бизнес в Уайнет беше компания за електроника, част от която бе собственост на Уорън Травълър, бащата на Кени. Само че една компания не бе достатъчна, за да поддържа местната икономика и градът отчаяно се нуждаеше от работни места, както и от нов източник на приходи.

- Трябва да се погрижим Спенс да си изкара невероятно утре - заяви Тед. - Да му покажем какво бъдеще го очаква, ако избере Уайнет. Ще почакам до вечерята, преди да действам - ще му изложа данъчните облекчения, ще му напомня колко изгодно ще получи земята. Нали знаеш?

- Само ако притежавахме достатъчно от земята на „Уиндмил Крийк", за да сринем мястото и да построим комплекса там. - Начинът, по който Кени го каза, говореше, че неведнъж го бяха обсъждали.

- Далеч по-евтино би било да строим, така е. - Тед остави бирата си толкова рязко, че кутията изтрака. - Тори искаше да играе с нас утре, така че я предупредих - видя ли я да се навърта около клуба, ще накарам да я арестуват.

- Това няма да я спре - заяви Кени. - А последното, от което се нуждаем, е сестра ми да цъфне на игрището. Спенс знае, че не може да ни победи, но направо ще откачи, ако загуби от жена, а късата игра на Тори на практика е толкова добра, колкото и моята.

- Декс ще каже на Шелби да държи Тори настрани.

Мег се зачуди дали Декс е съкратено от Декстър, името, под което беше регистрирано любовното гнезденце на Тед в хотела.

Той се облегна на стената.

- Щом чух за плана на Тори да стане четвъртият играч в нашата група, накарах татко да се върне от Ню Йорк.

- Това определено ще напомпа егото на Спенс. Да играе с великия Далас Бодин. - Мег долови нотка на раздразнение в гласа на Кени, нещо, което не убегна и на приятеля му.

- Стига си се държал като ревниво момиче. Ти си почти толкова известен, колкото и баща ми. - Усмивката на Тед се стопи и той отпусна ръце между коленете си. - Ако не успеем, градът ще страда повече, отколкото ми се иска да мисля.

- Време е да съобщиш на хората колко сериозно е всъщност положението.

- Те вече знаят. Ала засега не искам никой да го изрича на глас.

Двамата мъже довършиха бирата си в мълчание. Най-сетне Кени стана да си върви.

- Вината не е твоя, Тед. Нещата вече бяха отишли по дяволите, когато остави да те изберат за кмет.

- Знам го.

- Не можеш да правиш чудеса. Можеш единствено да дадеш най-доброто от себе си.

- Твърде дълго си бил женен за лейди Ема - измърмори Тед. - Звучиш точно като нея. Още малко и ще ме поканиш да се включа в литературния ти клуб.

Двамата продължиха да се закачат по този начин, докато излизаха навън. Гласовете им заглъхнаха. Разнесе се рев на двигател. Мег се отпусна на пети и въздъхна с облекчение.

А после си даде сметка, че лампите все още светят.

Вратата отново се отвори и по чамовите дъски на пода отекнаха стъпки. Тя погледна надолу. Тед стоеше насред църквата, пъхнал палци в задните джобове на дънките си. Отново гледаше натам, където някога бе имало олтар, но този път раменете му бяха увиснали едва забележимо - рядка възможност за Мег да види незащитения мъж под хладнокръвната му външност.

Мигът отмина прекадено бързо. Той пристъпи към вратата на кухнята. Стомахът на Мег се сви от ужас. След секунда до ушите й достигна много силна и много сърдита ругатня.

Тя наведе глава и зарови лице в ръцете си.

Сърдит тропот на крака отекна в църквата. Може би, ако беше много, много тиха...

- Мег!

7.

Мег се хвърли към кушетката.

- Опитвам се да спя - извика тя, приготвяйки се за битка. - Ако нямаш нищо против!

Тед изтрополи по стълбите и подът в галерията затрепери под краката му.

- Какво, по дяволите, мислиш, че правиш?

Мег приседна на ръба на кушетката и опита да си придаде вид, сякаш току-що се бе събудила.

- Е, очевидно не спя. Какъв ти е проблемът, така или иначе? Нахлуваш тук посред нощ... И не бива да ругаеш в църква.

- Откога си се настанила тук?

Мег се протегна и се прозя, мъчейки се да си придаде нехаен вид. Би било доста по-лесно, ако носеше нещо по-впечатляващо от гащички с пиратски черепи и тениската, забравена от един от гостите на хотела.

- Нужно ли е да крещиш толкова силно? - каза тя. - Притесняваш съседите. А те са мъртви.

- Откога?

- Не съм сигурна. Някои от надгробните камъни са от средата на деветнайсети век.

- Говоря за теб.

- О! Тук съм от известно време. Ти къде си мислеше, че съм отседнала?

- Изобщо не съм мислил за това. И знаеш ли защо? Защото изобщо не ме интересува. Искам да се махнеш от тук.

- Вярвам ти, но това е църквата на Луси, а тя каза, че мога да остана колкото си поискам.

Или поне би го казала, ако изобщо я беше попитала.

- Грешиш. Това е моята църква и ти още утре сутринта ще се махнеш от тук и няма да се върнеш.

- Задръж малко. Ти подари тази църква на Луси.

- Беше сватбен подарък. Няма сватба. Няма и подарък.

- Не мисля, че съдът би приел подобен аргумент.

- Нямаше договор!

- Ти или си човек, който държи на думата си, или не си. Честно казано, започвам да мисля, че не си.

Той свъси вежди.

- Църквата е моя и ти пребиваваш тук незаконно.

- Ти го виждаш по твоя си начин, аз - по моя. Това е Америка. Всеки има право на мнение.

- Грешиш. Това е Тексас. И моето мнение е единственото, което има значение.

Което бе далеч по-вярно, отколкото на Мег й се щеше да признае.

- Луси искаше да се настаня тук, така че оставам.

Определено би искала Мег да се настани тук, ако знаеше за това.

Тед сложи ръка върху парапета на галерията.

- В началото ми беше забавно да те тормозя, но играта ми омръзва. - Той бръкна в джоба си и извади щипка за пари. - Искам да се махнеш от този град още утре. Това ще ускори нещата.

Извади банкнотите, прибра празната щипка в джоба си и разпери парите като ветрило, така че тя да може да ги преброи. Пет стодоларови банкноти. Мег преглътна с усилие.

- Не бива да носиш толкова пари в брой.

- Обикновено не го правя, ала един от местните земевладелци мина през кметството, след като банката беше затворила, за да си плати данъка. Не се ли радваш, че не можах да оставя парите да се мотаят там? - Той пусна банкнотите върху кушетката. - След като се одобриш с татенцето си, накарай го да ми напише чек.

И с тези думи се обърна към стълбите.

Мег обаче не можеше да допусне той да има последната дума.

- На интересна сцена се натъкнах в хотела тази събота. През цялото време на годежа ли изневеряваше на Луси, или само през част от него?

Той се обърна и плъзна поглед по нея, задържайки го подчертано върху гърдите й, където беше отпечатано логото на тениската.

- През цялото време изневерявах на Луси. Но не се тревожи. Тя никога не заподозря каквото и да било.

И той изчезна надолу по стълбите. Няколко секунди по-късно лампите угаснаха и входната врата се захлопна след него.

На следващата сутрин, със затварящи се за сън очи, Мег подкара към работа, а парите прогаряха радиоактивна дупка в джоба на отвратителните й нови бермуди с цвят каки. С петстотинте долара на Тед най-сетне можеше да се върне в Лос Анджелис и да се настани в някой евтин мотел, докато си намери работа. След като родителите й видеха, че е в състояние да се заеме сериозно с нещо, несъмнено щяха да отстъпят и да й помогнат да започне на чисто.

Но не. Вместо да се махне от града с парите на Тед, тя бе решила да остане, за да започне напълно безперспективна работа, като кара количката за напитки в кънтри клуб.

Униформата не бе чак толкова ужасна, колкото полиестерната рокличка в хотела, но не й отстъпваше много. В края на интервюто помощник-управителят й беше връчил жълта спортна риза с тъмнозеленото лого на клуба. Беше се видяла принудена да използва скъпоценните си бакшиши, за да си купи сама къси панталони с цвят каки, евтини бели гуменки и няколко чифта отвратителни спортни чорапки, които не бе в състояние дори да погледне.

Докато караше по алеята на клуба, беше бясна на себе си, задето бе прекадено упорита да вземе парите на Тед и да избяга. Ако ги беше получила от някой друг, вероятно щеше да го направи, но не можеше да понесе да приеме дори един цент от него. Решението й беше още по-идиотско, защото бе сигурна, че той ще направи всичко по силите си, за да я уволнят, веднага щом разбере, че тя работи в клуба. Повече не можеше да се преструва, дори и пред себе си, че знае какво прави.

Паркингът за служители беше по-празен, огколкото Мег очакваше да го завари в осем сутринта. Докато влизаше през служебния вход, си напомни, че трябва да внимава Тед и приятелчетата му да не я забележат. Отиде до кабинета на помощник-управителя, но той беше заключен, а целият първи етаж на клуба - празен. Тя отново излезе навън. На игрището имаше неколщша голфъри, ала единственият служител, който се виждаше, бе един мъж, поливащ розите. Когато го попита къде са всички, той й отвърна на испански нещо за това, как били болни, след което я насочи към една врата на приземния етаж.

Спортният магазин беше обзаведен като стара английска кръчма, с тъмно дърво, месингови аплици и килим на синьо-зелено каре. Пирамиди от стикове за голф се издигаха като стражи между грижливо подредени купчинки от екипи за голф, обувки и козирки с логото на клуба. Магазинът беше празен, ако не се броеше спретнатият тип зад щанда, който трескаво натискаше клавишите на телефона си. Когато се приближи, Мег прочете името му върху лепенката на гърдите му. Марк. Беше малко по-нисък от нея, на около двайсет и пет години, слаб, с грижливо подстригана светлокестенява коса и хубави зъби - някогашно колежанче, което за разлика от нея се чувстваше съвсем удобно в спортна риза, украсена с логото на кънтри клуба.

Представи му се и той вдигна поглед от телефона си.

- Страшен ден си избрала да започнеш работа. Кажи ми, че си била кади или поне играеш голф.

- Не. Аз съм новото момиче за количката с напитки.

- Аха, разбирам. Но си била кади, нали?

- Гледала съм „Слуги и господари"16. Това брои ли се?

Марк очевидно не се отличаваше с кой знае какво чувство за хумор.

- Виж, нямам време за празни приказки. Всеки момент ще пристигне много важна четворка. - След разговора, който бе чула снощи, на Мег не й беше трудно да се досети кои са членовете на тази толкова важна четворка. - Току-що открих, че всичките ни кадита, с изключение на един, както и повечето от останалите ни служители, са получили хранително натравяне. Вчера от кухнята са поднесли развалено кисело зеле на обяда за служителите и повярвай ми, някой ще си изгуби работата зарад и това.

Мег изобщо не харесваше накъде отиваше разговорът. Ама никак.

- Аз ще бъда кади на ВИП госта ни - продължи Марк и излезе иззад щанда. - Лени (той е един от постоянните ни кадита) мрази кисело зеле и вече идва насам. Дали ще е със Скийт, както обикновено, което си е истинско облекчение. Но все още не ми достига един кади, а няма време да търся друг.

Мег преглътна.

- Онзи мил човек, който поливарозите до пилона...

- Не говори английски. - Марк започна да я побутва към една врата в задната част на магазина.

- Несъмнено има още някой от персонала, който не е ял от киселото зеле.

- Да, барманът ни, който е със счупен глезен, и Джени от счетоводството, която е на осемдесет години. - Докато отваряше вратата и й даваше знак да излезе, Мег почувства, че я оглежда преценяващо. - Не мисля, че ще е проблем да носиш чантата в продължение на осемнайсет дупки.

- Но аз никога не съм играла голф и не знам нищичко за него. Дори не уважавам тази игра. Всички изсечени дървета и пестицидите, които причиняват рак. Ще бъде истинска катастрофа. - По-голяма, отколкото той можеше да си представи. Преди броени минути бе обмисляла как да остане незабелязана от Тед Бодин. А сега това.

- Аз ще ти казвам какво да правиш. Ако се справиш добре, ще спечелиш много повече, отколкото, като караш количката с напитки. Възнаграждението за начинаещ кади е двайсет и пет долара, но онези мъже дават страшно големи бакшиши. Ще получиш поне четиресет отгоре. - Той задържа вратата, за да може тя да мине. - Това е стаята на кадитата.

В претъпканото помещение имаше продънен диван и няколко сгъваеми метални стола. Табло за съобщения с надпис „Хазартът - забранен" висеше над сгъваема маса, върху която бяха разпилени карти за игра и чипове за покер. Марк включи малкия телевизор и взе едно DVD от рафта.

- Това е образователното филмче, което пускаме на хлапетата в детската ни програма за кадита. Изгледай го, докато дойда да те взема. Не забравяй да стоиш близо до играча си, но не чак толкова, че да го разсейваш. Не откъсвай очи от топката и се грижи стиковете да са чисти. Винаги носи кърпа. Оправяй разместените чимове на феъруея и следите от топката върху грийна17 - гледай мен. И не говори. Не и ако някой от играчите не те заговори.