъжда.

Поне досега.

— Никога повече няма да говоря по този въпрос — продължи Кейс. — Исках само да знаеш, че ти си единственото живо същество, към което мога да изпитам състрадание, откакто намерих децата. Ако Палавка може да облекчи болката ти и да те накара да забравиш миналото, аз ще съм дотолкова щастлив, доколкото изобщо мога да бъда.

Хънтър затвори очи под натиска на облялата го вълна от скръб за всичко, което жестокото минало му бе отнело.

Част от онова, за което Хънтър тъгуваше беше смеха на Кейс. В някои отношения Кейс беше така мъртъв, както децата на Хънтър.

— Кейс…

Не последва отговор.

Кейс си бе отишъл в мрака така безшумно, както се беше появил.