За него нищо друго нямаше значение, освен да играе за „Старс“, и той нямаше да позволи на никого да застане на пътя му. Обичаше да е облечен в екипа на отбора, в морскосиньо и златисто. Да излиза с него на стадиона „Мидуест Спортс Доум“. Но най-много искаше да играе за Фийби и Дан Кейлбоу. Може би всичко беше някакво продължение на детските му мечти на пасторски син, но за него беше огромна чест да бъде един от играчите в „Чикаго Старс“, нещо, което не можеше да се каже за всеки отбор от НФЛ.

Когато играеш за семейство Кейлбоу, уважението към играта беше много по-важно от парите, които получаваш. В „Старс“ не търпяха грубияни и простаци, нито възгордели се звезди или примадони. През цялата си кариера Тъкър неведнъж бе ставал свидетел как собствениците на клуба се разделяха с отлични играчи, чиято единствена вина бе, че не спазваха стандартите, налагани от Фийби и Дан, които ценяха в хората преди всичко благородството и човечността.

Кевин не можеше да си представи да играе за друг отбор. Възнамеряваше след оттеглянето си от активния спорт да се заеме с треньорска работа. Да обучава младите попълнения на „Старс“.

Но през този сезон се случиха две събития, които застрашаваха мечтата му. За първото той сам си беше виновен. Налудничавото безпокойство, завладяло го веднага след тренировъчния лагер. Винаги бе обичал да рискува, но обикновено сдържаше поривите си до края на сезона. Второто събитие бе среднощната визита на Дафни Съмървил в спалнята му. Това беше по-опасно за кариерата му от всички скокове от хеликоптер или ралитата по пресечена местност.

Обикновено спеше дълбоко и не за пръв път се събуждаше в разгара на секса. Обаче досега винаги той си беше избирал партньорките. Колкото и да бе странно, навярно би избрал и Дафни, ако не бяха роднинските й връзки с Фийби Кейлбоу. Може би се дължеше на сладостта на забранения плод, но с нея си беше прекарал страхотно. Тя винаги го държеше нащрек, а заядливите й остроумия искрено го забавляваха. Макар че внимаваше тя да не го забележи, често се улавяше, че тайно я наблюдава. Дафни се движеше с нехайната самоувереност, присъща на богатите момичета, която той намираше за много секси. При все че тялото й не бе зашеметяващо, си имаше нужните извивки, където трябва, и като цяло беше доста привлекателна, което той не бе пропуснал да отбележи.

Но Кевин се държеше на разстояние. Тя бе сестра на шефката му, а той никога не си позволяваше да се сближава с жени, свързани по някакъв начин с отбора. Никакви дъщери на треньори, никакви секретарки от офиса или дори братовчедки на играчите. Ала въпреки благоразумните си принципи, ето докъде се докара.

Само като си помислеше за това, и кръвта му кипваше. За Кейлбоу нямаше нищо по-важно от семейството, дори и най-знаменитият куотърбек. Ако Фийби и Дан научеха за случилото се, непременно щяха да му поискат обяснение.

Съвестта му го задължаваше да не отлага и да позвъни на Дафни. Само веднъж, за да се увери, че няма някакви последици. „Не би трябвало да има“ — повтаряше си младият мъж. „И не би могло да има.“ Не си струваше да се вълнува за това, особено сега, когато нищо не биваше да го разсейва. В неделя предстоеше мачът от шампионата на Американската футболна конференция към НФЛ и той трябваше да се справи безупречно. Така щеше да се сбъдне заветната му мечта — „Старс“ да спечели Суперкупата.

Но само шест дни по-късно мечтата му рухна. И не можеше да обвинява никого, освен себе си.



След денонощен труд Моли завърши „Дафни се претъркулва“. Изпрати ръкописа в издателството през същата седмица, в която „Старс“ отпадна от шампионата на Американската футболна конференция. Когато до края на мача оставаха само петнайсет секунди, Тъкър забрави за правилата как се играе на сигурно и заби топката в зоната на двойното покритие на противника. Отсреща пресякоха паса, започна боричкане и съдията отсъди гол в полза на противника.

Моли си свари чай, за да пропъди студа през януарската вечер, и отнесе чашата до бюрото си. Отдавна трябваше да се заеме с поредната статия за списание „Чик“, но вместо лаптопа взе от дивана скицника си, за да нахвърли няколко идеи за новата си книжка „Дафни намира зайче мъниче“.

Телефонът звънна точно когато сядаше.

— Ало!

— Дафни? Обажда се Кевин Тъкър.

Чаят се разля в чинийката. Моли остана без дъх. Някога беше лудо увлечена по този мъж. А сега само звукът на гласа му я ужасяваше.

Пое с усилие глътка въздух. След като още я наричаше Дафни, значи не бе говорил с никого за нея. Това беше добре. Не искаше той да я споменава, дори не желаеше да си спомня за съществуването й.

— Откъде имаш номера ми?

— Нали те накарах да ми го кажеш.

Бе забравила за това.

— Аз, ъъъ… Какво мога да направя за теб?

— Сезонът приключи и заминавам на почивка. Исках само да съм сигурен, че няма… някакви неблагоприятни последици от… от това, което се случи.

— Не! Никакви последици няма. Разбира се, че няма.

— Това е добре.

Въпреки хладния отговор, Моли долови облекчението му. В същия миг, при все че умираше от срам, младата жена измисли как да се справи с деликатното положение.

— Идвам, скъпи! — извика на въображаемото си гадже.

— Явно не си сама?

— Не, не съм. — Отново извиси глас: — Говоря по телефона, Бени! Идвам след малко, миличък. — Потръпна. Не можа ли да измисли по-подходящо име?

Ру изтича при нея от кухнята, за да провери какво не е наред. Моли стисна телефона по-силно.

— Оценявам, че се обади, Кевин, но нямаше нужда.

— Е, щом всичко е…

— Всичко е чудесно, но трябва да тръгвам. Съжалявам за мача. И ти благодаря, че се обади. — Ръката й още трепереше, когато затвори.

Току-що беше разговаряла с бащата на нероденото си бебе.

Отпусна длан върху плоския си корем. Още не можеше да повярва, че я бе сполетяло това. Когато цикълът й закъсня, започна да се самозалъгва, че причината е в преживяния стрес. Но след това гърдите й станаха необичайно чувствителни, последваха първите пристъпи на гадене, а преди два дни си купи първия тест за бременност. Резултатът така я паникьоса, че тутакси изтича до аптеката, за да повтори теста.

Нямаше грешка. Беше бременна от Кевин Тъкър.

Но първата й мисъл не бе за него, а за Фийби и Дан. Семейството беше смисълът на техния живот. За тях бе немислимо да се възпитава дете само от един родител. Новината за бременността й щеше да ги съсипе.

Колкото до Кевин, щеше да се погрижи той никога да не узнае за детето. Куотърбекът по-скоро беше нейна невинна жертва и затова сега тя трябваше сама да се справи с последствията.

За щастие, нямаше да е много трудно да го държи в неведение. Сезонът бе приключил и нямаше голяма вероятност да се натъкне на него. А през лятото, когато отново започнат тренировките на отбора, тя щеше да се постарае да стои по-далеч от сградата на отбора. И без това рядко засичаше играчите, с изключение на вечерните събирания в дома на Фийби и Дан. Е, да, рано или късно, Кевин щеше да чуе за детето, но едва ли би заподозрял нещо след днешното позвъняване. Моли се постара да го убеди, че в живота й се е появил друг мъж.

Погледна през прозореца към зимното небе. Вече бе съвсем тъмно, макар да беше шест часът. Тя отново легна на дивана.

Само допреди два дни нямаше никаква представа, че ще бъде самотна майка. И изобщо не се замисляше за майчинството. А сега не бе в състояние да мисли за нищо друго. Тъгата и чувството на неудовлетвореност, нейни верни спътници в живота, изчезнаха някъде, изместени от непознатото досега усещане, че всичко е на мястото си, както бе редно. Най-после ще има свое семейство.

Ру я близна по ръката. Младата жена затвори очи и се отдаде на мечтите си. Дали ще е син? Или дъщеря? Всъщност нямаше никакво значение. Толкова силно обичаше децата на сестра си, че несъмнено щеше да бъде добра майка и на своето дете, ще го обича за двама.

Нейното бебе. Нейното семейство.

Най-после.

Протегна се доволно, наслаждавайки се на неописуемо приятния покой, обзел душата й. Ето какво не й бе достигало през всичките тези години — да си има свое семейство. Не помнеше кога за последен път се бе чувствала така щастлива. Вътрешният й покой и удовлетвореност се бяха отразили дори на косата й, която вече не беше зверски къса и отново бе добила естествения си тъмнокестеняв цвят. Точно както трябваше.

Ру побутна дланта й с влажния си нос.

— Гладен ли си, приятелче? — Моли стана и се запъти към кухнята, за да му вземе храната, но точно тогава телефонът пак звънна. Сърцето й отново запрепуска, но този път се обаждаше Фийби.

— С Дан имахме среща в Лейк Форест. В момента пътуваме по „Идънс“ и той заяви, че е гладен. Не искаш ли да хапнеш с нас в „Йоши“?

— С удоволствие.

— Чудесно. Ще се видим след половин час.

Моли затвори телефона и се намръщи. Едва сега осъзна напълно какъв удар щеше да нанесе на роднините си. Те искрено искаха за нея това, което имаха — дълбока, безгранична, всепоглъщаща любов, на която се крепеше техният живот. Но повечето хора нямаха това щастие.

Младата жена нахлузи износения пуловер „Долче и Габана“ и тясна черна пола, стигаща до глезените, която бе купила миналата пролет на половин цена във „Фийлдс“. Обаждането на Кевин я бе разстроило и тя пусна телевизора. Напоследък бе добила навика да се успокоява с гледането на стари серии от „Лейс Инкорпорейтид“. Навяваха й скъпи спомени от малкото приятни дни в детството й.

Още се питаше каква ли бе връзката на Кевин с Лили Шърман. Фийби сигурно знаеше, но Моли се страхуваше да споменава името му, макар че сестра й нямаше представа, че тя е била с него във вилата им в окръг Дор, щата Уисконсин.

Лейс ще ви помогне, да…

Лейс ще ви реши проблема, да…

След надписите дойде ред на рекламите и накрая на екрана се появи Лили Шърман в ролята на Джинджър Хил. Носеше тесни бели шорти, а гърдите й надничаха предизвикателно от яркозеленото горнище на банския й. Кестенявите й коси обрамчваха лицето й, големите златни халки на ушите й се полюляваха покрай високите й скули, а съблазнителната й усмивка обещаваше неизречени чувствени наслади.

Кадърът се разшири, за да покаже двете жени детективи на морския бряг. За разлика от оскъдното облекло на Джинджър, Сейбъл се появи в цял бански костюм. Моли си спомни, че двете актриси са били приятелки и в живота.

Домофонът в антрето зажужа, тя изключи телевизора и изтича да отвори вратата.

— Струваш ми се бледа — отбеляза Фийби, като я целуна по бузата. — Добре ли си?

— През януари в Чикаго всички са бледи — промърмори Моли и остана притисната малко по-дълго до сестра си. Фийби беше прототип на кокошката Силия, добродушна и майчински настроена обитателка на Гората на славея, вечно загрижена за Дафни.

— Здравей, госпожице Моли. Липсваше ни — прогърмя басовият глас на Дан, който едва не я задуши в мечешката си прегръдка.

Докато прегръщаше зет си, младата жена си помисли колко е щастлива, че ги има в живота си.

— От Нова година са минали само две седмици.

— И още две седмици, откакто не си била у дома. Фийби започна да се изнервя. — Той метна якето си на дивана.

Докато поемаше палтото на сестра си, Моли се усмихна. Дан продължаваше да смята тяхната къща за нейния истински дом. Нямаше представа балдъзата му колко харесваше скромния си мансарден апартамент.

— Дан, помниш ли първата ни среща? Тогава се опитах да те убедя, че Фийби ме бие.

— Нима мога да забравя нещо подобно? Още помня какво ми каза тогава. Че тя не била много лоша, а само малко смахната.

— Добрите стари времена — засмя се Фийби.

Очите на Моли грееха от искрена любов към сестра й.

— Бях такава малка досада. Цяло чудо е, че не си ме биела.

— Момичетата от семейство Съмървил трябваше да изнамират свои методи за оцеляване.

„Някои от нас още го правят“, помисли си Моли.

Ру, който обожаваше Фийби, скочи в скута й веднага щом тя седна.

— Радвам се, че успях да прегледам илюстрациите към „Дафни“, преди да ги изпратиш на издателството. Изражението на Бени, когато велосипедът му се подхлъзва и той цопва в локвата, е страхотно. Имаш ли идеи за нова книга?