- Чухте ли ме, госпожо? - излая ченгето. - Връщайте се в колата.

Преди Мег да успее да помръдне, Тед се приближи.

- Отказва да се подчини, Шелдън. Предполагам, че ще се наложи да я арестуваш.

-Да ме арестува ?

Тед изглеждаше леко натъжен, което я наведе на мисълта, че у него има садистична жилка. Мег се върна в колата и той отстъпи назад.

- Шелдън, какво ще кажеш да последваме госпожица Коранда до хотела, за да може тя да се погрижи за недовършената си работа?

- Няма проблем. - Полицай Навъсен посочи пътя на няколко метра от тях. - Обърнете в тази отбивка, госпожо. Ние идваме след вас.

Десет минути по-късно Мег отново се приближи до рецепцията на „Уайнет Кънтри Ин", ала този път Тед Бодин вървеше до нея. Полицай Навъсен остана до вратата и каза нещо в радиостанцията си.

Красивата русокоса рецепционистка скочи в мига, в който зърна Тед. Устните й се извиха в широка усмивка. Дори косата й като че ли се изпъна. В същото време челото й се набръчка притеснено.

- Здрасти, Тед. Как си?

- Много добре, Кейла. А ти?

Навеждаше леко брадичка, когато се усмихваше. Мег го бе видяла да го прави с Луси по време на вечерята преди сватбата. Не я навеждаше много, само няколко сантиметра, само колкото да превърне усмивката си в резюме на почтения си живот и благородните си намерения. И ето че сега отправяше на рецепционисткатав „Уайнет Кънтри Ин” същата усмивка, с която бе дарявал Луси. Разбито сърце друг път,

- Не се оплаквам - каза Кейла. - Всички се молим за теб.

Въпреки че изобщо не приличаше на човек, който се нуждае

от молитви, той кимна.

- Оценявам го.

Кейла наклони глава настрани, при което лъскавата й руса коса падна над едното рамо.

- Защо този уикенд не дойдеш да вечеряш с татко и мен в клуба? Знаеш колко чудесно си изкарвате с татко.

- Може и да го направя.

Те си поприказваха още малко за татко, времето и отговорностите на Тед като кмет. Кейла даваше всичко от себе си - отмяташе коса, пърхаше с мигли, направо се разтапяше пред него.

- Всички говорим за обаждането, което получи вчера. Всич

ки бяха сигурни, че Спенсър Скипджак е забравил за нас. Направо не можем да повярваме, че Уайнет отново има шанс.

- Оценявам вота на доверие, но все още нищо не е сигурно. Не забравяй, че до миналия петък Спенс се беше спрял на Сан Антонио.

- Ако някой е в състояние да го накара да размисли и да го построи в Уайнет, това си ти. Определено се нуждаем от работните места.

- Сякаш не го знам.

Надеждата на Мег, че разговорът им ще продължи, се изтри, когато Тед се обърна към нея.

- Разбирам, че госпожица Коранда ви дължи пари. Изглежда, смята, че ще успеете да се разберете някак.

- О, наистина се надявам да е така.

Рецепционистката изобщо не изглеждаше, сякаш се надява да е така. По лицето на Мег плъзна червенина и тя облиза пресъхналите си устни.

- Вероятно бих могла... да говоря с управителката.

Тед не изглеждаше сигурен.

- Не смятам, че е добра идея.

- Ще се наложи - настоя Кейла. - Аз просто помагам за днес. Това далеч надхвърля моите отговорности.

Тед се усмихна.

- Е, какво пък. На всички ще ни се отрази добре да се поразведрим малко. Иди да я доведеш.

- Тед - обади се полицай Навъсен откъм вратата, - имало е злополука на Семетери Роуд. Ще се оправиш ли тук сам?

- Няма проблем, Шелдън. Някой пострадал ли е?

- Не мисля. - Той кимна към Мег. - Доведи я в участъка, когато приключите.

- Окей.

Доведи я в участъка? Наистина ли щяха да я арестуват?

Ченгето си тръгна, а Тед се облегна на рецепцията, чувстващ се съвсем в свои води в един свят, който го бе направил свой крал. Мег стисна чантата си.

- Какво имаше предвид, когато каза, че не е добра идея да говорим с управителката?

Тед плъзна поглед по неголямото уютно фоайе и очевидно остана доволен от онова, което видя.

- Просто, че тя едва ли може да се нарече член на твоя фен клуб.

- Но аз дори не я познавам.

- О, познаваш я, и още как. И от това, което чувам, запознанството ви изобщо не е минало добре. Говори се, че никак не й харесва отношението ти към Уайнет... нито пък към мен.

Вратата зад рецепцията се отвори и една жена с яркочервена коса и тюркоазен плетен костюм прекрачи прага.

Бърди Китъл.

- Здравей, Бърди - каза Тед, докато собственичката на хотела се приближаваше към тях, а късата й огнена коса пламтеше на неутралния фон на бежовите стени. - Добре изглеждаш.

- О, Тед... - Тя изглеждаше готова да заплаче. - Толкова съжалявам за сватбата. Дори не знам какво да кажа.

Повечето мъже биха умрели от срам при тожова много съжаление, насочено към тях, ала Тед не изглеждаше ни най-малко смутен.

- Стават такива работи. Оценявам загрижеността ти. - Той кимна към Мег. - Шелдън задържа госпожица Коранда на магистралата. .. бягаше от местопрестъплението, така да се каже. Само че е станала злополука на Семетери Роуд и той ме помоли аз да се оправя. Не мисли, че някой е пострадал.

- Прекадено много злополуки стават там. Помниш ли дъщерята на Джими Морис? Трябва да махнем онзи завой.

- Би било чудесно, но прекрасно знаеш какъв е бюджетът.

- Нещата ще потръгнат много по-добре, след като ни уредиш комплекса за голф. Толкова се вълнувам, че място не мога да си намеря. И за хотела ще е добре, когато започнат да идват гости, които не искат да плащат високите цени на стаите в комплекса. И най-сетне ще мога да отворя книжарница с чайна в съседство, както си мечтая открай време. Мисля да я нарека „Сръбни и почети".

- Звучи добре. Ала комплексът все още не ни е вързан в кърпа.

- Ще стане, Тед. Ти ще се погрижиш. Ужасно се нуждаем от работните места.

Тед кимна, сякаш изобщо не се съмняваше, че ще успее.

Бърди най-сетне обърна врабешките си очи към Мег. Клепачите й бяха покрити едва-едва с бакърени сенки и тя имаше още по-недружелюбен вид, отколкото по време на сблъсъка им в дамската тоалетна.

- Чувам, че не сте си направили труда да си платите сметката, преди да си тръгнете. - Тя излезе иззад рецепцията. - Може би хотелите в Лос Анджелис оставят гостите си да нощуват безплатно, ала в Уайнет не сме чак толкова изискани.

- Станала е грешка - каза Мег. - Всъщност е смешно. Мислех, че, ъъъ, семейство Джорик са се погрижили за това. Искам да кажа, предположих, че... ами... - Не постигаше нищо друго, освен да изглежда още по-некомпетентна.

Бърди скръсти ръце на гърдите си.

- Как възнамерявате да платите сметката си, госпожице Коранда?

Мег си напомни, че след днешния ден никога вече нямаше да види Тед Бодин.

- Аз... няма как да не забележа, че сте изключително елегантна. В куфара си имам чифт невероятни обици от династията Сун. Единствени по рода си. Купих ги в Шанхай. Струват много повече от четиристотин долара. - Или поне струваха толкова, ако повярваше на водача на рикша. Което тя реши да направи. - Бихте ли се съгласили на една размяна?

- Нямам навика да нося нещата, захвърлени от друг. Предполагам, че това е по-характерно за Лос Анджелис.

Което изваждаше шапката на Джинджър Роджърс от играта.

Мег опита отново.

- Обиците не са захвърлени от никого. Те са ценна антика.

- Можете ли да платите сметката си, или не, госпожице Коранда?

Мег се опита да измисли отговор, ала не успя.

- Е, предполагам, че това отговаря на въпроса. - Тед махна към телефона на рецепцията. - Има ли някого, на когото би могла да се обадиш? Никак няма да ми е приятно, ако трябва да те отведа отсреща.

Мег изобщо не му повярва. Нищо не би му харесало повече от това, собственоръчно да я хвърли в ареста. Вероятно би предложил услугите си да я претърси.

Наведете се, госпожице Коранда.

Тя потрепери и по лицето на Тед отново се разля бавна усмивка, сякаш беше прочел мислите й.

Бърди за първи път прояви признаци на оживление.

- Хрумна ми нещо. На драго сърце ще поговоря с баща ти вместо теб. Ще му обясня ситуацията.

Бас държа, че ще го направиш.

- За съжаление, точно сега е невъзможно да се свържем с баща ми.

- Навярно госпожица Коранда би могла да отработи парите - предложи Тед. - Май чух да споменават, че си търсиш камериерка.

- Камериерка? - повтори Бърди. - О, тя е прекадено изискана, за да чисти хотелски стаи.

Мег преглътна мъчително.

- Аз... бих се радвала да ви помогна.

- По-добре го обмисли хубаво - каза Тед. - По колко плащат, Бърди? Седем, седем и петдесет на час? След като Чичо Сам12 си вземе своя дял - и ако приемем, че ще работи на пълна смяна - това са две седмици. Съмнявам се, че госпожица Коранда ще издържи да чисти тоалетни толкова дълго.

- Нямаш представа какво може да издържи госпожица Коранда - заяви Мег, мъчейки се да изглежда далеч по-уверена, отколкото се чувстваше. - Прекарвала съм добитък през австралийските плата и съм участвала в прехода на маршрута Анапурна в Непал.

Е, само двайсетина километра от него, но все пак...

Бърди повдигна изрисуваните си с молив вежди и двамата с Тед се спогледаха, разбирайки се без думи.

- Ами... действително ми трябва камериерка. - Но ако смяташ, че ще си отработиш сметката, като се размотаваш наоколо, очаква те неприятна изненада.

- Не си мисля нищо такова.

- Добре тогава. Свърши си работата и няма да подам жалба. Но опиташ ли се да избягаш, ще се озовеш в ареста на Уайнет.

- Чудесно - каза Тед. - Ще ми се всички спорове да се разрешават толкова дружелюбно. Светът би бил далеч по-добър, нали?

- Със сигурност - съгласи се Бърди, след което отново насочи вниманието си към Мег и махна към вратата зад рецепцията. - Нека те запозная с Арлис Хувър, главната камериерка. Ще работиш за нея.

- Арлис Хувър? - повтори Тед. - По дяволите, бях забравил за нея.

- Тя беше тук, когато поех това място - каза Бърди. - Как е възможно да забравиш.

- Не знам. - Тед извади връзка ключове от джоба на дънките си. - Предполагам, че е от онези хора, които се опитвам да прогоня от ума си.

- Прекрасно те разбирам - промърмори Бърди.

И с тези злокобни думи тя въведе Мег в недрата на хотелския бизнес.

5.

Ема Травълър обожаваше ранчото от кремав варовик, в което живееше заедно с Кени и трите им деца. Конете пасяха доволно на пасището зад вечнозелените дъбове, а един присмехулник се обаждаше от прясно боядисаната бяла ограда, на която беше кацнал. Много скоро първите праскови в овощната им градина щяха да са готови за бране.

Всички членки на комитета за възстановяване на Обществената библиотека на Уайнет, с изключение на една, се бяха събрали около басейна за редовната им среща в събота следобед. Кени беше завел децата в града, за да може комитетът да си свърши работата, без никой да ги прекъсва, макар Ема да знаеше от дългогодишен опит, че не са в състояние да свършат нищо, преди всяка от членките (чиято възраст варираше между трийсет и две и нейните преклонни четиресет) да си каже всичко, което й е на ума.

- От години спестявам, за да си позволя да изпратя Хейли в колеж, а сега тя не иска да ходи. - Бърди Китъл подръпна новия си бански костюм на „Томи Бахама" с диагонален рюш, който целеше да прикрие корема й. Преди няколко седмици дъщеря й беше завършила с пълно отличие гимназията в Уайнет. Бърди отказваше да приеме настояването й през есента да посещава местния обществен колеж, вместо да отиде в Тексаския университет, така както не можеше да приеме и наближаващия си четиресети рожден ден. - Надявах се да я вразумиш, лейди Ема.

Като единствено дете на отдавна починалия пети граф Удбърн, Ема бе наследила титлата „лейди", но никога не я използваше. Което не пречеше на всички в града (с изключение на децата й и Франческа) да я наричат „лейди", независимо колко пъти ги беше молила да престанат. Дори собственият й съпруг го правеше. Освен, разбира се, ако не бяха в леглото, когато...

, Ема си заповяда да не се отплесва в пикантни фантазии. Тя беше бивша учителка, дългогодишен член на образователния комитет, културен директор на града и президент на „Приятели на Обществената библиотека в Уайнет", затова бе свикнала да отговаря на въпроси за децата на другите.

- Хейли е много умна, Бърди. Трябва да й имаш доверие.

- Не знам откъде е наследила ума си, защото определено не е ниго от бившия й баща, нито от мен. - Бърди омете един от лимоновите десерти, които Патрик, дългогодишният иконом на семейство Травълър, бе приготвил за тях.

Шелби Травълър, която бе едновременно приятелка на Ема и на трийсет и седем години, нейната изключително млада свекърва, нахлупи широкопола слънчева шапка върху късо подстриганата си руса коса.