На вратата се почука и като куцукаше влезе Маршъл К. Маршъл. Въпреки климатичната инсталация той обилно се потеше. Рядко напускаше офиса си денем, само при изключителни случаи.

— Изглеждаш страхотно — каза Маршъл. — Дори си отслабнал в сравнени се миналата седмица.

— Да, съумявам да поддържам теглото си — усмихна се Чарли.

Той знаеше, че само върховни усилия му дават възможност да изглежда така добре. Четири седмици нормално хранене и той отново щеше да бъде дебелака, който беше навремето.

— Това няма да ти хареса — каза Маршъл. — Сай съвсем не е във възторг. Но Мишел очаква дете. Изигра ни жестоко.

Чарли се свлече на един стол. Това беше последното нещо, което очакваше.

— Вчера получихме писмен потвърждение от лекар, затова са били всичките тези шикалкавения. Кой би могъл да си представи, че Мишел така ще си вкара автогол? Не само че ще си вкара автогол, но и ще си го сложи на сърцето. Сай искаше въпреки всичко тя да продължи и да заснеме филма — все пак няма да проличи още четири ли пет месеца — но не, тя не иска да рискува. Съжалявам, Чарли, това е. Слушай, Сай е в безизходица, ако ти изчезнеш, ще бъде лошо и аз знам, че ти можеш да си отидеш. Аз лично няма да те обвинявам. Но виж, драги, ако можем да намерим заместничка — някоя, която да одобриш и останеш, тогава си мисля, че ще се получи. Как мислиш?

Наетата секретарка седеше изправена на стола си и се опитваше да дочуе нещо през шума от телевизорите. Джордж все още стоеше в ъгъла.

Чарли затвори очи и се опита да помисли. Коя можеше да замени Мишел?

Като че ли четеше мислите му, Маршъл каза:

— Ние ще коригираме сценария. Вместо ролите да са равностойни, ще подсилим твоята и ще намалим нейната. Това ще бъде твой филм, целият. Не можем ли да изключим тази проклета телевизия?

— Джордж, изключи я — каза Чарли, като мислеше трескаво. — Не се нуждая от теб, мила — към секретарката. — Ела пак утре по същото време.

Наетата секретарка стана, приглади надолу минито си и кръшно мина покрай Маршъл. Може би той щеше да я открие. Той дори не я погледна.

На вратата тя поспря, като се чудеше дали да не им каже, че е актриса, но Джордж й препречи пътя и я изтика навън.

Тя излезе, сърдита, че не беше открита.

Чарли каза бавно:

— Звучи добре. Ами Сай? Той съгласен ли е?

Маршъл почувства облекчение.

— Ще се съгласи.

* * *

Когато Сай Хамилтън младши пристигна още топъл от една кавга с бившата си трета съпруга, Чарли и Маршъл вече бяха уредили всичко.

Сай беше приятен мъж, но имаше железен характер, който проявяваше при определени случаи.

— Вие, копелета, държите ме като заложник — каза той.

Но се съгласи да раздуят ролята на Чарли.

Всичко, което оставаше да бъде уредено, беше новата актриса за ролята и всеки от тях имаше различни идеи.

— Магда Сийл — каза Чарли.

— Зарежи я, тя е заета изцяло.

— Мирей Монтан — подхвърли Сай.

— Няма цици, кокалеста е, безполезна.

— На Карл.

— Много дърта.

Те обсъждаха възможностите, изчерпаха чуждестранните актриси и решиха, че момичето може да бъде от всякаква националност.

— Какво ще кажете за ново момиче? — предложи Маршъл, отвори си куфарчето и извади снимки. — Сънди Симънс.

— Сънди коя? — попита Чарли.

— Симънс. Виждал си я, Сай, нали? Страхотно тяло, големи цици, добри възможности за реклама.

Сай кимна.

— Идеята не е лоша. Може ли да играе?

Маршъл сви рамене.

— Кой знае? Можем да извъртим някой неин филм — тя е в новия филм на Джек Милан.

— Не искам неизвестна — каза Чарли.

— Погледни снимките й — отговори Маршъл. — Тази мръсница изглежда страхотно.

Чарли запрехвърля снимките, като се загледа в тази, която показваше Сънди в голата сцена с Джек Милан. Той изведнъж се почувства възбуден. Господи, той разбра, че най-малко две седмици не беше имал жена. Трябваше да направи нещо за това.

— Страхотна е — каза той. — Какъв е телефонът й?

— Да, какъв е телефонът й? — попита Сай, като се заусмихва бавно.

Маршъл се засмя.

— Да извъртим ли филм с нея?

И двамата кимнаха.

— А сега една друга идея — каза Маршъл. — И не изкукуригвайте — какво ще кажете за Анжела Картър?

— Анжела Картър — възкликна Сай.

— Да, Анжела. Тя е име. Мисля, че мога да я доведа за пробни снимки.

Чарли кимна.

— Аз съм за. Звучи ми като добра идея.

Те обсъдиха още три възможности, и тъй като нямаха време, си уредиха среща в дома на Сай, където щяха да пуснат в личната ум прожекционна зала филми на петте момичета.

Когато Маршъл си тръгваше, Чарли го извика настрани и каза нещо, което не искаше:

— Можеш ли да ми уредиш момиче за след това?

— Разбира се. Някакви предпочитания?

Чарли поклати глава, като вече съжаляваше, че е помолил Маршъл. Но в края на краищата не познаваше никого в града и не искаше някой от студиото да му прати проститутка.

— Остави на мен — каза Маршъл и като накуцваше излезе с облекчение, че се връща в офиса си.

11.

— Обичам ресторантите, в които се ходи с коли! — възкликна Сънди, докато оглеждаше менюто, поставено на стойка до прозореца на колата — искам два хамбургера и шоколадов малц.

Кери се засмя.

— Ще напълнееш.

— Не ми пука. Мисля, че тук започва да ми харесва.

— Не съм изненадана. — Кери натисна бутона до колата и даде поръчката. — Ако бях на твое място, щях да съм луда по тази тема. Искам да кажа, нека просто да огледаме нещата. Ти идваш в града с малка роля във филм на Джек Милан. Излизаш триумфално от там като звезда, влизаш във всички заглавия на пресата и отново се завръщаш триумфално, при това с извинения навсякъде около теб. Срещаш се със Стив Магнъм на парти. Той те обсипва с рози и покани през цялата седмица. Ти дори отказваш да се срещнеш с него — мистър Примамка Номер Едно в Холивуд. И сега, днес, предложение за участие в новия му филм. Шест славни седмици в Акапулко. Ау — нищо чудно, че започва да ти харесва.

Сънди се усмихна.

— Благодарение на теб. Ако не беше ти, щях да се върна в Рим.

— Благодарение на теб, хлапе, се измъкнах от тази работа в агенцията и сега нещата наистина ми потръгнаха. Набирам нови клиенти всеки ден. Знаеш ли, че Анжела Картър ми се обади вчера и искаше да знае, дали бих желала да я обслужвам. Сигурно те мрази.

Сънди се намръщи.

— Не знам защо. Животът е твърде кратък, за да се занимаваш с мразене на хора.

Появи се сервитьор в стегнати бели джинси, като носеше два подноса с техните поръчки.

— Вие не сте ли Сънди Симънс? — попита той високо, като се взираше през прозореца.

Тя кимна.

— Желая ви много успех, скъпа, приятелят ми и аз намираме, че сте прекрасна. Гледахме ви по телевизията онази вечер.

— Благодаря ви.

Кери изчака, докато момчето се отдалечи, и после каза:

— Слава, мила, това е славата.

Сънди отхапа от хамбургера си.

— Вкусно! — възкликна тя.

Кери изискано си взе от прясното сирене и плодовата салата.

— Ти наистина си необикновено момиче. Поканих те да излезем на гала обед, като си мислех може би за Поло Лаундж или Бистро, а ти къде поиска да отидем? На ресторант с коли! Ще бъда щастлива да те изпратя в Акапулко.

— Кога се предполага, че трябва да тръгна? И кога ще получа копие то сценария? И не забравяй за клаузата без голи сцени.

— Едва ли бих могла да го забравя. Днес ще ти изпратят сценария в хотела. Започваш пробите на костюми, прически и грим следващата седмица. Искат да заминеш на 10 юли. Какво ще правиш със Стив Магнъм?

Сънди се усмихна сладко

— Нищо.

— О, Боже, ти наистина си страшна. Защо не излезеш с него? Няма да те изяде, а дори и да го направи, скъпа, чувала съм, че е най-страхотният!

— Не искам всички да говорят, че единствената причина, поради която съм в неговия филм е, че имам връзка с него. Ако толкова много иска да излезе с мен, прост още трябва да изчака до Акапулко и тогава ще видим.

Тя говореше спокойно, но беше мислила доста за Стив Магнъм. Той я привличаше, но тя знаеше репутацията му с жените и нейната интуиция й подсказваше, че единственият начин да поддържа интереса му след няколко срещи, беше да се държи много хладно. Също така тя се боеше от това, което щеше да й донесе една връзка със Стив Магнъм. В живота й бяха съществували само двама мъже — Раф и Паоло — и тя все още не беше сигурна дали е готова да се справи с трети.

— Мисля, че Стиви прелъстителят си намери майстора — каза Кери през смях. — Само не го подценявай, той играе играта от много, много време. Каквото и да правиш, никога не го възприемай на сериозно — има повече разбити сърца от Магнъм, отколкото кабриолети в Южна Калифорния!

— Разбрах намека ти, благодаря.

Те поискаха сметката и Кери подкара колата надолу по Сиенега към Сънсет, като остави Сънди пред Шато.

— Когато се върнеш от Мексико, трябва наистина да ти намерим къща или апартамент, а ти трябва да си вземеш кола.

— Мисля, че бих искала малко място на брега.

— Ще поразпитам и ще видя какво има. Ще говорим по-късно. А, между другото, утре ще пуснем съобщението за филма на пресата, така че бъди на разположение.

Тя махна и потегли.

Сънди бавно влезе вътре. Беше решила да прекара следобеда край басейна. Времето беше толкова горещо, че тънките й памучни панталони и риза лепнеха по тялото й.

Старата жена на рецепцията я повика:

— Има още цветя за вас, мис Симънс. И писмо от Англия. Чудех се дали ще ми дадете марката? Внукът ми ги колекционира, знаете ли? Една млада жена ви очаква, седи ей там.

Сънди погледна изненадано и видя едно момиче, отпуснато върху стол, слънчеви очила закриваха очите й.

— Коя е тя?

Старата жена се протегна към поставката за съобщения.

— Динди Сайдн.

— О!

Сънди си я спомняше от партито на Джек Милан — момичето, което беше познавало Паоло. Какво, по дяволите правеше тя тук?

Сънди взе цветята и писмото, внимателно отлепи марката и я подаде на старата дама. Беше от леля й: щеше да го прочете по-късно.

Бележката, която придружаваше двете дузини рози, гласеше: Кога ще си промениш решението? С. М.

Тя се приближи до момичето на стола и леко я побутна.

Динди подскочи на стола като уплашен заек.

— По дяволите! — възкликна тя високо. — Сънди! О, и ти си ми донесла цветя — колко мило!

Тя се изправи. Носеше стегнати оранжеви къси панталони и къс потник. Оголеният й корем беше загорял.

— Познай какво ми се случи. Карах си по Сънсет хубавия тъндърбърд и гадното малко чудовище взе, че гръмна! За щастие това се случи на по-малко от две пресечки оттук, точно до една бензиностанция, и един чаровен монтьор с мускули като на Супермен, ми го поправя. Спомних си, че ти живееш тук, така че реших да пропилея следобеда с теб. Той ще го докара тук, когато го оправи. Трябва да го видиш — истинска машина за секс!

Извиненията напираха на устните на Сънди, но тя мразеше да лъже, а и все пак момичето просто се опитваше да се държи приятелски.

— Това е чудесно. Мислех си да седна край басейна, така че ако искаш, ела с мен.

— Ей, страхотно. Ще взема назаем едни бикини. Тенът ми ще стане още по-страшен. — Тя огледа корема си.

— Само се качвам догоре и ще ти сваля едни бикини.

Динди я прегърна.

— Ще дойда с теб.

Горе Лимбо, малкото куче на Сънди, дойде с подскоци да ги поздрави. В стаите беше много задушно и Сънди включи климатичната инсталация.

Динди започна да се мотае, като вземаше и оглеждаше всичко.

— От кого са всичките тези цветя? — попита тя.

— Просто от един приятел — кратко отговори Сънди.

— Много добър приятел — каза Динди и се захили. — Обожавам добрите приятели. Веднъж го направих с един приятел върху шест дузини червени рози. Беше върхът, страшно секси. Само че той не можа да свърши, каза, че миризмата го смущава. Някои момчета са толкова странни.

— Ето ти — Сънди й подаде бански в зелено и бяло.

Динди съблече шортите си и потника и показа, че не е облякла нищо под тях. Тя сложи бикините.

— А бе жена, ти имаш големи цици — дай ми малко памук да подплатя тия работи. Бих желала и аз да имам големи, момчетата наистина ценят това.

Сънди забеляза, че и Динди не беше плоска.

Те слязоха долу с асансьора и изминаха малкото разстояние до басейна. Беше почти пусто, като се изключат една възрастна жена с огромна шапка с цветя и един мускулест мъж, разперен и покрит с плажно масло.

— Няма много живот тук — каза Динди с нотка на разочарование. — Трябва да се преместиш в „Бевърли Хилс хотел“, там басейнът винаги е оживен.

— Слушай, Динди, нека да изясним нещата. Аз не търся емоции. Обичам спокойствието и тишината.