Сюзън Филипс - Господин Неустоим

- Значи, си наивен угаждач. Какво още?

Тед дори не мигна.

- Опитвам се да не бъда скучен, но понякога се отплесвам в теми, които не представляват интерес за повечето хора.

- Сухар, значи - заключи Мег.

- Именно - потвърди той.

Луси му остана вярна.

- Аз нямам нищо против. Ти си много интересен мъж.

- Радвам се, че мислиш така.

Той отпи от бирата си, все така обмисляйки грубостта на Мег.

- Ужасен готвач съм.

- Вярно е! - Луси изглеждаше, сякаш се бе натъкнала на златна мина.

Удоволствието й го развесели и бавната усмивка отново се разля по лицето му.

- Няма да вземам уроци по готвене, така че ще се наложи да свикнеш с това.

Луси придоби замечтан вид и Мег си даде сметка, че собственоръчно съставеният списък с недостатъците му правеше Тед още по-привлекателен, затова реши да промени стратегията си.

- Луси се нуждае от мъж, който ще й позволи да бъде самата себе си.

- Не мисля, че Луси се нуждае от мъж, който да й позволява каквото и да било - тихо възрази той. - Тя прави каквото си поиска.

Което показваше колко малко разбира жената, за която възнамерява да се ожени.

- Луси не е имала възможност да прави каквото си поиска от четиринайсетгодишна - заяви Мег. - Тя е бунтарка. Родена е, за да създава неприятности, ала не смее да разбуни кошера, за да не причини неудобство на хората, които обича. Готов ли си да се справиш с това?

Тед реши да не го увърта повече.

- Изглежда, че храниш съмнения по отношение на нас с Луси.

Луси потвърди всички опасения на Мег, като се заигра с тъпите си перли, вместо да се впусне да защитава решението си да се омъжи. Така че Мег се залови за работа.

- Очевидно си страхотен тип. - Изобщо не прозвуча като комплимент. - Ами ако си прекалено страхотен?

- Боя се, че не те разбирам.

„Което трябва да е нещо ново за някого, който е толкова невероятно умен."

- Ами ако си прекалено добър за нея? - попита тя направо.

Вместо да възрази, Луси си лепна своята усмивка стил „Белия дом" и продължи да си играе с перлите, сякаш бяха молитвена броеница.

Тед се засмя.

- Ако ме познаваше по-добре, щеше да разбереш колко абсурдно е това. А сега, ако ме извиниш, искам Луси да се запознае с някогашния ми скаутски водач.

С тези думи той обви ръка около раменете на Луси и я отведе.

Мег трябваше да събере сили за нова атака, затова забърза към тоалетната само за да бъде хваната натясно от жена с фигура на противопожарен кран и яркочервена коса с изтънени краища и изобилие от грим.

- Казвам се Бърди Китъл - представи се тя и очите й, нацапани със солидно количество спирала, се плъзнаха изпитателно по Мег. - Ти трябва да си приятелката на Луси. Изобщо не приличаш на майка си.

Бърди вероятно беше между трийсет и пет и четиресетгодишна, което означаваше, че е била дете, когато Фльор Савагар Коранда бе на върха на кариерата си като модел, ала забележката й изобщо не изненада Мег. Всеки, който се интересуваше дори бегло от знаменитости, бе чувал за майка й. Фльор Коранда отдавна бе оставила модната кариера зад гърба си, за да основе една от най-влиятелните агенции за таланти в страната, но за повечето хора тя винаги щеше да си остане Бляскавото момиче.

Мег изкопира усмивката стил „Белия дом” на Луси.

- Това е, защото майка ми е една от най-красивите жени в света, а аз не съм.

Което си беше самата истина, въпреки че Мег и майка й имаха немалко общи черти, най-вече - лошите. Мег беше наследила дебелите вежди на Бляскавото момиче, големите й длани и стъпала и само няколко сантиметра я деляха от близо сто и осемдесет сантиметровия й ръст. За сметка на това с мургавата кожа, кестенявата коса и не особено правилните черти, които беше наследила от баща си, изобщо не можеше да се мери с екстравагантната красота на майка си, макар че очите й бяха интересна смесица от зелено и синьо, която променяше цвета си според светлината. За съжаление, не беше наследила нито таланта, нито амбицията, които и двамата й родители притежаваха в изобилие.

- Е, ти си привлекателна по свой собствен начин - продължи Бърди, прокарвайки грижливо оформения маникюр на палеца си по пищно украсената закопчалка на черната си чантичка. - Някак екзотична. Напоследък така наричат всеки, който застане пред камерата. Ала Бляскавото момиче - тя беше несравнима. И как само се превърна в преуспяла бизнес дама. Самата аз съм бизнес дама и няма как да не й се възхищавам.

- Да, тя е забележителна. - Мег обичаше майка си, но това не й пречеше да си мечтае Фльор Савагар Коранда от време на време да се препъне - да изгуби важен клиент, да провали важни преговори, да й излезе пъпка. Ала всичкият лош късмет на майка й я беше споходил рано в живота, преди Мег да се роди, оставяйки за дъщеря й титлата „Провал на семейството".

- Предполагам, че повече приличаш на баща си - продължи Бърди. - Кълна се, че съм изгледала всичките му филми. Освен депресиращите.

- Като онзи, за който спечели „Оскар"?

- О, този го гледах.

Бащата на Мег беше тройна заплаха. Световноизвестен актьор, сценарист, удостоен с наградата „Пулицър”⁶, и автор на бестселъри. С такива невероятно преуспели родители кой би могъл да я вини, че е такава? Никое дете не би могло да израсне, без да бледнее пред подобни постижения.

Освен двамата й по-малки братя.

Бърди оправи презрамките на черната си права рокля със сърцевидно деколте, която доста й стискаше на кръста.

- Приятелката ти Луси е хубавичко момиче. - Думите й не прозвучаха като комплимент. - Надявам се, че оценява онова, което получава в лицето на Теди.

Мег трябваше да положи усилие, за да запази спокойствие.

- Сигурна съм, че го цени толкова, колкото и той нея. Луси е много специален човек.

Бърди начаса се обиди.

- Не колкото Лед, но естествено, за да го разбереш, трябва да си живяла тук.

Мег нямаше намерение да се хваща за гушата с тази жена, независимо колко й се искаше да го направи, затова упорито продължи да се усмихва.

- Живея в Лос Анджелис. Разбирам повече от достатъчно.

- Казвам просто, че само защото е дъщеря на президента, не означава, че може да се мери с Тед или че заслужава специално отношение. Той е най-чудесният млад мъж в този щат. Тя ще трябва да спечели уважението ни.

Мег с усилие се овладя.

- Луси не трябва да печели ничие уважение. Тя е мила, интелигентна и изискана жена. Тед е този, който е извадил късмет.

- Да не искаш да кажеш, че той не е изискан?

- Не. Просто изтъквам...

- Уайнет, Тексас, може и да не ти се струва нищо особено, но в действителност е много изискан град и никак не ни харесва разни пришълци да цъфнат тук и да започнат да ни съдят само защото не сме важни клечки от Вашингтон. - Бърди затвори рязко чантата си. - Или пък холивудски знаменитости.

-Луси не е...

- Тук хората трябва да се докажат. Никой няма да вземе да се слага на някоя си само заради това, кои са родителите й.

Мег не бе сигурна дали Бърди говори за нея, или за Луси, а и не я интересуваше.

- Била съм в малки градчета по целия свят и онези, които нямат какво да доказват, винаги посрещат външните хора много топло. Единствено най-закъсалите места, които отдавна са изгубили някогашния си блясък, виждат заплаха във всяко ново лице.

Изрисуваните с червеникавокафяв молив вежди на Бърди подскочиха високо.

- Уайнет не е закъсал. Тя така ли мисли?

- Не, така мисля аз.

Бърди сви устни.

- Е, това говори много.

Вратата се отвори рязко и една поотраснала тийнейджърка с дълга светлокестенява коса подаде глава.

- Мамо! Лейди Ема и останалите те търсят за снимките.

С един последен враждебен поглед към Мег, Бърди изхвърча от помещението, изгаряща от нетърпение да повтори разговора им на всички, които бяха готови да я изслушат.

Мег направи гримаса. В опита си да защити Луси, май й беше навредила, вместо да й помогне. Нямаше търпение този уикенд да свърши. Оправи възела на роклята върху рамото си,

прокара пръсти през късата си щура прическа и си заповяда да се върне на партито.

Докато тълпата се веселеше край барбеюото и на верандата се лееше смях, Мег като че ли бе единствената, която не се забавляваше. Когато се оказа насаме с майката на Луси, знаеше, че трябва да каже нещо, но въпреки че подбираше думите си много внимателно, разговорът определено не протече добре.

- Да не се опитваш да кажеш, че Луси не трябва да се омъжи за Тед? - попита Нийли Джорик с глас, който обикновено пазеше за представители на противниковата партия.

- Неточно. Просто...

- Мег, знам, че преживяваш труден период, и искрено съжалявам за това, но не допускай емоционалното ти състояние да хвърли сянка върху щастието на Луси. Тя не би могла да избере по-добър мъж от Тед Бодин. Уверявам те, че съмненията ти са неоснователни. И искам да ми обещаеш, че ще ги запазиш за себе си.

- Какви съмнения? - разнесе се глас с едва доловим британски акцент.

Мег се обърна рязко и видя майката на Тед до себси. Франческа Бодин приличаше на съвременна Вивиан Лий⁷ със сърцевидното си лице, изобилието от махагонова коса и зелената рокля, която обгръщаше все още стройната й фигура. В продължение на цели трийсет години, откакто се излъчваше предаването й „Франческа днес", тя оспорваше първенството на Барбара Уолтърс⁸ като кралица на интервютата със знаменитости. Докато Уолтърс беше по-добрата журналистка, Франческа беше по-забавна.

Нийли побърза да изглади положението.

- Шаферски тревоги... Франческа, вечерта е прекрасна. Не мога да ти опиша колко се забавляваме с Мат.

Франческа Бодин не беше глупачка. Тя изгледа Мег хладно и преценяващо и поведе Нийли към една групичка, която включваше червенокосата жена от тоалетната с фигура на противопожарен кран, както и Ема Травълър, съпругата на шафера на Тед, Кени Травълър, още една от голф звездите.

След това Мег отиде при най-неподходягция гост, за когото можеше да се сети - рокер, който твърдеше, че е приятел на Тед, но дори гледката на страхотните му мускулести гърди не можа да оправи настроението й. Вместо това видът на рокера я накара да си помисли колко биха се зарадвали родителите й, ако тя доведеше у дома някой, който дори бегло да прилича на Тед Бодин.

Луси беше права. Той беше съвършен. И едва ли би могъл да бъде по-неподходящ за нея.

Независимо как нагласяше възглавниците, Луси не можеше да се намести удобно. Сестра й Трейси спеше тихичко до нея, след като беше настояла тази вечер да сподели

леглото й.

„Последната нощ, в която сме просто две сестри..."

И все пак Трейси не беше тъжна заради сватбата. Като всички останали, и тя обожаваше Тед.

Луси и Тед трябваше да благодарят на майките си, задето ги бяха срещнали.

„Той е невероятен, Луси - бе казала Нийли. - Само почакай да се запознаете."

И той действително беше невероятен... Защо й беше на Мег да посее всички тези съмнения в главата й? Само че съмненията си бяха там от месеци насам, колкото и Луси да се мъчеше да ги пропъди. Коя жена с всичкия си не би се влюбила в Тед Бодин? Той я възхищаваше.

Луси изрита чаршафа надолу. Мег беше виновна. Това й беше лошото на Мег. Тя обръщаше всичко надолу с главата. Луси може и да беше най-добрата й приятелка, но това не означаваше, че е сляпа за недостатъците й. Мег беше разглезена, безразсъдна и безотговорна, търсеща цел в живота зад всеки следващ планински връх, вместо в себе си. Освен това беше добра, състрадателна, лоялна и най-добрата приятелка, която Луси някога бе имала. И двете бяха открили свой начин да живеят в сянката на прочутите си родители: Луси - като се приспособяваше, а Мег - като кръстосваше света, опитвайки се да изпревари тяхната слава.

Мег не познаваше собствените си силни страни - интелигентността, която беше наследила от майка си и баща си, ала никога не се бе научила да използва в своя полза; издължената й необикновена красота, която я правеше далеч по-поразителна, отколкото немалко по-традиционно хубави жени. Мег я биваше в толкова много неща, че бе заключила, че не я бива в нищо. Вместо това се бе примирила, че не притежава никакви истински качества, и никой, нито родителите й, нито Луси можеха да разклатят тази нейна убеденост.

Луси зарови лице във възглавницата, мъчейки се да прогони спомена за ужасния момент, след като се прибраха в хотела тази вечер, когато Мег я бе притеглила в прегръдките си и бе прошепнала:

- Луси, той е прекрасен. Точно както го описа. И за нищо на света не бива да се омъжиш за него.

Още по-стряскащ от предупреждението на Мег бе собственият й отговор:

- Знам - чула се бе да прошепва тя. - Но въпреки това ще го направя. Твърде късно е да се откажа.