Той й ближеше лицето, докато го правеше. След това слезе и камерата се изтегли като още един любовник.

Тя лежеше съвсем неподвижна, разпростряна върху кревата, така, както я бяха оставили.

— Никога няма да ти простя това, Клод — измърмори тя. — Никога.

— Може би когато прочетеш блестящите отзиви ще го направиш.

Той спокойно остави камерата и тя забеляза, че голямата камера още работи. Двамата актьори бяха излезли.

— Между другото — продължи Клод. — Искам да те запозная с жена си.

Една жена се показа иззад голямата камера, слаба блондинка на около тридесет години. Тя се усмихна добросърдечно.

— Не се притеснявай за това, мила. Това е маниерът на Клод. Интересува го само крайния резултат, сигурно ще се съгласиш с мен.

Сънди седна в леглото, обхвана с ръце коленете си, като невярващо се люлееше напред-назад.

— Винаги сме знаели, че ти си най-подходяща за Стефани. Имаш красиво тяло. Клод е голям щастливец, че има възможността да му се радва. Но сега уви, нещата са различни. Сигурна съм, че разбираш. Може да има — как го казвате вие голяма конкуренция. Сигурна съм, че мога да ти покажа някои неща, които дори Клод не може да прави.

— Вие да не би наистина да мислите, е аз ще остана и ще довърша този филм? — попита Сънди, като се опитваше да контролира гласа си.

— Ще бъдеш най-глупавото момиче, ако не го направиш. Няма да получиш нищо, но ще загубиш всичко.

Тя се засмя скептично. Всичко това й се струваше като някакъв кошмар, все още се чувстваше гроги и полузаспала, беше твърде изморена за да спори.

— Ти наистина нямаш друг шанс, освен да довършиш филма — продължи жената на Клод. — Първо, имаме договор. Второ, ако откажеш, филмът, който току-що заснехме ще бъде използван — знаеш какво искам да кажа — не във връзка с тази продукция, просто Сънди Симънс извън снимачната площадка. Такива неща се радват на огромна популярност.

Сънди се взря в Клод.

— Защо? — извика тя.

Жена му отговори вместо него:

— Защото Клод е артист, гений, всичко трябва да бъде перфектно. От материала, който засне тази сутрин, той ще използва само очите ти, лицето ти. Ще бъде идеално. Ще те провъзгласят за голяма актриса. Почакай, скъпа, докато излезе филмът, и ще си ни благодарна.

Трепереща, тя стана от леглото. Чувстваше се мръсна и използвана. Искаше само да се махне от тези двама болни. Искаше да се махне от къщата.

Облече джинси и потник.

— Къде отиваш? — попита Клод, когато тя тръгна с нестабилни крачки към вратата.

— На сватба.

— Добре. Но утре ще работим както обикновено. Сигурен съм, че като размислиш, ще видиш колко правилно е всичко.

Тя взе чантата си и излезе без да каже дума.

За щастие колата й беше отвън. Тя облегна главата си на волана и се опита да помисли накъде да тръгне. Беше много далеч за да се опита да кара до Лос Анджелис, поне за състоянието, в което се намираше. Нямаше къде другаде да отиде. Беше седем сутринта. Хотел?

Изведнъж тя се сети за Чарли Брик. Той имаше къща. Кери щеше да се жени там днес следобед. Тя порови в чантата си и намери поканата, след това подкара до най-близката бензиностанция и попита за посоката.

50.

Чарли винаги се будеше рано. Обичаше да плува преди да е станало твърде горещо. Тази сутрин беше особено нетърпелив да провери всичко, да огледа терасата и арката от цветя, специално издигната за сватбата, да пробва платформата, където трябваше да застане двойката, за да бъде оженена.

Дългите бели маси бяха готови да бъдат натоварени с храна. Раирани тенти, обсипани с цветя, щяха да ги пазят от слънцето.

Той сложи внимателно двете си филмови камери, японския аргус и болекса на специална маса. До тях бяха фотоапаратите — лайката, ролайфлекса и пентакса, както и спретната купчина филми.

Кери щеше да пристигне в единадесет, продуктите щяха да бъдат доставени в дванадесет, проповедникът в един, гостите в два. Сватбата щеше да се състои в два и половина. Имаше много време.

Погледна часовника си, едва минаваше седем. Нямаше какво толкова да се върши. Беше решил какво ще облече. Може би трябваше да се обади на стария Марш, да го събуди и да му каже да дойде за кафе. Маршъл беше отседнал с приятели наблизо.

След това чу да пристига кола и се запъти към алеята да види кой е. Колата изскърца със спирачки и Сънди Симънс слезе от нея.

Отначало той не я позна. Косата й беше разрошена, буйна и под очите й имаше големи сенки. След това я огледа цялата и си спомни. Никой не можеше да изглежда като нея!

— Подранила си малко, скъпа — пошегува се той и след това като забеляза, че тя не може съвсем добре да си фокусира погледа, отиде бързо до нея и я хвана за ръката. — Хей, какво става?

Тя се облегна на него, като дори не беше съвсем сигурна, че е намерила къщата, чувстваше се зле и уморена.

— Мисля, че ще повърна — измърмори тя.

Той я вкара вътре в къщата до тоалетната на долния етаж. Държа я докато повръщаше.

Какво ставаше? Да не е пияница? Или се е друсала с наркотици?

Тя не носеше нищо под потника. Сигурно е имала скандал с приятеля си. Но защо беше дошла при него?

Когато видя, че започва да се оправя, той я остави сама, влезе в кухнята и каза на прислужницата да приготви чай и препечен хляб. Изпи една голяма чаша с ябълков сок и взе две лъжици житни кълнове и мед. Беше настроен на здравословна вълна.

Тя не се показа двадесет минути. Беше измила лицето си и вчесала назад косата си.

Той я хвана за ръка, заведе я до столовата и я накара да изпие горещия сладък чай, който я очакваше.

Никой от тях не каза дума.

Тя се опъна назад в стола и се загледа през стъклените врати в приготовленията за сватбата.

Той си помисли, че никога не е виждал толкова красива жена.

— Това е най-хубавата чаша чай, която пия след като напуснах Лондон — каза тя най-накрая. — Може ли да ми сипеш още, моля?

Той й наля още една часа.

— Винаги си нося собствен чай — отговори той със смешен кокни акцент16. — Тези скапани янки изобщо нямат и понятие от чай.

Тя се усмихна меко.

Телефонът иззвъня и тя с яростни жестове показа, че не е тук.

Беше Маршъл. Чарли бързо приключи разговора, като му каза, че ще му се обади по-късно. Обърна се към Сънди и каза:

— Не мислиш ли, че трябва да ми кажеш какво става?

Тя кимна.

— Мисля, че трябва да ти кажа, тъй като дойдох и се изтърсих на вратата ти. Това е дълга история, а аз се чувствам достатъчно ужасно. Това, от което наистина се нуждая е баня и сън. Дойдох тук, защото не искам да изпусна сватбата на Кери. Разбираш ли, тя беше съвсем права, тя ме предупреждаваше, че…

Тя рязко спря, когато Маги се втурна вътре, облечена в къс хавлиен плажен елек, червената й коса беше на кичури.

— Оооп, извинете, да не прекъсвам нещо? — каза весело Маги. — Исках да стана рано и да помогна.

— Всичко е наред, скъпа. — Чарли беше тайно удивен.

Маги никога не беше ставала преди десет. Тя просто беше ужасно шумна.

— Маги, това е Сънди Симънс.

— Здравей — каза Маги, седна и грабна една препечена филия.

— Мисля, че стаята ти е вече готова — каза Чарли на Сънди. — Знаеш ли, скъпа, наистина беше мила изненада, че успя да дойдеш тук толкова рано. Хайде, ела да те заведа.

Той я заведе горе.

— Не обръщай внимание на Маги — каза той. — Тя е идиотка. Имаш ли какво да облечеш за сватбата?

— Нямам дори обувки.

— Ако ми напишеш размерите си, ще пратя някой до Сакс за дрехи — той я заведе в един апартамент за гости, който гледаше към градината.

— Наистина си много мил — каза тя. — Ще ти обясня всичко по-късно, но моля те, обещай ми, че няма да казваш на Кери.

— Нямам какво да й казвам, нали? Тя ще пристигне тук в единадесет, но аз ще я замъкна в другия край на къщата и ако ти останеш тук, аз ще дойда да те взема преди сватбата. Така става, нали?

— Да. Благодаря ти отново, Чарли. Просто не зная как да ти благодаря.

Аз зная — помисли си той — знам идеалния начин. Сбогом, Маги, беше кратко и мило.


Кери беше леко паникьосана и много нервна. Тя пристигна придружена от сестра си, дебело момиче, цялото облечено в розово. Каква грешка направи, че взе Мери Джейн със себе си. Тя не разбираше и дори не одобряваше цялата сцена. Да се ожениш за по-възрастен мъж беше лошо, но за бял — това вече беше ужасно. Цялото семейство на Кери беше единодушно в неодобрението си.

Тя набута Чарли в един ъгъл.

— Слушай, не че употребявам преди обед, но ако не искаш една припаднала булка в ръцете си, моля те, нека да попуша малко.

Той се ухили.

— Каква чудесна идея, мила, ела в спалнята ми.

— Нека само да се отърва от сестра си и съм там.

Те седнаха на леглото му, помайтапиха се малко и Кери каза:

— Не е ли тъпо? Защо трябва да се страхувам да се омъжа?

Чарли се съгласи, дръпна от тревата и й я подаде.

Когато те излязоха навън, Маги кръжеше насам-натам.

— Какво правихте вие двамата? — каза обвинително тя.

— Нищо, което би те заинтересувало, мила — отговори Чарли, като реши, че човек не може да направи дори една скапана крачка в собствената си къща без Маги да си пъхне носа.

Изкушаваше се да каже на Кери за Сънди. Беше му приятелка и вероятно можеше да разчита на нея? Но имаше нещо около Сънди и той знаеше, че не бива да я издава.


Сватбата мина прекрасно. Кери беше зашеметяваща булка в къса рокля от златен брокат с цветя в косата. Маршъл беше нервен и зачервен. Навсякъде гъмжеше от роднини от двете страни и въпреки че младоженецът и булката не правеха разлика между бяло и черно, двете групи роднини бяха настръхнали от предразсъдъци и негодувание.

Самата церемония беше кратка и проста, след това имаше шампанско, студен бюфет и огромна сватбена торта с надпис: „Най-сетне 100 процента!“

Чарли се опитваше да държи Сънди под око, но скоро след като Кери и Маршъл потеглиха за сватбеното си пътешествие и гостите започнаха да си тръгват, той я загуби. Беше се качила на колата си и заминала.

51.

Сънди се надяваше, че никой не е забелязал заминаването й. Тя се измъкна точно преди Кери и Маршъл. Чувстваше се зле заради Чарли Брик. Той беше изключително разбиращ и мил и може би тя му дължеше обяснение, но защо да го намесва в живота си? Тя трябваше да вземе решение и само тя можеше да го направи.

Беше изпълнена с гняв и отвратена от себе си за това, че се оказа такава глупачка. Нищо ли не беше научила за мъжете? Трябваше да види Клод Юсан такъв, какъвто си беше от самото начало. Що за мъж беше този, който нахлува в хотелска стая и прави любов с жена, за да й се представи? И що за жена беше тази, която откликваше на такова представяне?

— Разстроена — измърмори тя. — И той го знаеше и просто влезе направо.

Тя караше колата уверено и бързо към Лос Анджелис и здравия разум.

Наистина ли Клод и жена му си мислеха, че тя ще приеме това, което се случи и ще продължи с филма?

Искаше й се да беше казала на Кери, но Кери беше заминала за Хавай за седмица, а тя не искаше да разваля медения й месец. Доколкото познаваше Кери, тя щеше да отмени пътуването си и да остане да оправи нещата.

Всъщност нямаше нищо за оправяне. Каквото и да й се беше случило, колкото и да й беше навредило, тя беше взела решение да не завършва филма. И Клод щеше да загуби. Той беше заложил на факта, че нейната кариера означава за нея повече, отколкото гордостта й. В края на краищата тя беше актриса, а актрисите винаги поставят кариерата си пред всичко друго, нали?

Въпреки цялата болка, имаше поне слабо усещане на удовлетвореност, че и тя може да го е наранила. Беше решила да си отиде вкъщи и да чака. Клод трябваше да направи първата стъпка. Той беше този, който създаде тази ситуация.

Освен това съществуваше и момчето, Жан-Пиер. Все още у тях. Тя беше доста склонна да го задържи, наистина би направила всичко, за да не го върне на Клод и жена му. Но знаеше, че е невъзможно.

Тя влезе в града по Сънсет, уморена и гладна. Отби колата в един ресторант и поръча сандвич с риба тон и чаша мляко.

— Хей, Съни, не мога да повярвам!

Беше Стронг. Изглеждаше почернял и здрав, облечен в тениска и джинси, и носеше четири големи картонени кутии с млечен шейк, натрупани една върху друга.

— Мислех, че все още си в Спрингс. Кога се върна? Защо не се обади?

— Току-що се връщам — сега се прибирам вкъщи.

— Ти ли караш? Сама? Ако ме беше помолила, щях да дойда и да те взема.

Тя се усмихна.

— Къде отиваш с всички тия млечни шейкове.

Той изглеждаше смутен.

— Е, ъъъ, те са за Макс. Той умира за тях точно сега, като стара госпожица е. Ей, защо не дойдеш да го видиш? Ще се зарадва.