Самата тя беше заета със своя собствена операция по избягване - на Спенс. За щастие, местните жители се бяха включили в усилието да го задържат настрани от нея. Въпреки това безпокойството, което я измъчваше от дай насам, отказваше да я напусне.

В неделя след работа тя се отби при вирчето си, за да се разклади. Беше се привързала истински към потока, както и към река Педерналес, която го подхранваше. Макар да беше виждала снимки как неочакваният проливен дъжд е в състояние да преобрази реката в помитаща всичко по пътя си стихия, с нея водата винаги бе гальовна.

Кипариси и ясени се издигаха по бреговете на потока и от време на време Мег зърваше някой белоопашат елен или броненосец. Веднъж иззад храстите се показа койот, който изглеждаше точно толкова учуден да я види, колкото тя - него. Ала днес магията на хладните води не й подейства. Мег не бе в състояние да пропъди тревожното усещане, че пропуска нещо важно. То се полюшваше пред нея, парченце плод, което все не успяваше да достигне.

Започнаха да се събират облаци, една сойка й се скара от клоните на близката дива череша. Мег изтръска водата от косата си и отново се гмурна. Когато се показа на повърхността, вече не беше сама.

Спенс се извисяваше над нея на брега, а дрехите й се полюшваха от големите му ръце.

- Не бива да плуваш сама, госпожице Мег. Не е безопасно.

Пръстите на краката й потъваха в тинята, водата се плискаше около раменете й. Трябва да я беше последвал до тук, ала тя бе прекадено погълната от мислите си, за да забележи. Глупава грешка, която човек с толкова много врагове не би трябвало да допуска. От гледката на дрехите й в ръцете му стомахът й се сви.

- Не се засягай, Спенс, но не съм в настроение за компания.

- А може би на мен ми омръзна да те чакам. - Все така с нейните дрехи в ръце, той се настани на един голям камък до хавлията, която Мег беше постлала на брега, и се вгледа в нея изпитателно. Беше облечен официално с тъмносин панталон и тъмносиня риза с дълъг ръкав, през която вече беше започнал да се поти. - Струва ми се, че винаги когато се опитам да подхвана сериозен разговор с теб, ти все успяваш да се измъкнеш.

Беше гола, с изключение на подгизналите й бикини и колкото и да й се искаше да гледа на Спенс като на някакъв смешник, той не беше такъв. Един облак закри слънцето. Мег стисна юмруци под водата.

- Аз съм безгрижен човек. Не обичам сериозните разговори.

- Настъпва момент, когато всеки трябва да стане сериозен.

От начина, по който докосваше сутиена й, я побиваха ледени

тръпки, а Мег не обичаше да се страхува.

- Върви си, Спенс. Не съм те канила.

- Или ти ще излезеш, или аз влизам при теб.

- Няма да изляза. Това не ми харесва и искам да си тръгнеш.

- Водата изглежда страшно примамлива. - Той остави дрехите й върху камъка до себе си. - Казвал ли съм ти, че в колежа тренирах плуване? - Започна да си сваля обувките. - Дори обмислях да се пробвам за Олимпиадата, но си имах твърде много други неща на главата.

Мег се гмурна по-дълбоко във водата.

- Ако действително проявяваш интерес към мен, Спенс, това изобщо не е правилният подход.

Той си свали чорапите.

- Трябваше да ти го кажа направо много по-рано, но Съни твърди, че понякога съм прекадено безцеремонен. Умът ми работи по-бързо от този на повечето хора. Според нея невинаги давам на хората достатъчно време да ме опознаят.

- Права е. Трябва да се вслушаш в думите на дъщеря си.

- Престани с глупостите, Мег. Дадох ти предостатъчно време. - Пръстите му се заловиха с копчетата на синята риза. - Мислиш, че всичко, което търся, е малко секс. Аз искам повече, но ти отказваш да останеш на едно място достатъчно дълго, за да ме изслушаш.

- Извинявам се. Да се срещнем за вечеря в града и тогава можеш да ми кажеш всичко, което искаш.

- За този разговор трябва да останем насаме, а това в града няма как да се случи. - Той разкопча ръкавелите си. - Двамата с теб имаме бъдеще. Може би не чак брак, но бъдеще. Заедно. Разбрах го в деня, в който се запознахме.

- Нямаме никакво бъдеще. Бъди честен. Привличам те единствено заради баща ми. Дори не ме познаваш. Просто си мислиш, че ме познаваш.

- Ето къде грешиш. - Свали си ризата, разкривайки отвратително космати гърди. - Живял съм по-дълго от теб и много по-добре познавам човешката природа. - Той се изправи. - Погледни се само. Караш шибана количка за напитки на третокласно обществено игрище, което нарича себе си кънтри клуб. Някои жени се справят отлично и сами, ала ти не си една от тях. Нуждаеш се от някого, който да плаща сметката.

- Грешиш.

- Така ли? - Той пристъпи към водата. - Родителите ти са те

изнежили. Грешка, която аз не допуснах със Съни. Тя работи във фабриката, откакто стана на четиринайсет, така че съвсем отрано научи откъде идват парите. Ала при теб не е било така. Ти си имала всички възможни ггоедимства и никаква отговорност.

Думите му съдържаха достатъчно истина, за да я жегнат.

Той спря до ръба на потока. Някъде изграчи гарван. Водата се носеше стремително около Мег и тя потрепери - от студ и от усещането за това, колко бе уязвима.

Ръцете му се спуснаха към катарамата на колана и Мег си пое рязко дъх, когато го видя да я разкопчава.

- Спри!

- Горещо ми е, а водата изглежда страхотно.

- Сериозно ти казвам, Спенс. Не те искам тук.

- Само си мислиш, че не ме искаш. - Събу си панталона, метна го встрани и застана пред нея. Косматият му корем стърчеше над белия слип, от който се подаваха бледи крака.

- Спенс, това не ми харесва.

- Сама си си виновна, госпожице Мег. Ако бяхме отишли в Далас, както исках вчера, можехме да проведем този разговор в самолета ми. - Той се гмурна. Водата плисна в очите й, Мег примига и за броени секунди той се показа до нея; косата му беше залепнала за главата, малки ручейчета се стичаха в синкавочерната му брада. - Какъв е истинският проблем, Мег? Мислиш, че няма да се погрижа за теб?

- Изобщо не искам да се грижиш за мен.

Не беше сигурна дали възнамерява да я изнасили, или просто иска да я принуди да му се подчини. Знаеше единствено, че трябва да се махне, ала когато отстъпи към брега, ръката му се стрелна и се сключи около китката й.

- Ела тук.

- Пусни ме.

Палците му се впиха над лактите й. Беше силен и я повдигна от дъното, разкривайки голите й гърди. Мег видя устните му да се приближават към нея, големите квадратни зъби се насочваха към устата й.

- Мег!

Измежду дърветата изскочи някаква фигура. Слаба, тъмнокоса, облечена във впити шорти и ретро тениска.

- Хейли! - извика Мег.

Спенс отскочи назад, сякаш го бяха ударили. Хейли се приближи още малко, а после спря. Прегърна се, като кръстоса ръце над гърдите си и стисна лактите си, несигурна как да постъпи.

Мег нямаше представа защо беше дошла, ала никога в живота си не се бе радвала повече да види някого. Гъстите сбърчени вежди на Спенс бяха надвиснали заплашително над малките му очи. Мег се насили да го погледне.

- Спенс тъкмо си тръгваше, нали, Спенс?

Яростта върху лицето му й каза, че с любовната им афера бе свършено. Беше спукала напомпаното му его и по този начин се беше изкачила до върха на списъка с враговете му.

Той излезе от водата. Белият слип беше залепнал за задника му и Мег извърна очи. Без нито веднъж да погледне към Хейли, която стоеше като вкаменена в сянката, той си обу панталона и нахлузи обувките си на бос крак.

- Мислиш си, че си ме победила, но не си. - Гласът му, докато си вземаше ризата, прозвуча почти като ръмжене. - Нищо не се случи тук и дори не си помисляй да се опитваш да твърдиш друго.

Той изчезна по пътеката.

Зъбите на Мег тракаха, а коленете й бяха омекнали, така че не можеше да помръдне.

Хейли най-сетне си възвърна дар словото.

- Аз... аз трябва да си вървя.

- Още не. Помогни ми да изляза от водата. Краката ми треперят.

Хейли се приближи до брега.

- Не бива да плуваш тук сама.

- Вярвай ми, повече няма да го правя. Беше глупаво. - Един остър камък се впи в стъпалото й и тя изкриви лице. - Подай ми ръка.

С помощта на Хейли успя да излезе на брега. Беше вир-вода и съвсем гола, ако не се брояха бикините й. Зъбите й загракаха още по-силно. Грабна хавлията, която беше взела със себе си, и се отпусна върху затопления от слънцето камък.

- Не знам какво щях да правя, ако не беше дошла.

Хейли погледна към пътеката.

- Ще повикаш ли полицията?

- Наистина ли мислиш, че точно сега има някой, който би се противопоставил на Спенс?

Хейли разтърка лакътя си.

- Ами Тед? Ще му кажеш ли?

Мег си представи какво би станало, ако го направи, и онова, което видя, изобщо не й хареса. Ала нямаше и да го запази в тайна. Избърса косата си с кърпата и я направи на топка.

- През следващите няколко дни ще кажа в клуба, че съм болна, и ще се погрижа Спенс да не може да ме намери. Ала в мига, в който парите му влязат в банката, ще разкажа на Тед точно какво се случи. Както и на още няколко души. Трябва да знаят колко безскрупулен може да бъде. - Тя стисна хавлията. - Но засега го запази в тайна, става ли?

- Чудя се какво ли щеше да направи Спенс, ако не се бях появила.

- Дори не искам да мисля за това. - Мег грабна тениската си от земята и я облече; не беше обаче в състояние да докосне сутиена, който той беше опипвал. - Не знам защо провидението те доведе тук днес, но определено съм доволна. Какво искаш?

Хейли потръпна, сякаш въпросът я стресна.

- Аз бях... не знам. - Под грима й в лицето й нахлу кръв. - Минавах наблизо и ми хрумна, че може би искаш да... идем да хапнем по един хамбургер или нещо такова.

Ръцете на Мег замръзнаха върху ръба на тениската й.

- Всички знаят, че се пренесох при Скийт. Как ме откри тук?

- Какво значение има?

Хейли се обърна рязко и се отправи към пътеката.

- Почакай!

Ала Хейли не почака и реакцията й беше толкова странна, че Мег се изуми. А после всичко си дойде на мястото.

Гърдите й се свиха. Нахлузи джапанките си и се втурна след нея, минавайки напряко през гробището, вместо по пътеката. Джапанките се удряха в петите й, бурени се вкопчваха във все още влажните й крака. Стигна до църквата тъкмо когато Хейли изскочи иззад ъгъла, и й препречи пътя.

- Спри! Искам да говоря с теб.

- Махни се от пътя ми!

Хейли се опита да мине покрай нея, но Мег не я пусна.

- Знаеше, че съм тук, защото си ме проследила. Също като Спенс.

- Не знаеш какво говориш. Пусни ме!

Мег я стисна още по-силно.

- Ти си била.

- Престани!

Хейли опита да се освободи, ала Мег я държеше здраво, докато по тила й водата пъплеше като ледени пръсти.

- През цялото това време. Ти си влязла в църквата. Ти изпрати онова писмо и хвърли камък по колата ми. През цялото време си била ти.

Гърдите на Хейли се повдигаха учестено.

- Не знам... не знам за какво говориш.

Мократа тениска на Мег бе залепнала върху кожата й, ръцете й настръхнаха. Усети, че започва да й се повдига.

- Мислех, че сме приятелки.

Думите й отприщиха нещо в Хейли.

- Приятелки! Да, ти ми беше приятелка, и още как!

Вятърът се усили. Някакво животно прошумоли в храстите.

Мег най-сетне разбра.

- Заради Тед е...

Лицето на Хейли се сгърчи от ярост.

- Каза ми, че не си влюбена в него. Каза ми, че разправяш така само за да се отървеш от Спенс. И аз ти повярвах. Толкова бях глупава. Вярвах ти до нощта, в която ви видях заедно.

Нощта, в която Мег и Тед се бяха любили в църквата и тя бе видяла светлина от фарове. Стомахът й се сви.

- Шпионирала си ни.

- Не съм шпионирала! - извика Хейли. - Не беше така! Карах наоколо и видях пикала на Тед да минава покрай мен. Тъкмо се беше върнал в града и исках да говоря с него.

- Затова го последва до тук.

Хейли поклати отривисто глава.

- Не знаех къде отива. Просто исках да говоря с него.

- И го постигна, като ни изшпионира през прозореца.

Сълзи на ярост избиха изпод клепачите на Хейли.

- Ти ме излъга! Каза ми, че не е истина!

- Не съм те лъгала. Действително започна така. А после нещата се промениха и аз нямах намерение да го обявявам на всеослушание. - Мег я изгледа с отвращение. - Не мога да повярвам, че ми причини всички онези неща. Имаш ли представа как се почувствах?

Хейли си обърса носа с опакото на ръката.

- Не съм ти сторила нищо. Просто исках да се махнеш..

- Ами Кайл? Ето какво не разбирам. Мислех, че си луда по него. Виждала съм ви заедно.

- Казах му да ме остави на мира, но той взе да идва в клуба. - По бузите й се стичаше размазана спирала. - Миналата година, когато го харесвах, дори не искаше да говори с мен. А после, кога-, то престанах да го харесвам, изведнъж реши, че иска да излизаме.