Сюзън Филипс - Господин Неустоим

- И не можеш да допуснеш да ме уволнят от клуба.

Той спря.

- Я чакай. Аз искам да те уволнят.

- Знам. Но повече искаш секс без усложнения.

- Имаш право. - Той пусна тениската на пода.

Преди Мег да разбере какво става, двамата вече бяха върху кушетка на бучки и Тед отново я целуваше. Взе в шепи голото й дупе и палецът му се плъзна под ръба на копринената лента, която минаваше по средата му.

- Когато става дума за секс, харесвам, общо взето, всичко. -

Ерекцията му се притисна силно в крака й. - Непременно ми кажи, ако направя нещо, което те плаши.

Притокът на кръв, който обикновено подхранваше мозъка й, се бе насочил към други части на тялото й, така че й беше трудно да прецени дали я поднася, или не.

- Ти се тревожи за себе си - бе най-доброто, което успя да измисли.

Той си поигра с тънката ивица плат в продължение на един дълъг, жарък миг, а после отдръпна палеца си, за да го прокара по татуирания й дракон. Макар да обожаваше фантазията за мъж, който я разсъблича съвсем бавно, никога не бе срещала някой, който да го прави наистина добре, а нямаше намерение да даде на Тед възможността да бъде първият. Надигна се, за да седне в тясното пространство до него, облегна се на петите си и издърпа тениската през главата си.

В ерата на силиконовите бюстове, нейните не бяха особено впечатляващи, ала Тед бе истински джентълмен, за да й намира недостатъци. Гледаше я, но не се опита да ги улови грубовато. Вместо това обви ръце около ребрата й и прокара пътечка от бавни целувки по стомаха й.

Кожата й настръхна. Време бе да се заемат за работа. Беше гола, ако не се броеше прашката, ала той все още бе обут в жълто-кафявия си къс панталон, както и онова, което носеше или не носеше под него. Мег подръпна колана му, за да открие.

- Още не - прошепна той и я издърпа до себе си. - Нека първо те загреем.

Да я загрее? Та тя беше готова да се възпламени!

Той се претъркули на една страна и отдаде на тялото й цялото си внимание. Погледът му се задържа върху ямката в основата на шията й. Извивката на гърдите й. Щръкналите й зърна. Късчето дантела с цвят на слонова кост под корема й. Но не докосна нищичко от това. Нищичко от нея.

Гърбът на Мег се изви, подканяйки го да направи нещо, преди да е избухнала в пламъци. Главата му се наведе към гърдите й. Тя затвори очи в очакване, само за да почувства как зъбите му я гризват лекичко по рамото. И най-бегла представа ли си нямаше от женската анатомия?

Продължи така още малко. Проучи чувствителното местенце в сгъвката на лакътя й; китката, където туптеше пулсът й; долната извивка на гърдите й. Ала единствено долната. Докато

докосне меката кожа от вътрешната страна на бедрото й, Мег трепереше от желание и й бе писнало от начина, по който я измъчваше. Но когато се обърна, за да поеме контрола, той се раздвижи, целувката му стана по-дълбока и тя отново се оказа оставена на неговата милост. Как бе възможно мъж, който от четири месеца не беше правил секс, да се владее така? Сякаш изобщо не беше човек. Сякаш бе използвал уменията си на гениален изобретател, за да си създаде нещо като сексуален аватар.

С най-голямата ерекция на света.

Прекрасното мъчение се проточи, милувките му все не достигаха там, където Мег отчаяно копнееше да ги почувства. Опита се да не простене, но звукът й се изплъзна. Това беше неговото отмъщение. Щеше да я изтезава до смърт с любовна игра.

Дори не си беше дала сметка, че е протегнала ръка към себе си, докато той не я улови.

- Боя се, че не мога да го позволя.

- Да го позволиш? - С подклаждана от похотта сила тя се измъкна изпод него, преметна единия си крак около хълбоците му и дръпна копчето на панталона му. - Действай или млъквай.

Той улови китките й в желязна хватка.

- Панталонът ми си остава на мястото, докато аз не го сваля.

- Защо? Боиш се, че ще ти се смея?

Гъстата му коса беше разрошена - вероятно от нейните пръсти, долната му устна бе мъничко подута - вероятно защото тя го бе ухапала. Лицето му придоби леко печално изражение.

- Не исках да го правя толкова рано, но ти не ми оставяш избор.

Хвърли я под себе си, притискайки я с тялото си, и взе зърното й между устните си, засмуквайки го точно толкова силно, че съвършената наслада да не се превърне в болка. Едновременно с това пръстът му се пъхна под тънката ивица дантела между краката й и потъна там. Мег простена и сякаш се пръсна на безброй късчета.

Докато лежеше, напълно безпомощна след случилото се, устните му докоснаха долната част на ухото й.

- Мислех, че ще имаш малко повече самоконтрол. Но предполагам, че си направила всичко по силите си.

Мег смътно си даде сметка, че подръпва дантеления й колан на целомъдрието, а после тялото му се плъзна надолу по нейното. Улови краката й и ги разтвори широко. Едва наболата му брада докосна вътрешната страна на бедрата й. А после устата му я покри.

Втора разтърсваща експлозия разгроми тялото й, но дори и тогава той не проникна в нея. Вместо това я измъчваше, утешаваше, отново я измъчваше. Докато получи третия си оргазъм, Мег се бе превърнала в сексуалната му парцалена кукла.

Най-сетне той също остана гол и когато потъна в нея, го направи бавно, давайки й време да го приеме, откривайки съвършения ъгъл; в движенията му нямаше нищо тромаво, никакво нескопосано опипване, неволно одраскване с нокът и смушкване с лакът. Плавно проникване под съвършения ъгъл, последвано от мощен тласък, всичко това - безупречно аранжирано, преценено така, че да достави възможно най-голямо удоволствие. Мег никога досега не бе изживявала нещо подобно. Сякаш нейната наслада бе единственото, което имаше значение. Дори докато свършваше, той се задържаше над нея, така че да не трябва тя да понесе цялата тежест на тялото му.

Мег заспа. След време те се събудиха, любиха се още веднъж и после пак. По някое време през нощта той придърпа чаршафа върху нея, докосна устните й с целувка и си тръгна.

Тя не заспа веднага. Вместо това се замисли върху думите на Луси: „Всяка жена би трябвало да прави любов с Тед Бодин".

Не можеше да спори с това. Никога досега не я бяха любили толкова старателно, толкова всеотдайно. Той сякаш бе научил наизуст всички наръчници за секс, писани някога... нещо, което, хрумна й изведнъж, спокойно можеше и да е направил. Нищо чудно, че беше легенда. Та той знаеше точно как да дари една жена с върховно сексуално удоволствие.

Тогава защо се чувстваше толкова разочарована?

12.

На следващия ден клубът беше затворен заради празника, така че Мег се зае да изпере дрехите си, след което отиде на гробището и се залови с бурените с помощта на няколко ръждясали инструмента, които бе намерила в останките от някогашния склад. Докато почистваше някои от най-старите надгробни камъни, се мъчеше да не се поддава на мисли за Тед и когато телефонът й иззвъня, дори не вдигна, макар да не успя да се сдържи и изслуша съобщението му. Покана за вечеря в петък в „Роустабаут''. Тъй като Съни и Спенс несъмнено щяха да присъстват на вечерята, тя не му върна обаждането.

Би трябвало да се досети, че няма да е толкова лесно да го разубеди току-така. Около три часа той пристигна със светлосиния си пикал. Като се имаше предвид как се гласят за него жените в града, Мег беше доволна от изцапаните си с прът ръце, голи крака и тясната тениска на „Тексас Лонгхорнс"⁴⁶, която бе спасила от кошчето за боклук в дамската съблекалня и бе пригодила за себе си, изрязвайки ръкавите и яката й. Общо взето, изглеждаше точно така, както искаше.

В мига, в който той слезе от колата, две индигови пасерини⁴⁷, кацнали в близкия явор, запяха в захлас. Мег поклати отчаяно глава. Носеше бейзболна шапка и друг от очевидно безкрайните си запаси от поизносени къси панталони (този беше от жълтокафеникав памучен плат), както и също така поизносена зелена тениска с избелял хавайски мотив. Как успяваше да накара и най-случайниге дрехи, които си нахлузваше сутрин, да изглеждат като висша мода?

Споменът за миналата нощ нахлу в ума й, всички онези смущаващи стонове и унизителни молби. За да компенсира, тя се хвърли в атака:

- Ако не възнамеряваш да си свалиш дрехите, изобщо не си ми притрябвал.

- Вие, калифорнийките, сте толкова агресивни. - Той махна с ръка към гробището. - Веднъж месечно изпращам хора, които да разчистят. Не е нужно да го правиш.

- Харесва ми да съм навън.

- За разглезена холивудска лигла намираш странни начини да се забавляваш.

- За предпочитане е пред това, да ти влача стиковете насам-натам. - Тя си свали бейзболната шапка и избърса потното си чело с опакото на калната си ръка. Разчорлените й къдрици падаха в очите й и лепнеха по врата й. Нуждаеше се от подстрижка, но й се свидеха парите.

- Няма да дойда в „Роустабаут"впетък. Твърде много Скипджаковци. - Отново си сложи шапката. - Освен това колкото по-малко време прекарваме заедно на публични места, толкова по-добре.

- Не съм казал, че и те ще бъдат там.

- Не си казал и че няма да бъдат, а аз вече им се пренаситих. - Беше й горещо, беше кисела и твърдо решена да се заяжда. - Бъди откровен, Тед. Това с комплекса за голф... Наистина ли искаш да оставиш двамата Скипджак да съсипят още едно късче природа, за да могат още повече идиоти да блъскат по някакво глупаво бяло топче? Вече си имате кънтри клуб. Не ви ли стига? Наясно съм с ползата за местната икономика, но не смяташ ли, че някой, като например кмета, би трябвало да мисли и за дългосрочния ефект?

- Започваш да ставаш истински трън в задника.

- За разлика от останалите слагачи?

Беше успяла да го ядоса наистина и той се върна при пиката с широка крачка. Ала вместо да подкара като бесен, отвори вратата на мястото до шофьора.

- Качвай се.

- Не съм облечена като за излизане.

- Единственият човек, когото ще видиш, съм аз, и толкова по-добре, защото изглеждаш ужасно и подозирам, че миришеш още по-зле.

Доволна бе, че е забелязал.

- Пикапът ти има ли климатик?

- Виж сама.

Нямаше намерение да се откаже от загад ъчна разходка, за да си остане тук и да продължи да скубе бурени. Все пак отиде до пикала много бавно. Докато се качваше, забеляза липсващото табло, няколко причудливи уреда и две-три печатни платки, закачени там, където някога се бе намирала жабката.

- Гледай да не докоснеш някоя от жиците - подхвърли Тед, докато се настаняваше зад волана, - освен ако не искаш да те удари ток. - Естествено, Мег ги докосна и той се нацупи. - Ами ако казвах истината? Нямаше откъде да си сигурна.

- Харесва ми да живея на ръба. В Калифорния сме си такива. Освен това забелязах, че по тези места думата „истина" е доста разтегливо понятие. - Той затръпша вратата и Мег насочи мръсен нокът към няколко циферблата близо до волана. - За какво са?

- За захранвания със слънчева енергия климатик, който не работи така, както аз искам.

- Страхотно - измърмори тя, - просто страхотно.

Колата потегли и Мег се зае да разглежда малкия екран между двете седалки.

- А това какво е?

- Прототип на нов вид навигационна система. Тя също не работи както трябва, така че си дръж ръцете настрани.

- Има ли нещо в този пикал, което да работи?

- Доста съм доволен от последната си водородна горивна клетка.

- Климатик, захранван със слънчева енергия, навигационни системи, водородни горивни клетки... Наистина си си заслужил почетната значка.

- Май доста завиждаш на продуктивните хора.

- Само защото съм простосмъртна и като такава съм подвластна на обикновените човешки емоции. Забрави. Ти не можеш да разбереш какво означава това.

Тед се усмихна и се качи на магистралата.

Прав беше. Климатикът не работеше много добре, но се справяше достатъчно, за да поддържа вътрешността на колата по-хладна в сравнение с нечовешката жега отвън. В продължение на няколко километра караха покрай реката, без да продумват. Лозя отстъпиха място на лавандулово поле. Мег се опитваше да не мисли как му бе позволила да я превърне в лепкава маса от стенеща нужда.

Той направи ляв завой и пое по тесен път, покрит с ронещ се асфалт. Минаха, подскачайки, покрай някакви шубраци и свиха зад стръмна варовикова скала, отвъд която се разкри просторно голо плато, издигащо се някак неестествено над останалата част от пейзажа. Тед угаси двигателя и слезе. Тя го последва.

- Какво е това? Изглежда странно.

Той пъхна палци в задните си джобове.

- Трябваше да го видиш преди пет години, преди да го зарият.

- Какво искаш да кажеш с това „да го зарият"?

Той кимна към една ръждясала табелка, която Мег не беше забелязала и която висеше изкривена между цял куп очукани от времето метални стълбове, недалеч от купчина стари гуми.