- Благодаря ти, че ми помогна със Съни, макар че можех да мина и без коментарите ти.

Мег изгледа първа хилката, а после него.

- Сам си го изпроси. Не трябваше да ме целуваш.

Челото му се сбърчи от престорено възмущение.

- За какво говориш? Ти си тази, която ме целуна.

- Не съм. Ти направо ми се нахвърли.

- Мечтай си. - Той плесна хилката още по-силно от преди. Мег наклони глава на една страна. - Ако счупиш някой прозорец с това нещо, ще те натопя на хазаина.

Той улови топчето и загледан в онова, което можеше да види от дупето й, прокара палец по извивката на хилката.

- Току-що ми дойде най-странната идея. - Вентилаторът на тавана разрошваше косата му, докато той за пореден път плесна дланта си с хилката. - Бих я споделил с теб, но ти само ще се ядосаш.

Въздухът между тях беше натежал от сексуално напрежение, експлозивно като фойерверките малко по-рано. Независимо кой бе започнал целувката, нещо между тях се беше променило необратимо и двамата го знаеха.

Дотук беше с игричките. Въпреки че нищо не й бе по-противно от това, да се превърне в поредното сексуално завоевание на Тед Бодин, идеята да го превърне в едно от своите сексуални завоевания си струваше да бъде обмислена.

- Би могъл да имаш всяка жена в града. Вероятно и в целия щат. Остави ме на мира.

- Защо?

- Защо ли? Защото, откакто съм дошла тук, се държиш отвратително с мен.

- Не е вярно. На вечерята преди сватбата се държах прекрасно. Започнах да ставам гаден едва след като Луси избяга.

- Което не беше по моя вина. Признай го.

- Не исках да го призная. Тогава може би щеше да се наложи да потърся вината у себе си, а на кого му е притрябвало това?

- На теб. Макар че, ако трябва да съм справедлива, Луси трябваше да го направи, преди нещата да са стигнали толкова далеч.

Тед удари топчето още няколко пъти.

- Какво друго имаш в списъка си с оплаквания?

- Принуди ме да работя за Бърди Китъл.

Той пусна хижата върху кафявия стол, сякаш изкушението да я използва започваше да става прекадено силно, за да му устои.

- Което те спаси от задържане в ареста.

- И се погрижи да ми плащат по-малко, отколкото на останалите камериерки.

Той се престори, че не разбира.

- Не си спомням подобно нещо.

Мег продължи да изрежда понесените несправедливости една по една:

- Онзи ден в хотела, когато чистех... Стоеше на прага и гледаше как едва не се убих, мъчейки се да обърна онзи матрак.

Той се ухили.

- Не мога да отрека, че беше забавно.

- А после, след като ти влачих чантата цели осемнайсет дупки, ми даде един-единствен долар.

Не трябваше да го споменава, защото очевидно още не му беше минало.

- Ти ми коства три дупки. И не си мисли, че не съм забелязал, че всичките ми нови чорапчета липсват.

- Ти беше годеник на най-добрата ми приятелка! И ако това не е достатъчно, не забравяй, че на практика те мразя.

Златистокафявите му очи я пронизаха.

- Освен това на практика ме харесваш. Вината не е твоя. То просто се случи.

- Ще се постарая да се отслучи.

Гласът му заприлича на струйка дим.

- И защо ти е да го правиш, когато и двамата сме повече от готови да предприемем следващата стъпка? Нещо, което искрено ти препоръчвам да направим голи?

Мег преглътна.

- Сигурна съм, че ти се иска, но може би не съм готова.

Престорената срамежливост не й се удаваше особено и той

като че ли се почувства неудобно заради това, че изобщо беше опитала. Тя вдигна ръце.

- Е, добре, признавам, че съм любопитна. Голяма работа. И двамата знаем докъде ще доведе това. Само още повече ще влоши нещата.

Той се усмихна.

- Или пък ще се позабавляваме страхотно.

Неприятно й бе, че сериозно обмисля дали да не го направи.

- Не обмислям сериозно дали да го направя - заяви на глас, - но ако беше така, щях да имам цял куп условия.

- Като например?

- Ще става дума само за секс - никакви сладникави обръщения, никакво споделяне на съкровени тайни. - Никакво... - Мег сбърча нос само при мисълта за това - приятелство.

- Но между нас вече съществува нещо подобно на приятелство.

- Единствено в извратения ти ум, защото не можеш да понесеш мисълта, че не си приятел с всички на планетата.

- Не виждам нищо лошо в това.

- Невъзможно е, ето какво му е лошото. Ако отидем по-далеч, не можеш да кажеш на никого за нас. Говоря сериозно. Уайнет е клюкарската столица на света, а аз и така си имам предостатъчно неприятности. Ще трябва да се крием. Пред останалите ще продължиш да се преструваш, че ме мразиш.

Очите му се присвиха.

- Няма да ми е трудно.

- И дори не си помисляй да ме използваш, за да се отървеш от Съни Скипджак.

- Това подлежи на обсъждане. Тази жена ме плаши до смърт.

- Изобщо не те плаши. Просто не искаш да се занимаваш с нея.

- Нещо друго?

- Да. Ще се наложи първо да говоря с Луси.

Това го хвана неподготвен.

- И защо ти е да го правиш?

- Въпрос, който за пореден път доказва колко малко ме познаваш.

Той бръкна в джоба си, извади мобилния си телефон и й го подхвърли.

- Давай.

Тя му го метна обратно.

- Ще използвам собствения си телефон.

Той прибра апарата в джоба си и зачака.

- Не сега. - Започваше да се чувства по-изцедена, откожото й се искаше.

- Сега - настоя той. - Току-що ми каза, че това е едно от предварителните условия.

Би трябвало да му каже да си върви, ала твърде силно го желаеше, а и очевидно, когато ставаше дума за мъже, бе обречена да взема лоши решения, което бе причината приятелките й да са толкова важни за нея. Хвърли му гаден поглед (жалък опит да запази самоуважението си) и отиде в кухнята, затръшвайки вратата след себе си. Докато вадеше телефона, си каза, че ако Луси не й вдигне, ще го сметне за знак.

Само че Луси вдигна.

- Мег? Какво има?

Мег се отпусна на линолеума и облегна гръб във вратата на хладилника.

- Здрасти, Луси. Надявам се, че не те събуждам. - Вдигна късче зърнена закуска, което беше изпуснала тази сутрин - или пък миналата седмица - и го смачка между пръстите си.—Е, как си?

- Едни часът сутринта е. Как мислиш, че съм?

- Наистина ли? Тук е само полунощ, но понеже нямам представа къде си, не е лесно да пресметна часовата разлика.

Веднага съжали за проявената раздразнителност, когато чу Луси да въздъхва.

- Няма да е задълго. Аз... ще ти кажа веднага щом мога. Точно сега всичко е малко... объркващо. Нещо не е наред ли? Звучиш ми притеснена.

- О, нещо определено не е наред. - Нямаше лесен начин да й го съобщи. - Какво ще кажеш, ако... - Мег притисна колене в гърдите си и си пое дълбоко дъх. - Какво ще кажеш, ако се пробвам с Тед?

Последва дълго мълчание.

- Да се пробваш? В смисъл...

-Да.

-СТед?

- Бившия ти годеник.

- Знам кой е. Двамата с Тед сте... двойка?

- Не! - Мег отпусна колене на пода. - Не, не сме двойка. За нищо на света. Става дума единствено за секс. И забрави. В момента изобщо не разсъждавам трезво. Изобщо не трябваше да се обаждам. Господи, как изобщо ми хрумна? Да предам приятелството ни по този начин. Не трябваше...

- Не! Не, радвам се, че се обади. - Луси наистина звучеше развълнувана. - О, Мег, това е съвършено. Всяка жена би трябвало да прави любов с Тед Бодин.

- Не съм много сигурна, но... - Тя отново вдигна колене. - Наистина ли? Няма да имаш нищо против?

- Шегуваш ли се? - Луси прозвуча почти възторжено. - Знаеш ли колко виновна се чувствам все още? Ако преспи с теб... Ти си най-добрата ми приятелка. Ще спи с най-добрата ми приятелка! То е, като да получа опрощение от папата!

- Не е нужно да си чак толкова съкрушена.

Вратата се отвори и Мег побърза да свали колене, когато Тед прекрачи лениво прага.

- Поздрави Луси от мен.

- Не съм ти говорител - сопна се тя.

- Той там ли е? - попита Луси.

- Да - отвърна Мег.

- Поздрави го от мен. - Гласът на Луси изтъня, пълен с чувство за вина. - И му кажи, че съжалявам.

Мег закри слушалката с ръка и вдигна очи към него.

- Каза, че си изкарва страхотно, чука всеки срещнат мъж и това, че те е зарязала, е най-страхотното, което е направила в живота си.

- Чух те - обади се Луси в слушалката. - А той ще разбере, че лъжеш. Винаги разбира подобни неща.

Тед се подпря на най-горния шкаф и я изгледа с превъзходство.

- Лъжкиня.

Мег му отправи свиреп поглед.

- Махни се. Действаш ми на нервите.

Луси си пое рязко дъх.

- Наистина ли току-що каза на Тед Бодин, че ти действа на нервите?

- Възможно е.

Луси изпусна шумно дъха си.

- Леле... - Звучеше мъничко поразена. - Товане го очаквах.

Мег се намръщи.

- Кое не си очаквала? За какво говориш?

- Нищо. Обичам те. И приятно прекарване!

Тя прекъсна и Мег затвори телефона си.

- Може да се каже, че Луси се е възстановила от чувството си за вина.

- Това означава ли, че ни даде благословията си?

- На мен. Даде благословията си на мен.

Тед придоби замечтан вид.

- Липсва ми тази жена. Умна. Забавна. Мила. Никога не ми е създавала никакви проблеми.

- Брей, съжалявам за това. Знаех, че нещата между вас са били скучновати, но не знаех, че е било чак толкова зле.

Тед се усмихна и протегна ръка. Мег му позволи да я издърпа на крака, но той не спря дотам. С едно бързо движение я притегли към себе си и започна да я целува така, че я остави без дъх. Заради ръста им телата им си пасваха учудващо добре, ала всичко друго в тази чувствена, разтърсваща целувка бе необуздано и стихийно.

Уханието, вкусът, усещането му бяха толкова прекрасни. Топлината на кожата му, допирът на железни мускули и здрави сухожилия. Толкова време беше минало.

Той не я сграбчи за дупето, нито пъхна ръка под тениската й, където много бързо би открил изобилие от гола кожа, прорязана единствено от миниатюрната лента на прашката. Вместо това се съсредоточи върху устните, върху лицето, върху косата й - милваше и изследваше, пръстите му се заровиха в къдриците й, палците му намериха меката част на ушите й. Сякаш беше запаметил диаграма на всички неочевидни ерогенни точки по тялото й. Беше опияняващо и невероятно възбуждащо.

Устните им се разделиха. Той опря чело в нейното и каза меко:

- Иска ми се да отидем у нас, но няма да рискувам да размиел лиш по пътя, така че ще трябва да го направим тук. - Захапа лекичко долната й устна. - Едва ли ще бъде първият път, в който нещо подобно се е случвало в тази галерия, макар да смятах, че дните, в които се развихрям върху стари кушетки, са приключили, когато завърших колежа.

Мег още се мъчеше да си поеме дъх, когато той я улови за китката и я издърпа в църквата.

- Спри. - Петите й се хлъзнаха по стария чамов под. - Няма да направим и една стъпка към кушетката, преди да сме провели Разговора.

Той не беше глупак. Простена, но спря.

- Здрав съм. Не е имало никоя друга след Луси, а понеже това беше преди четири шибани месеца, предполагам, разбираш, че съм мъничко нетърпелив.

- Никоя след Луси? Наистина?

- Коя част от четири шибани месеца не разбираш? - Изгледа я упорито, сякаш очакваше съпротивление. - И никъде не ходя без кондом. Прави си каквито искаш изводи, но е така.

- Е, нали си Тед Бодин.

- Аха.

- Четири месеца, а? При мен съвсем не е толкова отдавна. - Лъжа. Катастрофалната й афера с Даниъл, австралийския инструктор по рафтинг, беше приключила преди осем месеца. Тя никога не си позволяваше авантюри за една нощ, нещо, което отдаваше на разговорите относно секса, които бе водила с майка си. За съжаление, тези беседи не й бяха попречили да допусне някои сериозни грешки. Не една от приятелките й бе казвала, че Мег нарочно си избира мъже, за които знае, че няма да се обвържат, защото самата тя не бе готова да се държи като пораснала жена.

- Аз също съм здрава - заяви високомерно. - И вземам противозачатъчни. Не позволявай обаче това да ти попречи да използваш един от презервативите, които несъмнено купуваш на едро. Тъй като се намираме в Тексас, земята на едва скритото оръжие, ако забременея, просто ще си намеря някое от тези оръжия и ще ти пръсна черепа. Смятай се за предупреден.

- Окей. Наясно сме.

Отново я улови за китката и я задърпа по лъкатушещите стъпала, отвеждащи към галерията... не че му се налагаше наистина да я дърпа.

- Освен това не си падам по авантюри за една нощ - заяви тя, когато стигнаха горе. - Така че смятай това за началото на краткосрочна сексуална връзка.

- Още по-добре. - Тед свали тениската си.