Хладнокръвието му се стопи.

- Градът и Съни засягат само мен, не и теб.

- С подобно егоцентрично отношение, господин кмете, никога няма да те преизберат.

- Изобщо не съм искал да ме избират!

Най-сетне Мег се съгласи да отидат в един тексаско-мексикански ресторант във Фредериксбърг, но когато влязоха, направи така, че той да седне с лице към стената, така че тя да държи вратата под око. Това толкова го подразни, че поръча и за двамата, без да я пита какво иска.

- Ти никога не се ядосваш - заяви Мег, когато келнерът си тръгна от масата им. - Освен на мен.

- Не е вярно - процеди той. - Понякога Тори ме изкарва от нерви.

- Тори не се брои. Очевидно в някой предишен живот си й бил майка.

В отговор Тед си присвои кошничката с чипс.

- Не знаех, че обичаш да се цупиш - отбеляза Мег, когато между тях се възцари дълго, напрегнато мълчание. - А виж колко добре го правиш.

Той потопи парче чипс в купичката с най-лютия сос.

- Ненавиждам да се крия и повече няма да го правя. Връзката ни ще излезе наяве.

Упоритата му решителност я уплаши.

- Задръж малко. Спенс е свикнал да получава това, което иска - и за Съни, и за себе си. Ако и ти не мислеше така, нямаше да ме караш да му правя мили очи.

Той строши едно парче чипс надве.

- От днес нататък слагаме край на това.

- Как ли пък не. Аз ще се оправя със Спенс, ти се погрижи за Съни. Що се отнася до нас двамата... от самото начало ти казах какво очаквам.

- А аз ти казвам... - той размаха натрошения чипс пред лицето й, - че никога през живота си не съм се крил и нямам намерение да започвам сега.

Мег не вярваше на ушите си.

- Не можеш да изложиш на опасност нещо толкова важно само заради няколко нищо не значещи сексуални преживявания. Това е просто една мимолетна авантюра, Тед. Още утре може да си събера багажа и да поема обратно към Лос Анджелис. Направо се учудвам, че още не съм го сторила.

Ако се беше надявала той да възрази, че връзката им означава нещо, очакваше я разочарование. Той се приведе през масата.

- Изобщо не става въпрос за това, дали нещо е мимолетно, или не. А за това, какъв човек съм аз.

- Ами аз? Някой, който няма нищичко против да се крие?

- Чу ме.

Мег го изгледа смаяно. Ето каква беше нежеланата последица от това, да имаш любовник със силно развито чувство за чест. И сега пред нея се изправяше изборът между катастрофа и разбито сърце.

Заради усилието да не мисли за това, че се е влюбила в Тед, и тревогата да не би загадъчният натрапник да се върне, Мег не спеше добре и използваше безсънните нощи, за да прави бижута. Произведенията й ставаха все по-сложни, тъй като малката й групичка купувачи демонстрираше подчертано предпочитание към украшения с истински антики, а не копия. Мег проучваше интернет търговци, специализиращи в онзи тип древни артефакти, каквито тя искаше да използва, и употреби стряскащо голяма част от скътаните си пари за поръчка при един професор по антропология от Бостън, за когото всички твърдяха, че е почтен, и който осигуряваше подробен опис на произхода на всичко, което продаваше.

Докато разопаковаше монети от Средния изток, римски кабошони и три малки ценни мозаечни мъниста от втори век от новата ера, установи, че се чуди дали изработването на бижута е работа, или начин да отвлече мислите си от въпроса какво всъщност би трябвало да прави с живота си.

Седмица след като Тед замина, Тори й се обади и й нареди на следващата сутрин да отиде на работа един час по-рано. Когато Мег я попита защо, Тори реагира така, сякаш Мег току-що се беше провалила на тест за интелигентност.

- Защото тогава Декс ще си е вкъщи, за да гледа момичетата. Много ясно.

В мига, в който Мег се появи в клуба на другия ден, Тори я издърпа в тренировъчното игрище.

- Не може да живееш в Уайнет, без никога да си хващала стик за голф. Това е постановление на общината. - Тя й подаде един стик. - Хайде да те видим.

- Няма да съм тук още дълго, така че няма смисъл - каза Мег, без да обръща внимание на жегналата я болка. - Освен това не съм достатъчно богата, за да играя голф.

- Просто размахай проклетото нещо.

Мег го направи и не улучи топката. Опита отново и отново пропусна, но след още няколко удара незнайно как топката описа съвършена дъга и тупна в средата на игрището. Тя нададе тържествуващ вик.

- Извади късмет - заяви Тори, - но точно така се запалва човек по голфа. - Тя си взе стика, даде й няколко практически съвета и каза да продължи да опитва.

През следващия половин час Мег послушно следваше инструкциите на Тори и тъй като беше наследила вродения атлетизъм на родителите си, скоро започна да уцелва топката.

- Би могла да станеш добра, ако тренираш - каза Тори. - Служителите могат да играят безплатно всеки понеделник. Възползвай се от почивния си ден. В стаята за чантите имам резервен набор от стикове, с които можеш да се упражняваш.

- Благодаря за предложението, но всъщност не искам да го правя.

- О, искаш, и още как.

Вярно беше. Да гледа толкова много хора да играят, беше разпалило любопитството й.

- Защо го правиш? - попита, докато отнасяше чантата на Тори в сградата на клуба.

- Защото ти си единствената жена, освен мен, казала на Тед истината за танцувалните му умения.

- Не разбирам.

- Разбираш, и още как. Освен това забелязах, че Тед се умълча доста странно, когато споменах името ти, докато говорехме по телефона тази седмица. Не знам дали вие двамата имате бъдеще (стига да не му се наложи да се ожени за Съни), но искам да съм подготвена.

Каквото и да означаваше това. При всички случаи Мег установи, че добавя Тори О’Конър към списъка с нещата, които щяха да й липсват, когато най-сетне си тръгнеше от Уайнет. Тя свали чантата със стикове от рамото си.

- Дори да забравим за Съни, как може двамата с Тед да имаме бъдеще заедно? Той е светец, а аз съм лошото момиче на града.

- Знам - лъчезарно отвърна Тори.

Същата вечер, докато Мег поливаше количката за напитки с маркуча, кетъринг мениджърът се приближи до нея и й каза, че една от членките на клуба иска да я наеме за дамския обяд в дома си на следващия ден. Малцината жители на Уайнет, които можеха да си го позволят, редовно наемаха служителите на клуба за частните си партита, но досега никой не беше поискал изрично нея, а тя се нуждаеше от всяка възможност да изкара пари, за да навакса средствата, които току-що беше похарчила за материали.

- Разбира се.

- Вземи си бяла сервитьорска риза от кетъринг офиса, преди да си тръгнеш. Облечи я с черна пола.

Най-близкото, с което Мег разполагаше, беше черно-бялата миниполана „МиуМиу" от магазина за препродажба. Щеше да се наложи да свърши работа.

Кетъринг мениджърът й подаде листче, на което беше написан адресът.

- Храната ще бъде приготвена от майстор готвач Дънкан, а ти ще работиш с Хейли Китъл. Тя ще ти покаже какво трябва да правиш. Бъди там в десет часа. Това е важно, така че се представи добре.

По-късно тази вечер, когато се прибра, след като беше поплувалавъв вира, Мег най-сетне погледна листчето, което мениджърът й беше дал. Имаше нещо познато в адреса. Погледът й се плъзна към долната част на хартията, където беше написано името на човека, за когото щеше да работи.

Франческа Бодин

Мег смачка листчето в юмрука си. Каква игра играеше Франческа? Наистина ли смяташе, че Мег ще приеме работата? Само че тя точно това беше направила.

Нахлузи си тениската с логото на печатна компания и закрачи напред-назад из кухнята, като ругаеше и Франческа, и себе си, задето не беше прочела името по-рано, когато все още можеше да откаже. Но дали щеше да го направи? Вероятно не. Глупавата й гордост нямаше да й позволи.

Изкушението да вдигне телефона и да се обади на Тед бе почти непоносимо. Вместо това си приготви сандвич и го изнесе на гробището само за да установи, че е изгубила апетит. Не беше съвпадение, че това се случваше, докато Тед отсъства. Франческа беше планирала подмолна атака, целяща да постави Мег на мястото й. За нея вероятно нямаше значение дали Мег ще приеме, или не. Целеше единствено да демонстрира нещо. Мег беше аутсайдер, изпаднала скитница, принудена да работи за жалка почасова надница. И единственият начин да бъде допусната в дома на Франческа бе като прислуга.

Мег запрати сандвича в бурените. Майната му на всичко.

Пристигна в имението „Бодин" малко преди десет часа на следващата сутрин. Беше съчетала бялата риза и миниполата на „Миу Миу" с лъскавите си розови сандали на платформи. Едва ли бяха най-удобният избор за работа, но най-добрата защита срещу Франческа беше нападението, а обувките недвусмислено заявяваха, че няма намерение да бъде невидима. Щеше да държи главата си високо вдигната, да се усмихва, докато бузите я заболят, и да си свърши работата достатъчно добре, за да посмачка самодоволството на Франческа.

Хейли се появи с червения си форд фокус. Не каза почти нищо, докато двете влизаха заедно в къщата, и беше толкова бледа, че Мег се притесни.

- Добре ли си?

- Ужасно... ме боли коремът.

- Не можеш ли да намериш някой да те замести?

- Опитах, но няма кой.

Кухнята на семейство Бодин бе едновременно луксозна и уютна, със слънчеви жълти стени, теракотен под и изработени на ръка кобалтовосини плочки. Огромен полилей от ковано желязо с пъстроцветни стъклени чашки висеше в средата на помещението, а върху откритите лавици бяха подредени медни тигани и тенджери, както и ръчно изработени керамични съдове.

Майстор готвач Дънкан вече разопаковаше храната, която беше приготвил за събитието. Беше дребен мъж на четиресет и няколко години, с голям нос, а изпод готварската му шапка стърчеше рошава посивяваща кестенява коса. Намръщи се, когато Хейли изчезна в тоалетната, и нареди на Мег да се залавя за работа.

Докато тя подреждаше чашите и съдовете за сервиране, той описа менюто: хапки от много листно тесто с пълнеж от разтопено сирене бри и портокалов мармалад; супа от пресен грах с мента, поднесена в малки чашки, тепърва трябва да бъдат измити; салата с фенел; топли претцели и основното ястие: фритата от аспержи и пушена сьомга, която щяха да разпределят по чиниите на място в кухнята. Кулминацията беше десертът - шоколадово суфле, което готвачът бе усъвършенствал цяло лято и което просто трябваше, трябваше, трябваше да бъде поднесено в мига, в който излезеше от фурната, и да бъде поставено много, много, много внимателно пред всеки от гостите.

Мег изслуша инструкциите и кимна, след което занесе тежките зелени чаши за вода в трапезарията. Палмови и лимонови дръвчета растяха в странни съдове, поставени в ъглите, а от каменната чешмичка, вградена в стената, се процеждаше вода. В допълнение към дългата маса от старо дърво временно бяха добавени още две маси. Вместо тържествени ленени покривки, Франческа беше предпочела ръчнотъкани подложки за сервиране. В средата на всяка от масите имаше медна табличка, върху която бяха подредени глинени съдинки с риган, майорана, градински чай и мащерка, както и пръстени стомни, преливащи от искрящо жълти цветя. През огромните прозорци се виждаше част от вътрешния двор, както и потънала в сянка пергела, квдето върху една дървена пейка лежеше забравена книга. Трудно бе да не харесаш жена, създала толкова красива обстановка, в която да приеме приятелките си, но Мег възнамеряваше да се постарае.

Когато Мег се върна в кухнята, Хейли все още не беше излязла от тоалетната. Тъкмо се бе заела да измие керамичните чашки за супата, когато потракване на токчета по плочките извести за появата на домакинята.

- Благодаря, че се съгласи да ми помогнеш, майстор Дънкан - каза Франческа. - Надявам се, че си намерил всичко, от което се нуждаеш.

Мег изплакна една чашка, извърна се от мивката и дари Франческа с най-лъчезарната си усмивка.

- Здравейте, госпожо Бодин.

За разлика от сина си Франческа изобщо нямаше лице на покерджия и човек лесно можеше да разчете чувствата, пробягали по него. Първо се изписа изненада. (Не беше очаквала Мег да приеме.) После - озадаченост. (Защо всъщност беше дошла?) Неловкост. (Какво щяха да си помислят гостите?) Съмнение. (Може би трябваше да го премисли по-добре.) Тревога. (Ама че ужасна идея!) И накрая - примирение.

- Мег, може ли да поговорим в трапезарията?

- Разбира се.

Мег последва потракващите токчета вън от кухнята. Франческа беше толкова дребничка, че Мег би могла да я пъхне под брадичката си... не че си представяше как прави нещо такова. Беше изискано облечена, както винаги - изумрудена блуза и бяла памучна пола, която бе пристегнала с пауновосин колан. Спря край каменната чешмичка, въртейки венчалната си халка.

- Боя се, че е станала грешка. По моя вина, разбира се. В крайна сметка няма да имам нужда от услугите ти. Естествено, ще ти платя за времето. Сигурна съм, че средствата ти са оскъдни, в противен случай не би... дошла днес.