След това Мелиса подуши въздуха. Пушекът изпълваше стаята много бързо, сивата мъгла започваше да се кълби около тях. Мелиса се разтрепери.

— Ще умрем.

Всички се събраха в средата на стаята и се притиснаха една в друга. Емили трепереше неконтролируемо. Тя усещаше нечие сърце да бие до нейното.

— Всичко ще бъде наред — не спираше да повтаря Спенсър в ухото на Мелиса. — Трябва да намерим изход оттук.

— Няма изход! — Очите на Мелиса бяха пълни със сълзи. — Не виждаш ли?

— Чакайте малко! — Ариа се надигна на пръсти. Тя огледа внимателно стаята и челото й се намръщи. — Мисля, че това е стаята, от която излизаше тайният коридор до кухнята.

— За какво говориш? — попита Хана.

— Не си ли спомняте? — извика Ариа. — Криехме се в него, за да плашим Джейсън.

Ариа отиде до скрина и го отмести от мястото му. За огромна изненада на Емили на стената имаше малка врата, висока приблизително колкото един златист ретрийвър. Ариа дръпна резето и я отвори, разкривайки тъмен тунел. Мелиса ахна изненадано.

— Тръгвайте — извика Спенсър, отпусна се на четири крака и пропълзя през малката врата. Теглеше сестра си след себе си. После мина Ариа, следвана от Хана. Стомахът на Емили се сви. Тунелът миришеше на разложеното тяло на Иън.

— Емили! — Гласът на Спенсър звучеше сякаш много от далеч. — Побързай!

Емили си пое дълбоко дъх, сви рамене и пропълзя в тунела. Той беше дълъг около десет фута и излизаше в малка колкото килер стаичка, в която като че ли не беше влизано от години. Имаше купчини прах и хиляди мъртви буболечки по ъглите, а на тавана се виждаше голямо мокро петно. Ариа се опита да отвори вратата, която водеше към дървената стълба, но тя не помръдна.

— Заяла е — прошепна тя.

— Не може да бъде — настоя Спенсър. Тя отчаяно се хвърли към нея с рамото напред, както беше виждала да го правят по филмите. Емили, Ариа и Хана се присъединиха към нея. Най-накрая дървото изхрущя и поддаде. Емили издаде облекчен звук, който прозвуча като смесица от въздишка и плач.

Те се спуснаха надолу по стълбите и отвориха трета врата. Блъснаха се в стена от топлина, която жилеше очите и кожата им. Стаята беше пълна с още по-гъст пушек. Емили заобиколи кухненския плот, опитвайки се да се ориентира. Запрепъва се към входната врата. От лявата й страна се стрелна някаква сянка. Някой заковаваше прозорците, за да нямат никакъв изход навън.

Емили замръзна на мястото си, когато зърна русата коса, сърцевидното лице и меките устни. Али.

Тя се обърна и се вторачи в Емили така, сякаш виждаше призрак. Чукът падна тежко на земята. Очите й гледаха студено, устата й се изкриви в презрителна усмивка. В гърдите на Емили се насъбра горчилка и тя проплака. Изведнъж осъзна, че това момиче е написало писмото… и че всичко в него е истина. Сърцето й беше разбито на хиляди парчета.

Али се втурна към вратата, но Емили се стрелна напред, хвана я за ръката и я дръпна към себе си. Али зяпна от изненада. Емили я хвана за раменете със силните си ръце.

— Как можа да ни причиниш това? — попита я тя.

Али се опита да се освободи. В очите й проблясваше ненавист.

— Вече ви казах — отвърна рязко тя. — Вие, кучки, съсипахте живота ми. — Гласът й дори не звучеше като нейния.

— Но… аз те обичах — проплака Емили с тънък глас и очите й се напълниха със сълзи.

Али се изсмя подигравателно.

— Колко си смотана, Емили.

Сякаш я прободе право в сърцето. Емили стисна здраво Али за раменете, искаше някогашната й приятелка да разбере колко боли. Как можа да го кажеш, искаше й се да изкрещи. Как може да ни мразиш толкова много?

Изведнъж се разнесе силен взрив, който я заслепи. Появи се ярка бяла светлина и я блъсна топлинна вълна. Емили покри с ръце очите и главата си, а експлозията я вдигна от пода. Тя усети удар, после_ трясък_. Приземи се върху едното си рамо и зъбите й изтракаха от сблъсъка.

За миг светът стана бял. Спокоен. Изпразнен. Когато Емили отново отвори очи, звуците, горещината и болката отново я връхлетяха. Тя лежеше до входната врата, а до устата й се беше образувала локва кръв. Тя отчаяно се протегна към дръжката на вратата. Опари се, когато я хвана, но успя да я отвори. Изпълзя на верандата, след това на поляната, и се просна върху студената, мокра трева.

Когато отново отвори очи, наблизо кашляше някой. Спенсър и сестра й се бяха строполили на тревата до нея. Ариа се беше свлякла до близкото кестеново дърво. Хана лежеше до алеята и бавно се опитваше да се надигне, за да седне.

Емили погледна отново към голямата къща. От всичките й отвори бълваше дим. Над покрива се виеха пламъци. Край един от големите прозорци на всекидневната се мярна сянка. След това се чу гръмотевичен трясък и къщата се взриви.

Емили изпищя, покри очите си с ръце и се сви на топка. Просто брой до сто, каза си тя. Представи си, че правиш обиколки в басейна. Дръж си очите затворени, докато всичко премине. Въздухът беше горещ и мръсен, а бученето — по-силно от хиляда излитащи самолети. Върху раменете й се посипаха огнени искрици и опърлиха кожата й.

Експлозиите продължиха още няколко секунди. Когато утихнаха, Емили разтвори пръстите си и надникна иззад ръцете си. Къщата представляваше огромна огнена планина.

— Али — прошепна тя, но гласът й моментално беше заглушен от срутващия се комин. Али все още беше вътре.

31.

Сглобяване на пъзела

Спенсър лежеше и кашляше на поляната на безопасно разстояние от къщата. Мелиса лежеше до нея на студената трева. Пожарът не утихваше, истински ад от жълто и оранжево. От време на време избухваха миниатюрни експлозии и разпръскваха искри в небето. Горният етаж на къщата, където бяха заключени до скоро, представляваше просто трошливо, тлеещо скеле.

Останалите момичета се събраха около тях.

— Всички ли са добре? — извика Спенсър. Емили кимна. Хана изкашля едно „да“. Ариа беше притиснала длани към лицето си, но с тих глас рече, че е добре. Духаше остър вятър и разнасяше силната миризма на изгоряло дърво и мъртви тела.

— Не мога да си избия това писмо от главата — произнесе Емили с монотонен глас, треперейки от студ. — Али е била толкова ядосана на сестра си за това, че се е сменила е нея и я е пратила в „Убежището“, че я е убила.

— Да — рече Спенсър, намествайки се на неравната земя.

— Иън не е имал нищо общо с това. Нито Били. Али просто е имала нужда от изкупителна жертва. А след това е искала да убие и нас. — Като че ли Емили имаше нуждата да го изрече на глас, за да се убеди, че всичко това наистина се е случило.

— Всъщност Кортни разговаря с нас, когато отидохме да откраднем знаменцето за „Капсулата на времето“. Само така е можела да убеди родителите си, че тя е нормалната близначка… — рече Ариа, докато бършеше саждите от лицето си. — А Кортни избра нас за приятелки, защото е нямала друг изход — вече не е можела да бъде приятелка с Наоми и Райли. Не ги е познавала — познавала е само нас.

— Наоми и Райли ми казаха, че Али ги е зарязала без особена причина — въздъхна Хана.

Спенсър прегърна коленете си. Във въздуха полетяха нови искри. Една ужасена катерица се спусна бързо по близкото дърво и притича през поляната.

— Когато Иън дойде на верандата ми, той каза, че е на път да разкрие някаква ужасна тайна, която ще преобърне Роузууд с краката нагоре. Сигурно е знаел, че Кортни е била вкъщи през онзи уикенд.

— А Али е знаела, че ще решим, че Джейсън и Уайлдън са запалили пожара — проплака Хана. — Само че нещата са се объркали, тя е пострадала. Затова се обадила на Уайлдън и той я измъкнал оттам, мислейки, че тя изпълнява нарежданията на родителите си да се крие. Но всъщност е искала да ни изкара луди.

— Мисля, че Али е прехвърлила онези снимки в лаптопа на Били — продължи Спенсър и присви очи, когато нещо във вътрешността на къщата изпука и се строши. Тя се обърна към Мелиса, която беше скрила лице в шепите си и плачеше. — Тя се е обадила на ченгетата и им е казала, че Били е убил Джена.

— А всъщност тя я е убила — довърши Ариа.

Всички се умълчаха. Спенсър затвори очи, опитвайки се да си представи как Али хваща красивата, срамежлива, сляпа Джена Кавана и я хвърля в ямата. Беше твърде ужасно, за да го приеме.

— Помните ли онази снимка, която А. изпрати на Емили — с Али, Кортни и Джена заедно? — рече Спенсър след минута. — Джена е била единствената, освен семейството на Али и Уайлдън, която е знаела за близначките. Може би тя се е усетила за първата размяна. Срещнала е Кортни през уикенда, когато това се е случило. — Тя вдигна глава. — Но защо Али ни изпрати тази снимка, щом не е искала да знаем онова, което знае Джена?

— Защото е можела да го направи — отвърна Хана. — Сигурно е разчитала, че Джена няма да каже нищо. Но когато се оказало, че Джена може да проговори, тя… — Хана млъкна и зарови лице в шепите си. — Знаете.

Мелиса вдигна глава и проплака. Лицето й беше покрито с пепел и кал. На рамото й имаше дълбока рана, а на ръцете и краката й се забелязваха изгаряния. Тя миришеше на разложената плът на Иън. Спенсър усети, че й се повдига.

Тя протегна ръка, за да почисти пепелта от косата на сестра си. Очите й бяха пълни със сълзи. Не можеше да повярва колко е грешала за Мелиса. Колко са бъркали те всички.

— А защо Али е искала да нарани теб?

Мелиса вдигна глава и закри очите си от ярките пламъци. Разкашля се, след което прочисти гърлото си.

— Когато преди години Джейсън ми разказа за близначките, той каза, че Али и Кортни изобщо не са се виждали, че са се мразели. — Тя предпазливо разкърши врата си и размърда рамене. — Затова когато ти сподели, че Кортни ти била казала как Али й разказвала много неща за вас, това ми се стори подозрително.

От вътрешността на къщата се чу трясък и момичетата инстинктивно се обърнаха натам. Част от втория етаж се срути на земята.

— Говорих с Уайлдън — продължи Мелиса. — Той ми каза, че известно време след като Кортни се прибрала от болницата, те се притеснявали за нея, особено след като сте казали за трупа на Иън в гората. Джейсън се чудеше дали е възможно Кортни да е убила Иън като отмъщение за това, че той е убил Али.

— Наистина го е убила. — Ариа мушна с едно клонче във влажната пръст. — Макар и не за отмъщение.

Големите стъклени стени на верандата се напукаха и се сринаха с трясък. Върху поляната заваляха стъклени парчета и момичетата покриха главите си с ръце.

— Но Кортни е имала алиби за онази нощ — продължи Мелиса и отметна един пропит с кръв кичур от лицето си. — Тогава се появи Били и внезапно всичко като че ли дойде на мястото си.

Ариа се премести по-близо до Хана.

— Но когато се появи Кортни — каза Мелиса, придърпвайки надолу ръкавите на кашмирения си пуловер, — не можех да спра да мисля за несъответствията в случая на Били.

Дървените стени на къщата продължаваха да пропукват. Нещо зад къщата се сгромоляса. Емили потръпна и Спенсър я хвана за ръката.

— Непрекъснато преследвах Кортни… Али — призна си Мелиса. — Едва когато отидох в „Убежището“ разбрах със сигурност какво се е случило.

Спенсър зяпна изненадано. Брошурата на „Убежището“, която беше видяла в стаята на Мелиса. Срещата с психиатъра.

— Значи затова си ходила там?

От покрива на къщата пръснаха искри.

— Разговарях с някогашната съквартирантка на Али, Айрис — каза Мелиса. — Тя е знаела всичко — дори че ти ще бъдеш нейна съквартирантка, Хана.

— О, Боже — проплака Хана и отпусна рамене.

Спенсър се хвана за главата. Толкова неща бяха пропуснали. Али беше подготвила перфектен капан… и те бяха влезли право в него. Тя погледна сестра си.

— Защо не ми разказа по-рано за тая работа с „Убежището“?