— Само за момент ще изпиташ болка — промърмори той. — А после ще има толкова много наслада, че ще забравиш всичко друго, освен страстното си желание.

— Не! Никога! — изкрещя Катрин, прогонвайки натрапчивите си видения.

Пиратът й отговори с усмивка.

— Опитай вкуса ми — каза той. После се наведе към нея и леко докосна с устни нейните.

Тя се наежи и се опита да го удари по гърдите, но беше невъзможно — пиратът бързо улови китките й я обездвижи напълно. Устата му бе настойчива, но нежна. Катрин осъзна, че е спряла да диша. Но не се поддаде на упорството му и стисна здраво челюст. Тогава той започна много лекичко да хапе плътната й долна устна. При това през цялото време твърдият му член пулсираше между краката й.

Собственият й пулс се ускори толкова, че й се стори, че сърцето й ще се пръсне.

Накрая тя отвори уста, за да поеме въздух, защото дробовете й не можеха да издържат повече. С дълбок, гърлен звук пиратът плъзна език между устните й. Катрин изкрещя и отново започна да се дърпа, но напразно. Езикът му проникна дълбоко в нея. Това беше зашеметяващ израз на притежание.

Коленете й се огънаха и тя се олюля, но стоманената му прегръдка й попречи да се строполи на пода. Внезапно той откъсна устни от нея.

Зашеметена, Катрин се вторачи в него. Още не можеше да помръдне. Никой никога не й беше казвал, че има и такива целувки.

После осъзна, че се е вкопчила в широките му рамене и мигновено се опита да го отблъсне. Той й позволи да остави малко разстояние между пламналите им тела. За да прогони усещането за горещото му магическо присъствие, Катрин заговори:

— Баща ми няма да ти плати откуп, ако ме изнасилиш — каза тя, макар да знаеше, че не е вярно.

Пиратът се усмихна, наведе глава и я целуна по шията. От гърдите й се изтръгна възклицание. Устните му започнаха да се движат около гърлото й, описвайки с целувки въображаема огърлица. Сърцето й заби по-силно, толкова силно, че той сигурно го чуваше. Пиратът вдигна глава и отново се усмихна.

— Няма да има изнасилване, скъпа. Никога не бих изнасилил жена като теб.

— Ти не ме възприемаш сериозно! — извика тя.

— Напротив, възприемам те твърде сериозно — промърмори той като задържа поглед върху нея.

Катрин не успя да разбере какво има предвид, но усети, че в думите му има много повече, отколкото би могла да си представи.

— Тогава ме освободи без да ми причиняваш зло — каза тя.

Блестящият му поглед премина по лицето, после по гърдите й.

— Не мога.

Катрин почувства прилив на гняв.

— Защо? — изкрещя тя.

Той стисна челюст. Беше станал напълно сериозен. Трудно й бе да повярва, че само преди няколко минути се е усмихвал. Пръстите му още веднъж докоснаха лицето й.

— Защото си най-красивата жена, която съм виждал и защото ужасно много те искам.

Катрин не можеше да повярва на ушите си.

— Но не можеш да ме имаш! Аз не съм красива червена ябълка, която можеш да откъснеш и да изядеш просто ей така. Аз съм Катрин Фицджералд, дъщерята на графа на Дезмънд, родена и откърмена аристократка. Не можеш да ме имаш!

Пиратът не сваляше своя блестящ като диамант поглед от лицето й. Измина цяла минута, преди да проговори.

— Напротив, не само мога да те имам, но и ще те имам — каза той. — Изглежда не разбираш. Не сме в Дезмънд. Намираме се на моя кораб. В открито море. Тук аз съм крал и господар на всички и на всичко, което виждаш. От момента, в който попадна в моите ръце, ти ми принадлежиш. Катрин, нямам намерение да те нараня. Не изнасилвам девици. Сега се страхуваш от мен, но още преди нощта да е свършила, ще ти докажа, че страхът ти е неуместен.

Тя се взря в него за миг, онемяла. Точно зад рамото му се виждаше голямото легло.

— Помисли си за откупа, който мога да ти донеса! Със сигурност си заслужава много повече от една мимолетна наслада!

Ъгълчетата на устните му се повдигнаха съвсем леко.

— И дума ли не чу от това, което казах? Нямам намерение да искам откуп за теб. — Той повдигна брадичката й и премести поглед върху устните й. — Откупът е последното нещо, за което мисля.

Катрин осъзна, че пиратът възнамерява да я целуне отново и изкрещя:

— Пусни ме! Моля те!

Пиратският главатар се взря в нея и нещо в зениците му трепна. Пръстът му отново се плъзна по бузата й. После той я погледна право в очите.

— Ти не разбираш. Съжалявам, Катрин, че се налага да научиш фактите тъкмо от мен, но трябва да ти кажа, че дори ако имах желание да получа откуп за теб — а аз нямам такова, — това е невъзможно.

Тя замръзна, внезапно уплашена много повече от преди. Гласът й се превърна в едва доловим шепот.

— Какво говориш?

Той се поколеба, после отвърна рязко:

— Твоят баща е пленник на кралицата, и то от много години.

Катрин се втренчи в него, неспособна да издаде и звук, неспособна даже да диша.

Погледът му потърси нейния.

— Фицджералд беше осъден за държавна измяна, а земите и титлата му бяха отнети. Всъщност няма никакъв граф на Дезмънд, няма никакво графство — има само един затворник, изпаднал в немилост.

Тя го гледаше ужасена и невярваща.

3.

Съзнанието и отчаяно крещеше: не може да е истина!

Пиратът прекъсна мислите й.

— Така че сама виждаш, Катрин — баща ти нито може да плати откуп, нито да ти помогне.

Тя срещна погледа му. Зелените й очи пламтяха яростно.

— Не ти вярвам. Лъжеш!

Той остана невъзмутим.

— Не лъжа. Казвам това, което е известно на цял свят. Такива са фактите.

Катрин отказваше да му повярва. Не можеше да му повярва. Баща й — пленник на Короната, лишен от земите и титлата си! О, боже! Не, не беше възможно.

Гласът му стана по-нежен.

— Но баща ти е жив, Катрин. Не е обесен. Доколкото знам, все още се намира в Саутуърк, където е под домашен арест.

Катрин трепна. Гърдите й се надигаха задъхано.

— Саутуърк? — Тя онемя. Саутуърк, не Дезмънд. Баща й беше пленник на Короната, принуден да стои в Лондон. В изгнание.

— Напълно разбирам шока ти — каза пиратът, като я наблюдаваше съсредоточено.

Мразеше го. Мразеше го заради неговото безразличие, заради намеренията му, за това, че знаеше и че й бе разкрил тези грозни новини. За това, че й беше разкрил ужасяващата истина.

— Не разбираш нищо — озъби му се тя. Очите й се изпълниха със сълзи. — Махни се от мен!

Пиратът стисна челюст и се извърна настрана. Катрин веднага се свлече покрай стената и започна да трепери. Ако баща й наистина бе пленник на Короната, лишен от всичко, което притежава, значи заминаването й от манастира е било напразно. Ако баща й беше в немилост и в изгнание, значи самата нея също я очакваха немилост и изгнание. Защото никой мъж нямаше да я поиска без титла и без зестра. Внезапно вече нямаше бъдеще, нямаше мечти, нямаше надежда. Внезапно бе станала госпожица Никоя.

— Изпий това.

Тя вдигна поглед като обезумяла и видя, че пиратът й подава чаша бренди.

— Не.

— Колко си твърдоглава — каза нежно той. — Не ставай глупава. Изпий го. — Пръстите му уловиха брадичката й и доближиха ръба на чашата до устните й.

Катрин се задави, когато той наклони чашата и успя да излее няколко капки от пламтящата течност в гърлото й. Тя блъсна ръката му настрани и брендито се разля по загорялата му кожа. Пиратът стисна устни. В очите му се изписа гняв.

— Аз не съм нежен човек. Нито пък мил и добър. Но се опитвам да бъда внимателен и търпелив с теб — каза той. — Да те укротя, както бих укротил дива кобила. Нямам желание да те пречупвам, Катрин. Независимо от факта, че страстта ми остава огромна.

Катрин си пое дълбоко дъх

— Не съм кон, та да ме опитомяваш и дресираш.

— Но си жена, при това без закрилник, и като всяка жена се нуждаеш от мъж, който едновременно да те защитава и да те води със здрава ръка.

— И мислиш, че ти ще си този мъж? Че ще бъдеш мой закрилник? — изкрещя тя освирепяла. — Че ще ме направляваш така, както намериш за добре?

— Не ти оставям никакъв друг избор.

Вбесена, Катрин се опита да го заобиколи, но той я хвана с мощната си ръка и я придърпа към гърдите си. Сетне остави брендито на пода, без да я пуска. Мускулите й мигновено се стегнаха. Последното място, където искаше да бъде, бе в неговите ръце, притисната към силното му, възбудено тяло. Тя се замята, за да се освободи от него.

— Аз съм много страстен по природа — каза тихо пиратът. — И подозирам, че много ще си подхождаме.

— Не си подхождаме! Насочи страстта си другаде — изсъска Катрин.

— Не.

Тя се вгледа в настойчивите му сиви очи и го разбра напълно. Той не се интересуваше от нея и от чувствата й. Знаеше, че сега тя няма семейство и име, които да я защитят. Беше безсъвестен и щеше да се възползва от тежкото й положение. Нищо не можеше и нямаше да го спре да я погуби, когато решеше. Беше просто въпрос на време.

Щеше й се да може да разсъждава трезво. Трябваше да продължи да се бори, въпреки хаоса от ужас, неверие и страх в душата й. Не може да няма изход от това затруднение. В края на краищата, тя беше Катрин Фицджералд. Сигурно бе останало нещо — някакво малко количество скътани пари, някое скрито парче земя. Бяха останали чичовците й и роднините. И гордото й, древно име.

— Пусни ме — каза Катрин.

Той я послуша.

С ясното усещане, че пулсът й отново препуска ожесточено, Катрин веднага се отдръпна от него. Пиратът не помръдна. Гледаше я с очи едновременно горещи и студени. Тя знаеше, че студенината идва от липсата на сърце. Горещината беше от похотливостта му.

Катрин се отмести зад тежката маса за хранене и се вкопчи в облегалката на един от испанските столове. Все пак, имаше някаква възможност той да лъже. Но тя вече не мислеше така. Това обясняваше защо през последните три и половина години не бе получавала издръжка, защо баща й не отговаряше на запитванията на абатисата. Не, Катрин трябваше да научи всичко, каквото и да е то.

— Разкажи ми за баща ми.

Пиратът повдигна изящно рамене и тръгна към нея. Тя настръхна, но той не я докосна. Просто подпря бедро на масата и я погледна.

— Какво искаш да знаеш?

— Всичко. — Гласът й затрепери. — Не мога да повярвам, че е бил осъден за предателство. Че е затворник… в немилост.

Пиратът я гледаше съсредоточено, толкова съсредоточено, че Катрин извърна очи. Накрая той заговори.

— След битката при Афейн Бътлър затвори баща ти в Клонмел. Кралицата изпрати и двамата на съд и баща ти веднага беше хвърлен в Тауър. Остана там две години, докато кралицата и Съветът решат какво да правят с него. Тя, разбира се, беше бясна на Том Бътлър заради враждата им с баща ти, но той беше опростен.

— Естествено — каза гневно тя. Том Бътлър, графът на Ормънд, беше не само омразен враг на баща й, но и братовчед на кралица Елизабет и по този повод — неин любимец.

Катрин се наведе напред към капитана на пиратите и разпростря ръце на масата, като почти докосна неговите.

— Но защо? — извика тя разпалено. — Баща ми и преди е вършил прегрешения, но винаги е бил опрощаван! Защо кралицата не го е опростила, щом е простила на Ормънд?

— Кралицата беше по-млада, когато опрощаваше баща ти — отвърна Лиъм. — А и предполагам, че тогава просто не е искала да се нагърбва с ирландските проблеми. Но този път е почувствала, че е крайно време да накара ирландските лордове да й се подчинят, особено баща ти, който отказваше да признае властта й над земите си. Не забравяй, че Ормънд е верен поданик на Короната. Независимо от това, съветниците на Елизабет не бяха единодушни по въпроса. Оформиха се две крила. Едното, водено от Дъдли и сър Уилям Сесил, настояваше баща ти да бъде опростен и върнат в Дезмънд. Другото, водено от Ормънд, искаше отстраняването му завинаги.

Катрин се вкопчи в масата.

— И черният Том Бътлър е спечелил.

Той кимна.

— Но не без помощта на баща ти. След две години, прекарани в Тауър, му разрешили да се установи в Саутуърк, под охрана и с известни ограничения. Както сама разбираш, той се опитал да избяга, но капитанът, който трябвало да му помогне, го предал. Доколкото познавам кралицата, тя е била много щастлива, че най-сетне имат съществено обвинение срещу Дезмънд, чрез което можели да се освободят от него. Започнат бил процес и го осъдили за предателство, а земите и титлата му и без това вече били отнети. Ако не се лъжа, той все още е под охрана в Селинджър Хаус в Саутуърк.

Катрин беше зашеметена от разказа му, зашеметена и ужасена. В мозъка й натрапчиво се повтаряше една-единствена мисъл: сега тя беше госпожица Никоя, госпожица Никоя.

— Искаш да кажеш, че баща ми е затворник още от Афейн насам?

Той кимна и продължи да я гледа.

— Необходимостта южна Ирландия да се подчини на Короната в крайна сметка победи. Тъй като баща ти беше най-могъщия и най-непреклонния лорд в Ирландия, съдбата му бе решена още от момента, в който Бътлър го плени при Афейн.