— Зная. Аз…

— Това може би е притеснение за една богата глезла, но в реалния свят…

— Разбирам! Ти си жертвата — промърмори Моли. Сви рамене заради студа и се опита да пъхне ръце в джобовете. — Аз забърках тази каша и сама ще се оправям.

— Не ме изкарвай жертва! — озъби се той.

— Все пак беше моя жертва, което ме прави отговорна за последиците.

— „Последиците“, както ги нарече, включват живота на едно невинно човешко същество.

Моли се спря и го погледна. Вятърът подхвана един от непокорните кичури на косата му и го запрати в челото му. Лицето му бе застинало в неумолима маска.

— Известно ми е — кимна младата жена. — Уверявам те, че не съм планирала нищо от случилото се. Но сега съм бременна и много искам това дете.

— Но аз — не.

Тя изтръпна. За себе си той беше прав, което бе съвсем логично. Разбира се, че не искаше това бебе. Ала гневът му бе толкова силен, че тя инстинктивно скръсти ръце пред корема си, сякаш можеше да навреди на бебето й.

— Тогава няма проблем. Не се нуждая от теб, Кевин. Наистина. И ще ти бъда много признателна, ако забравиш за всичко това.

— Нима си въобразяваш, че съм способен на това?

Според Моли случилото се засягаше само нея, ала не биваше да забравя, че тази история можеше да погуби кариерата му. Всеизвестна беше любовта му към футбола. Фийби и Дан бяха собствениците на отбора и имаха силно влияние в Националната футболна лига.

— След като обясня на сестра си и Дан какво съм направила, те ще те оставят на мира и кариерата ти няма да пострада.

Очите му се присвиха заплашително.

— Никому нищо няма да казваш.

— Разбира се, че ще им кажа!

— Ще си държиш устата затворена.

— О, нима сега заговори оскърбената ти гордост? Не искаш някой да знае, че си бил жертвата в цялата тази история? Или се страхуваш от семейство Кейлбоу?

— Ти нищо не знаеш за мен — процеди той едва чуто.

— Затова пък зная каква е разликата между порядъчността и подлостта. Държах се недостойно, следователно нямам право да те въвличам допълнително в това. Ще се върна вътре и ще…

Той улови ръката й и я раздруса.

— Изслушай ме внимателно, защото още съм много изтощен от полета и не искам пак да го повтарям. Не съм светец и съм бил виновен за много неща, но никога не съм зарязвал незаконородено дете. И нямам намерение сега да започна.

Моли се отскубна от него и стисна юмруци.

— Няма да направя аборт, така че дори не си прави труда да ми го предлагаш.

— Нямам подобно намерение. — Сви горчиво устни. — Ще се оженим.

Тя окончателно се слиса.

— Не искам.

— Тогава ставаме двама. И няма да останем за дълго женени.

— Аз няма да…

— Не си хаби силите да спориш с мен. Ти ме прецака, млада госпожице, но сега аз командвам парада.



Тъкър обикновено обичаше да посещава клубовете за танци, но сега съжаляваше, че е дошъл. При все че разправията с клана Кейлбоу се бе състояла предишния следобед, още не бе готов да бъде душата на някоя весела компания.

— Кевин! Насам! — провикна се една девойка в опит да заглуши шума. Беше щедро наплескана с блестящи сенки по клепачите и полупрозрачна рокля. Миналото лято ходиха две седмици. Нина ли се казваше? Или Нита? Не помнеше името й, нито се интересуваше от нея.

— Кевин! Хей, приятел, ела тук. Искам да те почерпя едно питие.

Той се престори, че не ги чу, обърна се и започна да си проправя път назад, в посоката, от която току-що бе дошъл. Сгреши, че влезе тук. Сега не можеше да общува с приятели, да не говорим за срещи с фенове, които щяха да го разпитват за изгубения мач, при това по негова вина.

Взе палтото си, но не го закопча. Студеният въздух по Диърборн стрийт му подейства като юмрук по лицето. Докато бе пътувал по-рано днес из града с колата, по радиото бяха съобщили, че температурата е спаднала до минус три градуса. Все пак в Чикаго беше зима. Портиерът го видя и изтича, за да докара колата му от запазеното място за паркиране, отдалечено на по-малко от седем метра.

След седмица щеше да бъде женен мъж. Жалък провал на опитите му да не смесва личния живот с кариерата.

Даде на портиера петдесет долара, плъзна се на шофьорското място във ферарито си и потегли.

Трябва да служиш за пример, Кевин. Хората очакват децата на свещениците винаги да постъпват правилно.

Опита се да прогони спомена за гласа на преподобния Джон Тъкър. Постъпваше така, за да опази кариерата си. Да, кожата му настръхваше само при мисълта за едно незаконно дете, но всеки мъж щеше да се смути от подобна новина. А в случая не ставаше дума за потомък на свещеник, захвърлен на произвола на съдбата. Не, всичко беше заради футбола.

Фийби и Дан не очакваха брак по любов. Така че няма да се учудят много, ако скоро след сватбата последва развод. Затова пък щеше отново да може да ги гледа в очите. А колкото до Моли Съмървил, с влиятелните й връзки и разпуснат морал… никого не бе мразил повече. Дотук със заядливите подмятания на Джейн Бонър, че ако някога се ожени, ще си избере тиха, непретенциозна жена. Вместо това се натресе на една нахална твърдоглава особа, която, ако не внимаваше, щеше да го схруска на закуска. Но той нямаше да й го позволи.

Кевин, трябва да се научиш да различаваш доброто от злото. Можеш до края на дните си да останеш в сянка или да живееш на светло.

Кевин пропъди решително образа на Джон Тъкър, натисна педала на газта и се понесе по крайбрежната магистрала. Всичко това нямаше нищо общо с доброто и злото. Ставаше дума за кариерата му, която не биваше да пострада.

Не е само това, прошепна един досаден вътрешен глас. Младият мъж се престрои в лявото платно, после премина в дясното, а накрая пак се върна в лявото. Точно сега имаше нужда от скорост и риск, но по крайбрежната магистрала денем това бе невъзможно.



Няколко дни след засадата на Фийби и Дан, Моли се срещна с Кевин, за да вземат разрешително за брак. След това се отправиха към „Ханкок Билдинг“, всеки в своята кола, за да подпишат предбрачно споразумение, разделящо финансите им. Той не знаеше, че бъдещата му съпруга не разполага с финанси, които да брани, а и тя предпочете да не му казва. Само щеше да реши, че е още по-смахната, отколкото вече я мислеше.

Моли напълно бе изключила, докато адвокатът им обясняваше подробностите по документите. Двамата не бяха разменили нито дума за бъдещата му роля в живота на детето й, а тя бе прекалено потисната, за да повдига този въпрос. Ала рано или късно, трябваше да го разрешат.

На излизане от адвокатската кантора събра смелост и се опита да поговори с него.

— Кевин, това е лудост. Поне ми позволи да кажа истината на Дан и Фийби.

— Ти ми се закле, че ще си държиш устата затворена.

— Да, така е, но…

Погледът на зелените му очи я смрази до дъното на душата й.

— Иска ми се да се надявам, че поне веднъж можеш да се държиш като почтен човек.

Тя извърна очи. Съжаляваше, че му бе обещала.

— Но сега не сме в петдесетте години. Не ми е нужен съпруг, за да отгледам това дете. Има толкова много самотни майки.

— Сватбата може да се уреди без особени затруднения. Нима си такава егоистка, че не можеш да пожертваш няколко седмици от живота си, за да се поправят нещата?

Не й се понрави презрението в гласа му, нито пък да я нарича егоистка, особено след като знаеше, че прави това, само за да запази добрите си отношения с Дан и Фийби. Но той си тръгна, преди тя да успее да му отговори. Накрая се предаде. Можеше да се бори срещу един от тях, но не и срещу тримата.

Сватбата се състоя след няколко дни, в гостната на семейство Кейлбоу. Моли бе облечена в снежнобяла булчинска рокля, стигаща до средата на прасеца, подарък от сестра й. Кевин се появи в тъмен костюм с подходяща вратовръзка. Стори й се, че прилича на красив собственик на погребална агенция.

Нито един от двамата не покани някой от приятелите си на церемонията, така че присъстваха само Дан, Фийби и децата. Кучетата се мотаеха в краката им. Момичетата Кейлбоу украсиха гостната с ленти от крепхартия, а на кучета вързаха панделки — на Ру около нашийника, а на Кенга на опашката. Кенга игриво завъртя опашка, опитвайки се да спечели вниманието на Кевин, и най-безсрамно му се умилкваше. Младоженецът хладнокръвно пренебрегна заиграването й, както и ръмженето на Ру, и в Моли не остана грам съмнение — бъдещият й съпруг бе от онези досадници, които смятаха, че пуделите застрашават образа им на истински мъже. Защо не се бе замислила за това още при първата им нощ в окръг Дор, вместо да го дебне кога ще се оригне или ще се изперчи със златната си верижка: „Готино, нали, пич?“.

Очите на Хана блестяха от възторг, докато гледаше Кевин и леля си, все едно че бяха герои от някаква приказка. Дори само заради нея Моли бе готова да се преструва, че е щастлива, макар че й се гадеше.

— Толкова си красива! — въздъхна Хана. После се обърна също толкова сърдечно към Кевин. — Ти също си много красив. Като принц.

Тес и Джули възторжено се разсмяха. Хана се изчерви засрамено.

Но Кевин не се засмя. Позволи си единствено лека усмивка и я стисна по рамото.

— Благодаря ти, малката.

Моли примигна огорчено и извърна глава.

Съдията, ръководещ церемонията, пристъпи напред.

— Е, да започваме.

Младоженците се приближиха към него. Съдейки по физиономиите им, човек можеше да си помисли, че прекосяват минно поле.

— Скъпи влюбени…

Андрю се откопчи от ръката на майка си и се шмугна напред, за да се вклини между двама им.

— Андрю, върни се веднага! — просъска Дан и се опита да издърпа назад непослушното си синче, но Кевин и Моли едновременно уловиха лепкавите от смущение длани на хлапето, за да го задържат между тях.

И така ги ожениха, под набързо опънатия балдахин от разноцветни хартиени ленти, в компанията на един петгодишен малчуган и един сив пудел, злобно вторачен в младоженеца.

Двамата нито веднъж не се погледнаха, едва докоснаха сухите си стиснати устни и мигом се отдръпнаха като опарени.

Андрю ги изгледа с кисела гримаса.

— Пфу, какви лигни.

— Ама те трябва да се целунат, тъпчо — обясни му Тес отзад.

— Не съм тъпчо!

Моли се наведе да го прегърне, преди Андрю да побегне назад. С крайчеца на окото си видя как Дан стисна ръката на Кевин, а Фийби го прегърна набързо. Всичко й се струваше толкова неловко и ужасно, че й се искаше по-скоро да се махне. Само че нямаше как да стане и тъкмо в това бе проблемът.

Останалите разиграха традиционния спектакъл, като отпиха съвсем малко от шампанското, но никой не можа да преглътне повече от една хапка от сватбената торта.

— Хайде да изчезваме оттук — изръмжа Кевин в ухото й накрая.

Моли дори нямаше нужда да се оплаква, че я боли глава. И без това през целия следобед се чувстваше все по-зле.

— Добре.

Той промърмори нещо, че трябва да потеглят, преди снегът да затрупа пътищата.

— Добра идея — каза Фийби. — Радвам се, че прие предложението ни.

Моли се опита да се престори, че перспективата да прекара заедно с новоизлюпения си съпруг няколко дни във вилата в окръг Дор не е най-големият й кошмар. Ала без особен успех.

— Това е най-доброто, което можете да направите — съгласи се Дан. — Къщата е доста далеч, така че ще избегнете шумотевицата в медиите, след като съобщим за сватбата ви.

— Освен това — додаде Фийби с престорено въодушевление — там ще можете по-добре да се опознаете.

— Нямам търпение за това — тихо промърмори Кевин.

Не губиха време да се преобличат и след десет минути Моли целуна Ру за сбогуване. При тези обстоятелства предпочиташе да остави кучето на сестра си.