— Кейс не се вижда, сър — тихо додаде Морган.
— Трябва да тръгваме без него.
— Да, сър — кимна Морган. После добави нещастно: — Не е такъв човек.
— Не — прошепна Хънтър. — Не е.
— Ще се моля за него.
— Моли се за всички нас.
Хънтър побутна с колене Бъгъл Бой. Морган изравни коня си с него. Останалите мъже ги последваха двама по двама.
Бяха изминали по-малко от половин километър, когато тишината на нощта се смени със звука на препускащ с все сила кон.
Конят идваше право към тях.
Хънтър даде знак всички да се прикрият. После пришпори Бъгъл Бой надолу по стръмния рид насреща към онзи, който идваше към него в нощта. Големият жребец се втурна напред с дълги скокове, после присви задните си крака и се плъзна до дъното на долината.
— Проклятие! — промърмори Сони под носа си. — Този човек определено може да язди.
— Още по-добре стреля — обади се Морган.
Мъжете гледаха от прикритието си как Бъгъл Бой се смъкна до равното и се понесе безразсъдно по осветената от луната равнина.
Едва беше изминал неколкостотин метра, когато от една долчинка изскочи кон и се понесе към Хънтър. Ездачът му се беше снишил над шията на животното и почти се сливаше с развятата му грива. В ръката му смътно проблясваше дулото на пушка. Върху конския гръб не се забелязваше издутината на седлото.
— Язди на гол гръб — отбеляза Фокс.
— Индианец — заключи Мики, като вдигна пушката си.
Морган блъсна цевта му настрана.
— Какво правиш, по дяволите! — изруга Мики. — Тъкмо щях да го гръмна!
— Благодари се, че не дръпна спусъка — рязко му отвърна Морган. — Това е братът на Хънтър.
— Брат му ли? Не знаех, че има брат.
— Сега вече знаеш. Запомни го добре. Кейс е суров мъж и е на страната на закона.
Морган наблюдаваше двамата ездачи в ниското. След няколко секунди се потвърдиха най-лошите му страхове.
Кейс не спря, за да разговаря с брат си. Просто му изкрещя нещо и профуча покрай него, без да забавя.
Насочваше се към Ладър Ес.
Напълно облечена, Елиса обикаляше спалнята си като хванато в клетка животно. Напред и назад. Напред и назад. Погледна първо през едната бойница, после през другата. После продължи да се разхожда.
Напред и назад. Напред и назад.
Погледна през бойницата към Би Бар.
Напред и назад. Напред и назад.
Провери през двете бойници на другия прозорец.
Ослуша се за далечни изстрели.
— Къде си, Хънтър? — прошепна Елиса. — Ти и Морган, и останалите мъже. Добре ли сте? Намерихте ли добитъка? Братята Кълпепър откриха ли ви?
Единствено тишината отвърна на въпросите й. Дворът на ранчото пустееше. Кучетата мълчаха. Пени си беше в стаята и се опитваше да заспи. Лефти и Гимп стояха в кухнята, пиеха кафе и се мъчеха да не задремят.
Елиса погледна часовника си. Беше изминал повече от час, откакто мъжете се бяха измъкнали двама по двама в мрака.
Подобно на неспокоен дух тя обикаляше от прозорец на прозорец. Напред-назад. Напред-назад.
Погледна през бойниците.
Зората предвещаваше идването си с трепетни отсенки на червеното и жълтото на източния небосклон. Върховете вече блестяха. Скоро дневната светлина щеше да се плъзне надолу по назъбените планински склонове и да напълни Рубиновата долина със светлина.
Елиса почти не забелязваше красотата на идващата зора. Просто се разхождаше напред-назад.
Три последователни изстрела нарушиха нощната тишина.
Опасност!
Елиса стисна карабината си в ръка и се втурна надолу по стълбите, като на всяка крачка викаше на останалите. Когато слезе на първия етаж, Пени стоеше на прага на спалнята си. Стискаше в ръка пушката на Елиса.
— Какво има? — бързо попита Пени.
— Не знам. Чух три изстрела.
Изведнъж кучетата избухнаха в бурен лай.
Елиса изтича до прозореца и надникна през процепа на бойницата. Успя да различи препускащи силуети на фона на зората. Миг по-късно успя да види очертанията на конник, който препускаше право към къщата на ранчото откъм Ветровития проход.
Сърцето й трепна в мига, в който осъзна, че едрият, широкоплещест ездач, привел се над шията на коня, не е Хънтър.
— Не стреляйте! — извика тя на Лефти и Гимп.
— Палавке, нали знаеш, че никога не стреляме по нещо, което не можем лично да разпознаем.
Елиса не обърна внимание на възмутения им отговор. Не откъсваше очи от мрака, където тропотът на конските копита наближаваше къщата като гръмотевица.
Конят премина в галоп през градината и спря точно пред входната веранда на къщата.
— Отворете! — извика Кейс.
Елиса вече избутваше резето на вратата в скобите му, когато чу гласа на Кейс. Тъкмо се мушна в отворилия се процеп, когато иззад плевнята проехтя изстрел.
— Не стреляйте! — заповяда Кейс. — Хънтър и останалите идват след мен!
— През предната или през задната врата? — запита Елиса.
— Откъдето могат. Бандитите всеки миг ще ги настигнат. Затвори вратата, но още не слагай резето.
Елиса затръшна вратата зад гърба на Кейс. Той се взря в мрака първо през една, после през друга бойница.
Тътенът от галопиращи коне долетя от далечината като приглушен барабанен бой.
— Лефти! — подвикна Елиса.
— Да?
— Ела тук и ме прикривай, когато отворя вратата. Пени, Гимп, вие ще пазите кухненската врата. Ако видите да идва някой непознат, стреляйте!
— На Хънтър няма да му хареса, че се мотаеш близо до вратата — мрачно додаде Кейс. — Заедно с мъжете могат да влязат доста куршуми.
— Добре ли се справяш с тази пушка? — попита го в отговор Елиса.
— Сносно — сухо отвърна Кейс.
— Подходът към задната врата може да се прикрие от детската стая. Предната врата може да се прикрие от първата спалня в ляво.
Преди още Елиса да беше свършила, Кейс вече тичаше нагоре по стълбите. Изкачи ги със скоростта и ловкостта на пума. Елиса го проследи като вцепенена. Кейс приличаше толкова много на Хънтър: същия ръст, същото телосложение, начина, по който се движеше.
Нощта се разкъса от смъртоносното стакато на град от пушечни изстрели, които заглушиха конския тропот.
„Хънтър! — мислеше си Елиса. — О, Боже, Хънтър!“
Лефти застана до Елиса край входната врата. Звукът от счупено стъкло, долетял от горния етаж, подсказа на Елиса, че Кейс беше заел позиция и чупеше стъклата на прозорците, за да може да стреля.
Тропотът на конските копита се засили до същински гръм, който се носеше право към къщата.
— Нашите хора идват към задния вход! — подвикна отгоре Кейс. — Пригответе се!
Елиса с мъка се сдържа да не се втурне към кухнята. Мястото й беше до предната врата на къщата, а не в кухнята.
От горния етаж се разнесоха пушечни изстрели.
— Някои идват към предната врата! — извика Кейс. — Пригответе се! Бандитите са по петите им!
Лефти застана до бойницата, счупи стъклото с дулото на пушката си, вкара патрон в цевта и зачака. Макар старият каубой да бе отказал да се запише като стрелец, движенията му бяха спокойни и ефикасни.
— Отворете вратата на кухнята! — изкрещя Кейс.
Изведнъж конският тропот и стрелбата станаха по-силни, което подсказа на Елиса, че кухненската врата е отворена. Не се обърна да погледне назад, макар че чуваше как хората на Ладър Ес подвикват имената си и ругаят, докато си пробиваха път към кухнята.
— Предната врата! — извика Кейс.
Елиса я отвори и изтича до най-близката бойница с карабина в ръка. Погледна навън, но видя само бъркотия от сенки, които се суетяха в сумрака преди зазоряване.
Елиса вдигна карабината си, за да разбие стъклото на прозореца. Отвън се чуха няколко тъпи удара, с които куршумите се забиваха в дебелите дървени стени на къщата. Стъклото експлодира, преди да е успяла да замахне с пушката си. Елиса трепна и изплашено извика. После осъзна, че бандитите й бяха направили услуга — вече нямаше нужда да чупи стъклото.
От другата страна на вратата Лефти даде няколко изстрела в посока на огъня, проблеснал сред тополите край потока.
Няколко мъже профучаха през отворената врата. Лефти измъкна оръжието си от бойницата и се обърна към мъжете, застанал нащрек. Всеки, който влетеше в стаята, извикваше името си.
— Фокс!
— Рийд и Блеки!
Елиса смътно забеляза, че Рийд придържа другия мъж. Върху левия крак на Блеки точно над ботуша му блестеше като прясна боя кърваво петно.
— Хънтър остави превръзки и вода в мазето — бързо им каза тя. — Тук не трябва да се пали светлина. Пени! Имаме ранен.
— Аз ще поема кухненската врата, госпожице — додаде Фокс.
Последва кратка пауза, после още двама мъже се втурнаха през предната врата.
— Сони е тук — извика първият. — Морган е зад мен.
Зад гърба на Сони една тъмна сянка се промуши през вратата и се хвърли настрани.
— Морган! — каза сянката. После повиши глас и извика: — Затворете и залостете кухненската врата!
— Слушам! — отвърна му Гимп от кухнята.
Елиса притаи дъх и зачака.
Никой друг не профуча през отворената предна врата.
— Хънтър! — извика Елиса. — Хънтър!
Сама не беше разбрала, че е застанала пред отворената врата и вика името му, докато Морган не я дръпна настрана. Няколко куршума изсвириха в тъмната стая.
Морган затръшна вратата и залости резето. Няколко куршума глухо се забиха в дебелите талпи.
— Патрони! — изкрещя Кейс от горния етаж.
— Госпожице? — погледна я Сони.
— В мазето — вцепенено отвърна Елиса. — Има много. Хънтър ги остави там.
— По две кутии за всеки — вмъкна Морган.
— Последвай ме — рече тя.
Сони последва Елиса по вътрешната стълба, която водеше към мазето. Младият мъж ококори очи от удивление, щом видя приготовленията, които Хънтър беше направил.
Стълбата водеше към голямо помещение с опушени стени, осветено от един фенер, окачен в ъгъла. В добавка към обичайните торби с лук и моркови, картофи и ябълки, имаше цяла редица каци с вода, наредени на купчини кутии с амуниции и седем временни нара, застлани с одеяла. Кутии и ютени торби с припаси бяха наредени грижливо на купчини и чакаха да влязат в употреба.
Блеки лежеше на единия нар. Единият му ботуш беше свален. Пени почистваше раната му.
— Бога ми! — огледа се Сони. — Морган не се шегуваше, а? Нашият надзирател е същинско олицетворение на истинския войник.
— Да — кимна Елиса. — Така е.
Тя извърна глава. Мисълта за Хънтър сам навън сред опасностите и мрака беше прекалено болезнена за нея.
— Амунициите са ето там — показа му тя. — Щом занесеш патрони на Кейс, раздай кутиите на останалите.
— Да, госпожице — отвърна Сони.
Докато Сони се товареше с купчина кутии, Елиса му зададе въпроса, който я гризеше през цялото време:
— А Хънтър? Видя ли го?
— Не, госпожице. Той остана на билото, за да прикрие отстъплението ни. Този човек направо е цяла фурия. Без него едва ли щяхме да се измъкнем от Ветровития проход, без да ни разпердушинят парцалите.
Сони се изправи и мина покрай Елиса към стълбите.
— Извинете ме, госпожице. Тези кутии трябват на момчетата.
После изтича нагоре по стълбите.
— Как е той? — обърна се Елиса към Пени.
Блеки й отговори преди Пени.
— Само мускула е засегнат — намръщено рече той. — Веднага щом госпожица Пени ме превърже ще съм готов за бой.
— Не е нужно — успокои го Елиса.
— Напротив — възрази Блеки. — Извинете ме, госпожице, ама там навън има повече от четирийсет бандита. Нужна ни е всяка цев.
— Стой мирен — додаде Пени. — Сега ще промия раната.
— По дяволите, госпожице, просто налей малко уиски и ме пускай да си вървя.
— Както искаш.
Алкохолът закълколи от бутилката. От устата на Блеки се процедиха няколко думи, които двете жени предпочетоха да се престорят, че не са чули. Пени започна да превързва раната. Едва беше завързала бинта, когато Блеки смъкна крака от нара, нахлузи ботуша си и грабна пушката си.
Щом тежестта му се прехвърли върху ранения му крак Блеки се намръщи, пребледня, изруга… и закуцука към стълбите, като използваше приклада на пушката си вместо патерица.
Елиса понечи да го последва.
— Чакай — подвикна й Пени. — Ранена си.
— Какво?
— Лицето ти? — просто й отвърна Пени.
Елиса вдигна ръка към лицето си. По пръстите й полепна червена кръв. Тя я погледна недоумяващо. Чак тогава усети, че челото и дясната й буза парят, сякаш са изгорени.
— Ела тук — рече й Пени.
Накисна парче плат в топла вода, изцеди го и започна с внимателни движения да почиства лицето на Елиса.
— Какво се случи?
— Сигурно е от стъклото — спомни си Елиса. — Исках да го счупя с пушката си, но то се пръсна преди това.
Пени се усмихна иронично.
— Джон предупреди Глория, че ще се случи тъкмо това, но тя не искаше да чуе — каза й тя. — Настояваше, че един истински дом трябва да има истински прозорци със стъкла, а не дебели кепенци с бойници в тях. Така че взеха компромисно решение. Сложиха и стъклени прозорци и капаци.
"Есенен любовник" отзывы
Отзывы читателей о книге "Есенен любовник". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Есенен любовник" друзьям в соцсетях.