Сюзън Филипс - Господин Неустоим

- Зоуи искаше да поставим плочата в детския отдел - каза тя, - но аз гласувах да я сложим до рафтовете с модна литература. Решихме, че именно там ще прекарваш по-голямата част от времето си.

Останалите я изгледаха кисело, задето бе напомнила на Кейла, че ще бъде принудена да чете за мода, вместо да диктува модните тенденции в бутика, за който открай време си мечтаеше. Тори не беше възнамерявала да бъде нетактична, затова стана, за да допълни чашата с мохнго на Кейла и да се възхити на това, как изглежда кожата й след химическия пилинг.

- До полунощ остава една минута - изчурулика Шелби с престорен ентусиазъм.

Неизвестността бе свършила преди около месец, когато Съни Скипджак бе престанала да наддава. През последните две седмици най-голямата сума (четиринайсет хиляди и петстотин долара) беше предложена от някаква риалити звезда, за която бяха чували единствено тийнейджърите. Комисията накара лейди Ема да съобщи на Тед, че очевидно му предстои да прекара уикенд в Сан Франциско с бивша стриптийзьорка, специализирала в гледането на карти Таро с дупето си. Тед просто бе кимнал, отбелязвайки, че тя сигурно притежава забележителен контрол над мускулите си, но лейди Ема им каза, че очите му били празни и никога не го била виждала по-нещастен.

- Да отброим секундите, като на Нова година - весело предложи Зоуи.

И те го направиха, приковали поглед в монитора на компютъра, отброявайки отзад-напред. Точно в полунощ Кейла натисна бутона за презареждане на страницата и те всички понечиха

да извикат името на победителката само за да замлъкнат, видели, че тя не бе стриптийзьорката с талантливото дупе, а...

- Мег Коранда?

Всички ахнаха, а после заговориха едновременно.

- Мег печели конкурса?

- Презареди отново, Кейла. Не може да е вярно.

- Мег? Как е възможно да е Мег?

Ала наистина беше Мег и те надали можеха да бъдат по-изумени.

Говориха цял час, опитвайки се да разберат какво се е случило. Тя липсваше на всички им. Шелби открай време се възхищаваше на начина, по който Мег успяваше да предвиди каква напитка ще предпочете всяка от голфърките в един или друг ден. На Кейла й липсваха парите, които припечелваше от бижутата на Мег, както и шантавият й стил, и това, че освен нея никой друг не искаше да докосне дрехите на Тори. На Зоуи й липсваха чувството й за хумор, както и клюките, които тя предизвикваше. На Тори и лейди Ема им липсваше самата тя.

Въпреки проблемите, които бе създала, всички се бяха съгласили, че Мег се бе вписала съвършено в града им. Бърди Китъл обаче бе тази, която се бе превърнала в най-отявлена застъпница на Мег.

- Можеше да накара да арестуват Хейли, както Тед искаше, но тя я защити. Никой друг не би го направил.

Хейли бе разказала всичко на майка си и нейните приятелки.

- Ще продължа да ходя на терапевт в колежа - обещала бе Хейли. - Искам да се науча на самоуважение, та никога вече да не се случи нещо подобно.

Хейли бе толкова откровена по отношение на това, което беше направила, и толкова се срамуваше от постъпката си, че никой не бе могъл да й се сърди задълго.

Шелби, която беше минала от мохито на диетично пепси, събу новите си сребристосиви балеринки.

- Иска се кураж да се изправиш срещу всички в „Роустабаут", както стори Мег. Дори и никой да не повярва на нито дума от онова, което каза.

Тори изсумтя.

- Ако не бяхме толкова потиснати, щяхме да изпопадаме от столовете си от смях, когато взе да ни обяснява как контролирала Тед, а после го зарязала, сякаш е някаква мъжеядка.

- Мег притежава достойнство и голямо сърце - заяви Бърди. - Това е рядка комбинация. Освен това беше най-трудолюбивата камериерка, която съм имала някога.

- И най-ниско платената - допълни Тори.

Бърди начаса взе да се защитава:

- Знаеш, че се опитах да поправя грешката си. Изпратих чек на родителите й, но така и не чух нищо от тях.

Лейди Ема изглеждаше загрижена.

- Нито пък ние. Трябваше поне да ни остави номера си, за да й се обадим. Не ми харесва как изчезна.

Кейла махна към монитора.

- Е, избрала е страхотен начин да се появи отново. Тласната е от отчаяние. Последен опит да си върне Тед.

Шелби подръпна колана на прекадено тесните си дънки.

- Трябва да е заела парите от родителите си.

Тори обаче не го вярваше.

- Мег е прекадено горда, за да го направи. Освен това не е от жените, които ще тръгнат да преследват мъж, който отказва да се обвърже.

- Не вярвам, че Мег е наддавала - каза Зоуи. - Според мен са били родителите й.

Всички се замислиха над думите й.

- Може и да си права - съгласи се Бърди най-сетне. - Кои родители не биха искали дъщеря им да се събере с Тед?

Ала острият ум на лейди Ема бе поел в друга посока.

- Всички грешите - твърдо заяви тя. - Мег не е участвала в наддаването, нито пък родителите й.

Тя се спогледа продължително с Тори.

- Какво? - настоя Кейла. - Кажи ни.

Тори остави третото си мохито настрани.

- Тед е направил оферта от.името на Мег. Иска да си я върне и именно така възнамерява да го направи.

Всички искаха да видят реакцията на Тед, затова комитетът прекара следващия половин час в спор кой да му съобщи, че Мег е спечелила наддаването. Дали щеше да се престори на слисан, или щеше да си признае? В крайна сметка лейди Ема използва високото си положение и заяви, че ще го направи лично.

Тед се прибра в Уайнет в неделя и лейди Ема се появи в къщата му в понеделник сутринта. Не се изненада особено, когато той не й отвори, само че тя не беше от онези, които се отказват толкова лесно, затова паркира джипа си извади прекрасно илюстрована биография на Биатрикс Потър⁶⁰ от чантичката си и се приготви да чака.

След по-малко от половин час вратата на гаража се отвори. Виждайки, че тя бе блокирала както пикапа, така и мерцедеса му, Тед се приближи до колата й. Беше с бизнес костюм и авиаторски тъмни очила и носеше лаптоп в черно кожено куфарче. Наведе се към отворения й прозорец:

- Отмести се.

Лейди Ема побърза да затвори книгата.

- Тук съм по официална задача. Нещо, което щях да ти кажа, ако ми беше отворил.

- Вече не съм кмет. Нямали официални задачи.

- Ти си кмет in absentia⁶¹. Всички го решихме. И не става въпрос за кметски задачи.

Тед се изправи.

- Ще си преместиш ли колата, или да го направя вместо теб?

- На Кени няма да му хареса да се държиш грубо с мен.

- Кени би ме насърчил. - Свали очилата си и лейди Ема видя, че очите му са уморени. - Какво искаш, Ема?

Фактът, че не я нарече „лейди Ема", я разтревожи толкова, колкото и бледността му, но тя прикри притеснението си.

- Наддаването свърши. Имаме победител.

- Радвам се - провлачи той.

- Мег е.

- Мег?

Лейди Ема кимна и зачака реакцията му. Какво ли щеше да види? Задоволство? Шок? Вярна ли беше теорията й?

Тед си сложи очилата и й заяви, че разполага с трийсет секунди, за да премести проклетата си кола.

Просторният дрешник на Франческа бе едно от любимите места на Дали, защото въплъщаваше толкова много от противоречията в жена му. Беше едновременно луксозен и уютен, хаотичен и добре организиран. Пропит бе от сладко ухание и говореше за презадоволеност и солидна доза практичност. Онова, което дрешникът не разкриваше, бе нейната решителност, щедростта и лоялността й към хората, които обичаше.

- Няма да се получи, Франси - заяви той от прага, докато я гледаше как вади особено привлекателен дантелен сутиен от едно чекмедже.

- Глупости. Естествено, че ще се получи.

Тя натика сутиена обратно в чекмеджето, сякаш я беше обидил. Не че Дали имаше нещо против, защото това означаваше, че тя стои пред него само по изрязани бикини от лилава дантела. Който и да бе казал, че една жена над петдесетте не може да бъде сексапилна, очевидно не беше виждал Франческа Серитела Дей Бодин гола. За разлика от него. И то безброй пъти. Включително и само преди половин час, когато лежаха със сплетени тела в неоправеното им легло.

Тя извади друг сутиен, който изглеждаше досущ като предишния.

- Трябваше да направя нещо, Дали. Той чезне.

- Не чезне. Премисля нещата. Още като дете обичаше да помисли, без да бърза.

- Глупости. - Поредният сутиен беше отхвърлен с неодобрение. - Разполагаше с повече от месец. Това е достатъчно дълго.

Първия път, когато Дали видя Франси, тя вървеше покрай една тексаска магистрала, облечена като южняшка красавица, побесняла от гняв и твърдо решена да накара него и Скийт да я вземат в колата си. Това се бе оказал най-благословеният ден в живота му. Все пак не му харесваше да я оставя да стигне прекадено далеч пред него, затова се престори, че разглежда една драскотина върху касата на вратата.

- Какво каза лейди Ема за твоя план?

Неочакваният й интерес към един яркочервен сутиен, който изобщо не подхождаше на бикините й, красноречиво говореше, че не бе споделила плана си с лейди Ема. Франческа си сложи сутиена.

- Казах ли ти, че Ема се опитва да убеди Кени да наемат каравана и няколко месеца да пообикалят страната заедно с децата? Сами ще ги обучават, докато са на път.

- Не, не мисля, че си ми казала - отвърна Дали. - Както не мисля и че си казала на лейди Ема за плана си да регистрираш

имейл адрес на името на Мег и да предложиш най-много пари в тъпия конкурс. Наясно си била, че тя ще се опита да те разубеди.

Франческа свали от една закачалка рокля с цвета на очите си.

- Понякога Ема е прекадено предпазлива.

- Глупости. Лейди Ема е единственият здравомислещ човек в този град. И като казвам целия град, включвам и теб, мен и сина ни.

- Не съм съгласна. Аз притежавам забележителна доза здрав разум.

- Когато става дума за бизнес.

Тя се обърна с гръб към него, за да може Дали да вдигне ципа на роклята й.

- Е, добре тогава... Ти притежаваш забележителна доза здрав разум.

Дали отметна косата й и я целуна по тила.

- Не и когато става дума за жена ми. Здравият ми разум се изпари в деня, в който те качих на онази магистрала.

Тя се обърна и го погледна, устните й се отвориха, очите й овлажняха. Дали би могъл да се удави в тези очи. И по дяволите, тя го знаеше.

- Стига си се опитвала да ме разсееш.

- Моля те, Дали... Имам нужда от подкрепата ти. Знаеш какво изпитвам към Мег.

- Не, всъщност не знам. - Той вдигна ципа на роклята й. - Преди три месеца я мразеше. В случай че си забравила, ти се опита да я изгониш от града, а когато това не стана, направи всичко по силите си да я унижиш, като я накара да прислужва на всичките ти приятелки.

- Не се гордея с това. - Франческа сбърчи нос, а после придоби замислено изражение. - Тя беше великолепна, Дали. Трябваше дая видиш. Изобщо не се огъна. Мег е... наистина блестяща.

- Е, същото мислеше и за Луси, а виж какво стана.

- Луси е чудесна. Но не и за Тед. Двамата твърде много си приличат. Учудвам се, че не го видяхме така ясно, както Мег. От самото начало Мег пасна тук така, както Луси никога не успя.

- Защото Луси е прекадено трезвомислеща. А и двамата знаем, че да „паснеш тук" едва ли може да се нарече комплимент, когато става дума за Уайнет.

- Ала когато става дума за сина ни, то е от първостепенно значение.

Може би имаше право. Може би Тед беше влюбен в Мег. Дали също мислеше така, но промени мнението си, когато Тед я остави да си отиде така лесно, както и Луси. Франси изглеждаше напълно сигурна, ала тя толкова силно мечтаеше за внуци, че не беше обективна.

- От самото начало трябваше просто да дадеш парите на комитета - каза той.

- Нали го обсъдихме.

- Така е.

Опитът ги беше научил, че няколко семейства, независимо колко са заможни, не могат да издържат цял град. Бяха се научили да избират каузите си и тази година разширяването на безплатната клиника беше надделяло над ремонта на библиотеката.

- Това са просто пари - заяви жената, която някога бе живяла от буркан с фъстъчено масло и бе спала на дивана на една радиостанция насред нищото. - Не се нуждая от нов зимен гардероб. Това, от което се нуждая, е синът ни да се върне.

- Той никъде не е отишъл.

- Не се преструвай, че не разбираш. Нещо повече от загубата на комплекса за голф измъчва Тед.

- Не можем да сме сигурни, тъй като той отказва да говори с нас за това. Дори лейди Ема не може да го накара да сподели. А пък за Тори изобщо да не говорим - от седмици насам я избягва.

- Не обича да вади личния си живот на показ.

- Именно. И когато открие какво си направила, ще се оправяш сама, защото възнамерявам да се изнеса от града.

- Готова съм да поема този риск.

Не беше първият риск, който поемаше за сина си, и тъй като беше по-лесно да я целуне, отколкото да продължи да спори, Дали се предаде.