В лъча на фаровете тялото й хвърляше гротескна сянка върху простичката дървена фасада. Когато се обърна към колата, под един храст видя грубо издялана каменна жаба. Вдигна я и откри ключа отдолу. Пъхна го дълбоко в джоба си, за да е на сигурно място, паркира ръждомобила, извади куфара си и изкачи петте дървени стъпала.

Според Луси лютераните изоставили малката селска църквица през шейсетте години. От двете страни на двукрилата врата имаше по един сводест прозорец. Ключът се завъртя леко в ключалката. Въздухът вътре беше застоял и горещ. Когато бе дошла тук предишния път, вътрешността на църквата беше окъпана от слънчева светлина, ала сега мракът й напомняше за всички филми на ужасите, които беше гледала някога. Затърси опипом ключ за осветлението, надявайки се електричеството да не е изключено. Като по магия, два бели стенни аплика се събудиха за живот. Не можеше да ги остави запалени прекадено дълго, за да не ги забележи някой... само толкова, колкото да се огледа наоколо. Пусна куфара на пода и заключи зад себе си.

Пейките бяха изнесени, оставяйки празно, кънтящо пространство. Онези, които бяха построили църквата, очевидно не вярваха в украсата. Не, никакви стъклописи по прозорците, високи сводове и внушителни каменни колони за строгите лютерани. Помещението беше тясно, едва ли бе широко повече от девет метра, с изтъркани чамови дъски на пода и два вентилатора, висящи от простичкия таван от релефни метални плочки. Пет дълга полукръгли прозореца се издигаха на всяка от стените. Строго стълбище отвеждаше до галерията за хора в задната част - единственото разточителство, което строителите на църквата си бяха позволили.

Луси бе споменала, че Тед бе живял тук известно време, докато къщата му стане готова, ала каквито и мебели да си бе донесъл, вече ги нямаше. Останало бе единствено грозно кресло, част от пълнежа на който стърчеше през една дупка в кафявата му тапицерия, както и черна метална кушетка, която Мег откри в галерията. Луси бе възнамерявала да обзаведе помещението с уютни места за сядане и боядисани масички и да го украси с фолклорни мотиви. Единственото, за което Мег я беше грижа в този момент, бе дали има течаща вода.

Гуменките й изскърцаха по стария чамов под, докато отиваше към малката врата вдясно от онова, което някога е било олтарът. Зад вратата откри миниатюрна стаичка, която служеше едновременно за кухня и склад. Прастар, беззвучен хладилник, от онези със заоблените ръбове, почиваше до малък страничен прозорец. Имаше също така старомодна емайлирана печка с четири котлона, метален шкаф и порцеланов умивалник. Перпендикулярно на задната врата, друга врата отвеждаше в баня, по-модерна от всичко друго наоколо - с тоалетна, бял умивалник и помещение за душ. Мег се взря в Х-образните порцеланови кранчета и бавно, изпълнена с надежда, завъртя едното от тях.

От главата на душа рукна чиста вода. Толкова елементарно. Толкова разкошно.

Не я беше грижа, че няма топла вода. За броени минути донесе куфара си, съблече се, грабна шампоана и сапуна, които беше задигнала от хотела, и се пъхна под душа. Ахна, когато студената струя я обля. Никога вече нямаше да приеме този лукс за даденост.

След като се подсуши, завърза копринената рокля, която бе носила на предсватбената вечеря, под ръцете си. Тъкмо беше намерила в металния шкаф неотворена кутия със солени бисквити и шест консерви с доматена супа, когато телефонът й иззвъня. Вдигна и чу познат глас.

- Мег?

Мег остави кутията със супа настрани.

- Луси? Миличка, добре ли си? - Бяха минали близо две седмици от нощта, в която Луси бе избягала, и последния път, когато двете се бяха чули.

- Добре съм - отвърна приятелката й.

- Защо шепнеш?

- Защото... - Пауза. - Ще бъда ли... ами... истинска развратница, ако преспя с някого сега? Имам предвид, след около десет минути?

Мег изпъна гръб.

- Не знам. Може би.

- И аз така си помислих.

- Харесваш ли го?

- Може да се каже. Не е Тед Бодин, но...

- Тогава определено трябва да преспиш с него. - Думите на Мег прозвучаха по-твърдо, отколкото бе възнамерявала, но Луси не забеляза.

- Иска ми се, но...

- Бъди развратница. Ще ти се отрази добре.

- Предполагам, че ако наистина исках да ме разубедят, щях да се обадя на някой друг.

- Това трябва да ти говори много.

- Права си. - Мег чу звук от спиране на чешма. - Трябва да вървя - каза тя припряно. - Ще ти се обадя, когато мога. Обичам те.

Беше прозвучала изтощено, но и развълнувано. Размишлявайки върху разговора им, Мег довърши една чиния със супа. Може би в крайна сметка всичко щеше да свърши добре. Поне за Луси.

Въздъхна и изми тенджерката, след което изпра мръсните си дрехи с препарата за съдове, който откри под мивката, насред цял куп миши изпражнения. На сутринта щеше да се наложи да заличи всички следи, че е била тук, да си събере нещата и да ги отнесе в колата, в случай че Тед реши да намине. Ала засега имаше храна, подслон и течаща вода. Беше си спечелила малко време.

Следващите две седмици бяха най-ужасните в живота й. Докато Арлис правеше дните й все по-отвратителни, Мег си мечтаеше да се върне в Лос Анджелис, ала дори да можеше да го направи, нямаше къде да отседне. Не можеше да отиде при родителите си, чиято лекция на тема строга любов се беше запечатала в паметта й. Не можеше да отиде и при приятелките си, които до една имаха семейства, така че можеше да пренощува у тях, но не и да им гостува по-дълго. Когато Бърда с видима неохота я уведоми, че най-сетне е изплатила дълга си, Мег изпита единствено отчаяние. Не можеше да напусне хотела, преда да си е намерила друг източник на прихода, не можеше да си тръгне и от града, не и докато църквата на Луси бе единственият й подслон. Трябваше да си намери друга работа в Уайнет. За предпочитане такава, в която да получава бакшиши на ръка.

Предложи услугите си като сервитьорка в „Роустабаут", долнопробното заведение, където се събираха местните.

- Ти прецака сватбата на Тед - заяви собственикът - и се опита да завлечеш Бърди. Защо да те наемам?

Е, дотук с „Роустабаут".

През следващите няколко дни Мег мина през всички барове и ресторанти в града, ала никой от тях не търсеше служители. Или поне не търсеше нея. Запасите й от храна бяха несъществуващи, зареждаше едва по десетина литра бензин наведнъж, а скоро щеше дай се наложи да си купи тампони. Нуждаеше се от кеш, и то незабавно.

Докато махаше поредното отвратително валмо косми от поредната отвратителна вана, си помисли колко пъти бе забравяла да остави бакшиш на камериерките, почистващи хотелските й стаи след нея. Досега всичко, което бе събрала от бакшиши, бяха някакви си мижави двайсет и осем долара. Щяха да са повече, ако Арлис не притежаваше плашещата способност безпогрешно да си набелязва гостите, които бе най-вероятно да проявят щедрост, и първа да провери стаите им. Наближаващият уикенд може и да се окажеше печеливш, ако Мег успееше да измисли как да я надхитри.

Кени Травълър, бившият главен шафер на Тед, организираше събиране за голф за приятелите си, които щяха да дойдат от всички краища на страната и да отседнат в хотела. Мег може и да ненавиждаше голфа заради начина, по който гълташе природни ресурси, но от почитателите му можеха да бъдат изкарани пари и тя прекара целия четвъртък, мислейки как да припечели нещо от уикенда. До вечерта вече имаше план. Той включваше разход, който едва можеше да си позволи, ала тя си заповяда да мине през супермаркета след работа и да инвестира двайсет долара от мижавата си заплата в непосредственото си бъдеще.

На следващия ден изчака голфърите да започнат да се прибират от петъчната си игра и докато Арлис не гледаше, грабна няколко хавлии и започна да чука по вратите.

- Добър ден, господин Самюълс. - Мег си лепна широка усмивка за пред сивокосия мъж, който й отвори. - Помислих си, че може да поискате допълнителни хавлии. Навън е толкова горещо. - Тя постави едно от скъпоценните десертчета, които беше купила предишната вечер. - Надявам се, че сте имали хубав мач, но ето нещо сладичко, в случай че не сте. Поздрав от мен.

- Благодаря, миличка. Това е много мило. - Господин Самюълс извади щипката си за пари и отдели една петдоларова банкнота.

Докато си тръгне от хотела тази вечер, Мег бе изкарала четиресет долара. Гордееше се със себе си така, сякаш беше спечелила първия си милион. Но ако възнамеряваше да повтори успеха си и на следващия ден, щеше да се наложи да измисли нещо друго, което изискваше още един малък разход.

- По дяволите, не съм ял такъв от години - каза господин Самюълс, когато отвори вратата в събота следобед.

- Домашно приготвен. - Мег го дари с най-широката си и очарователна усмивка, докато му подаваше чистите хавлии, заедно с ецно от индивидуално опакованите десертчета „Райе Криспис"15, които бе правила до след полунощ предишната вечер. Би било по-добре, ако бяха курабии, но кулинарните й умения бяха ограничени. - Ще ми се само да беше студена бира - добави тя. - Наистина оценяваме, че всички сте отседнали тук.

Този път получи десетачка.

Арлис, която вече бе станала подозрителна заради намаляващите хавлии, на два пъти едва не я залови, но Мег успя да й се изплъзне и докато отиваше към апартамента на третия етаж, в който беше настанен някой си Декстър О'Конър, 'джобът на униформата й бе приятно пълен. Предишния ден господин О'Конър не си беше в стаята, но днес вратата отвори висока, поразително красива жена, увита в един от меките халати на хотела. Дори и току-що излязла от банята, без никакъв грим и с мокри кичури коса, полепнали по шията й, тя изглеждаше безупречно - висока и стройна, с яркозелени очи и огромни диамантени обици в ушите. Изобщо не приличаше на Декстър. Нито пък мъжът, когото Мег зърна над рамото й.

Събул обувките си и с бира в ръка, в голямото кресло в стаята седеше Тед Бодин. Нещо прещрака в ума на Мег и тя разпозна в лицето на брюнетката жената, която Тед бе целунал на бензиностанцията преди няколко седмици.

- О, чудесно. Допълнителни хавлии. - Огромна сватбена халка с диаманти проблясна, когато тя посегна да вземе пакетчето върху хавлията. - И домашно приготвено десертче „Райе Криспис"! Виж, Теди! Откога не си ял такова?

- Не бих могъл да кажа, че си спомням - отвърна Теди.

Жената пъхна хавлиите под мишница и разви найлоновата

опаковка.

- Обожавам ги. Ще й дадеш ли десетачка?

Той не помръдна.

- Тъкмо ги свърших. Както и всичките си пари.

- Изчакай малко. - Жената се обърна, вероятно за да вземе портмонето си, но само след миг отново се обърна към нея. - Господи! - Тя изпусна кърпите. - Ти си тази, която провали сватбата! Не те познах в униформа.

Тед се надигна от креслото и дойде до вратата.

- Продаваш сладкиши без разрешително, а, Мег? Това е в груб разрез с правилата на града.

- Това са подаръци, господин кмете.

- Бърди и Арлис знаят ли за твоите подаръци?

Брюнетката се изстъпи пред него.

- Забрави това. - Зелените й очи проблясваха от вълнение. - Тази, която провали сватбата. Направо не мога да повярвам. Заповядай, влез. Имам някои въпроси за теб. - Тя отвори вратата докрай и подръпна Мег за ръката. - Искам да чуя защо точно реши, че госпожица Как-й-беше-името е толкова неподходяща за Теди.

Мег най-сегне бе срещнала някой друг, освен Хейли Китъл, който не я мразеше заради онова, което беше направила. И изобщо не се учудваше, че този някой бе очевидно омъжената любовница на Тед.

Тед мина пред жената и свали ръката й от тази на Мег.

- Най-добре се връщай на работа, Мег. Непременно ще съобщя на Бърди колко си прилежна.

Мег стисна зъби, ала Тед не беше свършил.

- Следващия път, когато се чуеш с Луси, не пропускай да й съобщиш колко много ми липсва. - С едно движение на пръстите той развърза халата на жената, придърпа я към себе си и впи устни в нейните.

Броени секунди по-късно вратата се затръшна в лицето на Мег.

Мег ненавиждаше двуличието и при мисълта, че всички в града смятат Тед за олицетворение на почтеността, докато той чукаше омъжена жена, я хващаше бяс. Готова бе да се обзаложи, че аферата бе започнала по време на годежа му с Луси.

Паркира пред църквата и се залови с трудоемката задача да примъкне вътре всичко, което притежаваше - куфара си, хавлии, храна, чаршафите, които бе взела назаем от хотела и които възнамеряваше да върне веднага щом може. Отказваше да прекара дори още една секунда в мисли за Тед Бодин. По-добре да се съсредоточи върху положителното. Благодарение на голфърите имаше пари за бензин, тампони и малко хранителни продукти. Не беше кой знае какво постижение, но бе достатъчно, за да отложи унизителните обаждания на приятелките си.

Облекчението й обаче не трая дълго. Още на следващата вечер, тъкмо когато се канеше да си тръгне от работа, откри, че един от голфърите (не беше трудно да се досети кой) се бе оплакал на Бърди от камериерка, която ходела да си проси бакшиши. Бърди повика Мег в кабинета си и с огромно задоволство я уволни на момента.