Изведнъж нещо политна към колата. Мег ахна и натисна спирачки, но беше твърде късно - в предното й стъкло се блъсна камък. С крайчеца на окото си тя улови някакво движение между дърветата, изключи от скорост и изскочи навън. Подхлъзна се на чакъла, ала успя да запази равновесие и се втурна към горичката около служебната алея.

Бодили се впиха в шортите й и одраскаха краката й, когато потъна в храсталаците. Отново зърна някакво движение, но дори не беше сигурна дали е човек. Знаеше единствено, че някой пак я беше нападнал, а на нея й беше писнало да бъде жертва.

Навлезе още по-навътре между дърветата, ала нямаше представа накъде да поеме. Спря, за да се ослуша, но не чу нищо освен собственото си накъсано дишане. Най-сетне се отказа. Който и да беше хвърлил камъка, беше успял да избяга.

Когато се върна при колата си, все още трепереше. Паяжина от пукнато стъкло бе плъзнала по предното стъкло, но ако извиеше врат, почти успяваше да вижда достатъчно добре, за да шофира.

Докато пристигне в църквата, гневът й бе помогнал да се овладее. Ужасно искаше да види пикапа на Тед, паркиран отвън, но него го нямаше. Опита да използва ключа си, за да влезе, но ключалката беше сменена, както и очакваше. Слезе по стъпалата и надникна под каменната жаба, макар да знаеше, че Тед няма да е оставил новия ключ там. Обикаля насам-натам още известно време, докато не откри охранителната камера, инсталирана в голямото пеканово дърво, което някога бе подслонявало богомолците, излизащи от служба.

Тя размаха юмрук срещу него.

- Тиодор Бодин, ако не се появиш тук възможно най-скоро и не ме пуснеш да вляза, ще строша някой от прозорците!

След това се отпусна тежко на най-долното стъпало и зачака, но само след миг скочи, прекоси гробището и отиде при потока.

Вирът я очакваше. Съблече се по бельо и се гмурна. Хладна и гостоприемна, водата се затвори над главата й. Стигна до каменистото дъно, оттласна се и се показа на повърхността. Гмурна се отново, опитвайки се да отмие ужасния ден от себе си. Когато най-сетне се охлади, напъха мокрите си крака в гуменките, грабна мръсните си работни дрехи и се отправи обратно към църквата само по подгизнало бельо. Излезе измежду дърветата и се закова на място.

На един надгробен камък от черен гранит беше приседнал великият Далас Бодин. Скийг Купър, верният му кади, стоеше до него.

Ругаейки под носа си, Мег се шмугна обратно между дърветата и нахлузи шортите и потната си риза. Да се изправи срещу

бащата на Тед, бе съвсем различно от това, да се оправи с жените. Прокара пръсти през мократа си коса, заповяда си да не показва никакъв страх и бавно пристъпи в гробището.

- Наглеждате бъдещото си лобно място?

- Все още не - отвърна Дали. Беше се настанил удобно, протегнал дългите си, обути в дънки крака, а прошарената светлина играеше в сребърните нишки на тъмнорусата му коса. Дори на петдесет и девет години той беше много красив мъж, от което съсухрената грозота на Скийт изпъкваше още повече.

Краката й шляпаха в гуменките, докато се приближаваше.

- Има и по-лоши места от това.

- Предполагам. - Дали кръстоса глезени. - Земемерите пристигнаха ден по-рано и Тед отиде заедно с тях при депото за отпадъци. В крайна сметка сделката за комплекса може и да се получи. Казахме му, че ще ти помогнем да пренесеш вещите си у тях.

- Реших да остана тук.

Дали кимна, сякаш го обмисляше.

- Не ми изглежда особено безопасно.

- Той е монтирал поне една камера.

Дали отново кимна.

- Истината е, че двамата със Скийт вече пренесохме нещата ти.

- Нямахте право!

- Въпрос на гледна точка. - Дали обърна лице към ветреца, сякаш проверяваше посоката му, преди да замахне със стика. - Ще отседнеш у Скийт.

- У Скийт?

- Той не говори много. Реших, че би предпочела да се нанесеш при него, отколкото да се налага да си имаш работа с жена ми. Нека ти кажа, че никак не обичам, когато тя се разстройва, а ти определено й го причиняваш.

- Тя се разстройва от всякакви щуротии. - Скийт премести клечката за зъби от единия ъгъл на устата си в другия. - И никакви приказки не помагат, каквато си е Франси.

- При цялото ми уважение... - Мег прозвуча като някой адвокат, но спокойната увереност на Дали я объркваше така, както никоя от жените не бе в състояние. - Не искам да живея със Скийт.

- Не виждам защо не. - Скийт отново премести клечката. - Ще си имаш свой собствен телевизор и хич няма да ти се пречкам. Обичам обаче да ми е подредено.

Дали се надигна от надгробния камък.

- Можеш да караш след нас или пък Скийт ще вземе колата ти, а ти ще дойдеш с мен.

Непреклонният му поглед бе красноречиво доказателство, че решението е взето и Мег с нищо не би могла да го промени. Тя претегли опциите си. Да се върне в църквата, точно сега определено не беше една от тях. Нямаше да се пренесе и при Тед. Той може и да не разбираше защо, но тя знаеше. Това оставяше Шелби и Уорън Травълър, хотела, къщата за гости на Франческа или Скийт Купър.

С обруленото си от времето и слънцето лице и опашка като на Уили Нелсън между раменете, Скийт приличаше повече на скитник, отколкото на човек, който беше натрупал няколко милиона като кади на голф легенда. Мег събра останките от гордостта си и го изгледа надменно.

- Не позволявам на съквартирантите ми да вземат дрехите ми назаем, но обичам да си правим малки спа партита всеки петък вечер. Маникюр и педикюр. Ти ще направиш моя, аз - твоя. Такива неща.

Скийт премести клечката за зъби в устата си и погледна към Дали.

- Май пак ни се падна от устатите.

- Така изглежда. - Дали извади ключовете на колата от джоба си. - Все още е твърде рано да се каже.

Мег нямаше представа за какво говорят. Те тръгнаха пред нея и тя чу как Скийт се изкиска.

- Помниш ли онази нощ, когато замалко да оставим Франси да се удави в басейна?

- Идеята определено беше привлекателна - отвърна любящият съпруг на Франси.

- Добре, че не го направихме.

- Неведоми са пътищата господни.

Скийт метна клечката за зъби в храсталака.

- Напоследък са същински лабиринт.

Когато за първи път обходи имението на семейство Бодин, Мег беше видяла малката каменна къща на Скийт. От двете страни на вратата, боядисана в невзрачен жълто-кафяв цвят, имаше прозорци, а единствената украса беше американското знаме, което висеше безжизнено на пилона близо до пътеката, отвеждаща до входа.

- Постарахме се да не ти разбъркаме нещата прекадено много, докато ги местехме. - Дали й отвори да влезе.

- Много мило.

Мег прекрачи в безукорно чиста дневна, боядисана в малко по-светло жълто-кафяво. Основните мебели в нея бяха два скъпи, изключително грозни кафяви фотьойла за релакс, обърнати към големия телевизор с плосък екран, който висеше на стената. Точно над него беше окачено пъстроцветно сомбреро. Единственият естетичен щрих в стаята беше красивата черга с пръстен цвят, подобна на онези в кабинета на Франческа. Мег подозираше, че Скийт не я е избрал сам.

Той взе дистанционното и включи на канал за голф. През големия свод срещу входната врата се виждаха част от коридор и кухня с дървени шкафове, бели плотове и редичка керамични кутийки с формата на английски къщурки. По-малък телевизор с плосък екран висеше над кръгла дървена маса с четири меки въртящи се стола.

Мег последва Дали по коридора.

- Спалнята на Скийт е в края. Хърка ужасно, така че няма да е зле да си купиш тапи за уши.

- Става все по-хубаво и по-хубаво, а?

- Временно е. Докато нещата се поуталожат.

Прииска й се да го попита кога точно очаква да стане това, но се отказа. Дали я въведе в оскъдно мебелирана спалня с мебели в ранноамерикански стил: двойно легло, покрито с ватирана завивка на геометрични фигури; скрин; обикновен стол и още един телевизор с плосък екран. Досущ като останалата част от къщата, и тази стая беше боядисана в жълто-кафяво; върху голия под, застлан с плочки, стояха куфарът й и няколко кашона. През отворената врата на дрешника Мег видя дрехите й да висят от голяма дървена закачалка, обувките й бяха подредени грижливо отдолу.

- Франси неведнъж предлага да обзаведе мястото вместо него - каза Дали, - но Скийт обича нещата да са простички. Имаш си собствена баня.

- Ура.

- Кабинетът му е в съседната стая. Доколкото знам, не го използва за нищо, така че можеш да си правиш бижутата там.

Той няма да забележи, освен ако не изгубиш дистанционното, което държи върху шкафа за документи.

Входната врата се тресна и дори каналът за голф не успя да заглуши звука от гневни стъпки, последвани от заповедническия рев на любимия син на Уайнет:

- Къде е тя?

Дали погледна към коридора.

- Казах й на Франси, че трябваше да си останем в Ню Йорк.

18.

В отговор нанахълтването на Тед, Скийт усили телевизора. Мег се стегна и показа глава в дневната.

- Изненада.

Бейзболната шапка на Тед закриваше очите му, ала стиснатата му челюст вещаеше буря.

- Какво правиш тук?

Мег махна драматично към креслото.

- Намерих си нов любовник. Съжалявам, че трябваше да научиш по този начин.

- Гледам голф - изсумтя Скийт, - а нищо не чувам.

Дали излезе в коридора зад нея.

- То е, защото оглушаваш. От месеци ти повтарям да си купиш слухов апарат. Здрасти, синко. Как мина при депото?

Тед не сваляше ръце от хълбоците си.

- Какво прави тя тук? Трябваше да се настани при мен.

Дали отново насочи вниманието си към Мег, сините му очи

бяха ясни като пролетно небе.

- Казах ти, че това изобщо няма да му хареса, Мег. Следващия път ме послушай. - Той поклати печално глава. - Направих всичко по силите сидаяразубедя, синко, но Мег определено е от упоритите.

Пред Мег имаше две възможности. Тя избра онази, която не включваше това, да цапардоса някого.

- Така е най-добре.

- Най-добре за кого? - отвърна Тед. - Определено не и за мен. Нито пък за теб.

- Всъщност е. Нямаш представа...

- Най-добре ще е да го обсъдите насаме. - Дали придоби престорено притеснен вид. - С майка ти днес ще вечеряме в клуба. При нормални обстоятелства бих ви поканил да се присъедините към нас, но май се е събрало доста напрежение.

- Много ясно, че се е събрало напрежение! - изруга Тед. - Някакъв психар й е вдигнал мерника и аз я искам там, където ще ми е под око.

- Съмнявам се, че тук ще й се случи нещо лошо. - Дали се отправи към външната врата. - Освен на тъпанчетата й.

Вратата се затвори след него. От изпитателния поглед на Тед, в съчетание с влажните й дрехи и лепкавото бельо, по тялото на Мег пробягаха тръпки. Тя се върна в стаята и коленичи пред куфара си.

- Имах труден ден - започна, когато го чу да влиза след нея. - Ти също можеш да си вървиш.

- Не мога да повярвам, че си ги оставила да те убедят! Мислех, че си по-корава.

Мег изобщо не се учуди, че беше прозрял играта на баща си. Извади от куфара пликче, в което грижливо бяха прибрани тоалетните й принадлежности.

- Гладна съм и имам нужда от душ.

Тед спря да крачи напред-назад и се отпусна на леглото, така че матракът изстена под него. Секундите си течаха, докато той най-сетне проговори, толкова тихо, че Мег едва го чу:

- Понякога така ми се иска да се махна от този град, че чак ме боли.

Обзе я прилив на нежност. Остави плика настрани и отиде при него. Звукът на реклама за виагра, долитащ откъм дневната, я накара да се усмихне, докато сваляше бейзболната му шапка.

- Ти си този град - прошепна тя.

А после го целуна.

Два дни по-късно, докато седеше край петия тий и четеше за компостиране в големи мащаби, Мег видя един от по-младшите кадита да се носи към нея с количката.

- Трябва да отидеш в спортния магазин. Аз ще поема тук.

Мег се върна в клуба с неговата количка, обзета от лошо

предчувствие, което се оказа напълно оправдано. Едва беше прекрачила прага на магазина, когато две големи потни ръце закриха очите й.

- Познай кой е?

Тя потисна един стон, след което се стегна.

- Мъжественият акцент ме навежда на мисълта за Мат Деймън, но нещо ми подсказва... Леонардо ди Каприо, нали?

Отекна гръмогласен смях, ръцете се отпуснаха и Спенсър Скицджак я обърна с лице към себе си. Носеше панамената си шапка, светлосиня спортна риза и тъмен панталон. Голямата му уста беше разтеглена в широка усмивка, разкриваща големи бели зъби.

- Определено ми липсваше, госпожице Мег. Няма друга като теб.

Освен това имаше невероятно известни родители и бе повече от двайсет години по-млада от него - неустоима комбинация за един егоманиак.

- Здрасти, Спенс. Благодаря за подаръците.

- Сапунерката е от новата ни линия. В магазините се продава за сто осемдесет и пет долара. Получи ли съобщението ми?