Изведнъж той се сети, че не може да я понася. Тя му беше напомнила за гърдеста учителка по физическо. Непрекъснато бърбореше с отблъскващия си гърлен акцент. „Ще отидем у дома!“ — беше постановила тя снощи. Без да го пита би ли желал. Или дали да не отидем? И той си беше тръгнал.

— Слушай, скъпа — каза той — нека излезем да вечеряме по-нататък тази седмица. Доста съм зает следващите няколко дни, но ще ти се обадя скоро, става ли?

Тя въздъхна.

— Надявах се да те видя скоро за по-дълго.

Той отстояваше своето.

— Четвъртък или петък. Ще ти се обадя тогава.

— Много добре, но мисля, че си непослушен мъж!

Той потръпна.

— Да, скъпа, вероятно си права.

Той затвори бързо слушалката, преди тя да може да продължи разговора.

Жените никога не пропускаха да го разочароват. Откакто се помнеше, те винаги успяваха да го измамят. Дори бившата му жена Лорна, след всичките тези години, през които бяха заедно, се оказа като всички останали.

Горчивите спомени от последните няколко месеца нахлуха отново. Обвиненията от двете страни, дните на дълго мълчание, последвани от безкрайни караници. И най-лошото от всичко, безкрайната омраза и липса на интерес към него, които демонстрираше Лорна.

Той й купуваше подаръци, бижута, кожи, нова кола. Тя приемаше всичко по един студен и безизразен начин, по същия начин, по който го приемаше в леглото. Никога не е била много страстна натура, но последните няколко месеца преди края бяха върхът. Само докосване от негова страна я караше да се отдръпва. Една нощ, която запомни, той лежеше върху нея и се опитваше да свърши това, което трябваше, колкото се може по-бързо, когато тя започна да плаче с дълги сподавени хлипания. Той се беше дръпнал бързо и почувства, че между тях не може да има по-голямо отчуждение от това.

Когато си мислеше за Лорна, той си въобрази, че тя е всичко, което може да бъде една жена. Но дали наистина се беше държал толкова лошо, че тя не можеше да намери сили в себе си да му прости?

В края на краищата тя сложи края на всичко, а не той.

Той спря да мисли за миналото и се съсредоточи върху бъдещето.

Чарли Брик, име добре известно на милиони. Беше направил много филми. Много пари. Не беше зле. Беше започнал кариерата си като пътуващ артист по вариететата за по петнадесет лири седмично. Сега вече можеше да не работи до края на живота си. Това беше утешителна мисъл.

Майка му живееше в хубава къща в Ричмънд с двама прислужници и кола с шофьор. Двете му деца имаха влогове на свое име. Той беше настоял. Лорна не беше искала и пени от него, но той се беше погрижил за децата си. Погледнато от материална гледна точка, нещата не можеха да са по-добре.

Новият филм щеше да е интересен. Режисьорът му беше стар приятел. Другата звезда, Мишел Ломанс, също му беше стара приятелка, но по различен начин. Мишел беше голяма звезда, едра сладострастна жена. Бяха я открили в Южна Франция по бикини, когато беше на деветнадесет години. Сега, десет години по-късно, тя имаше международна слава като актриса и като жена. Чарли я беше срещнал за първи път преди пет години, когато кариерата му на филмов артист бавно и сигурно напредваше, а нейната започваше да тлее.

За първи път във филм той не беше само комедиен артист, а му беше дадена романтична роля. Жените веднага го възприеха в новото му амплоа на любовник. Ако беше достатъчно добър да прави любов с Мишел Ломан, ставаше и за тях.

Писмата започнаха да пристигат и кариерата му започна шеметен възход.

Това беше началото на края за него и Лорна.

Началото на романа му с Мишел промени много живота му. Отначало той не можеше да повярва, че прочут секс символ, може би най-прочутият европейски секс символ от онова време, може да го хареса. Но тя го хареса. Повечето от уговорките бяха направени от нея. Тя имаше съпруг, който предвидливо стоеше в Париж и се появяваше само случайно.

— Ти си чудесен мъж — мъркаше му тя — чудесен любовник, най-добрият.

Никоя не му беше казвала подобно нещо преди това. Той винаги се беше чувствал неадекватен или в най-добрия случай средна работа в кревата. Но Мишел измени всичко. Тя го накара да се чувства велик.

Разбира се, бракът му страдаше. Започна да се връща в къщи все по-късно и по-късно от студиото. Винаги казваше, че има работа през уикендите. Накрая почти не виждаше Лорна; те само живееха в една и съща къща.

Виждаха се само за да си разменят обиди.

Лорна: „Знам, че чукаш оная голяма френска крава.“

Чарли: „Не разбирам как можа да кажеш това?“

Лорна: „Ти си като пес след разгонена кучка. Правиш се на глупак.“

И така продължаваха скандал след скандал, обида след обида, докато един ден нещата наистина стигнаха до края. Чарли мислеше да последва Мишел във Франция. Тя си беше заминала преди две седмици, след приключването на филма, и те говореха по телефона всеки ден.

— Мъжът ми заминава на юг да десет дни — беше му казала тя — тръгва утре, така че тогава можеш да дойдеш.

За нещастие това съвпадаше с рождения ден на дъщеря му и Лорна беше устроила парти. Той й каза, че трябва веднага да тръгне за обсъждане на филм.

Тя го изгледа втренчено и продължително.

— Ако отидеш при нея — каза тя бавно — ще обвиняваш себе си за последствията.

Когато се върна, нещата се бяха променили. Вече нямаше скандали, защото Лорна много рядко беше в къщи, за да се скарат. Тя като че ли успяваше винаги да излезе точно в момента, в който той влизаше. Та не се прибираше по цели нощи, като дори не си даваше труда да каже къде е била.

Той не я питаше. Беше твърде зает с планове как да вижда колкото се може по-често Мишел.

Кариерата му продължаваше да се развива по най-добрия възможен начин. Той се озова в завидното положение да може да подбира сам какви филми да прави. Отзивите за него винаги бяха чудесни: „ЧАРЛИ БРИК БЛЕСТИ ОТНОВО“; „БРИК СПАСЯВА ФИЛМА“; „КОМИЧНИЯТ ГЕНИЙ НА ЧАРЛИ БРИК“.

Лорна и той решиха да се пренесат от къщата им в провинцията в една мансарда на Найтсбридж. Аферата с Мишел беше донякъде замряла поради факта, че те снимаха в различни страни и беше невъзможно да се уреди среща.

Той, разбира се, съзнаваше, че беше действал като глупак. Всичко се дължеше на неговите грешки. Това, което всъщност го подтикна към аферата с Мишел Ломан беше, че просто не искаше да пропусне нещо голямо. По някакъв странен начин той си мислеше, че именно затова те двамата с Лорна могат да се сближат.

Тя обаче не мислеше така. Беше студена и неприятелски настроена, въпреки вниманието, което й обръщаше.

Той реши да купи мансардата с надеждата, че новата обстановка ще ги събере отново.

Лорна не се ентусиазира от това. Настоя да наемат декоратор за вътрешното подреждане на къщата и остави всичко на него.

Две седмици след като се бяха пренесли, Чарли трябваше да замине за Испания. Когато се върна, Лорна се беше изнесла. Беше оставила децата и кратка бележка, която гласеше: „Всичко е по твоя вина, никога не се опитвай да ме виниш.“

Тя беше изчезнала и на Чарли му трябваха две седмици, за да я открие. Един частен детектив я откри в хотелска стая в Бейсуотър, в леглото с един безработен каскадьор. Детективът направи снимки и това реши нещата. Разводът беше неминуем.

Отначало Чарли не можеше да повярва, че Лорна може да го зареже за „едно нищо“, заради „един никой“. Този мъж даже не изглеждаше добре.

Но Лорна като че ли не се интересуваше от това.

— Продължавай и се разведи с мен — беше всичко, което каза тя — за мен ще бъде удоволствие.

Той беше оставен с децата, бавачката, шофьора и огромната мансарда.

Той просто не можеше да повярва. Беше скъсал с Мишел. Искаше лорна. Тя беше неговата съпруга. Не можеше ли да разбере това? Беше готов да й прости за каскадьора. Може би и тя щеше да му прости? Само заради децата тя трябваше да е готова да пробва отново.

Но тя не искаше и да чуе.

Тя се пренесе при приятеля си и скоро след това нейният адвокат поиска децата. Съгласно закона тя ги получи, но и Чарли имаше достъп до тях.

Той продаде мансардата и се пренесе в хотелски апартамент. Прекарваше вечерите сам, понякога просто гледаше с отсъстващ поглед стената, понякога се напиваше здраво.

Имаше много момичета. Една нощ щеше да е стриптийзьорка, на следващата щеше да е някоя женена, мъжът на която точно сега не беше в града.

И всички те го мамеха. Една по една те се опитваха да го използват по един или друг начин.

Той разказваше на всички историята си: колко е нещастен, как жена му го е изоставила заради друг мъж, как животът и успехът имат смисъл само ако са споделени.

Жените, които виждаше повече от един път, очакваха да им направи предложение. Той намекваше за това през цялото време. Всяка от тях си мислеше, че е единствената жена, която той желае. Но той се отнасяше зле с тях, караше ги да го чакат, никога не се обаждаше тогава, когато беше обещал, обаждаше се тогава, когато му дойдеше кеф, понякога в два часа сутринта. Той чувстваше, че по някакъв начин така си отмъщава на Лорна. Всяка нощ с различна жена. Но нито една от тях не значеше нищо.

Беше настъпила голяма промяна от деня, в който той тръгна след Лорна. Тогава той беше преследвачът, а тя му беше направила живота черен.

Те се бяха срещнали на едно парти в Манчестър. Той си спомняше първото си впечатление от нея толкова ясно, защото тя беше различна от другите момичета, които срещаше. Косата й беше светлоруса, силно стегната назад на кок, носеше огромни очила, които правеха лицето й странно малко и трогателно. Нямаше грим и беше малко нисичка. По никой начин не беше някоя фрапантна красавица, но за Чарли беше хубава.

След една година те бяха женени и прекараха първата си брачна нощ в най-добрия хотел в Манчестър, една екстравагантност, която едва можеха да си позволят, но Чарли реши, че си струва. Не си струваше.

Въпреки, че се виждаше с нея почти една година, не беше я опознал от всички страни. Повечето време той пътуваше из провинцията и когато бяха заедно беше за малко. Тя живееше със семейството си и още в началото на тяхната връзка му заяви твърдо и ясно, че няма да има „нищо такова“, докато не се омъжи.

Това беше една от причините той да реши да се ожени за нея. Той получаваше предостатъчно „такова“ другаде и мисълта за едно „добро“ момиче, за което да се ожени и да има деца беше изкушаваща. Освен това тя като че ли наистина го обичаше. И той, разбира се, я обичаше.

На двадесет и една години Лорна все още беше девствена и се държеше така, като че ли имаше намерение да остане девствена цял живот. Тя се съблече в банята и след това отказа да излезе оттам, докато всички светлини не бъдат угасени. След това се мушна светкавично в леглото и докато Чарли си измие зъбите, тя като че ли заспа, сгушена под завивките, все още облечена с нощница.

Той се мушна в леглото до нея. След като се бяха виждали в продължение на десет месеца колкото се може по-често, те бяха абсолютни непознати с оглед на телата си.

— Спиш ли? — прошепна той, като се опитваше да пъхне ръце под здраво закопчаната нощница. Отговор не последва.

Той докосна гърдите й и започна нежно да си играе с тях. Тя лежеше със здраво затворени очи.

За него беше много възбуждащо да гали това странно безжизнено тяло. Скоро той се възбуди толкова, че дръпна всичките завивки и грубо вдигна нощницата над кръста й.

Тя веднага отвори очи и започна да протестира.

Тя беше единствената девственица, с която той се беше сблъсквал, и толкова се унесе, че забрави, че на нея й е за първи път. Той задълба надълбоко, все по-силно и по-силно, докато накрая спря тръпнещ и изтощен се свлече от нея.

Тя лежеше и хлипаше, докато накрая звуците на нейните ридания стигнаха до него. Той мързеливо се протегна и я прегърна с една ръка.

— Всичко е наред — каза й нежно — няма за какво да се тревожиш.

— Не е наред — гласът между хлипанията й беше остър.

— Какво говориш? — той беше искрено учуден. — Аз те обичам. Знам, че първия път не ти е хубаво и най-добре е да го направиш бързо, да приключиш с това. Следващия път ще ти хареса, ще видиш.

Но следващ път нямаше в продължение на месеци, а когато се случи, беше след скандал. В няколкото редки случая, когато правиха любов, тя лежеше под него стегната и неподвижна като дъска. Може би ако й харесваше повече, тази история с Мишел нямаше да се случи…

Нещата се подобриха, когато Чарли получи работа в Лондон. Беше само един нощен клуб за провинциалисти, но все пак беше по-добре от влаченето от град на град.

Лорна беше доволна. Те наеха малък апартамент на Оулд Кромпътн стрийт и въпреки че на практика това беше просто една голяма стая, беше нещо постоянно. Като се изключи незадоволителния им сексуален живот, нещата вървяха добре.

Чарли работи в нощния клуб три години. Беше нещо като водещ и комедиант, обединени в едно, и въпреки че едва връзваха двата края, животът беше добър и стабилен.