- Аз съм инженер. Обичам статистиката.

Мег се усмихна и го смушка лекичко.

- Помогни ми да преместя леглото си на долния етаж. Там горе е прежалено горещо за спане.

Изобщо не трябваше да подхваща тази тема, защото той начаса скочи от дивана.

- В това място навсякъде е прекадено горещо. И онова изобщо не е легло, а шибана кушетка, което щеше да е окей, ако бяхме на деветнайсет, само че ние не сме.

Без да обръща внимание на съвсем нетипичното за него избухване, Мег се наслаждаваше на неограничаваната от нищо гледка на тялото му.

- Най-сетне имам мебели, така че стига си се оплаквал.

Дамската съблекалня в клуба наскоро беше преобзаведена

и Мег бе успяла да отмъкне това-онова. Износените ракитени мебели и старите лампи изглеждаха съвсем на място в църквата й, но Тед изобщо не беше впечатлен. Откъслечен спомен я отвлече от подробния оглед на тялото му и тя стана от пода.

- Видях светлини.

- Радвам се да го чуя.

- Не. Докато се любехме... -Докато ти ме любеше. - Видях фарове. Мисля, че някой дойде пред църквата.

- Нищо не съм чул.

Въпреки това си обу шортите и излезе да погледне навън. Мег го последва и видя единствено своята кола и неговия пикал.

- Ако наистина е идвал някой, явно е проявил благоразумието да си тръгне.

Мисълта, че някой може би ги беше видял заедно, я изпълни с безпокойство. Беше й позволено да се преструва, че е влюбена в Тед. Но не искаше никой да знае, че може би не става дума само за преструвка.

Сексът с легендарен любовник може и да не беше толкова удовлетворяващ, колкото й се искаше, но за сметка на това два дни по-късно вече беше продала най-скъпите си произведения - римски кабошон53 от синьо стъкло, който бе обрамчила с фино сребро, използвайки похват, който беше научила от един майстор на сребърни изделия в Непал. Животът й вървеше прекадено добре и тя почти изпита облекчение, когато на следващата вечер си тръгна от клуба и установи, че някой беше надраскал ръждомобила й.

Драскотината беше дълга и дълбока и минаваше от предния калник чак до багажника, но колата беше толкова разнебитена, че нещо такова едва ли можеше да се нарече катастрофа. После обаче другите шофьори започнаха да й свиркат с клаксони, без никаква причина. Мег не разбираше какво става, докато не забеляза грубите стикери, лепнати отзад.

Не съм безплатна, но съм евтина.

Гаднярите да го духат. Аз гълтам.

Тед я завари как се мъчи да изчегърта отвратителните надписи, приклекнала на служебния паркинг.

- Кой би направил нещо такова?

- Някой гадняр. Дай на мен.

Нежността, с която я отмести настрани, й дойде твърде много. Тя извади кърпичка от чантата и си издуха носа.

- Не виждам нищо смешно.

- Нито пък аз - отвърна Тед.

Мег се обърна, мъчейки се да отлепи втория стикер.

- Хората в този град са злобни - заяви тя.

- Хлапета. Не че това ги оправдава.

Мег обви ръце около тялото си. Пръскачките в цветните лехи се включиха. Тя отново си издуха носа.

- Хей, ти да не плачеш?

Е, не плачеше, но беше на крачка.

- Не съм от плачливите. Никога не съм била. Никога няма да бъда.

Допреди няколко месеца изобщо не бе имала за какво да плаче.

Той очевидно не й беше повярвал, защото се изправи и сложи ръце на раменете й.

- Изтърпя Арлис Хувър, изтърпяваш и мен. Можеш да се справиш и с това.

- Просто е толкова... гадно.

Той докосна косата й с устни.

- То говори единствено за детето, което го е направило.

- Може би не е било дете. Тук е пълно с хора, които не ме харесват.

- И те намаляват с всеки изминал ден - тихо каза той. - Ти им се опълчи и това ти спечели уважение.

- Дори не знам защо ме е грижа.

Изражението му стана толкова нежно, че й се прииска да заридае.

- Защото се опитват да си изградиш нещо. Без ничия помощ.

- Ти ми помагаш.

- Как? - Той отпусна ръка, за пореден път - обзет от раздразнение. - Не ми позволяваш да направя нищо. Даже не искаш да те изведа на вечеря.

- Дори ако оставим настрани факта, че Съни Скипджак те иска за себе си, определено не се нуждая всички в града да научат, че грешница като мен спи с техния кмет светец.

- Ставаш параноичка. Единствената причина, поради която го търпях досега, е, че през последните две седмици ме нямаше.

- Нищо няма да се промени и след като се върна. Тайната ни афера ще си остане тайна.

Той реши засега да остави тази тема и я покани на интимна вечеря у тях същата вечер. Мег прие, но в мига, в който пристигна в къщата му, той я завлече на втория етаж и отново се впусна в своите прецизни, добре пресметнати сексуални игрички. Докато свършат, беше задоволил и последната клетка на тялото й, без да докосне и късче от душата й. Точно както би трябвало, напомни си Мег.

- Ти си същински магьосник - каза му. - Никога няма да срещна втори мъж като теб.

Той отметна завивките, преметна крака през ръба на леглото и изчезна.

Откри го в кухнята малко след това. Беше нахлузила над гащичките си черната тениска, която той беше захвърлил, но останалите от дрехите си бе оставила оплетени в завивката на пода в спалнята му. Беше бос, с голи гърди и разрошена от пръстите й коса. Носеше единствено шорти. Боксерките му, най-случайно знаеше тя, бяха омотани в чаршафите.

В ръката си държеше бира, върху плота имаше една и за нея.

- Не ме бива в кухнята. - Изглеждаше кисел и невероятно красив.

Мег откъсна очи от гърдите му.

- Не ти вярвам. Добър си във всичко. - Вгледа се неприкрито в чатала му, в жалък опит да компенсира разочарованието си. — И действително имам предвид всичко.

Разбира се, той четеше мислите й и в отговор направо се озъби:

- Извинявам се, ако не отговарям на твоите очаквания.

- Ти бълнуваш, а аз съм гладна.

Все така кисел, той се облегна на умивалника.

- Вземи си каквото си харесаш от фризера и може би ще го размразя.

Никога не би говорил толкова грубо на друга жена и Мег усети, че й кипва. Докато минаваше зад кухненския остров, си помисли дали да не спомене наддаването, но след като информацията за търга се беше появила в националната преса, предлаганата сума беше надминала девет хиляди долара, и тя просто не можеше да бъде чак толкова гадна.

Хладилникът на един мъж издава много за него. Тя отвори вратата и погледът й се плъзна по лъскавите стъклени рафтове, върху които имаше органично мляко, бира, сирене, колбаси, както и няколко прилежно надписани кутии с храна. Надникна във фризера и откри още кутии, скъпи замразени органични вечери и шоколадов сладолед. Обърна се към него.

- Това си е чиста проба момичешки хладилник.

- Твоят хладилник така ли изглежда?

- Е, не. Но ако бях една по-добра жена, определено би изглеждал точно така.

Ъгълчето на устата му потръпна.

- Нали си даваш сметка, че не съм аз този, който го почиства и зарежда?

- Знам, че Хейли ти купува хранителните продукти, и честно казано, аз също искам личен асистент.

- Тя не ми е личен асистент.

- Гледай да не те чуе. - Мег извади две кутии с надписи и дати. Шунка и сладки картофи. Макар да не я биваше чак толкова в готвенето, определено се справяше по-добре и от двамата си родители благодарение на икономките, които нямаха нищо против децата на семейство Коранда да върлуват в кухнята им.

Тъкмо се беше навела към отделението за зеленчуци, за да потърси салата, когато входната врата се отвори и до ушите й достигна чаткане на високи токчета върху бамбуковия под. По гърба й полазиха неспокойни тръпки и тя се изправи рязко.

Франческа Дей Бодин се появи в стаята и разтвори ръце в прегръдка.

- Теди!

14.

Майката на Тед носеше черен впит панталон и чркорозов корсет, който не би трябвало да стои толкова добре на жена, наближаваща петдесет и пет години. В лъскавата й кестенява коса нямаше нито една посребряла нишка - очевидно имаше или късмет, или отличен фризьор. Диаманти проблясваха в ушите, на гърлото и върху пръстите й, ала у нея нямаше нищо прекадено. Вместо това цялото й същество излъчваше елегантността на една успяла жена, надарена с красота, власт и стил. Жена, която все още не беше забелязала Мег, докато се хвърляше на гърдите на любимото

си дете.

- Липсваше ми! - Изглеждаше толкова дребничка в прегръдките на високия си син, че бе трудно да се повярва, че именно тя го беше родила. - Позвъних, честно, ала звънецът ти не работи.

- Изключих го. Работя върху ключалка, която разчита пръстови отпечатъци. - Тед отвърна на прегръдката й, преди да я пусне. - Как мина интервюто с полицаите герои?

- Бяха прекрасни. Всичките ми интервюта минаха добре, с изключение на онзи отвратителен актьор, чието име не искам да чувам никога вече.

Тя вдигна ръце. И в този миг зърна Мег.

Трябва да беше забелязала ръждомобила отпред, но шокът, накарал зелените й котешки очи да се разширят, говореше, че го е сметнала за притежание на някой от поддръжката или пък на най-изпадналия от необичайните приятели на Тед. Разчорленият вид на двамата не оставяше никакво съмнение какво са правили и тя настръхна.

- Мамо, сигурен съм, че си спомняш Мег.

Ако Франческа беше животно, в този миг козината по врата й щеше да се изправи.

- О, да.

Враждебността й би била комична, ако Мег нямаше чувството, че ще повърне.

- Госпожо Бодин.

Франческа се извърна от нея и се съсредоточи върху обичния си син. Мег бе свикнала да вижда гняв в родителския поглед, но не можеше да понесе подобен поглед да бъде насочен към Тед, затова се намеси, преди Франческа да успее да каже каквото и да било:

- Хвърлих му се на врата, като всяка останала жена във Вселената. Той нямаше избор. Сигурна съм, че сте го виждали да се случва поне сто пъти.

Франческа и Тед я зяпнаха, Франческа - с неприкрита враждебност, Тед - с изумление.

Мег се опита да издърпа ръба на тениската му под дупето си.

- Извинявай, Тед. То... Ъъъ... няма да се повтори. Аз... ще си вървя.

Само че трябваше да вземе ключовете на колата от джоба на шортите си, а единственият начин да го направи бе да се върне в спалнята му.

- Никъде няма да ходиш, Мег - спокойно заяви Тед. - Мамо, Мег въобще не ми се е хвърляла на врата. Тя едва ме понася. И това изобщо не те засяга.

Мег вдигна ръка.

- Наистина, Тед, не бива да говориш така на майка си.

- Не се опитвай да й се подмазваш. Няма да има никаква полза.

Мег обаче направи един последен опит.

- Вината е моя - заяви тя на Франческа. - Влияя му зле.

- Престани. - Тед махна към кутиите с храна на плота. - Мамо, тъкмо се канехме да хапнем. Ще се присъединиш ли към нас?

Как ли пък не.

- Не, благодаря. - От отсечения британски акцент думите й прозвучаха още по-вледеняващо. Тя се отдръпна назад на високите си токчета и вдиша очи към сина си. -Ще говорим за това по-късно.

След което изхвърча от стаята, а обувките й изчаткаха ядовито по пода.

Входната врата се захлопна, ала уханието на парфюма й, примесено с едва доловим дъх на бучиниш, остана след нея. Мег се обърна печално към Тед.

- Добрата новина е, че си прекадено голям, за да те накаже.

- Което няма да й попречи да се опита. - Той се усмихна и вдигна бирената си бутилка. - Определено не е лесно да имаш афера с най-мразената жена в града.

- Той спи с нея! - възкликна Франческа. за това? Знаеше ли, че спи с нея?

Ема тъкмо беше седнала на закуска с Кени и децата, когато на вратата се бе позвънило. Само един поглед към лицето на Франческа бе достатъчен на Кени - той грабна кошничката с кифлички, взе децата и изчезна. Ема въведе Франческа в остъклената веранда, надявайки се, че любимото място на приятелката й ще я поуспокои, ала дъхавият утринен бриз и прекрасният изглед към пасището изобщо не бяха достатъчни за това.

Франческа скочи от лъскавия черен стол от ратан, в който се бе отпуснала само преди миг. Не си беше дала труда да се гримира (не че имаше особена нужда от това) и бе нахлузила чехли, които Ема знаеше, че използва единствено когато работи в градината.

- Това е бил планът й от самото начало. - Франческа разпери ръце. - Точно както казах на Дали. Първо се отърва от Луси, след което се намести при Теди. Но той толкова добре преценява хората. И за миг не съм предполагала, че ще се хване. Как може да е толкова сляп? - Тя прескочи една опърпана детска книжка. - Все още е в шок, иначе щеше да я види какво представлява. Тя е зла, Ема. Би направила всичко, за да се добере до него. А Дали е напълно безполезен. Казва, че Тед е голям човек и да стоя настрани, но нима бих стояла настрани, ако синът ми се разболее тежко? Не, не бих, няма да стоя настрани и от това. - Тя грабна детската книжка и посочи Ема с нея. - Ти би трябвало да знаеш. Защо не ми се обади?