Зън.

Беше айфонът. Ема го извади и прочете съобщението. С УДОВОЛСТВИЕ — беше написала в отговор Мадлин. — ЛА ПАЛОМА, СЕДЕМ ЧАСА?

ЧУДЕСНО — написа в отговор Ема. Може би най-накрая щеше да получи някои отговори.

* * *

— Госпожице Вега и госпожице Мърсър? — на вратата на приемната в „Ла Палома“ застана луничава жена с лабораторна престилка. — Стаята ви е готова.

— Супер. — Мадлин затвори сайта за светски клюки, който двете с Ема бяха разглеждали на айфона й. Играеха на „зашеметяване“ — целта беше коя ще удари първа другата, ако види снимка на пияна знаменитост. Два удара, ако се показваше гърдата на някоя знаменитост.

Козметичката, която се казваше София, отвори стъклената врата и пропусна момичетата в дълъг, тесен коридор. Срещу тях вървеше един от служителите в спа центъра, който ги огледа одобрително от глава до пети. Мадлин срещна погледа му и се изкиска. Когато той ги подмина, тя бързо го плесна по дупето. Мъжът се обърна, но Мадлин се направи, че си върви спокойно, поклащайки дългата си коса.

София отвори още една стъклена врата и пред тях се появи огромна порцеланова вана. От лампите на тавана струеше мека жълтеникава светлина. От тонколоните се носеха успокоителните звуци на джунглата.

— Ще ви оставя да се настаните — пропя София и затвори вратата.

Мадлин веднага пусна робата си на пода, оправи оскъдните си черни бикини и се изкачи по малките пластмасови стъпала, за да влезе във ваната.

— Идваш ли? — извика тя на Ема през рамо.

Ема развърза колана на робата си и внимателно стъпи във ваната. Калта беше гъста и зърнеста. Все едно седеше в голяма купа с овесени ядки. Мадлин отпусна глава назад с блажено изражение на лицето. София се появи отново и постави краставични кръгчета върху очите на момичетата.

— Приятно прекарване — пропя тя, угаси лампите, усили звука и затвори вратата.

Калната вана забълбука. Ема се опита да й се наслади. Краставичните кръгчета миришеха на свежо, но музиката свиреше толкова силно, че й пречеше да се отпусне. Звукът на проливния дъжд преминаваше в племенни барабани, следвани от жужене на насекоми. Птици чуруликаха и кряскаха. Разнесе се звук на африканска флейта. Когато някаква маймуна силно изкрещя, Ема започна да се киска. Тя чу изпръхтяване от другия край на ваната и свали краставиците от очите си. Мадлин беше стиснала плътно устните си, сякаш се опитваше с всички сили да не се разсмее, което още повече развесели Ема. След това две маймуни започнаха да укат едновременно. Ема избухна в смях, този път последвана от Мадлин. Ема закри устата си ръка, размазвайки калта по лицето си. Краставиците паднаха от очите на Мадлин и потънаха в кафявата течност.

— Господи — каза тя, докато си поемаше дъх. — Мисля, че тези маймуни го правят!

— Определено чуваме маймунски призиви за чифтосване — съгласи се Ема и опръска Мадлин с кал.

Двете се отпуснаха в калта, като от време на време прихваха или изсумтяваха. След това Мадлин отпи от чашата с вода с лимон до главата й и въздъхна.

— Какво става с теб напоследък? Изглеждаш ми като… упоена. Сякаш някой те тъпче с успокоителни.

Поне някой беше забелязал, че в мен има нещо различно.

— Добре съм — отвърна Ема. — Просто съм изморена. Училището винаги ме изпълва с желание за зимен сън.

— Събуди се, мечо. — Мадлин я посочи подигравателно с пръст. — Твоята публика ще бъде много разочарована, ако не се представиш като рокзвезда на рождения си ден. И под твоята публика имам предвид мен.

— Ще се опитам да не те разочаровам — изкиска се Ема.

Към лицата им се издигна пара с лека миризма на сяра. Край стъклената врата мина сянка. Ема си пое дълбоко дъх. Започва се.

— Ако някой се държи така, сякаш е натъпкан с лекарства, то това е Шарлът. Не мислиш ли?

Мадлин отметна кичур мокра коса от очите си.

— Не е по-странна от обичайното.

Кракът я засърбя, но Ема не искаше да бърка в калта да го почеше.

— Знаеш ли къде беше тя в нощта преди купона на Ниша?

Мадлин сви рамене.

— Наистина ли очакваш от мен да помня нещо, което се е случило преди една седмица? Мозъкът ми е твърде уморен от ученето. — Но Ема забеляза, че приятелката й избягва да я поглежда в очите. Тя започна нервно да усуква гривната на китката си.

— Двете с Шар имахме планове за онази нощ, а тя ме заряза — излъга Ема, мислейки бързо. — Понякога си мисля, че наистина ми е много ядосана. Не спира да ми пуска разни намеци за Гарет. Мисля, че в събота я хванах да ни шпионира.

И може би крои планове да ме убие, каза си наум тя. Също както е убила Сътън.

Мускулчето до дясното око на Мадлин потрепна. Около лицето й се издигна пара.

— Не мисля, че ти е ядосана. По-скоро се притеснява за Гарет.

— Притеснява се? Защо?

Калта се разплиска, когато Мадлин смени позата си.

— Стига, Сътън. Ти не се отнасяш особено мило с момчетата. Като че ли унищожаваш всяко едно, до което се докоснеш.

— Не е вярно. — Гласът на Ема се пречупи.

Но думите на Мадлин ме разтърсиха. Искаше ми се да греши, но… като че ли беше права. Вече не знаех в какво да вярвам.

Мадлин изсумтя раздразнено.

— Помисли за всичките момчета от миналата година. Буквално изнуди Брендън Кроуфорд да скъса със Сиена, а след това не отговаряше на обажданията му. Държеше се така, сякаш умираш да излезеш с Оуен Хаас, а след това се държеше с него като с отрепка. Ами Теър? — добави тя.

Теър? Заради Сътън ли беше избягал?

Аз се опитах да си спомня, да почувствам нещо, но напразно.

Мадлин срещна погледа на Ема без да мига. Стаята изведнъж й се стори твърде малка. Ема наведе очи и погледна към четирите парчета краставица, които плаваха върху калта.

Внезапно Мадлин изскочи от ваната. От краката и корема й капеха кални капки.

— Какво правиш? — попита Ема и се надигна.

— Съвсем забравих. — Мадлин избърса лицето си с кърпата. — Трябваше да отида в къщата на татко. Може ли Лоръл да те вземе? — Докато говореше, тя се обърна с гръб към Ема. По кърпата, с която се бършеше, оставаха кафяви петна.

— Чакай, Мадс — какво става? — Ема се измъкна от калта и тръгна към стълбичката. Чувстваше се като в онзи тревожен сън, в който се опитваше да бяга напред, но пътят се движеше на обратно.

Мадлин вече беше облякла робата си.

— Ще поговорим утре в училище, става ли? — промърмори забързано тя и се изниза в коридора, оставяйки кални отпечатъци върху мраморния под.

Вратата отново се затвори. Единствените звуци в стаята бяха бълбуканията на калта; дори музиката от джунглата беше спряла. Ема излезе от ваната и притисна кърпата към лицето си. Какво се беше случило току-що, по дяволите? И какво беше направила Сътън на Теър?

Точно когато вземаше втора кърпа от масата, нещо на пода привлече погледа й. Беше един айфон. Тя го обърна и го погледна отзад. На гърба му беше залепен стикер на момиче с дяволски рога, което прави пирует. МАФИЯ ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО. Айфонът на Мадлин.

Тя погледна към калните отпечатъци на Мадлин, после към вратата и отново към телефона. Подпря се на умивалника в ъгъла и си пое дълбоко дъх. Да го направи ли?

Да, извиках аз колкото се може по-силно.

Ема плъзна нагоре капака на айфона, за да го отключи. С треперещи ръце натисна малката иконка с форма на балонче, за да отвори съобщенията на Мадлин. Първо в списъка беше нейното, с което я беше поканила в спа салона. Имаше цяла купчина есемеси за номера, който бяха погодили на Ниша: Лоръл пишеше, че е намерила идеалната актриса за ролята на ченгето, Шарлът питаше Мадлин дали може да купи фалшива кръв от карнавалния магазин в мола. Ема се прехвърли към по-старите съобщения. Имаше няколко, в които обсъждаха как да стигнат до купона на Ниша предишната седмица, макар че не обсъждаха фалшивото отвличане.

Пред вратата се разнесоха стъпки и Ема замръзна. Човекът тихо подсвирна и продължи по коридора. Ема стисна здраво телефона. Следващото, което погледна, бяха снимките на Мадлин. Появи се фотография на електрическа китара. Ема премести екрана наляво. Снимка на две балерини на сцената, едната от тях — Мадлин. Снимка на витрина с бижута в „Антрополъджи“. Снимка на Мадлин и Сътън в шезлонги.

Тя продължаваше да разглежда снимките: автопортрет на Мадлин, която се оглежда в огледало в цял ръст. Снимка на Сътън, Мадлин и Шарлът до някакво дворно джакузи. Сътън и Мадлин носеха оскъдни бански, но Шарлът си беше облякла хавлия.

Аз се наведох напред, разпознавайки веднага мястото. Тялото ми проблесна, сякаш потрепери. Това беше снимката, която бях направила при минералния извор. Думите ми отекнаха в ушите ми. Време е за снимка! И когато Лоръл се оплака, че я няма на снимката, аз се ухилих и казах, че съм го направила нарочно.

Ема продължаваше да поглежда към вратата, пръстите й трепереха. Премина на следващата снимка. Тя беше от същото място и показваше как Сътън тича след Лоръл по тъмната пътека.

Лоръл! — бях извикала аз. — Ще ти купя друга огърлица! Няколко секунди по-късно ножът се беше притиснал към гърлото ми.

Когато на екрана се появи следващата снимка, Ема се намръщи. Беше близък план на Лоръл, седнала на голям червен камък, зад нея изгряваше слънцето. На врата й висеше кръгъл сребърен медальон. С треперещи ръце Ема хвана верижката и погледна медальона си. Той изглеждаше точно като този на снимката.

— О, Боже! — ахнахме аз и Ема едновременно.

Тя се запита защо Лоръл носи медальона на Сътън — онзи, с който някой я беше удушил. Възможно ли е…?

Възможно беше. Все пак аз бях захвърлила нейния в гората. Единственото нещо, което нямаше смисъл, беше защо? Защо сестра ми ще иска да ме убива? Очевидно не бях най-добрата сестра — но чак толкова ли съм била лоша?

Дръжката на вратата помръдна. Ема изпусна айфона. Той се приземи върху купчината кърпи точно когато Мадлин отвори вратата. Тя беше облякла тесните си дънки и разкроената туника, прихваната с колан.

— Просто си търсех… о! — Погледът й попадна върху айфона на пода.

— Да. — Ема се опита да се усмихне, макар че вътрешно пищеше. — И аз го забелязах. Тъкмо щях да ти го нося.

Мадлин грабна телефона и го пъхна в джоба си.

— Благодаря. — Тя погледна Ема, която затаи дъх.

Но Мадлин изведнъж се завъртя и отвори вратата.

— Ще се видим утре в училище. — Тя мина с танцувална стъпка през вратата, разлюлявайки дългата си коса. Ема се облегна на ваната и завъртя медальона на Сътън между пръстите си.

Аз се чувствах още по-замаяна от преди. В каквото и да се беше набъркала сестра ми, то приличаше на кална вана. И колкото по-дълбоко се потапяше в нея, толкова по-тъмна и мръсна ставаше тя.

23.

Някой е бил много, много лошо момиче…

— И така, Медея е трябвало да убие децата си — обясняваше в сряда госпожа Фрост. Тя крачеше из стаята като някой важен адвокат, който защитаваше живота на невинна жертва. — Само така е можела да отмъсти на съпруга си Язон за предателството му.

Всички ученици си водеха бележки. Изведнъж Ема усети вибрации в чантата си. Бръкна в нея и усети гладките стени на айфона. Каквото и да беше, щеше да е по-интересно от въодушевените обяснения за Медея на госпожа Фрост. Нещо в енергичността, с която учителката им по литература излагаше литературните си интерпретации, караше Ема да се пита дали съпругът на госпожа Фрост не й е особено верен.

— Госпожице Мърсър? — разнесе се суров глас. Ема вдигна глава и видя госпожа Фрост, наведена над чина й. Тя махна с опърпаната си книга към Ема. — Веднага оставете телефона или ще ви го взема до края на учебната година.

Ема вдигна двете си ръце във въздуха.