Сюзън Филипс - Господин Неустоим

Скипджак обви ръка около нея.

- Тед, ти вече си се срещал със Съни, но не мисля, че останалите познават красивата ми дъщеря.

Съни се здрависа с всекиго от тях, като повтаряше имената им и ги запечатваше в паметта си, започвайки от Кени, после Тори, преценявайки Мег и спирайки, когато стигна до Тед.

- Чудесно е отново да те видя, Тед. - Огледа го така, сякаш бе расов жребец, което се стори отблъскващо на Мег.

- И аз се радвам да те видя, Съни.

Спенс стисна ръката на дъщеря си.

- Тори покани и двама ни на празненство по случай Четвърти юли. Добра възможност да срещнем още от местните и да поопознаем мястото.

Съни се усмихна на Тед.

- Звучи страхотно.

- Искаш ли да минем да те вземем, Мег? - попита Спенс. -

Тори покани и теб. Със Съни с удоволствие ще минем да те вземем.

Мег си придаде опечален вид.

- Съжалявам. На работа съм.

Тед я тупна по гърба. Доста силно.

- Ще ми се всички служители на клуба да бяха толкова отдадени. - Той плъзна палец под едната й лопатка, откривайки място, което като нищо бе едно от онези смъртоносни допирни точки, за които знаеха единствено професионалните убийци. - За щастие, партито на Шелби започва късно следобед. Можеш да дойдеш направо след работа.

Мег успя да извика някакво подобие на усмивка върху устните си, но после реши, че безплатното хапване, любопитството й по отношение на Съни Скипджак и възможността да подразни Тед са за предпочитане пред това, да прекара поредната самотна нощ.

- Е, добре. Но ще дойда със собствената си кола.

Междувременно на Съни й беше трудно да откъсне очи от Тед.

- Правиш толкова много за този град.

- Опитвам се. Правя всичко по силите си.

Тя се усмихна, разкривайки едри съвършени зъби.

- Предполагам, че най-малкото, което мога да сторя, е да участвам в наддаването.

Тед наклони глава на една страна.

-Моля?

- Търгът - отвърна Съни. - Определено ще участвам.

- Все още не разбирам за какво говориш, Съни.

Тя отвори чантата си и извади яркочервена листовка.

- Намерих го под чистачките на колата, която си взех под наем, когато пристигнах в града.

Тед погледна към листовката. Може и да си го въобрази, но на Мег й се стори, че го видя да потръпва.

Кени, Тори и Спенс се приближиха, за да надникнат над рамото му. Спенс хвърли замислен поглед на Мег. Кени поклати глава.

- Това е голямата идея на Шелби. Чух я да го обсъжда с лейди Ема, но и през ум не ми мина, че ще отиде толкова далеч.

Тори нададе доволен вик.

- Определено ще наддавам. Не ме интересува какво ще каже Декс.

Тъмните вежди на Кени подскочиха.

- Е, лейди Ема определено няма да наддава.

- Така си мислиш ти - възрази сестра му и протегна листовката към Мег. - Виж само. Колко жалко, че си бедна.

Върху листовката с големи черни букви пишеше:

СПЕЧЕЛЕТЕ УИКЕНД С ТЕД БОДИН

Прекарайте романтичен уикенд в Сан Франциско

С любимия ерген на Уайнет.

Разглеждане на забележителности, изискана вечеря,

романтична среднощна разходка с корабче и повече.

Много повече...

Дами, наддавайте.

(Минимум 100 долара)

Омъжени! Свободни! Стари! Млади!

Всеки е добре дошъл.

Уикендът може да бъде толкова приятелски

(или интимен), колкото пожелаете.

www. weekendwithted. com

Всички приходи ще отидат за възстановяване

на Обществената библиотека на Уайнет.

Тед издърпа листа от ръката й, погледна го изпитателно, а после го направи на топка в юмрука си.

- От всички идиотски, слабоумни...!

Мег го потупа по рамото и прошепна:

- На твое място бих си купила тоалетка.

Тори отметна глава назад и се разсмя.

- Обожавам този град!

10.

На връщане от работа тази вечер Мег мина покрай магазин за препродажба на дрехи. Обожаваше добрите бутици за стари дрехи и реши да се отбие. На витрината висеше още един от червените афиши, рекламиращи конкурса „Спечелете уикенд с Тед Бодин". Тя отвори тежката старомодна дървена врата. В огряното от слънце помещение се долавяше слаба миризма на мухъл, както в повечето подобни магазини, ала стоката беше добре подредена върху старинни масички и скринове, които разделяха помещението на отделни части. В лицето на служителката Мег разпозна Кейла, русокосата приятелка на Бърди, която работеше на рецепцията в хотела в деня на нейното унижение.

Розово-сивата рокля без ръкави с камуфлажен десен, която Кейла бе съчетала с обувки с високи остри токчета и няколко гривни от черен емайл с ресни, определено не беше купена втора ръка. Въпреки че наближаваше краят на работния ден, гримът й беше безупречен - очна линия, умело подчертани скули, тъмнокафяв гланц за устни. Въплъщение на тексаска кралица на красотата. Не се престори, че не познава Мег, и като всички останали в този тъп град очевидно не знаеше какво е такт.

- Чувам, че Спенсър Скипджак ти е хвърлил око - заяви тя, докато се отдръпваше от щанда с бижута.

- Не е взаимно.

Един бърз поглед наоколо разкри стока, състояща се от скучно спортно облекло, пастелни костюми за посещение в църква и бабешки пуловери, украсени с анимационни герои и тикви за Хелоуин - все неща, които й беше трудно да свърже със стилното създание пред себе си.

- Това не означава, че не можеш да бъдеш мила с него - каза Кейла.

- Аз съм мила с него.

Кейла сложи ръка на хълбока си.

- Имаш ли представа колко работни места ще осигури този комплекс за жителите на града? Колко нов бизнес ще създаде?

Безсмислено бе да споменава екосистемите, които щеше да унищожи.

- Доста, предполагам.

Кейла вдигна колана, който беше паднал от един рафт.

- Знам, че жителите на града не те посрещнаха с отворени обятия, но съм сигурна, че всички ще са ти задължени, ако не използваш този факт като оправдание да ни прецакаш със Спенсър Скипджак. Има неща, които са по-важни от дребнавата отмъстителност.

- Ще го имам предвид.

Мег се накани да си тръгне и в този миг нещо привлече погледа й - сива мъжка риза, както и бюстие в същия цвят и къси шорти с обемиста талия. Това бе оригинална, модернизирана версия на лятната мода от петдесетте години и тя се приближи, за да ги разгледа по-добре. Когато погледна етикета, не повярва на очите си.

- Това е Зак Поузън³⁸.

- Знам.

Мег примига срещу цената. Четиресет долара? За тоалет на Зак Поузън от три части? В момента не разполагаше с излишни четиресет долара, дори и след бакшиша на Тед и все пак - офертата беше невероятно изгодна. Недалеч оттам висеше авангардна рокля с красиво оформен зелено-червен корсет. Нова тя би струвала поне две хиляди долара, но тук се предлагаше едва за сто. Етикетът носеше името на чичо й - Мишел Савагар. Мег разгледа останалите дрехи на този щанд и откри бледозелена копринена рокля, върху която беше отпечатана издължената глава на жена, рисувана от Модиляни; поразително сако оригами със стоманеносив тесен панталон и черно-бяла минипола на „Миу Миу". Мег свали момичешка цикламена жилетка, украсена с плетени на една кука рози и си представи как ще изглежда с тениска, дънки и кецове.

- Хубави неща, нали? - обади се Кейла.

- Много хубави. - Мег върна жилетката на ястото и и прокара пръсти по едно сако на Нарсисо Родригес³⁹.

Кейла я погледна почти лукаво.

- Повечето жени нямат подходящата фигура за тези дрехи. Трябва да си много висок и слаб.

Благодаря ти, мамо! Мег пресметна набързо наум и десет минути по-късно излезе от магазина с миниполата на „Миу Миу" и правата рокля с апликация на Модиляни.

Следващият ден беше неделя. Повечето от служителите обядваха набързо в стаята на кадитата или пък в един ъгъл на кухнята, ала Мег не харесваше никое от тези места, затова се отправи към плувния басейн, понесла сандвича с фъстъчено масло, който си беше направила тази сутрин. Докато прекосяваше вътрешния двор, където се хранеха членовете на клуба, забеляза Спенс, Съни и Тед под чадъра на една от масите. Съни беше сложила длан върху ръката на Тед, а Тед очевидно нямаше нищо против. Той говореше, а Спенс го слушаше внимателно. Никой от тях не я забеляза.

Около басейна беше пълно със семейства, радващи се на дългия празничен уикенд. Давайки си сметка за нисшия си статус на служителка, Мег си намери местенце на тревата зад ъгъла от снекбара, встрани от членовете на клуба. Тъкмо седна по турски на земята, когато се появи Хейли, понесла чаша със зеленото лого на клуба.

- Взех ти кока-кола.

- Благодаря.

Хейли освободи косата си от опашката, на която трябваше да я прибира, докато работи, и се настани до Мег. Разкопча всички копчета на жълтата си риза, ала тя си остана все така опъната върху гърдите й.

- Господин Клемънтс и синовете му ще играят в един часа. „Доктор Пепър"⁴⁰ и „Будвайзер Лайт".

- Видях. - Мег всяка сутрин проверяваше планираните за деня игри, с надеждата да увеличи бакшишите си, като запомни имената, лицата и предпочитаните напитки на членовете. Не можеше да се каже, че я бяха приели особено топло, но никой, освен Брус, бащата на Кейла, не беше споменал да се отърват от нея - нещо, което Мег отдаваше по-скоро на интереса на Спенсър Скипджак, отколкото на своите качества.

Хейли се загледа в медальона, който почиваше в отворената яка на омразната на Мег служебна риза.

- Имаш най-готините бижута.

- Благодаря. Снощи си го направих.

Беше си изработила причудлив малък гердан от дрънкулките, които беше взела от клуба: седефения циферблат на един часовник „Хелоу Кити", няколко миниатюрни мъниста от розово стъкло, които бе извадила от една самотна обица, и сребърна рибка, която изглеждаше така, сякаш бе част от ключодържател. С малко лепило и тел бе успяла да измайстори интересно украшение, което съвършено си пасваше с черната копринена лента, на която го бе окачила, след като я скъси.

- Толкова си талантлива - каза Хейли.

- Обичам бижутата. Обичам да ги купувам, да ги правя, да ги нося. Когато пътувам, винаги търся местни занаятчии и ги гледам как работят. Много съм научила по този начин. - И тласната от внезапен импулс, тя разкопча лентата. - Ето. Носи я с удоволствие.

- Подаряваш ми я?

- Защо не? - Мег закопча украшението около врата на Хейли. Простичкото й очарование успя да намали ефекта от прекалено силния й грим.

- Страшно е готино. Благодаря ти.

Подаръкът стопи част от вродената срамежливост на Хейли и докато Мег се хранеше, тя й заразказва как през есента щяла да посещава обществения колеж.

- Мама иска да следвам в Тексаския университет. Непрекъснато ме тормози за това, но аз няма да замина.

- Учудвам се, че не искаш да отидеш в големия град - каза Мег.

- Тук не е толкова лошо. Зоуи и Кейла все повтарят колко много искали да се преместят в Остин или Сан Антонио, но не правят нищо по въпроса. - Тя отпи от колата си. - Всички разправят, че господин Скипджак страшно си е паднал по теб.

- То е заради връзката ми със света на знаменитостите. Адски е настойчив. Между нас да си остане, опитах се да го разкарам, като му казах, че съм влюбена в Тед.

Големите очи на Хейли се разшириха още повече.

- Влюбена си в Тед?

- Господи, не. Имам твърде много здрав разум за нещо подобно. Това бе най-доброто, което ми хрумна.

Хейли започна да скубе тревички от една туфа до глезена си. Най-сетне попита:

- Някога била ли си влюбена?

- На няколко пъти си мислех, че съм, но не бях. Ами ти?

- Известно време си падах по един тип от училище. Кайл

Баскъм. Той също ще ходи в обществения колеж тази есен. - Хейли погледна към часовника на снекбара. - Трябва да се връщам на работа. Благодаря за гердана.

Мег довърши сандвича си, взе една празна количка за голф и се върна при четиринайсетата дупка. Към четири часа игрището бе започнало да опустява, оставяйки я без никакво занимание, освен да си мисли за своите провали.

Тази вечер, когато се приближи до църквата в ръждомобила си, откри непозната кола, паркирана до стъпалата. Тя слезе и в същия миг Съни Скипджак се появи откъм гробището. Беше сменила яркожълтата рокля, която носеше на обяд, с къси панталони, бяла блуза и чифт тъмночервени слънчеви очила.

- Не се ли боиш да живееш тук сама? - попита тя.

Мег кимна към гробището.

- Общо взето, са безопасни. Макар че от няколко от онези черни камъни ме побиват тръпки.

Съни се приближи с гъвкава походка, която подчертаваше закръглените й хълбоци и налетите гърди. Очевидно не беше от жените, които са обсебени от идеята да носят възможно най-малък размер дрехи, и на Мег това й харесваше. Онова, което не й харесваше, бе агресивното излъчване, което говореше, че би прегазила всеки, дръзнал да й се противопостави.