Тя взе ризата, качи се горе и я облече върху сутиена и бикините си. Изглеждаше съвсем благоприлично. След това пусна косата си и тихо слезе долу.

Господи! Раф си помисли, че този път е открил разковничето. Момичето беше прекрасно. Тя имаше най-невероятно дългите крака и той си представи страхотните снимки, които можеше да направи с нея. Гърдите й изпъкваха през ризата; тя имаше много специална походка. Много, много секси.

Един час той прави снимки. Тя позираше съвсем естествено. Той искаше час по-скоро да я измъкне от тази риза. Той я харесваше и мислеше, че тя ще се справи със задачата блестящо.

Всички необходими приготовления бяха направени и те заминаха за Мароко.

Раф, който употребяваше жените само за собствено удобство откри, че е напълно пленен от Сънди.

Поради стечението на нещата с леля й, Сънди прекарваше все повече и повече време с него. На седемнадесетия й рожден ден той я люби и скоро след това тя се премести в ателието му.

Леля Жасмин прие преместването, както и всичко друго в живота, със стиснати устни и мълчаливо.

— Ще се обаждам — обеща Сънди.

Леля Жасмин изрази неодобрението си само със свиване на рамене.

Раф беше първият човек с когото Сънди се сближаваше след смъртта на родителите си. Те живяха заедно няколко месеца, Сънди свърши последния си семестър в академията, Раф се занимаваше с работата си. След това се появиха снимките на Сънди в Мароко и списанието беше заляно от запитвания коя е тя. Имаше предложения да прави реклами на козметика за коса, реклама за зъбна паста, една филмова компания искаше да направи пробни снимки с нея.

Раф потъна в мрачно настроение. Сънди беше развълнувана.

Списанието искаше Раф веднага да уреди нов сеанс с нея. Той я убеди да откаже рекламите, въпреки, че парите бяха чудесни. Но тя настоя да направи пробните снимки.

Раф я заведе в Рим и докато правеха снимките тя се влюби в града. Напомняше й за Рио.

Когато се върнаха, тя изигра ролята във филма, за който се беше пробвала.

Раф изпадна в мрачно настроение, беше изключително ревнив, че трябва да я дели с други. За първи път, откакто беше дошла да живее с него, той тръгна с дружи жени, напиваше се преди тя да се върне в къщи, започна да я обижда и да й се подиграва пред техни приятели.

Тя не можеше да разбере защо Раф се държеше така грубо с нея. Какво беше сторила?

Но той не можеше да обясни какво мисли за успеха й, че се ужасява от мисълта да я загуби.

Тя изигра няколко други малки роли, след това се появи първият й филм и тя получи предложение да снима филм в Рим.

— Приеми — каза горчиво Раф — и без това всичко между нас свърши.

И за да реши нещата завинаги, й каза, че е намерил друга.

Сънди имаше успех в Рим, появи се в цяла поредица филми, които обикновено показваха нейните физически прелести. Всички намерения да стане „сериозна актриса“ бяха изтикани на заден план. Харесваха й вълнението и вниманието, които като че ли причиняваше появата й навсякъде. Италианците я преследваха с всички сили, но мислено тя беше с Раф. Той беше първият й мъж и тя го обичаше. Тя си беше мислила, че и той я обича.

След това на сцената се появи Паоло. Граф Паоло Дженера Рицо. Той щеше да донесе само неприятности.


— Мис Симънс — на вратата на гримьорната й се почука — мис Симънс, чакат ви на площадката, моля ви.

Тя се погледна в огледалото автоматично и разсеяно си помисли, че не е хапнала нищо за обед. Е, добре, хайде обратно към чаровния Еб Стейн и възхитителния Джек Милан, който не й беше казал една дума. Ама че начин да започнеш първия ден от работата си в Холивуд.

На снимачната площадка цареше оживление. Беше се пуснала мълвата за голата сцена, малки групи мъже, които не беше забелязала преди това, се бяха струпали около страничните линии. Тя забеляза също така няколко души с фотоапарати, които преди това ги нямаше. Нито Джек Милан, нито Еб Стейн бяха тук.

Един гримьор, с когото тя се беше карала тази сутрин, се доближи до нея. Беше глупав спор според Сънди. Тя настоя сама да гримира очите си, както винаги беше правила, но мъжът отказа. Това я ядоса, тъй като тя познаваше лицето си много по-добре от някой, просто я беше видял преди пет минути. Тя беше категорична и мъжът изскочи бесен от стаята, като мърмореше нещо за „мръсните чуждестранни звездички“.

Сега той се доближи до нея с палитра грим и гъба и каза:

— Свали си халата. Трябва да проверя грима на тялото ти.

Тя се втренчи в мъжа, който беше събрал стари дружки да гледат майтапа.

— Къде е жената, която го прави сутринта? — попита тя.

— На друга площадка. Не бъди срамежлива, всички вече видяха големите ти цици!

Тя усети как лицето й пламва и тръгна да излиза от площадката, като почти се сблъска с Джек Милан и Еб.

— Къде си се спуснала, скъпа? — попита Еб, като хвана ръката й с месестите си пръсти. — Нека да направим тази сцена, хайде.

Той я издърпа обратно на площадката.

Изведнъж я обзе чувството, че няма да може да свали халата си пред цялата тази тълпа. Тя каза на Еб:

— В Италия, когато снимаме такива сцени, площадката се изчиства докато останат само необходимите техници. Бих искала това да се направи и тук, моля.

— О, така ли? — Еб се задави и плю. — Това не е Италия, сладурче и всички тези хора е необходимо да са наоколо.

Сънди, която много рядко губеше самообладание, сега беше побесняла.

— В такъв случай можете да снимате сцената без мен. Аз не съм животно, което да зяпат. Аз съм артистка.

— Ха! — изгрухтя Еб. — Артистка, ха? Такава, дето даже не може да скрие циците си от камерата. Не ми се прави на много важна, миличка, имаш договор, нали загряваш?

— Да, много добре загрявам. Въпреки това няма да работя при тези условия. Много съжалявам.

И като каза това тя излезе от площадката.

За първи път някой напускаше филм на Джек Милан.

3.

Чарли Брик и момичето седяха един до друг в приглушено осветения ресторант, от който се откриваше гледка към Парк Лейн. Няколко келнера се въртяха наблизо, готови да се спуснат при най-малкия жест от страна на мъжа.

Те отпиваха кафе, момичето с нетърпеливи очи пронизваше всичко наоколо. Тя беше хубава и млада. Чарли беше значително по-възрастен, наближаваше четиридесетте. Имаше дълго тъжно лице и носеше очила с тежки рогови рамки.

— Бих желала майка ми да може да ме види сега! — изведнъж каза момичето.

— Какво, мила? — Чарли се наведе по-близо към нея, като пипнешком потърси ръката й под покривката на масата.

— Майка ми — весело продължи момичето — просто няма да повярва, че аз си седя тук, на такова място, с вас.

— Защо да не повярва? — той здраво стисна ръката й.

— Е, сещаш се — изкикоти се тя — те едва можаха да повярват, когато спечелих онзи конкурс за красота и дойдох в Лондон; наясно са за това откъде произлизам. Така че можете ли да си представите какво ще си помислят, ако разберат, че съм седяла в един шикозен стар ресторант с една истинска жива филмова звезда!

— Ти си такава малка сладурана.

Тя изглеждаше доволна.

— Така ли мислите? — тя покри ръката му със своята. — Майка ами винаги разправяше, че трябва да съм в киното.

Тя го погледна с надежда.

— Какво мислите?

Той пусна ръката й и повика един от стоящите наблизо келнери.

— Мисля, че е време да тръгваме. Утре много рано сутринта имам разговор.

— О — тя изглеждаше разочарована — мислех, че ще ми покажете снимки от новия си филм в хотела.

— Някой друг път.

Отношението му се беше променило; той беше далечен и забързан.

Оберкелнерът дойде бързо.

— Всичко наред ли е, мистър Брик?

Чарли стана.

— Благодаря ти, Луиджи, всичко беше наред.

— Миналата седмица гледах последния ви филм, мистър Брик, сър. Беше забавен, наистина много забавен. Беше удоволствие да сте при нас тук тази вечер.

— Благодаря, Луиджи.

Те излязоха навън в студената лондонска нощ; пръскаше дъжд. Портиерът застана мирно.

— Добър вечер, мистър Брик, сър, колата ви идва.

Появи се голямо черно бентли. Те се качиха в него.

— Благодаря ви, сър, много ви благодаря — каза портиерът, когато той му подаде голям бакшиш.

Колата тихо се плъзна.

— Накъде? — попита шофьорът.

— Закарай ме до хотела, Джордж, и след това закарай вкъщи мис Меримонт.

— Да, сър — Джордж си позволи да се усмихне бегло. Още една оскубана птичка трябва да карам вкъщи!

Те мълчаливо стигнаха до хотела. Момичето беше объркано от внезапната смяна на настроението му и не знаеше какво да каже.

— Сигурен ли сте, че не искате да се кача? — попита тя, когато пристигнаха.

— Много мило от твоя страна, мила, но нали се сещаш, как стои работата с това ставане в пет сутринта. Ще ти се обадя по някое време другата седмица — той бързо се измъкна от колата. — Чао.

Той стоеше и гледаше как колата бавно се намества в оживеното движене. Глупаво малко момиче, помисли си той. Дали наистина това беше единствената причина, заради която те излизаха с него? Дали си мислеха, че могат да го използват, за да ги вкара в киното?

Колко пъти го беше слушал вече? По колко различни начина? Директният вариант: „Мислиш ли, че можеш да ми уредиш екранна проба?“ Заобиколният намек: „Винаги съм искала да играя.“ Вариантът на актрисата: „Агентът ми казва, че съм идеална за ролята на момичето в следващия ти филм.“

Лорна го беше предупредила и му се беше присмяла:

— О, да, разбира се — беше казала тя — ще имаш купища малки момиченца, чакащи на опашка да скочат в леглото с теб. Но се запитай, мили, дали те искат теб? Или Чарли Брик?

Разводът беше влязъл в сила само преди един месец. Беше разбит един дванайсетгодишен брак. Лорна с друг мъж. Децата сноват насам-натам между тях. И ужасната самота, която не можеше да бъде запълнена, независимо от това с колко много хора беше.

Той влезе в хотела. Чиновникът от рецепцията веднага изпрати едно забързано пиколо към него.

— Има телефонно обаждане за вас от Холивуд, мистър Брик, сър.

— Ще говоря от апартамента си — каза той.

Човекът от асансьора беше щастлив, че го вижда.

— Дъщеричката ми беше страшно щастлива, че получи снимката ви, мистър Брик. Досега е гледала последния ви филм четири пъти.

Чарли се усмихна, доволен да чуе похвалата.

Телефонът звънеше, когато той влезе в апартамента си. Беше агентът му Маршъл К. Маршъл, който се обаждаше от Холивуд, за да уточни някои подробности за пристигането му следващата седмица. Той трябваше да започне работа по новия си филм.

Те накратко обсъдиха нещата и Маршъл каза в заключение:

— Чарли, очакваме да те посрещнем на двадесет и осми. Всички ще бъдат на посрещането — той направи кратка пауза, след това продължи — искаш ли да строя няколко курви да те чакат? — той изброи няколко известни имена на актриси. — Не? Е, добре, тогава съм сигурен, че ще можеш и сам да се оправиш.

Казаха си дочуване и Чарли окачи слушалката.

Той закрачи неспокойно из стаята. Като че ли всички се бяха наговорили да го дразнят с малки лукави подигравки. Не можеше да си представи някой да попита Робърт Редфорд или Майкъл Кейн дали имат нужда от курви. Защо той? О, да, знаеше, че не беше идол на тийнейджърите, но поне имаше собствени зъби и коса и достатъчно приятно лице, наистина изглеждащо доста необикновено. А и откакто беше свалил килограми за последния си филм, беше в съвсем прилична форма. В края на краищата още беше млад и никога не беше имал проблеми да вкара момичета в леглото си. Всъщност нещата се свеждаха до това да се отърве после от тях. Бърз поглед към часовника: „О, Господи! Наистина ли е толкова късно? Нямах представа!“ — и те обикновено разбираха намека и си тръгваха.

Мансардният апартамент беше студен и безличен, независимо от богатствата, които бяха пръснати наоколо. Фотоапарати, книги, сценарии, скъпа стереосистема и камари плочи.

Нямаше да съжалява, че го напуска. Една хотелска стая не даваше чувство за постоянство.

Телефонът отново иззвъня. Той вдигна слушалката.

— Оставих дамата вкъщи — каза шофьорът му — не изглеждаше много доволна. Ще имате ли нужда от още нещо тази вечер?

— Не — той се прозя — мисля да си лягам. Нека да бъде утре сутрин около осем. Лека нощ, Джорж.

Той остави слушалката. Почти веднага телефонът отново иззвъня.

— Гласът от другата страна беше женски и със силен акцент. Каза укорително:

— Скъпи, ти не се обади, какво се случи?

Кристен Шветцър, бъдеща артистка с голям бюст, която беше срещнал на едно парти снощи и с която беше изиграл една сценка. Той беше доста пиян и си я спомняше съвсем бегло.

— О, здравей, скъпа — каза той. — Съжалявам, днес ли ти казах, че ще ти се обадя?

— Да, мили, но ти прощавам. Само този път — направи малка пауза и след това каза: — Е, мили, кога ще те видя отново?