„… Ти също ще го желаеш. Аз ще се погрижа за това. Помисли само как ми отвръщаше — като суха слама на клечка кибрит…“

Елиса пое няколко пъти дълбоко дъх, за да събере смелост.

— Не се съпротивлявах — прошепна тя.

— Опитваше се да ме отхвърлиш.

— Не теб. Само жакета ти.

Хънтър най-сетне проумя думите й. Желанието го прободе като удар с нож. Не можа да каже нищо. Дори дъхът му секна.

С едно ловко движение Хънтър смъкна жакета си и го захвърли настрана.

— Няма го — рече той с плътен глас. — А сега какво?

— Аз…

Сумракът в пещерата не можа да скрие червенината, избила по бузите на Елиса.

Изведнъж Хънтър си спомни. Въпреки цялата сила на безразсъдния й отговор, Елиса беше само на една малка стъпка от невинността. Беше направила тази стъпка с него, но само след като бе успял да изтръгне от нея признание, че го желае.

„Искам те.“

А той й се бе присмял, че се е затруднила да каже тези думи.

„… Толкова ли беше трудно да кажеш истината?“

— Аз… — започна отново Елиса.

Хънтър докосна с палец устните й, за да я спре. Не искаше да се повтаря онова, което се беше случило първия път, когато Елиса му бе поверила тялото си. Можеше само да се опита да я накара да разбере, че срамът беше негов, а не неин.

— Замълчи — нежно й рече той. — Не исках да те дразня по този начин. Искам те до последния си дъх, но не желая да те плаша. Не съм особено добър в разчитането на мислите ти. Ето защо те попитах какво да правим след това.

Елиса се усмихна, въпреки сълзите, които бяха изпълнили очите й и целуна палеца му.

Тази проста ласка накара Хънтър да потрепери. Той затвори очи и целият му свят се сви в топлината на дъха й, излизащ между пръстите й.

— Позволи ми да ти покажа как трябваше да бъде първия път — прошепна той, като отвори очи. — Позволи ми да ти покажа… всичко.

Единственото, което Елиса успя да каже, беше името му. В гласът й прозвучаха всичките й съмнения и колебания.

А също и страстта й.

Най-накрая Елиса само кимна, защото гърлото й беше прекалено стегнато, за да говори.

— Този път няма да покривам сладката ти уста — тихо изрече Хънтър. — Искам да чуя всеки звук, който се откъсва от гърлото ти, всяка твоя дума. Дори ако тя е не.

Дъхът на Елиса отново погали ръката му. Възглавничката на палеца му погали мекотата на долната й устна.

— Разбра ли ме? — тихо добави той. — Ако бързам много, просто ми кажи. Ще забавя темпото. Дори ще спра, ако го поискаш.

Елиса отново само кимна.

— Сигурна ли си? — запита той.

Връхчето на езика й докосна палеца му.

Дъхът на Хънтър се процеди със свистене през зъбите му.

— Кажи ми го с думи — дрезгаво я помоли той. — Само това. Няма да те карам повече. Но този път искам да бъда сигурен.

Елиса се взря в чистите, горящи очи на Хънтър и разбра, че му е нужно уверението на думите й.

— Искам да изживея с теб онова, което се случи преди ти… преди да… — запъна се задъхано Елиса. — Ако това означава, че заедно с удоволствието ще има и болка, е, не е чак толкова страшно. Просто беше… неочаквано… след цялото удоволствие.

Хънтър затвори очи. Мисълта, че бе попречил на Елиса да вика от болка, докато той я бе наранявал, разяждаше душата му.

— Този път ще ти дам само удоволствие — обеща той. — Болката ще запазя за себе си.

— Не те разбирам.

— Знам. Но разбирам себе си.

— Но…

Хънтър се усмихна тъжно и плъзна палеца си по устните на Елиса.

— Защо просто не ме целунеш, вместо да ми задаваш въпроси? — прошепна той.

22.

Елиса желаеше треперенето на тялото й и на гласа й да спре, но не можеше да ги овладее. Затова, вместо да се опитва да говори, тя просто се опря на силата на Хънтър и се надигна на пръсти към устата му.

Той я пресрещна на половината път, после я вдигна във въздуха. Елиса издаде странен звук, щом почувства че цялото й тяло се подпира върху Хънтър.

Той я чу и понечи да остави Елиса обратно на земята. В отговор тя инстинктивно обви ръце около шията му. По този начин тялото й остана плътно притиснато към него.

— Не исках да те изплаша — каза Хънтър в ухото на Елиса.

— Не се изплаших.

— Извика и потрепери.

— Толкова беше хубаво — прошепна тя.

— Когато те вдигнах?

— Да те усещам с цялото си тяло от главата до петите.

Страстното напрягане на тялото на Хънтър, последвало в отговор на думите й, не можеше да бъде прикрито, особено когато тя беше така плътно притисната към него. Хънтър издаде дрезгав звук и се помъчи да обуздае дивото желание, което го обземаше.

Елиса отметна глава назад, за да може да види лицето му.

— Боиш ли се? — попита го тя с разтреперан и същевременно предизвикателен глас.

— Кой, аз ли? — недоверчиво й отвърна Хънтър.

— Извика и потрепери.

Усмивката на Хънтър беше така бавна и гореща, както целувката, която сложи върху шията на Елиса.

— Палавница чак до мозъка на костите си — промърмори той. — Харесвам те такава.

— Така ли? — изненадано попита тя.

— М-мм.

Мъркащият звук, който се откъсна от гърлото му, беше още една нова ласка, която погали шията й.

— То е част от страстта в теб — добави той.

Хънтър извърна глава. Погали лицето й с устните си. Връхчето на езика й се стрелна и очерта усмивката му. Започнала като закачка, целувката бързо се превърна в бездна от страст.

За известно време Елиса забрави коя е, къде е, какво прави. Усещаше само вкуса на Хънтър, топлината му, бавното, ритмично проникване на езика му… и огъня на тялото си, който се разгаряше в отговор на желанието му.

Целувката бе последвана от още една и още една, и още една, докато Елиса се замая и започна да диша учестено. Всеки неин дъх се откъсваше от гърдите й в подобие на стон.

За Хънтър всеки неин звук беше като пламък, който облизваше тръпнещото му от копнеж тяло. Притисна Елиса по-близо до себе си, по-силно, а тя му отвърна със същата яростна прегръдка.

Преди още да беше свършила последната им целувка, Елиса цялата трепереше и се напрягаше да бъде по-близо до Хънтър. Тялото й се извиваше към него с всеки неин дъх.

Хънтър откъсна устни от Елиса и се опита да овладее обзелата го страст, която беше по-силна от всичко, което познаваше. Накъсаният, умоляващ звук на името му, който се отрони от устните на Елиса пречупи остатъка от самоконтрола на Хънтър.

Отпусна се бавно върху постелята, като взе Елиса със себе си. Не беше го планирал по този начин. Просто коленете му отказваха да го държат повече.

— Хънтър?

— Всичко е наред. Няма да те нараня. Просто… — той пое рязко дъх. — Подкосиха ми се коленете.

Елиса се вгледа в разширените му, сиви като дим очи и почувства как я пробожда същия огън, който вече пламтеше в него.

— Така е честно — заяви тя.

— Как така?

— И ти правиш същото с мен. Винаги си го правил. Просто не знаех защо.

— А сега ти го правиш с мен?

— Никой не може да стои върху огъня — прошепна Елиса. — Можеш само да се потопиш в него… и да го оставиш да те изгори.

Хънтър с недоумение се почуди колко дълго още ще успее да се сдържи.

Не знаеше.

Но беше сигурен, че скоро ще узнае.

— Хънтър? — промълви Елиса. — Какво има? Изглеждаш толкова свиреп.

Той се усмихна. Подобно на изражението му усмивката на Хънтър не изглеждаше особено цивилизована.

— Няма нищо — каза той. — Всъщност нещо е съвсем, съвсем наред.

— Така ли?

— Тези ботуши не ти трябват, нали? — попита Хънтър, като същевременно ги смъкна от краката й.

Елиса премигна, сепната от рязката промяна на темата.

— Ъ-ъ, не — рече тя. — Обикновено не ги нося в леглото.

Хънтър се изсмя и поклати глава. Пръстите му не се поколебаха, докато събуваха ботушите и яркочервените чорапи от краката на Елиса.

— Бил ти е избрал хубаво име — подхвърли Хънтър с усмивка. — Палавка.

Галещият тон на гласа му лишиха прякора й от цялото му жилещо съдържание.

Елиса се усмихна на Хънтър, въпреки бързите удари на сърцето си и неравното си дишане. А той в това време галеше краката й, глезените й, извивките на прасците й под широките крачоли.

Чувството беше неописуемо. Искаше й се да се извие в дъга и да се притисне под ласките му като котка.

— Тихите ти, примамливи стонове ме съблазняват да смъкна от теб тези мъжки дрехи и да видя каква е жената, която се крие под тях.

Едновременно с това ръцете му се плъзнаха към кръста на Елиса. Копчетата на панталона бързо бяха разкопчани.

Елиса ококори очи при мисълта да бъде абсолютно гола пред Хънтър. Понечи да възпре мъжките ръце, които вече смъкваха плътната тъкан на панталоните надолу към хълбоците й.

— Но ние не бяхме… — започна тя. — Преди аз не бях…

— Гола? — подсказа й Хънтър.

Елиса колебливо кимна.

— Грешката беше моя — рече тихо той. — Трябваше да бъдеш гола като цвете. А аз трябваше да те покрия цялата като топъл, нежен дъжд.

По тялото на Елиса пробяга тръпка.

Хънтър спря да дърпа панталоните й надолу. Макар това да беше последното нещо, което му се искаше, той откъсна ръце от дрехите й.

— Срамуваш ли се?

— Никога не съм се мислила за срамежлива — прошепна Елиса. — Но…

— Това ще помогне ли? — попита той, като взе едно тънко памучно одеяло и го разстла върху Елиса. — Сега по-добре ли е?

Тя стисна горният край на одеялото с две ръце и кимна.

— Мога ли да продължа? — запита Хънтър.

Елиса извърна поглед от напрегнатите му очи, но кимна утвърдително.

— Кажи ми, ако промениш решението си — напомни й той.

После се наведе и целуна Елиса бавно и внимателно. Преди още целувката им да беше свършила, Елиса дишаше бързо и учестено, сякаш беше бягала.

Горещината, с която Елиса му отвръщаше заплашваше да се превърне в негова пагубна страст. Хънтър искаше още и още от гладните, чувствени целувки, но не беше сигурен докъде се простира самоконтрола му. Комбинацията от срамежливост и самоотдаване в Елиса го възбуждаха повече от всичко друго.

Вместо да търси под одеялото панталоните й Хънтър започна да развързва ловджийската й риза. След няколко мига ръцете му се плъзнаха в създадения от тях отвор. Дланта му нежно погали едната й гладка, топла гърда. Зърното й се втвърди в миг от докосването му.

Хънтър стисна зъби, за да овладее напора на възбудената си плът. Дъхът му се процеди със свистене. Хънтър измъкна ръката си толкова бавно, че движението му се превърна в една бавна, сладостна ласка.

— Нужна ми е помощта ти? — дрезгаво рече той.

— Как? — прошепна Елиса.

— Искам да сваля ризата си, но така, както си стиснала одеялото…

Хънтър изчака.

Елиса изпусна дъха, който до сега беше сдържала и остави одеялото да се свлече в скута й. После хвана ризата и понечи да я измъкне през глава.

Дългите силни пръсти на Хънтър се мушнаха под кожата. Отначало ръцете му помагаха на Елиса да измъкне нагоре ризата. После сякаш от само себе си обхванаха гърдите й.

Изпод кожената риза, оплетена около главата на Елиса, се чу приглушен вик. Тя дори не разбра, че е извикала. Знаеше само, че ръцете на Хънтър я галят с най-сладкият огън, който се спускаше на вълни от гърдите към бедрата й.

Ризата падна на земята до постелята. Елиса не беше забелязала, че заедно с кожената риза е свалила и бельото си. Осъзна го едва когато усети топлината на устните на Хънтър там, където до преди малко я бяха галили пръстите му.

Гърбът й се изви в дъга в отговор на ласката му. Пръстите й се преплетоха в гъстата му черна коса. Като се извиваше бавно под допира на устните му, Елиса притисна Хънтър по-силно към себе си. От гърлото й се откъсваха тихи викове — ехо на горещата наслада, която я обливаше на вълни и се стичаше в непознати кътчета на тялото й.

Яростният й отговор на целувките му прониза Хънтър и го накара да се разтрепери от желание. Покри гърдите й с леки, хапещи целувки и получи в отплата накъсаното й, настойчиво дишане.

— Мога ли да довърша събличането ти? — попита с тих глас Хънтър.

Езикът му се плъзна първо по едното й зърно, а после по другото. Елиса нямаше с какво да отвърне на тази разтърсваща ласка. Вместо това просто започна да смъква разкопчаните си панталони.

Хънтър вдигна ръката й към устата си. Целуна дланта й, захапа леко възглавничката от плът в основата на палеца й и се усмихна на тръпката, която видимо пробяга по тялото й.

— Остави на мен да те съблека — прошепна той.

— Да, да! Моля те!

Въпреки това, щом Елиса почувства, че панталоните й се смъкват надолу, тя инстинктивно посегна да задържи меките си, ленени гащи. Панталоните изчезнаха, като оставиха върху нея само тънката тъкан на гащите й.

Миг по-късно дългите пръсти на Хънтър се плъзнаха към кръста на Елиса. Ръцете му бавно погалиха плътта й под отворената предница на гащите.