Силата обаче не означава нищо, ако не бъде използвана. А Телбод не я използваше. Което означаваше, че или не съзнава с какво разполага, или е изхвърлил фотоапарата, или просто е човек, който не си вре носа в чуждите работи.

А може би и трите.

Клейтън искаше да се увери. Но едно по едно. Най-напред трябваше да потърси картата памет със снимките. Ако все още беше у този тип, щеше да я намери и да я унищожи. Така силата отново щеше да е на негова страна и Телбод щеше да си получи заслуженото. Ами ако той беше изхвърлил снимките още тогава? Толкова по-добре. Клейтън щеше да се справи с Телбод и отношенията между него и Бет отново щяха да се нормализират. А това беше най-важното.

Мамка му, много беше хубава, когато излезе от онази къща. Беше толкова готина и сексапилна, особено след като той знаеше какво е правила, макар и с Телбод. Отдавна не беше имала връзка с мъж и сега изглеждаше… различна. Нещо повече, Клейтън знаеше, че след тази нощ Бет със сигурност щеше да бъде готова за още. Идеята за взаимноизгодно приятелство все повече започваше да му харесва.

Осемнайсета глава

Бет

— Явно сте прекарали добре — отбеляза баба ѝ.

Беше неделя сутрин и внучката ѝ тъкмо беше седнала на масата в кухнята. Бен още спеше горе.

— Да, така е — прозя се тя.

— И?

— Ами… нищо.

— Доста закъсня да не си правила нищо.

— Не беше чак толкова късно. Виж колко рано ставам. — Тя отвори хладилника, после затвори, без да си вземе нещо. — Което нямаше да бъде възможно, ако се бях прибрала много късно. Пък и защо си толкова любопитна?

— Просто искам да знам дали в понеделник все още ще си имам служител. — Баба ѝ си наля чаша кафе и се отпусна тежко на един стол до масата.

— Не виждам защо да нямаш.

— Значи мина добре?

Този път Бет не отговори веднага, а се замисли, припомняйки си предишната вечер. Докато разбъркваше кафето си, установи, че отдавна не се е чувствала толкова щастлива.

— Да, мина добре.

* * *

През следващите няколко дни Бет прекарваше с Логан възможно най-много време, без това да става твърде очевидно за Бен. Не беше сигурна поради каква причина смяташе за важно да бъде така. Струваше ѝ се в духа на съветите, които биха дали психолозите на родители, които излизат на срещи. Само че дълбоко в себе си знаеше, че причината не е точно тази. Имаше нещо вълнуващо в това да се преструват, че нищо не се е променило между нея и Логан — така връзката им ставаше някак непозволена и тайна.

Естествено, не можеха да заблудят баба ѝ. От време на време, докато двамата се стараеха да поддържат престорената си фасада, тя промърморваше някоя безсмислица от сорта на «камили в Сахара» или «като коса и пантофки». По-късно Бет и Логан се мъчеха да проумеят какво означават тези думи. Явно първата намекваше, че на двамата им е отредено да са заедно; разгадаването на втората им отне повечко време и Бет просто не проумяваше, докато Логан не сви рамене и не изтърси: «Може би е свързано с Рапунцел и Пепеляшка!»

Приказки. Само че приказки с щастлив край. Бабчето беше мила, ама не искаше да изглежда твърде добра.

Откраднатите мигове, когато оставаха сами, бяха наситени като насън. Бет беше свръхотзивчива към всяко негово движение, към всеки жест, беше като омагьосана от кротостта, с която я хващаше за ръка, докато следваха Бен по време на вечерните си разходки, а после я пускаше, щом той дойдеше при тях. Логан сякаш имаше шесто чувство относно това колко далеч е Бен — вероятно беше развил умението в армията — и Бет му беше признателна, че желанието ѝ засега да не разгласяват връзката си не го притеснява.

За нейно облекчение Логан продължи да се държи с Бен точно както преди. В понеделник се появи с малък лък и стрели, които беше купил от спортния магазин. Двамата с Бен цял час стреляха по мишени, макар че почти през цялото време търсеха прелетелите покрай мишената и озовалите се в бодливите храсти или по клоните на дърветата стрели, поради което и двамата се изподраха до лактите.

След вечеря играеха шах в дневната, докато двете с баба ѝ почистваха кухнята. Докато бършеше съдовете Бет си каза, че ако не по друга причина, би могла да обича Логан вечно заради начина, по който се държи със сина ѝ.

Макар да се прикриваха, все си намираха извинение да остават насаме. Във вторник, когато Бет се прибра от училище, забеляза, че с разрешение на баба ѝ Логан е поставил люлка на верандата, за да «не се налага да седим на стълбите». Докато Бен беше на урока си по музика, Бет се наслаждаваше на бавното и ритмично поклащане на люлката, седнала до Тиболт. В сряда го откара до града, за да купят още храна за кучетата. Всекидневни неща, но на нея ѝ стигаше само да е с него. Понякога, когато оставаха сами в пикапа, той я прегръщаше, а тя се притискаше до него и се наслаждаваше на приятното усещане.

Мислеше за него, докато беше на работа, представяше си какво прави той или за какво си говорят двамата с баба ѝ. Представяше си как ризата залепва за гърба му и как се движат мускулите на ръцете му, докато обучава кучетата. В четвъртък сутринта, когато Логан и Зевс се зададоха по алеята, Бет се извърна, застанала на прозореца в кухнята. Баба ѝ седеше на масата и бавно обуваше гумените си ботуши — предизвикателство, задълбочило се поради увредената ѝ ръка. Бет се прокашля.

— Имаш ли нещо против да дадеш на Логан почивен ден? — попита тя.

Баба ѝ дори не си направи труда да скрие самодоволната си усмивка.

— Защо?

— Искам да се махнем малко. Само двамата.

— Ами училището?

Бет беше почти готова и обядът ѝ беше прибран в кутията.

— Мисля да се обадя и да кажа, че съм болна.

— Аха! — възкликна баба ѝ.

— Обичам го, бабо.

Бабчето поклати глава с блеснали очи.

— Чудех се кога ще го признаеш най-сетне, вместо да ме караш да съчинявам глупави гатанки.

— Извинявай.

Бабчето се изправи и тупна с крак няколко пъти, за да се увери, че ботушите са ѝ добре. На пода се натрупа малко пръст.

— Мисля, че днес ще успея да се справя и сама. Дори ще ми се отрази добре. Напоследък много гледам телевизия.

Бет прибра кичур коса зад ухото си.

— Благодаря ти.

Двамата с Логан прекараха следобеда прегърнати, любиха се отново и отново и когато най-сетне стана време тя да се прибира — искаше да е вкъщи, когато Бен се прибере от училище, — беше сигурна, че Логан я обича толкова, колкото и тя него, и че той също започва да си представя, че двамата ще прекарат живота си заедно.

Единственото нещо, което помрачаваше съвършеното ѝ щастие, беше чувството, че нещо го тревожи. Не беше тя — не се съмняваше в това. Не беше и състоянието на връзката им — беше съвсем очевидно по поведението му, когато бяха заедно. Беше нещо друго, което Бет не можеше да определи с точност, но като се замислеше, май за пръв път го забеляза в четвъртък следобед, щом се прибра у дома с Бен.

Момчето както обикновено хукна още от колата да си играе със Зевс, изгарящ от нетърпение да изразходва малко енергия преди урока си по музика. Бет беше при баба си в канцеларията на кучкарника, когато видя Логан насред двора, пъхнал ръце в джобовете си и потънал в мисли. В пикапа също ѝ се стори отнесен, въпреки че беше обгърнал раменете ѝ с една ръка. А вечерта, след като с Бен изиграха обичайната си партия шах, той излезе на верандата сам.

Бет излезе няколко минути по-късно и седна до него на люлката.

— Притеснява ли те нещо? — попита тя най-сетне.

Той не отговори веднага.

— Не съм сигурен.

— Сърдиш ли ми се за нещо?

Той поклати глава.

— Ни най-малко.

— Какво има?

Той се поколеба.

— Не съм сигурен — повтори.

Тя се вгледа в него през полупритворените с мигли.

Искаш ли да поговорим?

— Да — отговори той, — но още не.

В събота, когато Бен беше при баща си, двамата отидоха с колата до Сънсет Бийч близо до Уилмингтън.

Нямаше ги вече летните тълпи и те бяха почти сами; неколцина човека се разхождаха по брега. Заради гълфстрийма водите на океана все още бяха приятно топли и двамата газеха до колене, а Логан току хвърляше една топка за тенис отвъд вълните. Зевс се забавляваше невероятно — газеше във водата като обезумял и от време на време излайваше, сякаш за да предупреди топката да стои на едно място.

Бет беше приготвила малко храна за пикник и няколко хавлиени кърпи, затова когато Зевс се измори, се оттеглиха малко по-нагоре по брега и седнаха да хапнат. Тя извади продуктите за сандвичите и наряза пресни плодове. Докато се хранеха, на хоризонта се показа траулер за лов на скариди и Логан го проследи с тревожния поглед, който Бет бе забелязала от време на време през изминалата седмица.

— Пак гледаш така — обади се тя най-накрая.

— Как?

— Хайде, изплюй камъчето — подкани го, без да обръща внимание на въпроса му. — Какво те тревожи? И този път никакво увъртане.

— Добре съм — увери я той и се извърна да срещне погледа ѝ. — Знам, че напоследък съм малко отнесен, но просто се опитвам да проумея нещо.

— Какво точно?

— Защо излизаме.

Сърцето ѝ сякаш спря. Не очакваше да чуе точно това.

— Не прозвуча както трябва — побърза да уточни той и тръсна глава. — Нямах предвид това, което си помисли. По-скоро се питах как това изобщо стана възможно. Не проумявам.

Тя се смръщи:

— Все още не те разбирам.

Зевс, който лежеше до тях, вдигна глава да проследи с поглед ято чайки, които кацнаха наблизо. Зад тях, съвсем близо до водата, кучета гонеха рачета из пясъка. Логан ги наблюдава известно време, преди да продължи. Заговори уверено и спокойно като преподавател, който обяснява преподаваната от него материя:

— Ако погледнеш на нещата от моята гледна точка, ето какво ще видиш: интелигентна, очарователна и красива жена, още ненавършила трийсет години, остроумна и страстна. И много изкусителна, стига да поиска — усмихна ѝ се той многозначително, преди да продължи: — С други думи, страхотна мадама според всякакви критерии. — Той замълча и после добави: — Спри ме, ако те смущавам.

Тя го потупа по коляното:

— Прекрасно се справяш. Продължавай.

Логан неспокойно прокара ръка през косата си.

— Затова се опитвам да проумея. Размишлявам през последните няколко дни.

Тя се помъчи да проследи мисълта му. Този път не просто го потупа по коляното, а го стисна.

— Бъди по-ясен, не те разбирам.

За пръв път, откакто го познаваше, прочете нетърпение в погледа му. То изчезна почти веднага и Бет се досети, че е насочено по-скоро към самия него, отколкото към нея.

— Искам да кажа, че не разбирам защо не си имала връзка след бившия си съпруг. — Той замълча, търсейки уместните думи. — Да, имаш син, а според някои мъже това е пречка да започнат връзка. Обаче ти не криеш факта, че си майка, и най-вероятно повечето хора това градче знаят какво е положението ти.

— Да, така е — отговори Елизабет след кратко колебание.

— А и мъжете, които са те канили на среща, са знаели, че имаш син, нали?

— Да.

Той я изгледа замислено:

— Къде са тогава?

Зевс завъртя главата си в скута ѝ и Бет започна да го гали зад ушите, усещайки как вътрешно заема отбранителна позиция.

— Какво значение има? Честно казано, не съм очарована от тези въпроси. Случилото се в миналото си е моя работа, не мога да го променя и проклета да съм, ако ти позволя да седиш и да ме разпитваш с кого съм излизала, кога и какво се е случило. Аз съм такава, каквато съм, и ти би трябвало прекрасно да го разбираш, господин Идвам-пеша-от-Колорадо-но-не-ме-питай-защо.

Той мълчеше и Бет беше сигурна, че обмисля думите ѝ. Когато отново заговори, в гласа му се долавяше неочаквана нежност.

— Не го казвам, за да те ядосам, а понеже смятам, че си най-забележителната жена, която познавам. — Отново замълча, за да се увери, че тя е разбрала думите му. — Работата е там, че според мен почти всеки мъж би се чувствал по същия начин. И понеже ти си излизала с други мъже, особено в градче като Хамптън, където няма много свободни жени на твоята възраст, не се съмнявам, че те веднага са разбрали какъв невероятен човек си. Добре, някои може да не са били твой тип, затова ти си прекратила връзката. Но другите? Онези, които са ти допадали? Все е имало някой, с когото да си допаднете.

Той загреба шепа пясък и бавно разпери пръсти, а песъчинките изтекоха между пръстите му.

— Ето това си мислех, понеже просто не е възможно да не сте си допаднали с някого, но въпреки това ти сама ми каза, че не ти е вървяло с мъжете. — Логан избърса ръката си в кърпата и попита: — Засега не греша, нали?

Тя впери поглед в него, питайки се откъде знае толкова много.