- Е, да, знам, че той току-що развали годежа си - продължи Спенс, - но Съни е умна. Ще изчака. А той вече се държи с нея така, сякаш е единствената жена на света.

Спенс очевидно не беше забелязал, че Тед се държи по този начин с всички жени.

- Тед и Съни заедно. - Той се изкиска. - Е, това определено реши сделката.

И в този миг Мег разбра отговора на въпроса, който всички в града си задаваха - защо Спенс бе размислил за Уайнет?

Едва миналата пролет бе отхвърлил градчето в полза на Сан

Антонио, а ето че преди месец се бе върнал и бе обявил, че Уайнет отново е в играта. Беше заради Съни, разбра Мег. Дъщеря му се беше запознала с Тед, докато той все още беше сгоден за Луси. Сега обаче беше свободен и Спенс щеше да направи всичко по силите си, за да даде на Съни онова, което тя искаше.

- Разкажи ми за новата серия „По-чисто ти" - каза Мег. - Умирам да чуя подробностите.

Спенс на драго сърце се впусна да й описва тоалетна, която автоматично измива дупето на този, който я използва. Което бързо доведе разговора до другата му любима тема - животът й в Холивуд.

- Домовете на всички тези знаменитости... бас държа, че си видяла някои страхотни тоалетни.

- Ами аз израснах най-вече в Кънектикът и по-голямата част от времето си прекарвам на път.

Това не му попречи да я попита дали познава любимите му звезди, списък, който включваше Камерън Диас, Брад Пит, Джордж Клуни и необяснимо защо - Тори Спелинг.

Фойерверките започнаха веднага щом се стъмни. Докато гостите се събираха на задната морава, единайсетгодишният Питър Травълър, синът на Шелби и Уорън Травълър, се гонеше из двора с приятелчетата си, а по-малките деца се свиха сънено до родителите на големите плажни хавлии. Една от дъщерите на Тори зарови пръстчета в косата на майка си. Трите деца на Кени и Ема се излегнаха върху родителите си, а най-малкото се сгуши под мишницата на баща си.

Мег, Спенс, Тед и Съни се настаниха на одеялото, което Шелби им беше осигурила. Спенс се притисна до нея и Мег се поизмести върху тревата. Подпрян на лакти, Тед слушаше как Съни изброява химическите елементи, които се използваха за всеки от цветовете на фойерверките. Изглеждаше дълбоко заинтересуван, но Мег подозираше, че мислите му са другаде. Еостите нададоха възторжени възгласи, когато първите огнени колела избухнаха в небето. Спенс отпусна тежка, космата лапа върху ръката на Мег. От влажния вечерен въздух вонята на одеколона му ставаше още по-остра; докато една ракета политаше в небето, черният камък върху пръстена на кутрето му й намигна като някакво зло око.

Одеколонът... горещината... твърде много вино...

- Извинявай - прошепна тя и като се освободи, си запроправя път между одеялата и кърпите към френските прозорци, отвеждащи в просторната всекидневна. Уютният провинциален английски декор включваше меки дивани и удобни кресла; малки масички, върху които имаше списания и семейни снимки в сребърни рамки; етажерки, по чиито рафтове бяха подредени моделчета на самолети, игри и всички томове на „Хари Потър".

Френските прозорци зад нея се отвориха. Спенс я беше последвал и стомахът на Мег се сви. Беше уморена, не се чувстваше добре и повече не можеше да издържа.

- Влюбена съм в Тед Бодин. Страстно влюбена.

- По странен начин го показваш.

Мамка му. Изобщо не беше Спенс. Обърна се рязко и видя Тед да стои на прага, високото му, абсолютно съвършено тяло - очертано на фона на нощта. Една ракета избухна в небето, разпръсквайки огнен дъжд зад главата му. Беше толкова вбесяващо предсказуемо, че на Мег й се приискала изкрещи.

- Остави ме на мира.

- Страстта определено те прави кисела. - Той се отдръпна от вратата, златните искри потънаха в нищото като въздушен водопад. - Просто проверявам дали си добре. Имаше малко нездрав вид.

- Вонята на твърде много одеколон. А това са глупости - просто искаш да се махнеш от Съни.

- И защо бих искал нещо подобно? Тя е наистина интелигентно момиче. А и страшно привлекателно.

- И би била съвършена за теб, само дето ти всъщност не я харесваш, не че би си признал, че не харесваш някого, освен мен. И все пак, ако успееш да се влюбиш в нея, ще си получиш отвратителния комплекс за голф, преди да си разбрал какво става. Спенс лично ми каза, че една връзка между теб и Съни би решила въпроса. Ето защо се е върнал в Уайнет. - Тя го изгледа мрачно. - Както, сигурна съм, си се досетил и сам.

Той не си направи труда да го отрече.

- Уайнет се нуждае от комплекса, а аз нямам намерение да се извинявам, че правя всичко възможно да го получим. В града едва ли има човек, който да не спечели от това.

- Значи, ще се наложи да се ожениш за нея. Какво означава щастието на един човек в сравнение с добруването на обществото.

- Ние едва се познаваме.

- Не се безпокой. Съни е от жените, които получават онова, което искат.

Тед потърка носа си.

- Тя просто ср забавлява.

- Аu contraire45. Ти си единственият и неповторим Тед Бодин и само като те зърнат, жените...

- Млъкни. - Сурова пума, изречена нежно. - Просто млъкни, става ли?

Изглеждаше точно толкова изморен, колкото се чувстваше и Мег. Тя се строполи върху един тапициран с дамаска диван, подпря лакти на коленете си и сложи брадичка върху дланите си.

- Ненавиждам този град.

- Може би. Но освен това ти харесва предизвикателството, което той представлява за теб.

Мег вдигна рязко глава.

- Предизвикателство? Спя в гореща църква без мебели и продавам „Будвайзер Лайт" на разглезени голфъри, които ги мързи да сложат в коша за рециклиране бирените си кутийки. О, да, обожавам това предизвикателство.

Очите му сякаш виждаха в нея.

- Така само става още по-интересно, нали? Най-сетне имаш възможност да изпиташ себе си.

- Най-сетне? - Мег скочи от дивана. - Прекосила съм с каяк река Меконг и съм се гмуркала с акули край Кейптаун. Не ми говори как най-сетне съм щяла да изпитам себе си.

- Онова не е било изпитание, а твоята идея за забавление. Но случващото се тук, в Уайнет, е различно. Най-сетне ще видиш на какво си способна без парите на мама и татко. В състояние ли си да оцелееш в място, където Спенс Скипджак е единственият, който се впечатлява от фамилията ти, и където, да си го кажем направо, никой не те харесва.

- Тори ме харесва донякъде. Както и Хейли Китъл. - Начинът, По който я изучаваше, я караше да се чувства неловко, затова отиде до библиотеката и се престори, че разглежда заглавията.

Той се приближи зад нея.

- Интересно ми е да те гледам. Ще оцелее ли Мег Коранда, разчитайки единствено на собствената си находчивост? Това е истинското предизвикателство за теб, нали?

Не беше съвсем прав, но и не грешеше съвсем.

- Какво ли знаеш ти? Ти си въплъщение на американския успех, но наопаки. Отраснал в разкош, с всички възможни преимущества на своя страна. Би трябвало да израснеш също толкова разглезен, колкото и аз, ала не е станало така.

- Ти не си разглезена, Мег. Престани да се наричаш така.

За пореден път успя да я хване неподготвена. Тя се загледа в

редичка справочници.

- Какво ли знаеш ти? Ти никога през живота си не си се провалял.

- Грешиш. Като дете вандализирах Статуята на Свободата.

- Дете с маркер в ръка. Голяма работа. - Мег прокара палец по гръбчето на един речник.

- О, беше по-лошо от това. Покатерих се до короната, счупих един прозорец и опънах плакат с надпис „Не на ядреното оръжие".

Това тожова я слиса, че тя най-сетне се обърна и го погледна.

- Луси не ми е казвала за това.

- Така ли? - Тед наклони глава, така че тя не можеше да надникне в очите му. - Ами май така и не сме говорили за него.

- Как може да не сте говорили за нещо толкова важно?

Той сви рамене.

- Други неща ни бяха на главата.

- Случилото се трябва да е било поне малко травмиращо.

Изражението му се смекчи и той се усмихна.

- Беше най-ужасният миг от детството ми. И най-страхотният.

- Как може да е бил най-страхотният? Несъмнено са те хванали?

- О, да. - Той се загледа в английския пейзаж, който висеше над камината. - За първи път видях баща ми едва на девет години (дълга история) и когато най-сетне се запознахме, нещата не протекоха никак добре. Той очакваше нещо друго от детето си, а аз очаквах различен баща. И двамата изобщо не бяхме щастливи. До онзи ден при Статуята на Свободата.

- Какво се случи?

Тед отново се усмихна.

- Разбрах, че мога да разчитам на него. Това промени живота и на двама ни и оттогава нищо между нас не беше същото.

Може би беше заради виното. Заради това, че и двамата бяха уморени от дългия ден и от напрежението да се оправят със Спенс и Съни. Единственото, което Мег знаеше, бе, че в един миг те се взираха в очите на другия, а в следващия, по някаква напълно необяснима причина, двамата се раздвижиха и телата им се докоснаха. Тя отметна глава назад, той наведе своята, клепачите му се притвориха и просто ей така те вече се целуваха.

Мег бе толкова слисана, че ръката й се вдигна рязко и го удари по лакътя, ала неловкостта й не ги спря. Тед взе лицето й между шепите си и наклони главата й под най-съвършения ъгъл. Мег беше прекадено любопитна и прекадено възбудена, за да се отдръпне.

Имаше приятен вкус, на бира и дъвка. Палецът му откри нежното местенце зад ухото й, а другата му ръка се зарови в къдриците й. Нямаше никакво съмнение - получаваше една от най-невероятните целувки в живота си. Не беше прекадено настойчива. Не беше прекадено внимателна. Бавна и съвършена. Но естествено, че беше съвършена. Това беше Тед Бодин, а той беше безпогрешен във всичко.

Не помнеше да е слагала ръце около раменете му, ала ето че те бяха там и докато сребърният му език правеше своята магия, тя се разтопи.

Той се отдръпна пръв. Клепачите на Мег изпърхаха и когато вдигна очи, срещна шокиран поглед, който вероятно бе досущ като нейния. Случило се бе нещо. Нещо неочаквано. И никой от тях не беше доволен от това. Много бавно той я пусна.

В този миг до ушите й достигна звук. Тед се изпъна. Здравият разум се завърна. Мег прибра кичур коса зад ухото си и се обърна... тъкмо навреме, за да види Съни Скипджак на прага на френските прозорци, сложила ръка на гърлото си, а обичайната й самоувереност се сриваше около нея. Мег нямаше представа дали целувката бе толкова импулсивна за Тед, колкото и за нея самата, или той през цялото време бе знаел, че Съни стои там, и безразсъдно бе целунал друга жена, в опит да я обезкуражи. Така или иначе, очевидно бе, че съжалява, толкова очевидно, колкото и треперенето в коленете й. Беше уморен, като никога защитните му сили бяха отслабени и явно си даваше сметка, че току-що беше направил гигантски гаф.

Съни с усилие опита да си възвърне самообладанието.

- Доста неловко.

Ако заради това Сън и избягаше, жителите на Уайнет определено щяха да обвинят Мег, а тя бездруго си имаше достатъчно проблеми. Вдигнала очи към Тед, тя си придаде изражение на девица в беда.

- Съжалявам, Тед. Знам, че не бива да продължавам да ти се хвърлям на врата по този начин. Разбирам колко неудобно се чувстваш от това. Но ти си толкова... невероятно... неустоим.

Една от тъмните му вежди подскочи.

Мег се обърна по момичешки към Съни:

- Прекадено много вино. Кълна се, че няма да се повтори. - А после, защото все пак не беше някоя светица, не можа да се сдържи: - Толкова е уязвим сега. Толкова сладък и безпомощен след бъркотията с Луси. И аз се възползвах.

- Не съм нито уязвим, нито безпомощен - рязко каза той.

Мег сложи показалец върху устните му.

- Отворена рана.

И с достойнството на храбра жена, страдаща от несподелената си любов, тя мина покрай Съни и се отправи към двора, за да вземе чантичката си и да поеме към онова, което тези дни минаваше за неин дом.

Току-що си беше измила лицето и бе нахлузила тениската с логото на печатна компания, когато отвън долетя звук от автомобилен двигател. Възможно бе да е някой случаен тексаски сериен убиец, ала тя залагаше на Съни Скипджак. Без да бърза, закачи роклята с Модиляни в дрешника на някогашния църковен хор, след което излезе в главното помещение през вратата до олтара.

Беше сбъркала.

- Забрави си подаръка от партито - каза Тед.

Изобщо не й хареса опияняващото вълнение, което почувства, когато го видя да стои в задната част на светилището с дървена хилка с топче, украсена с цветовете на американското знаме.

- Шелби беше приготвила и кошница с патриотични йо-йо, но реших, че ще предпочетеш хилката. Или пък съм се оставил да бъда заблуден от собствените си идеи за онова, от което се нуждаеш. - Той плесна с хилката по ръката си.

Въпреки че тениската покриваше хълбоците й, отдолу Мег носеше само прашка с цвят на слонова кост. Имаше нужда от повече дрехи. Като метална ризница и колан на целомъдрието. Тед накара топчето да подскочи няколко пъти върху хижата, след което се приближи с ленива крачка, а очите му се плъзнаха по нея.