Сюзън Филипс - Господин Неустоим

- Не ме бива в това, да си държа устата затворена.

- Е, гледай днес да е различно, особено що се отнася до мнението ти за игрищата за голф. - Той спря до вратата. - И никога не се обръщай към член на клуба по друг начин, освен с „господине" и „госпожо". Никакви малки имена. Никога.

Той си тръгна, а М ег се свлече на изтърбушения диван. Филмчето започна. За нищо на света нямаше да нарече Тед Бодил „господин". Дори за всички бакшиши на света.

Половин час по-късно Мег стоеше пред спортния магазин, нахлузила нещо, наподобяващо отвратителен зелен лигавник, който й стигаше до хълбоците и който бе завързала над ризата си, правейки всичко по силите си да стане невидима, като се криеше зад Марк. Тъй като беше поне пет сантиметра по-висока от него, опитите й бяха обречени. За щастие, четиримата души, които идваха към тях, бяха прекадено погълнати в разговор за закуската, която бяха довършили току-що, и вечерята, която планираха за тази нощ, за да я забележат.

С изключение на мъжа, който трябва да беше Спенсър Скипджак, Мег веднага ги разпозна - Тед, баща му Дали и Кени Травълър. И с изключение на Спенсър Скипджак, тя не помнеше някога да е виждала толкова много мъжко съвършенство на едно място, нито дори на червения килим в Холивуд. У никой от тези трима богове на голфа нямаше следи от присадена коса, повдигащи обувки или изкуствен тен. Това бяха тексасци - високи и стройни, със стоманени очи и сурова красота; мъжествени типове, които не бяха чували за мъжки кремове, обезкосмяване на гърдите или подстрижки за повече от двайсет долара. Това бяха истински мъже - архетипният американски герой, цивилизоващ Запада със стикове за голф вместо с карабини.

Освен че имаха еднакъв ръст и конструкция, Тед и баща му не си приличаха особено. Тед имаше кехлибарени очи, докато тези на Дали бяха яркосини, непомътнели от изминалите години. Докато Тед беше ъгловат, уДали всичко бе някак изгладено. Устните му бяха по-пълни от тези на сина му, почти женски, профилът му - по-мек, ала и двамата бяха поразително красиви и с еднаквата им небрежна походка и уверено излъчване никой не би ги помислил за друго, освен за баща и син.

Прошарен мъж, с вързана на опашка коса, малки очи и сплескан нос се показа от стаята за чантите, както Мег бе научила вече. Това можеше да бъде единствено Скийт Купър, мъжът, който според Марк бил най-добрият приятел на Дали Бодин и дългогодишен кади. Марк се запъти към малката групичка, а Мег наведе глава и приклекна, преструвайки се, че си връзва гуменките.

- Добро утро, господа - чу да казва Марк. - Господин Скипджак, днес аз ще ви бъда кади. Чух, че сте страхотен голфър, и нямам търпение да ви видя да играете.

До този миг Мег не се бе замисляла точно към кой от играчите ще я придаде Марк.

Лени, мразещият кисело зеле кади, се приближи до тях. Беше нисък, със загрубяло от слънцето лице и изпопадали зъби. Взе една от огромните чанти за голф, облегната на Стойката, преметна я през рамо така, сякаш беше лятно сако, и се насочи към Кени Травълър.

Което оставяше... Но разбира се, че щеше да й се падне Тед. Какво друго би могла да очаква, когато животът й отиваше по дяволите?

Той все още не я беше забелязал и Мег се зае да завърже връзките на другата си гуменка.

- Господин Бодин - каза Марк, - днес ще пробвате съвсем нов кади...

Мег стисна зъби, извика в съзнанието си образа на баща си в най-заплашителната му роля и се изправи.

- Сигурен съм, че Мег ще се справи отлично.

Тед се вкамени. Кени я гледаше с интерес, Дали - с неприкрита враждебност. Мег вирна брадичка, изпъна рамене и си заповяда да срещне кехлибарените очи на Тед Бодин.

Едно мускулче в ъгълчето на челюстта му потръпна.

-Мег.

Докато Спенсър Скипджак беше наблизо, даде си сметка тя, Тед не можеше да каже онова, което би искал. Тя кимна и се усмихна, но не отвърна дори с едно най-просто „Здравейте", нищо, което би я принудило да го нарече „господине". Вместо това отиде до Стойката и вдигна последната чанта.

Беше точно толкова тежка, колкото изглеждаше, и Мег се олюля едва забележимо. Докато премяташе широката презрамка през рамо, се запита как ще съумее да влачи това нещо цели осем километра през неравното игрище под изпепеляващото тексаско слънце. Щеше да се върне в колежа. Да довърши бакалавърската си степен и да вземе диплома по право. Или пък счетоводство. Само че не искаше да бъде адвокат или счетоводител. Искаше да бъде богата жена с неограничени авоари, които да й позволяват да пътува по целия свят, да среща интересни хора, да усвоява местни занаяти и да си намери любовник, който да не е нито луд, нито гадняр.

Групичката се отправи към тренировъчното игрище, за да загрее. Тед се опита да изостане, за да я направи на нищо, но не успя да се откопчи от почетния гост. Мег подтичваше след тях, вече запъхтяна под тежестта на чантата.

Марк дойде при нея и каза тихичко:

- Тед ще поиска клина за пясък, когато стигне до тренировъчното игрище. След това айрън номер девет, айрън номер седем, вероятно и номер три и накрая драйвъра¹⁸. Не забравяй да ги почистиш, след като ги е използвал. И внимавай да не изгубиш новите му чорапчета.

Всички тези инструкции започваха да се смесват в главата й. Скийг Купър, кадиго надали, я погледна изучаващо с изпъкналите си очи. Под бейзболната шапка посивяващата му опашка падаше доста под раменете му, а лицето му й напомняше за сушена на слънце кожа за чанти.

Когато стигнаха тренировъчното игрище, тя остави чантата със стиковете на Тед и извади един айрън с буквата S. Тед за малко да й откъсне ръката, докато го издърпваше от нея. Мъжете започнаха да загряват и Мег най-сетне имаше възможност да разгледа Спенсър Скипджак, санитарния гигант. Над петдесетгодишер, той имаше изпито лице, което й напомняше за Джони Кеш¹⁹, и макар че все още нямаше шкембе, бе започнал да наедрява около кръста. Въпреки че беше гладко обръснат, челюстта му тъмнееше едва забележимо. Панамена шапка, обточена с лента от змийска кожа, почиваше върху тъмна коса, прошарена от сребристи нишки. На кутрето си носеше сребърен пръстен с голям камък, а около косматата му китка беше закопчан скъп часовник. Имаше силен боботещ глас и държание, което издаваше както голямо его, така и очакването всички да му обръщат внимание.

- Миналата седмица играх в „Пебъл"²⁰ с няколко момчета от Професионалната асоциация - оповести той, докато надяваше ръкавица за голф. - Аз платих за всичките. Страшно добре играх.

- Боя се, че не можем да се мерим с „Пебъл" - каза Тед. - Но ще направим всичко по силите си, за да се получи хубава игра.

Четиримата започнаха да загряват. Скипджак й се струваше опитен играч, но Мег подозираше, че не може да се мери с двама професионалисти и Тед, който бе печелил Аматьорската купа, както неведнъж бе чула. Тя приседна на една от дървените пейки, за да гледа.

- Ставай - изсъска й Марк. - Кадитата никога не сядат.

Естествено, че не сядаха. Би било прекалено разумно да го правят.

Когато най-сетне си тръгнаха от тренировъчното игрище, кадитата изостанаха зад играчите, които обсъждаха предстоящия си мач. Мег успя да чуе достатъчно, за да разбере, че ще играят нещо, наречено „най-добрата топка" - Тед и Дали срещу Кени и Спенсър Скипджак. След всяка дупка играчът с най-малък брой удари, печелеше точка за своя отбор. Отборът с най-много точки печелеше мача.

- Какво ще кажете за двайсетдоларов Насау²¹, за да е по-интересно? - предложи Кени.

- По дяволите, момчета - възрази Скипджак, - с приятелчетата ми всяка събота играем на хилядадоларов Насау.

- Против религията ни е - провлачи Дали. - Ние сме баптисти.

Съмнително, при положение че сватбата на Тед трябваше да се състои в презвитерианската църква, а Кени Травълър беше католик.

Когато стигнаха до първия тий, Тед се приближи до Мег и протегна рък с отровен поглед в очите.

- Драйвър²².

- Откакто станах на шестнайсет години - отвърна тя. - Ами ти?

Той посегна покрай нея, свали чорапчето на най-дългия стик и го извади.

Скипджак беше пръв. Марк прошепна, че останалите играчи ще трябва да му дадат общо седем допълнителни удара²³, за да бъде играта справедлива. Ударът му изглеждаше впечатляващ, ала никой не каза нищо, така че може и да не беше. След него наред беше Кени, а после Тед. Дори Мег нямаше как да не види силата и изяществото в предварителния му замах, но когато настъпи моментът за истинския удар, нещо се обърка. Малко преди да докосне топката, той изгуби равновесие и я запрати наляво.

Всички се обърнаха към нея. Тед си беше лепнал обичайната усмивка на светец, ала в очите му горяха пъклени огньове.

- Мег, ако нямаш нищо против...

- Какво направих?

Марк побърза да я дръпне настрани и й обясни, че да допуснеш два стика в чантата да се ударят, докато играчът замахва за удар, е престъпление против човечеството. Сякаш това, че замърсяваха потоци и съсипваха мочурища, нямаше значение.

След това Тед направи всичко по силите си да я хване насаме, но тя успя да го избягва до третата дупка, когато един лош удар го вкара в пясъчен изкоп - бункер, както го наричаха. Заради цялото това раболепие - да му влачи чантата и да трябва да го нарича „господине" (нещо, което досега беше успяла да избегне), беше наложително тя да нанесе първия удар.

- Нищо от това нямаше да се случи, ако не беше накарал да ме уволнят от хотела.

Той има безочието да придобие вбесено изражение.

- Не съм накарал да те уволнят. Беше Лари Стелман. Два дена подред си му разваляла следобедната дрямка.

- Петстотинте долара, които ми предложи, са в горното джобче на чантата ти. Ще очаквам да получа част от тях под формата на много щедър бакшиш.

Той стисна челюст.

- Имаш ли представа колко е важен днешният ден?

- Забрави ли, че снощи подслушах разговора ти? Така че знам точно какво е заложено на карта и колко много искаш да впечатлиш важния си гост.

- И все пак ето те тук.

- Е, поне за тази катастрофа не можеш да виниш мен. Макар да ми е ясно, че точно това ще направиш.

- Не знам как си успяла да се вредиш като кади, но ако си мислиш, че...

- Чуй ме добре, Тиодор. - Мег стисна ръба на чантата. - Накараха ме да го направя. Ненавиждам голфа и нямам представа какво правя. Никаква, ясно ли ти е? Така че те съветвам да сториш всичко по силите си да не ме притесняваш допълнително. - Тя отстъпи назад. - А сега стига си приказвал и удари проклетата топка. И този път ще съм ти задължена, ако направиш така, че да полети напред, та да не се налага да обикалям насам-натам след теб.

Той й отправи убийствен поглед, който изобщо не се връзваше с репутацията му на светец, след което издърпа един стик от чантата, доказвайки, че прекрасно може да го прави и сам.

- Щом свършим тук, двамата с теб веднъж завинаги ще си уредим сметките. - Удари топката с мощен, подхранван от яростта замах, о който се разхвърча пясък. Топката отскочи на десетина ярда²⁴ пред грийна, търкулна се по възвишението до флагчето, задържа се за миг на ръба на дупката и тупна вътре.

- Впечатляващо - заяви Мег. - Кой би предположил, че съм толкова добър инструктор по голф.

Той хвърли стика в краката й и се отдалечи с широка крачка, докато останалите го поздравяваха за добрия удар от другата страна на феъруея.

- Защо не метнеш малко от този късмет насам? - Тексаският акцент на Скипджак не може да беше истински, понеже той беше родом от Индиана, ала очевидно бе от онези, които обичат да се вписват.

На следващия грийн Мег беше кадито йай-близо до флагчето. Докато Тед замахваше с пътъра си²⁵, Марк й кимна едва забележимо. Тя си беше научила урока, че не бива да прави неочаквани движения, затова дори когато всички се разкрещяха, изчака топката на Тед да удари флагчето и тупне в дупката, преди да го извади.

Дали простена. Кени се ухили. Тед наведе глава, а Спенсър Скипджак заяви тържествуващо:

- Изглежда, че кадито ти току-що ти коства тази дупка, Тед.

Мег забрави, че от нея се очаква да бъде няма... както и изпълнителна, весела и раболепна.

- Какво направих?

Марк беше пребледнял от челото до логото на ризата си.

- Наистина съжалявам за това, господин Бодин. - След това се обърна към нея с мрачна сдържаност: - Мег, не може да допуснеш топката да се удари във флагчето. Това се наказва.

- Играчът се наказва заради грешката на кадито? Това е глупаво. Топката, така или иначе, щеше да влезе.

- Не се тревожи, миличка - ободряващо каза Скипджак. - На всекиго може да се случи.

Заради хандикапа си Скипджак имаше право на един удар повече и изобщо не се опита да скрие своето ликуване, след като никой не успя да вкара топката.

- Изглежда, че моето бърди²⁶ току-що ни спечели тази дупка, партньоре. - Той плесна Кени по гърба - Сещам се за онзи път, когато играх с Бил Мъри и Рей Романо²⁷ в „Сайпръс Пойнт". И двамата са страшни образи...