– Благодаря ти, че ми разказа, Викс.

– И аз се радвам, че ти разказах. – Подпрях се на лакът и вдигнах глава към тъмното небе. – Обичаш ли да се любуваш на звездите?

– Да. После всичко тук долу изглежда толкова дребно!

– Веднъж един астролог ми предсказа бъдещето. – Всъщност в деня, когато умря императорът. – Каза, че някой ден ще имам легион. И ще ме нарекат Версенжеторикс Червения.

– Повярва ли му?

– Не знам. Беше смешен дребосък – дундест веселяк. Не приличаше на астролог. Но нещата, които казваше, често се сбъдваха.

Сабина продължаваше да се взира в небето.

– Аз не вярвам много-много на предсказания. Защо ще си правят труда боговете да предопределят живота ни? Предпочитам да ни държат в напрежение.

– Аз вярвам в своите звезди. Ще ги накарам да се подредят както пожелая.

Погледна ме замислено.

– Мисля, че ще успееш.

Отметнах глава назад.

– Тази нощ звездите са добри.

– Викс...

– Какво?

– Ще ме целунеш ли? Или трябва да поговорим още малко за звездите?

Замислих се какво да отговоря – да или не, но нито едното, нито другото ми се струваше правилно. Затова просто се наведох и я целунах. Усетих вкус на вино и дъх на трева и лято. Гърдите ѝ изпълниха дланта ми, а хладните ѝ пръсти заочертаваха отново бавни кръгове по тила ми и този път нямаше разгневени римски домакини, които да ме халосат по главата и да ме спрат да свлека дрехата на Сабина от рамото ѝ. Зарових глава във врата ѝ и разплетох хлабавата ѝ плитка, та косите ѝ да се разпилеят върху тревата. И в този момент ръката ѝ опря в гърдите ми и ме отблъсна.

– Толкова ли за тази нощ? – проснах се по гръб. Не изпитвах разочарование, но не се и изненадах. Все пак щом миналия път получих целувка, а този път – целувка плюс гърди, значи следващия... – Къде отиваш? Да поговорим още за звездите, да пийнем от противното вино...

– Млъкни, Викс. Цялата къща ли искаш да събудиш? – Изправи се и изтупа сламките от дрехата си. Подаде ми ръка.

Присвих очи.

– Какво правиш, домина?

Тя ме сграбчи за ръката.

– Ела с мен.

– Къде отиваме? – попитах, докато тя ме дърпаше през атриума и по тъмния коридор.

– В стаята ти. Няма да задават много въпроси, ако има кръв. Натам ли е?

– Кръв?

Чувствах се като писклив папагал, винаги на крачка зад нея и повтарящ като ехо думите ѝ. Прокраднахме се край кухнята и тръгнахме към стаичката ми.

– Мислех, че след това понякога има кръв – обясни ми тя шепнешком. – Първия път поне. Никой няма да задава въпроси, ако твоето легло е оплескано с кръв, понеже винаги се връщаш посинен и ожулен след побоите. Но в моето легло? Точно това търсят любопитните робини!

Зави ми се свят, но не от виното.

– Обмисляла си го, нали?

– Разбира се. От доста време всъщност. Тук ли е? – Посочи тясна врата.

– Да.

Бях оставил кепенците отворени и по стената пробягна светлина от факлата пред задната порта, когато я дръпнах вътре. Тя сложи ръце върху раменете ми и ме избута на заден ход, докато ръбът на леглото не опря зад коленете ми и ме накара да седна. На светлината на факлата я видях как се усмихва – лека щастлива усмивка, която чертаеше мрежа от бръчици около сините ѝ очи. През обзелия ме ужас у мен се надигна ненадейна предпазливост, замислих се за хубавата си работа, за сенатор Норбан и как ще ме накажат, задето съм се осмелил да докосна дъщеря му, ала след тази усмивка всички мисли се изпариха. Придърпах я в скута си и я целунах, а устните ѝ се разтвориха сладко.

– Защо? – промърморих. – Защо аз? – Защото това беше повече, отколкото мечтаех да получа, повече, отколкото би трябвало да получа, защото момичета като нея просто не правят така. – Защо?

– Викс, да отложим разговорите за после. – Устните ѝ се преместиха върху ухото ми. – Малко съм нервна все пак и предпочитам да не се помайваме.

И аз не се помайвах повече, защото, когато си на деветнайсет и когато някое момиче ти придърпва главата надолу, а полата си – нагоре, – спираш да задаваш въпроси. Предадох се и я побутнах да легне върху тясното легло.

"Бъди нежен", ми каза веднъж мама. Собствената ми майка, представете си, след като преди две години ме спипаха в компрометираща поза с дъщерята на съседния фермер. Баща ми изръмжа и заплаши да ме наложи с камшик, ако някое момиче забременее от мен, но мама ми даде полезни съвети и един от тях беше: "Бъди нежен с момичетата, особено ако са неопитни." Не че досега бях имал шанс да се възползвам от него, понеже момичето, запознало ме с удоволствията на плътта, беше жизнерадостна едра бригантианка, три години по-голяма от мен, и отдавна завличаше момчета в любимата си копа сено, а момичетата след това бяха горе-долу от същия калъп. Но някъде в мекия мрак с мъждукащите сенки от факлата аз си спомних съвета да бъда нежен и се постарах с всички сили. Не знам доколко успях, защото по едно време Сабина пое дълбоко дъх и прехапа устни.

Замръзнах.

– Заболя ли те?

– Малко – гласът ѝ прозвуча странно в тъмнината. – Но не спирай, моля те.

Обви длани около врата ми, придърпа ме по-близо и аз я целунах отново, напомняйки си да съм бавен и нежен, докато накрая забравих всичко, включително името ѝ, а вероятно и своето.

После лежахме в запотено мълчание, което би могло да стане неловко, но Сабина умееше да разсейва смущението.

– Богове! – възкликна тя и преплете спокойно пръстите си в моите. – Май разбирам защо вдигат толкова шум.

– Съжалявам, ако те е заболяло. Не исках...

– Не болеше много. Едва ли ще има кръв – гласът ѝ звучеше доволно. – Вече добих представа и следващия път ще съм по-добра.

– Следващия път?

Вдигнах глава от възглавницата.

– Да, моля. – Намести глава върху рамото ми. – Ако не възразяваш.

– Не – засмях се смаяно в мрака. – Но повечето момичета не се изразяват така. Странна птица си, домина.

– Мисля, че вече може да ме наричаш Сабина.

– Сабина... – Внезапно изпитах смущение въпреки спокойствието, което излъчваше притиснатото ѝ до мен тяло. – Не отговори на въпроса ми.

– Какъв въпрос?

– Защо аз? Защо изобщо? Момичета като теб не лягат току-така с телохранители.

Тя се изкикоти дрезгаво с извиращия някъде дълбоко от гърлото ѝ характерен смях, който вече обожавах.

– Ще се изненадаш, но грешиш – отвърна тя.

– Не мисля. Повечето патрицианки пазят всичко за съпрузите си или поне така се предполага. Каква е причината?

– Ти например. – Тя се надигна над гърдите ми в мрака и ме целуна отново. – Ти си много неустоим, Викс.

Копринените ѝ коси прибулиха лицето ми и аз плъзнах длани по гладкия ѝ кръст и забравих въпроса.

Глупаво момче. Вибия Сабина никога не правеше нищо без причина.

ГЛАВА ПЕТА

САБИНА

"Колко жалко – помисли си Сабина, – че Викс не може да лъже."

О, стараеше се, но изобщо не го биваше. Лицето му пламваше, после поаленяваше в тон с косата му, а той пъхаше палци в колана си и започваше да заеква. Последния път, когато го видя да говори с баща ѝ, тя едва се сдържа да не простене гласно.

– Хубав ден, нали? – подхвърли разсеяно Маркус, когато Викс се спусна към носилката, закопчавайки канията на меча си в движение. – Не е толкова горещо.

– Да, доминус.

Сабина се помайваше край носилката, след като получи целувката си за сбогом, и видя как червенината започва да се надига над яката на Викс.

– Разбрах, че лятото тук било много влажно. Жалко, че дъщеря ми настоя да остане в града. В Баие беше по-приятно.

– Намирахме си работа – намеси се Сабина и Викс ѝ хвърли толкова ужасен поглед над главата на Маркус, че тя едва сдържа напушилия я смях.

– Добре, добре. Подайте на куция старец две силни ръце.

Помогнаха на баща ѝ да се качи в носилката. Сабина се надяваше баща ѝ да е твърде погълнат от предстоящото разискване в Сената и да не забележи пламналото лице на телохранителя си.

– Да не си полудяла? – просъска ѝ Викс, когато носилката се отдалечи надолу по улицата. – Няма да се измъкнем безнаказано, помни ми думата.

– Напротив – тя изпърха с мигли вместо целувка. – Довечера ще сляза при теб.

– Къща, пълна с роби, подозрителната ти дойка, дето ти се води компаньонка, всичко виждащата ти мащеха и сенаторът, който знае всичко! – Викс прокара длан през косата си и я разчорли съвсем. – Някой ще забележи и тогава ще настане истински ад.

– Не мисля – успокои го Сабина. – Татко ще се разочарова от мен, разбира се, но се съмнявам да ме накаже с камшичен бой или да ме отлъчи от семейството.

– А аз? Ще ме оковат в някоя галера, защото съм дефлорирал патрицианско момиче...

– Няма, защото няма да те хванат.

Викс не умееше да лъже, но Сабина умееше. Нима не наблюдаваше от малка как баща ѝ обработва колегите си от Сената, за да прокара някой нов закон или указ, толкова вещо, че те не усещаха как ги разиграват като марионетки? Нима не знаеше какви усилия изисква кукловодството, колко грижливо подготвя спектаклите си в Сената баща ѝ?

В сравнение с тях една тайна любовна афера беше детинска игра.

– Е, не точно детинска игра – обясни Сабина на Викс същата вечер, когато ѝ отвори да влезе.

Тя се хвърли върху окъпаното в лунна светлина легло, скръсти ръце зад главата си и се втренчи в него.

– Просто трябва да подготвиш почвата, това е. Например няколко седмици да се преструваш пред робите, че страдаш от безсъние, да се измъкваш често от спалнята си в горещите нощи и да четеш в кабинета на баща си...

– Измъквала си се, за да се срещаш с друг ли? – намръщи ѝ се Викс и скръсти ръце. – Онова кльощаво момче Тит, което толкова харесваш? Не че разбирам защо...

– Не изглупявай, Викс. Наистина четях в кабинета на татко. Трябва да те хванат няколко пъти в невинни простъпки – обясни Сабина. – После си свободен да преминеш към порочните. Едва тогава започнах да се промъквам в кухнята след среднощното четене и да си вземам нещо за хапване, преди да си легна. А кухнята е на дузина крачки от стаята ти.

Устните на Викс понечиха да се разтегнат в усмивка, но той ги възпря.

– И?

– С две думи, нито един роб в тази къща няма да се учуди, ако ме види да се шмугвам в крилото на робите посред нощ, запътила се към кухнята вместо към леглото си.

– Не е сигурно – предупреди я Викс. – Ако се натъкнеш на неподходящ човек в неподходящ момент...

– Принесох жертва на Фортуна да ни дари с късмет – прекъсна го Сабина. – И жертвах много красива перлена гривна за пари в брой, в случай че се наложи да подкупим някой любопитен роб.

– Помислила си за всичко, нали?

Викс се предаде и се усмихна. Свали меча и го захвърли в ъгъла на стаята.

– Защо според теб чаках толкова, преди да се върна от Баие? – Сабина седна и започна да изважда фибите от косата си. – Нямаш представа колко усилия ми струваше да подготвя почвата. Първо се наложи да внушавам на татко да ти предложи работа...

– Знаех си, че идеята е твоя.

– Разбира се, но той трябваше да смята, че е негова, а е много умен и не биваше да прибързвам. – Тръсна глава и косата ѝ се спусна върху раменете. – После разузнах как се предотвратяват бебетата...

Викс се закашля.

– Какво?

– Бебета, Викс. Така се правят, доколкото разбирам. Нямаш представа колко време ми отне да открия какво действа наистина. Калпурния иска дузини деца и не използва нищо, а няма и разпуснати приятелки, от които да почерпиш сведения. Майка ми сигурно е знаела някой полезен трик... както и да е, накрая се наложи да се допитам до няколко услужливи проститутки. Препоръчаха ми песар от Египет. Бил безпогрешен...

Викс се стовари върху леглото и я притисна с цялата си тежест, Разпери ръцете ѝ настрани без никаква съпротива. Целуна ямката между ключиците ѝ – любимото му място – и устните му се насочиха към ухото ѝ.

– Родена си за интригантка, нали?

– О, да.

Сабина го поцелува малко и сетне му заразказва отново за кроежите си. Изпълваше я искрено задоволство, сетеше ли се колко ловко бе действала, и нямаше нищо против да я възнаградят с малко аплодисменти. Разходката до бордея за съвета срещу бебета на места беше страшничка, но пък уличниците се оказаха извънредно услужливи, когато разбраха, че е дошла за информация, а не за някаква екзотична перверзия. Мили момичета всъщност и след като ѝ дадоха буркан от въпросния египетски песар, прибавиха всякакви полезни съвети за предстоящото ѝ еротично преживяване, включително една демонстрация с дървена флейта, която наистина ѝ отвори очите. Викс обаче сякаш се смути, докато я слушаше.