Но какво щеше да стане, ако той не се обади в полицията? Вероятно линкълна ще спре, откачалката ще излезе и тогава какво? Чарли не беше прочут със силата си, а ако Хърбърт имаше пистолет?

При първа възможност той се обади в централата. Беше трудно да вдигне ръка от кормилото дори за миг, защото линкълнът не спазваше никакви светофари, стопове, нищо. Те се носеха по Ла Синега и се отправяха към Стрип.

— Искам да съобщя за отвличане — каза той, когато го свързаха. — Става въпрос за Сънди Симънс.

— О, да — каза ченгето. — А аз съм Доналд Дък!


— Студено ми е — помоли Сънди отново — моля, спри. Дай ми нещо да облека, след това може да говорим. — Тя направи пауза. — Можем да говорим за писмата ти.

Отново не последва отговор. Колата се носеше лудо.

Ако само той кажеше нещо. Тя почувства как в нея се надига паника. Като че ли в колата нямаше въздух.

— Спри, моля те, спри — молеше тя — мисля, че ще припадна…

Бяха почти стигнали.

Хърбърт облиза устни, които чувстваше сухи и напукани. Той бръкна в джоба си за някакъв мехлем и напипа медальона, тънката златна верижка, която беше паднала от врата на момичето, което уби. Възнамеряваше да го даде на Сънди като подарък. Той го набута обратно в джоба си, намери мехлема за устни и щедро си намаза устата.

Не си даваше сметка за ферарито, което го следваше отблизо. Чарли намали, когато линкълнът започна да се изкачва все по-високо и по-високо по Холивуд Хилс.

Нервно ръката му свали ципа на панталоните и се потупа сковано и скришом, все едно че галеше змия.

Почти беше време. Те наближаваха мястото, което той търсеше. То беше настрани от шосето, по един черен път. Една къща, полупостроена, се издигаше над хълма.

Той закара колата до ръба и спря. След това излезе и отвори задната врата на колата. Сънди се втренчи в него в тъмното. Тя можеше да види силуета му, докато той се взираше в нея. Единствените звуци идваха от свиренето на щурците. Тя можеше да долови мириса на трева и влажна земя.

Хърбърт влезе в колата, като остави вратата отворена. Ръцете му се впиха в гърдите й като клещи за изтезание, пръстите му конвулсивно ги мачкаха.

Тя се дръпна назад, когато устните му се залепиха на едната й гръд.

Тя започна да се бори, за да се освободи.

Той я натисна надолу. Беше силен.

Те се бореха мълчаливо. Той успя са разтвори краката й. Тя издра лицето му с нокти.

— Курва! — измърмори той и я удари.

Тогава, в момента, в който тя чувстваше, че той ще проникне в нея, внезапно беше освободена от натиска и той беше измъкнат.


Чарли спря ферарито, когато другата кола отби от пътя. Той го остави с включени аварийни светлини и последва линкълна пеш. Да се каже, че беше нервен, беше малко.

Не му се наложи да отива много надалеч, за да стигне до колата. Можеше да чуе борбата без думи, сумтенето и стоновете.

Той не се поколеба, а се впусна направо, хвана Хърбърт отзад за ризата, дръпна го и го измъкна от колата.

Чарли никога не се беше бил, но действаше инстинктивно и когато Хърбърт го нападна, го пресрещна с десния си крак и го ритна яко в слабините.

— Връщам ти за удара, приятелче — измърмори той — един добър шут в ташаците води до друг.

Хърбърт се беше свил на земята.

Чарли издърпа Сънди от колата.

— Нека да се махаме преди той да се е размърдал — каза той и като я хвана за ръката, се затичаха обратно към ферарито.

— Замръзнете точно там, където сте, мистър.

Един полицай стоеше до колата, пистолетът му беше насочен точно в тях.

62.

Една седмица след това Чарли и Сънди седяха в голям самолет един до друг. Те се държаха за ръцете, неговите бяха поставени закрилнически върху нейните.

Бяха най-известната двойка в света. Освен безкрайните заглавия по вестниците, размишления и слухове, хората се чудеха какво наистина се беше случило през онази нощ.

Всеки в Холивуд си имаше собствена теория: „И двамата принадлежат към този зловещ култ към черната магия и това е било решаващо“. „Тя винаги е ходила по оргии“. „Той е много известен с перверзиите си“.

Мардж Линкълн Джеферсън беше намерена мъртва в резултат на огромна доза отрова.

Хърбърт Линкълн Джеферсън беше арестуван и обвинен първо в опит за отвличане и изнасилване и после, след като откриха Мардж, в убийство.

Луела Крисп беше открита с милия й малък съпруг в Аризона и върната обратно за разпит. По-късно беше обвинена в съучастничество.

Кери и Маршъл се върнаха със самолет в Лос Анджелис, където научиха новината.

Сънди беше на успокоителни в болницата. Чувстваше се чудесно, но все още страдаше от шока.

Чарли пое нещата в свои ръце. Той се разправяше с полицията и пресата.

— Не трябва да я безпокои никой и нищо — осведоми той Кери.

— Разбира се — съгласи е Кери. — Но аз със сигурност имам да ти задам много въпроси…

Клод Юсан пристигна от Пал Спрингс да си вземе сина от къщата на брега. Той намина да види Кери в офиса й.

— Съжалявам, анулирам договора със Сънди. Сменяше екипа — каза той.

— Майтапиш ли се? — възкликна Кери. — Трябва да си прочел какво се случи с нея, тя е на всички първи страници по света.

Клод сви рамене.

— Не беше на добро. Тя напусна филма. Все пак, можеш да й предадеш моите поздрави и едно съобщение — просто й кажи, че допълнителните снимки са излишни и няма да ги използваме.

Кери се вторачи в него.

— Щом не използвате нея, защо все пак да не използвате допълнителните снимки?

— Просто й предай съобщението — очите му бавно шареха и тя почувства отново физическото и привличане. — Довиждане — каза той рязко.

Кери не съжаляваше за филма му, но се питаше как ще се почувства Сънди. Защо тя се беше върнала в Лос Анджелис?

След два дни Сънди излезе от болницата. Обсадена от фотографи и репортери, тя избяга на сравнително безопасно място в къщата на Кери и Маршъл. Те я закриляха по най-добрия възможен начин.

Тя беше взела много решения миналата седмица. Каза на Кери, че не възнамерява никога вече да се появява в друг филм. По някакъв начин тя се чувстваше виновна за цялата бъркотия.

Кери не можеше да повярва на това.

— Какво ще правиш? — попита тя.

— Каквото и да направя, ще бъде нещо лично.


Беше съобщено, че Динди Сайдн ще замести Сънди във филма на Клод Юсан. Кери беше изненадана от начина, по който Сънди прие новината. Тя просто се усмихна и каза:

— Мисля, че сега е намерил най-подходящото момиче.

Нещо се беше случило между Клод и Сънди, но Кери чувстваше, че не е подходящо време да си вре носа там.

Чарли посещаваше Сънди всеки ден, седеше и говореше с нея в градината. Караше я да се смее. Правеше я щастлива. И когато я помоли да отиде в Лондон с него, тя прие. Чувстваше се зле, подтисната, и само Чарли я караше да се чувства добре.

Той каза:

— Без притеснения, да видим какво ще стане…


— Ще те заведа в Манчестър — каза Чарли. — Ужасно място е, но съм роден там. Серафина се отбила в болницата и ме родила между две шоута.

Сънди стисна ръката му.

— Бих искала да я познавам, изглежда, че е била велика стара дама.

— Да, тя щеше да те хареса. Не е ли странно, любима? Ето ни тук, един до друг, като че ли сме се познавали цял живот. Колко време сме загубили.

— Нищо никога не се губи в живота, Чарли. Винаги научаваш нещо.

— Да — той я погледна настойчиво — предполагам, че ти си научила.

Самолетът се спускаше, за да се приземи.

— Стой зад мен като японска съпруга и остави пресата на мен — каза Чарли — ще отговоря на няколко въпроса и ще им кажа, че си ми секретарка.

Тя се усмихна меко.

— Сега това може да се окаже добра работа за мен. Мога да пиша на машина, знаеш ли?

— Така ли? Боже Господи, скрити таланти!

И двамата се засмяха.

63.

Седрик Хоумър се взираше в огледалото за обратно виждане на лъскавия сребърен ролс-ройс, паркиран до изхода за пристигане на лондонското летище. Среса правата си тъмнокафява коса. Беше обикновен на вид мъж, слаб и с остри черти. В сивата си шофьорска униформа като че ли се сливаше с колата.

Той приключи с ресането на косата си и се загледа грубо в едно минаващо момиче в мини пола.

— Малки мръсници! — измърмори той. — Разкарват се насам-натам и си показват задниците на всеки.

Очите му изпратиха момичето, докато то се скри, след това излезе от колата и застана до нея.

Той си помисли за предната вечер, която беше прекарал с майка си в стария им апартамент, в който те живееха заедно в Айлингтън. Беше една хубава вечер. Те бяха разглеждали колекцията му от снимки и изрезки. Той беше събрал всичко, което се беше появило за Сънди Симънс в английските вестници и списания. Беше толкова красива, толкова чаровна, дори майка у се съгласи с него.

След това по-късно той се затвори в стаята си и вечерта стана още по-хубава…

Един полицай дойде до колата.

— Тук не е място за паркиране — каза той — тук сте вече петнадесет минути, най-добре ще е да се махнете.

— Хората ми ще дойдат всеки момент — каза Седрик — посрещам Чарли Брик.

— О, Чарли Брик. Тогава всичко е наред, предполагам. Пристига тази сутрин, нали?

Седрик кимна. Голям късмет беше, че шефът избра него да посрещне Чарли Брик на летището. Чарли познаваше Сънди Симънс. Ако окаже на Чарли, ако му обясни, че иска да й напише едно писмо, изразяващо възхищението му, тогава беше сигурен, че Чарли ще му даде адреса й.

Седрик тихо си тананикаше със затворени уста…