Сюзън Филипс - Господин Неустоим

Луси подпря малката си брадичка на ръба на възглавницата, така че материята се набръчка около бузите й.

- Родителите ми го боготворят, а ти знаеш как се държат обикновено с мъжете, с които излизам.

- С далеч по-малко неприкрита враждебност, отколкото моите родители към онези, с които излизам аз.

- То е, защото ти излизаш с първокласни загубеняци.

На това Мег нямаше какво да възрази. Последните в този списък от загубеняци бяха шизоиден сърфист, с когото се беше запознала в Индонезия, и австралийски инструктор по рафтинг, който имаше сериозни проблеми с овладяването на гнева си. Някои жени се учеха от грешките си. Очевидно Мег не беше една от тях.

Луси метна възглавницата настрани.

- Тед е натрупал състоянието си, когато бил на двайсет и шест години, като изобретил някакъв гениален софтуер, който помага на населените места да пестят електричество. Голяма стъпка напред към изграждането на национално ефективно електроснабдяване. И сега може да си избира консултантски проекти по свой вкус. Когато си е вкъщи, кара стар пикал с водородна горивна клетка, която сам си е направил, както и захранвана от слънцето климатична система, и още цял куп неща, които не разбирам. Имаш ли представа колко патента притежава? Не? Е, аз също не знам, но съм сигурна, че и последният продавач в хранителен магазин в града го знае. А най-лошото от всичко е, че нищо не го ядосва. Нищичко!

- Звучи, сякаш е самият Исус Христос. Само дето е богат и сексапилен.

- Внимавай, Мег. В този град шеги по адрес на Исус Христос могат да ти докарат куршум. Никога не си виждала толкова много въоръжени вярващи. - Разтревоженото изражение на Луси говореше, че самата тя се бои да не я застрелят.

Много скоро трябваше да тръгват, за да отидат на сватбената репетиция, и Мег нямаше време да бъде деликатна.

- Ами сексуалният ви живот? Ужасно си стисната откъм подробности, ако не се брои онзи глупав тримесечен мораториум, който ти си наложила.

- Искам първата ни брачна нощ да бъде специална. Луси прехапа долната си устна. - Той е най-невероятният любовник, когото някога съм имала.

- Списъкът ти за сравнение не е особено дълъг.

- Теди е легендарен. Не ме питай откъде знам. Мечтата на всяка жена. Абсолютно неегоистичен. Романтичен. Сякаш знае какво иска една жена, още преди самата тя да го е разбрала. - Луси въздъхна. - И е мой. За цял живот.

Изобщо не прозвуча толкова щастлива, колкото би трябвало. Мег подви колене под себе си.

- Все трябва да има поне един недостатък.

- Нищичко.

- Носи бейзболна шапка с козирката назад. Събужда се с лош дъх. Тайно си пада по Кид Рок³. Не може да няма все нещо.

- Ами... - По лицето на Луси се изписа безпомощност. - Той е съвършен. Това е недостатъкът му.

И тогава Мег разбра. Луси не можеше да рискува да разочарова хората, които обичаше, а сега бъдещият й съпруг се бе превърнал в поредния човек, за когото трябваше да се окаже достойна.

Майката на Луси, някогашен президент на Съединените щата, избра точно този момент, за да надникне в стаята.

- Време е да вървим.

Мег скочи от дивана. Въпреки че бе отраснала, заобиколена от знаменитости, и досега не бе успяла да се отърси напълно от страхопочитанието, с което я изпълваше президент Корнелия Кейс Джорик.

Спокойните аристократични черти на Нийли Джорик, медночервената коса и дизайнерските й костюми бяха известни на всички от купища фотографии, ала малко от тях показваха истинската личност зад значката с американския флаг на ревера, многоликата жена, която веднъж се бе измъкнала от Белия дом, за да се впусне в приключение, отвело я до Луси и сестра й Трейси, както и до обичния й съпруг, журналиста Мат Джорик.

Очите на Нийли се спряха върху тях.

- Да ви видя заедно... Сякаш едва вчера бяхте в колежа. - Сантиментални сълзи омекотиха стоманените сини очи на жената, която някога бе стояла начело на Съединените щати. - Мег, ти винаги си била толкова добра приятелка на Луси.

- Все някой трябваше да бъде.

Нийли Джорик се усмихна.

- Съжалявам, че родителите ти не могат да присъстват.

Мег обаче не съжаляваше.

- Не понасят да бъдат далеч един от друг, а това е единственият период, в който мама можа да се измъкне от работа, за да се присъедини към татко, докато той е на снимки в Китай.

- Нямам търпение да видя последния му филм. Толкова е непредсказуем.

- Сигурна съм, че биха искали да присъстват на сватбата - отвърна Мег. - Особено мама. Знаеш какви са чувствата й към Луси.

- Същите, като моите към теб - каза Нийли Джорик, което бе прекалено мило, тъй като в сравнение с Луси, Мег се бе оказала истинско разочарование. Сега обаче не беше моментът да се отдава на мисли за миналите си провали и плашещото си бъдеще. Не, сега трябваше сериозно да обмисли засилващото се убеждение, че най-добрата й приятелка е на път да извърши най-голямата грешка в живота си.

Луси беше решила да има само четири шаферки - трите си сестри и Мег. Бяха се събрали пред олтара, докато чакаха пристигането на младоженеца и неговите родители. Холи и Шарлот, биологическите дъщери на Мат и Нийли, бяха застанали до родителите си, заедно с Трейси, осемнайсетгодишната полусестра на Луси, и Андре, техния осиновен тъмнокож брат. В популярната си колона във вестника Мат бе написал: „Ако семействата имаха породи, нашето би било смесена американска". Мег усети как гърлото й се свива. Колкото и непълноценна да я караха да се чувства нейните братя, в този момент те й липсваха.

Изведнъж вратата на църквата се отвори рязко. И ето го и него, силуетът му - очертан от лъчите на залязващото слънце. Тиодор Дей Бодин.

Отекна мелодия от тромпет. Истински хор от тромпети, славещи небесата.

- Исусе - прошепна Мег.

- Аха - прошепна Луси в отговор. - Непрекъснато му се случват такива неща. Той твърди, че е случайно.

Въпреки всичко, което бе слушала от Луси, Мег не беше подготвена за мига, в който за първи път видя Тед Бодин. Той имаше съвършено изваяни скули, безупречно прав нос и квадратна челюст на филмова звезда. Сякаш бе слязъл от билборд на Таймс Скуеър⁴, с изключение на това, че не притежаваше изкуственото излъчваше на фотомодел.

Пое по пътеката между пейките с широка нехайна стъпка; тъмнокестенявата му коса проблясваше с меден оттенък. Светлината, струяща през стъклописните прозорци, осейваше пътя му със скъпоценни камъни, сякаш обикновен червен килим не бе достатъчно добър за мъж като него. Мег почти не забеляза прочутите му родители, които вървяха зад него. Не бе в състояние да откъсне очи от годеника на най-добрата си приятелка.

Той поздрави семейството на годеницата си с нисък, приятен глас. Мелодията на тромпетите, които се упражняваха в галерията за хора, се извиси до кресчендо, той се обърна и на Мег й се стори, че някой я удари в корема.

Тези очи... Златист кехлибар с оттенък на сладък мед и обточен с кремък. Очи, в които горяха интелигентност и проницателност. Очи, които стигат до най-дълбоката ти същност. И докато стоеше пред него, Мег почувства, че Тед Бодин се взира в нея и вижда всичко, което тя полагаше толкова големи усилия да скрие - липсата й на цели, неспособността й, неуспеха й да заеме достойно място в света.

„И двамата знаем, че си пълен провал - казваха очите му, - но съм сигурен, че един ден ще го надраснеш. Ако ли не... Ами... Колко може да очаква човек от едно разглезено холивудско дете?"

Луси ги представяше един на друг:

- .. .толкова се радвам, че най-сетне се срещнахте. Най-добрата ми приятелка и бъдещият ми съпруг.

Мег се гордееше с хладнокръвието си, ала този път едва успя да кимне механично.

- Време е да започваме - обади се свещеникът.

Тед стисна ръката на Луси и се усмихна срещу вдигнатото лице на своята булка, усмивка на доволство и привързаност, която обаче не успяваше да наруши спокойните води на кехлибарените му очи. Тревогата на Мег нарасна. Каквито и чувства да изпитваше този мъж към Луси, нито едно от тях не беше необузданата страст, която най-добрата й приятелка заслужаваше.

Родителите на младоженеца даваха предсватбената вечеря - разточително барбеюо в местния кънтри клуб, място, което въплъщаваше всичко, което Мег ненавиждаше: презадоволени богаташи, прекадено погълнати от собственото си удоволствие, за да се замислят дори за миг за вредата, която тяхното отровено от химикали, прахосващо огромни количества вода игрище за голф нанасяше на планетата. Дори обяснението на Луси, че клубът е само наполовина частен и че всеки би могъл да ползва игрището, не променяше мнението на Мег. Агенти на тайните служби удържаха настрани представителите на международната преса, които се бяха скупчили пред входа заедно с тълпа любопитни зяпачи, надяващи се да зърнат някое известно лице.

А известни лица имаше навсякъде, не само сред гостите на булката. Родителите на младоженеца бяха световноизвестни.

Далас Бодин бе легенда в професионалния голф, а майката на Тед, Франческа, бе прочута със своите телевизионни интервюта на знаменитости. Богатите и известните бяха изпушили задната веранда на клуба и стигаха чак до първия тий⁵ - политици, филмови звезди, най-добрите спортисти в света на голфа и цял куп местни жители на всякаква възраст и от всякаква раса: учители и магазинери, механици и водопроводчици, местният бръснар и един доста страшен на вид рокер.

Мег наблюдаваше как Тед се движи между хората. Правеше го ненатрапчиво и скромно, ала въпреки това сякаш се намираше под светлината на прожектор, където и да отидеше. Луси беше до него, буквално трепереща от напрежение, докато гостите се надпреварваха да ги спират, за да си поприказват. Тед си оставаше все така несмутим и въпреки че помещението жужеше от щастливо бърборене, Мег почувства, че й е все по-трудно да задържи усмивката върху лицето си. Той й приличаше повече на мъж, изпълняващ внимателно подготвена мисия, отколкото на изпълнен с любов младоженец в навечерието на сватбата си.

Тъкмо беше приключила един напълно предсказуем разговор с бивш телевизионен водещ за това, как изобщо не прилича на невероятно красивата си майка, когато Тед и Луси изникнаха до нея.

- Какво ти казах! - Луси грабна третата си чаша с шампанско от минаващия наблизо сервитьор. - Не е ли невероятен?

Без да обръща внимание на комплимента, Тед се вгледа изучаващо в Мег с очи, които сякаш бяха виждали всичко, макар че едва ли бе посетил дори половината от местата, из които Мег бе пътувала.

„Наричаш себе си гражданка на света - шепнеха очите му, - ала това означава единствено, че нямаш свое място в него."

Трябваше да се съсредоточи върху неприятностите на Луси, а не върху своите, и да направи нещо възможно най-бързо. И какво, ако му се стореше безцеремонна? Луси бе свикнала с нейната откровеност, а доброто мнение на Тед Бодин не означаваше нищо за нея. Тя докосна възела на роклята върху рамото си.

- Луси пропусна да спомене, че си кмет на Уайнет... освен дето си и неговият светец покровител.

Той не изглеждаше нито обиден, нито поласкан, нито стреснат от сарказма й.

- Луси преувеличава.

- Не е вярно - възрази Луси. - Кълна се, че онази жена, която беше застанала до шкафа с трофеите, коленичи, когато ти мина покрай нея.

Тед се ухили и дъхът на Мег секна. Усмивката, разляла се бавно по лицето му, му придаваше опасен момчешки вид, на който Мег не се хвана нито за миг. Тя се хвърли с главата напред:

- Луси е най-скъпата ми приятелка... сестрата, която винаги съм искала... но имаш ли представа колко много дразнещи навици притежава?

Луси се намръщи, но не се опита да промени темата, което казваше страшно много.

- Нейните недостатъци бледнеят в сравнение с моите. - Веждите му бяха по-тъмни от косата, ала миглите му бяха светли, със златисти връхчета, сякаш бяха топнати в звезди.

Мег пристъпи малко по-близо.

- И какви по-точно са тези недостатъци?

Луси, изглежда, се интересуваше от отговора не по-малко, отколкото Мег.

- Понякога съм малко наивен. Например оставих да ми тръснат кметските задължения, макар че дори не ги исках.

- Значи, гледаш да угодиш на всички. - Мег дори не се опита да придаде на думите си звучене на друго, освен на обвинение. Може би щеше да успее да поразклати невъзмутимостта му.

- Не бих се изразил точно така - меко отвърна той. - Просто ме хванаха неподготвен, когато името ми излезе начело в гласуването. Би трябвало да го предвидя.

- Е, всъщност наистина си склонен да угаждаш на хората - обади се Луси колебливо. - Не мога да се сетя дори за един човек, който да не е доволен от теб.

Той я целуна по носа. Сякаш беше домашният му любимец.

- Стига само ти да си доволна от мен.

Мег заряза и последната следа от учтивост.