Време бе да се превърне в жената, която искаше да бъде, жена, готова да поеме по свой собствен път и да го направи по свой собствен начин, без да се тревожи как другите, включително и онези, които обича, ще съдят нейните успехи и провали. Трябваше сама да реши какъв иска да бъде животът й и да направи решението си реалност. И не можеше да го стори, като се крие.

- Работата е там... - започна тя. - Това, което се случи днес... по-сложно е, отколкото изглежда.

- На мен ми се струва съвсем просто - заяви баща й. - Онзи тип е нагъл задник.

- Така е. За съжаление, не е само това...

И тя им разказа всичко, започвайки от деня, в който беше пристигнала. Някъде около средата на разказа, баща й нападна минибара, няколко минути по-късно майка й се присъедини към него, ала Мег не спря. Каза им всичко, освен кожо дълбоко се бе влюбила в Тед. С тази част от историята трябваше да се оправи сама.

Когато стигна до края, стоеше до прозореца, с гръб към сградата на общината, а родителите й седяха един до друг на ниския диван. Заповяда си да не навежда глава.

- Така че, виждате ли, именно заради мен Тед избухна и се сби за първи път през живота си на възрастен. Заради мен градът ще изгуби милиони долари бъдещи приходи и всички онези работни места.

Родителите й се спогледаха продължително; онова, което си казваха безмълвно, бе съвършено ясно за тях, но не и за Мег. Те открай време общуваха по този начин. Може би именно затова нито тя, нито братята й бяха женени. Искаха онова, което родителите им притежаваха, и нямаха намерение да се примирят с нищо по-мажо.

Най-голямата ирония бе, че Мег бе започнала да вярва, че нещо подобно има между тях с Тед. Бяха станали тожова добри в това, да четат мислите си. Кожо жажо, че не беше разчела правилно най-важното, което трябваше да знае за него. Кожо много обича Луси.

Баща й се надигна от дивана.

- Нека видя дали разбрах добре... Попречила си на Луси да

съсипе живота си, като се омъжи за неправилния мъж. Изкарвала си прехраната си в град, пълен с луди хора, твърдо решени да те превърнат в изкупителна жертва за всички свои неприятности. Може и да не си била координатор по забавленията в онзи кънтри клуб, но истински си се старала в работата си. И дори си успяла да започнеш малък бизнес в допълнение към нея. Правилно ли съм разбрал?

Майка й повдигна една от великолепните си вежди.

- Забрави да споменеш колко дълго е успяла да държи настрани онзи самонадеян перверзник.

- И въпреки това тя е тази, която се извинява?

Баща й го превърна във въпрос и Бляскавото момиче впи в дъщеря си прословутите си очи със златни пръски.

- За какво, Мег? - попита тя. - За какво точно се извиняваш?

Въпросът я остави без думи. Не бяха ли слушали?

Моделът и филмовата звезда зачакаха търпеливо нейния отговор. Кичур руса коса се извиваше около бузата на майка й. Баща й потърка хълбока си, сякаш търсеше револвера „Колт" с перлена дръжка, който бе носил в един от филмите си. Мег понечи да отговори. Отвори уста. Ала от нея не излезе нито звук. Защото не знаеше какво да отговори.

Майка й отметна коса.

- Очевидно тези тексасци са ти промили мозъка.

Прави бяха. Онзи, на когото трябваше да се извини, бе самата тя, защото не бе имала мъдростта да предпази сърцето си.

- Не можеш да останеш тук - заяви баща й. - Това място не е добро за теб.

В някои отношения то се бе оказало повече от добро, но Мег кимна.

- Багажът ми вече е в колата. Съжалявам, че си тръгвам по този начин, след като дойдохте чак до тук, за да ме видите, но сте прави. Трябва да си вървя и смятам да го направя още сега.

- Искаме да се прибереш у дома - каза майка й с нетърпящ възражения глас. - Да се възстановиш.

Баща й обви ръка около раменете й.

- Липсваше ни, миличка.

Точно за това бе мечтала, откакто я бяха оставили да се оправя сама. Мъничко сигурност, място, квдето да се скрие, докато измисли какво да прави оттук нататък. Сърцето й се преизпълни с обич към тях.

- Няма други като вас. Наистина. Ала трябва да го направя сама.

Опитаха се да спорят с нея, но Мег беше непоклатима и след прочувствено сбогуване, се отправи към колата си по задното стълбище. Преди да си тръгне, трябваше да свърши още нещо.

Паркингът пред „Роустабаут" беше толкова пълен, че колите преливаха и на улицата. Мег спря на банкета зад една хонда сивик. Не си направи труда да потърси мерцедеса на Тед, нито пък пикала му. Знаеше, че няма да го открие, така както знаеше, че всички други са се събрали вътре, за да обсъдят катастрофата, сполетяла ги този следобед.

Пое си дълбоко дъх и бутна вратата. Блъсна я миризма на пържена храна, бира и барбекю, докато се оглеждаше наоколо. Голямото помещение беше претъпкано. Хора стояха покрай стените и между масите, и в коридора, отвеждащ до тоалетните. Тори, Декс и всички от семейство Травълър се бяха сместили около маса за четирима. Кейла, баща й, Зоуи и Бърди седяха наблизо. Никъде не забеляза Дали и Франческа, но пък видя Скийт и неколцина от по-старшите кадита да отпиват от бирите си, облегнати на стената до видео игрите.

Мина малко време, докато тълпата я забележи, а после то започна. Тук-таме се възцари мълчание, което постепенно се разпростираше, докато секундите течаха. Тръгна от бара и обхвана цялото помещение, докато единственото, което се чуваше, бяха потракване на стъкло и гласът на Кари Ъндърууд59, разнасящ се от джубокса.

Много по-лесно би било да се измъкне незабелязано, ала последните няколко месеца я бяха научили, че не е неудачницата, за която се бе мислила. Тя бе интелигентна, умееше да работи здраво и най-сетне имаше план за бъдещето си (колкото и неясен да бе той). Затова, макар да усещаше, че започва да й се вие свят, а от миризмата на храна й се повдигаше, тя се насили да пристъпи към Пийт Лараман, който винаги й даваше петдоларов бакшиш за замразените „Милки Уейс", с които зареждаше количката си само за него.

- Може ли да заема стола ти?

Той й го отстъпи и дори й помогна да се качи на него, жест, който вероятно се дължеше на любопитство, а не на любезност. Някой изключи джубокса и Кари замлъкна насред песента си. Може и да не беше особено добра идея да се качи на стола, защото коленете й бяха омекнали, но ако щеше да го прави, трябваше да го направи както трябва, а това означаваше, че всички тук трябваше да могат да я видят.

Мег заговори в тишината.

- Знам, че сега всички ме мразите, и с нищо не мога да го променя.

- Можеш да се разкараш от тук - обади се един от редовните посетители на бара.

Тори скочи на крака.

- Млъквай, Лирой. Остави я да говори.

Следващата, която се обади, бе брюнетка, която Мег си спомняше от обяда у Франческа като майката на Хънтър Грийн.

- Мег вече каза предостатъчно и сега всички сме прецакани.

Жената до нея стана от стола си.

- Прецакани са и децата ни. Дотук беше с подобренията в училище.

- Майната му на училището - отсече друг. - Ами всички онези работни места, които няма да получим заради нея?

- Заради Тед - добави приятелчето му. - Вярвахме му, а вижте какво стана.

Мрачният шепот, който се разнесе след споменаването на Тед, увери Мег, че постъпва правилно. Лейди Ема поиска да се изправи, за да защити кмета им, ала Кени я издърпа обратно на стола. Мег огледа събралото се множество.

- Затова съм тук - заяви тя. - За да говорим за Тед.

- Не можеш да ни кажеш за него нищо, което вече да не знаем - озъби се презрително първият мъж, който се беше обадил.

- Така ли? Какво ще кажете за това: Тед Бодин не е съвършен.

- Това определено го знаем вече - изкрещя приятелят му и се огледа наоколо, търсейки потвърждение. Намери го без проблем.

- Би трябвало да го знаете от самото начало - възрази Мег. - Но винаги сте го съдили много по-строго, отколкото себе си. Той е толкова добър във всичко, че сте забравили, че е човек като всички останали и невинаги може да прави чудеса.

- Нищо от това нямаше да се случи, ако не беше ти! - извика някой от дъното на помещението.

- Точно така - каза Мег. - Вие, глупави селяндури! Не го ли разбирате? От мига, в който Луси го изостави, Тед беше обречен. - Тя им даде няколко секунди, за да осмислят чутото. - Видях открилата се възможност и действах. От самото начало той беше в ръцете ми. - Опита се да придаде на гласа си същото презрително звучене, като това на обадилия се преди малко мъж. - Мислите си, че никоя жена не може да контролира Тед, но аз съм се упражнявала с филмови звезди и рок музиканти, така че, вярвайте ми, с него беше лесно. А после, когато ми омръзна, го зарязах. Той не е свикнал с това и то го извади от релси. Така че обвинявайте ме колкото си искате. Но да не сте посмели да хвърлите вината върху него, защото той не го заслужава. - Усети как самоувереността й отслабва. - Той е един от вас. Най-доброто, което имате. И ако не се погрижите да го узнае, ще си заслужавате всичко лошо, което ви очаква.

Краката й започнаха да треперят толкова силно, че едва успя да скочи от стола. Не се огледа наоколо, не потърси Тори и останалите от семейство Травълър, за да си вземе единственото сбогом, което означаваше нещо за нея. Вместо това се втурна към вратата.

Последното, което видя от града, който бе обичала и мразила, бе река Педерналес в далечината и табелата в огледалото за обратно виждане.

НАПУСКАТЕ УАЙНЕТ, ТЕКСАС

Кмет Тиодор Бодин

И тогава най-сетне си позволи да се разплаче, неудържимо ридание, което разтърсваше тялото й, сълзи, които я заслепяваха. Отдаде се на мъката си, защото сърцето й беше разбито и защото, свършеше ли това пътуване, никога вече нямаше да заплаче.

22.

Над Уайнет беше надвиснал тъмен облак. Откъм Залива връхлетя тропическа буря, реката придойде и отнесе моста на Команчи Роуд. Ерипният сезон започна прекадено рано и всички деца се изпоразболяха. Пожар в кухнята затвори „Роустабаут" за три седмици; в същия ден се развалиха и двата боклукчийски камиона в града. Докато още се опитваха да се съвземат от всичко това, Кени Травълър допусна гадна грешка на осемнайсетата дупка на състезанието в „Уислин Огрейте" и не успя да се класира за шампионата на Асоциацията. Ала най-ужасното от всичко бе, че Тед Бодин бе подал оставка като кмет. Една седмица беше в Денвър, на следващата - в Албъкърки. Обикаляше страната, опитвайки се да помогне на градовете да намалят потреблението си на ток, вместо да си стои в Уайнет, където му беше мястото.

Никой не беше щастлив. Преди да замине за първата си година в Тексаския университет, Хейли Китъл изпрати групов имейл, описвайки с най-големи подробности на какво бе станала свидетелка в деня, когато бе видяла Спенсър Скипджак да заплашва Мег Коранда във вирчето зад старата лютеранска църква. Разбрали веднъж какво се бе случило наистина, жителите на града не можеха повече да винят Тед, задето беше ударил Спенс. Е, да, щеше им се да не се бе случило, но Тед надали би могъл да преглътне обидите, които Спенс сипеше. Един след друг те се опитаха да му го обяснят в редките случаи, когато се връщаше в града, ала той просто кимаше учтиво и още на следващия ден отново се мяташе на самолета.

„Роустабаут” най-сетне отвори отново врати, но дори когато си беше в града, Тед не се появяваше там. Вместо това няколко души го видяха да се отбива в „Кракър Джоне”, долнопробен бар близо до границата на окръга.

- Отказал се е от нас - проплака Кейла на Зоуи. - Отказал се е от целия град.

- Вината си е само наша - каза Тори. - Очаквахме твърде много от него.

От няколко добре информирани източници бяха научили, че Спенс и Съни са се върнали в Индианаполис, където Сън и се бе заровила в работата си, а Спенс беше хванал херпес зостер. За всеобщо изумление, Спенс беше развалил преговорите със Сан Антонио. Говореше се, че след като жителите на Уайнет го бяха ухажвали толкова енергично, вече не искал да бъде малка риба в голям аквариум и се отказал от плановете си да строи комплекс за голф.

Покрай всички тези вълнения, хората почти бяха забравили за конкурса „Спечели уикенд с Тед Бодин", докато от комитета за възстановяване на библиотеката не им напомниха, че наддаването ще приключи в полунощ на трийсети септември. Тази нощ комитетът се събра в кабинета в дома на Кейла, за да ознаменува случая, както и да засвидетелства на Кейла признателността си за начина, по който бе продължила да ръководи наддаването в интернет, дори когато самата тя повече не можеше да участва, след като баща й спря парите.

- Нямаше да се справим без теб - заяви Зоуи, настанила се върху канапето „Хепълуайт" срещу бюрото на Кейла. - Ако някога успеем отново да отворим библиотеката, ще сложим шметна плоча в твоя чест.

Кейла наскоро беше преобзавела кабинета си с тапети от плат и неокласически мебели, ала Тори бе избрала да седне на пода.