— Ще се погрижим за нея, докато вие попълните документите за лечението й, господине — каза сестрата.

Кевин стисна ръката на съпругата си. За пръв път, откакто се бе завърнал от Австралия, не изглеждаше враждебен, а искрено загрижен за нея.

— Веднага ще се върна.

И докато гледаше унесено примигващите флуоресцентни лампи над себе си, тя се запита какво ще запише той във формулярите на регистратурата. Нали не знаеше нито рождената й дата, нито второто й име. Не знаеше нищо за нея.

Медицинската сестра беше много млада, с приятно, миловидно лице. Но когато се опита да помогне на Моли да свали окървавеното си бельо, тя не й позволи. За да го направи, трябваше да разтвори крака.

— Ще бъда много внимателна — обеща й сестрата и я погали по ръката.

Но нищо не помогна. Когато докторът от спешното отделение пристигна, за да я прегледа, тя вече беше изгубила бебето си.



Кевин не позволи да я изпишат на следващия ден и тъй като беше знаменитост, лекарите изпълниха желанието му. През прозореца на самостоятелната болнична стая Моли виждаше част от паркинга и зад него — редица от оголени дървета. Затвори очи, за да не вижда нищо. Ако имаше сили, щеше да затъкне и ушите си, за да не чува.

Един от лекарите говореше на Кевин с онази почтителна интонация, която хората използват при общуване със звездите:

— Съпругата ви е млада и здрава, господин Тъкър. Разбира се, трябва да я прегледа и гинекологът й, но не виждам причини да нямате други деца.

За разлика от лекаря обаче, Моли виждаше такава причина.

Някой пое ръката й. Не знаеше дали бе сестрата, лекарят или Кевин. И не се интересуваше кой е. Само издърпа ръката си.

— Как се чувстваш? — прошепна съпругът й.

Тя се престори на заспала.

Той остана в стаята доста време, но накрая си тръгна. Моли се извърна на една страна и протегна ръка към телефона. Беше замаяна от лекарствата, които й дадоха, затова трябваше два пъти да набере номера. Когато Фийби й отговори, младата жена се разплака.

— Ела да ме вземеш. Моля те…



Семейство Кейлбоу се появиха в стаята й малко след полунощ. Моли си мислеше, че Кевин си е тръгнал, но той сигурно бе подремнал във фоайето, защото тя го чу да обяснява нещо на Дан.

Фийби я погали по бузата. Плодовитата й сестра, родила на мъжа си едно след друго четири деца. Една от сълзите й капна върху ръката на Моли.

— О, скъпа… толкова ми е мъчно…

Кевин я смени, когато Фийби отиде да поговори със сестрата. Защо не се махне завинаги? Той й бе чужд, а никой не иска край себе си чужд човек, когато животът му се разпада. Моли се извърна и зарови лице във възглавницата.

— Не биваше да ги викаш — каза й тихо. — Аз щях да те прибера у дома.

— Зная.

Той бе толкова мил с нея, че тя се почувства задължена да го погледне. Видя в зелените му очи не само съчувствие, но и умора. Но никаква следа от тъга.

Веднага щом се прибра у дома си, разстроената жена скъса ръкописа на „Дафни си намира зайче мъниче“ и го запрати в кошчето за смет.

На следващата сутрин новината за неочакваната сватба на звездата на американския футбол беше на първа страница в пресата.

6

„Дървесната жаба Мелиса беше най-добрата приятелка на Дафни. В делниците тя предпочиташе да се издокарва с перли и муселин. Но всяка събота добавяше към тоалета си по един шал и се преструваше, че е кинозвезда.“

Из „Дафни се изгубва“

„Днешното предаване «Чикагска знаменитост на седмицата» е посветено на богатата наследница на футболния магнат Бърт Съмървил — Моли Съмървил. За разлика от сестра си — бляскавата Фийби Кейлбоу, известната на всички собственичка на «Чикаго Старс» — Моли Съмървил води скромен живот. Но най-неочаквано за всички потайната госпожица Моли, чието хоби е писането на детски книжки, успя да улови в мрежата си най-желания чикагски ерген, неотразимата звезда на «Старс» — Кевин Тъкър. Дори най-близките им приятели останаха шокирани от новината, че са се оженили миналата седмица в дома на Кейлбоу на скромна брачна церемония, в тесен семеен кръг.“

Светската репортерка набързо заряза фалшивата усмивка и продължи с изражение на дълбока загриженост:

„Ала, изглежда, че радостта на младоженците е била краткотрайна. Нашите източници ни съобщиха, че почти веднага след брачната церемония младоженката е претърпяла спонтанен аборт. И оттогава двойката е разделена. Говорителят на «Старс» заяви, че младите съпрузи се опитват да уредят проблемите си и не възнамеряват да правят изявление за медиите.“

Лили Шърман изключи новинарския канал на чикагската телевизия и въздъхна тежко. Кевин се бе оженил за разглезена богаташка щерка от Средния запад. Ръцете й трепереха, докато затваряше високите френски прозорци, от които се откриваше изглед към градината зад дома й в Брентуд. Взе млечнокафявия кашмирен шал, оставен на килима до леглото й. Трябваше някак си да се успокои, преди да стигне до ресторанта. При все че Малъри Маккой бе най-добрата й приятелка, тази тайна беше само нейна и никой не биваше да я научи.

Лили наметна шала на раменете си. Беше облечена в кремав костюм от последната колекция на Сейнт Джон, със златни копчета, изящно обшит по краищата. После взе яркоцветната книжна торба за подаръци и потегли към един от най-новите ресторанти в Бевърли Хилс. След като я отведоха до запазената за нея маса, тя си поръча коктейл със сок от къпина. После огледа обстановката, без да обръща внимание на любопитните погледи на двойката от съседната маса.

Върху седефенобелите стени струеше мека светлина, подчертавайки изисканата обстановка. Килимът бе в червено и лилаво, ленените кърпи бяха колосани и снежнобели, а сребърните прибори — в стил Арт деко. Идеално място за отпразнуване на един нежелан рожден ден. Нейният петдесети рожден ден, макар че всъщност това беше известно единствено на нея. Дори Малъри вярваше, че приятелката й става на четирийсет и седем.

Не й дадоха най-хубавата маса в ресторанта, но Лили толкова отдавна играеше ролята на кинозвезда, че никой не обърна внимание на това. Най-хубавата маса беше заета от двама мъже от „Ай Си Ем Партнерс“ — една от най-могъщите агенции за набиране на таланти в Ел Ей. Лили се замисли дали да не отиде да им се представи. Те, разбира се, знаеха коя е тя. Кой не помнеше Джинджър Хил от сериала „Лейс Инкорпорейтид“? Но в този град нямаше нищо по-смешно от бивша секспримадона, вече доста понапълняла и празнуваща петдесетия си рожден ден.

Лили си напомни, че изглежда много млада за годините си. Очите й, великолепните изумрудени очи, които камерата толкова обичаше, сияеха все така изкусително. Червеникавокестенявите й коси сега бяха доста по-къси, но най-талантливият стилист в Бевърли Хилс доста се бе постарал, за да не загубят блясъка си. По лицето си почти нямаше бръчки, кожата й още беше гладка благодарение на Крейг, който не й позволяваше да се подлага по-дълго на слънчевите лъчи, когато беше по-млада.

Разликата от двайсет и пет години между нея и съпруга й, в съчетание с мъжествената външност на Крейг и ролята му на преуспяващ мениджър, неизбежно навяваше асоциации с актьорите Ан-Маргарет и съпруга й Роджър Смит, както и с друга прочута двойка — Бо и Джон Дерек. Наистина Крейг беше нейният Свенгали18. Когато пристигна в Ел Ей преди трийсет години, тя нямаше дори диплома от гимназията. Именно той я научи как да се облича, как да се държи, как да говори. Въведе я в света на хората на изкуството и превърна скованата хлапачка в един от секссимволите на осемдесетте. Благодарение на настояването на Крейг тя започна да чете, да цени културата и страстно да обича живописта.

Крейг бе направил всичко за нея. Дори твърде много. Понякога тя се чувстваше погълната от властната му индивидуалност. Той остана властен диктатор дори когато умираше. И все пак я обичаше искрено и тя съжаляваше, че чувствата й към него не бяха също толкова силни.

Лили реши да се поразсее, като се загледа в картините, украсяващи стените. Погледът й обходи творбите на Джулиан Шнабел и Кийт Харинг и се спря върху великолепната картина с маслени бои на Лиам Дженър. Той беше един от любимите й съвременни художници и както винаги, творбата й подейства успокояващо.

Сведе поглед към часовника си. Както обикновено, и днес Малъри закъсняваше за срещата. През шестте години, докато се снимаше сериалът, Малъри неизменно се появяваше последна на снимачната площадка. Обикновено Лили не се дразнеше от този неприятен навик на приятелката си, но днес това й даде повече време да мисли за Кевин и за странните обстоятелства, при които се бе разделил със съпругата си, богатата наследница, още преди да изсъхне мастилото от подписите им под брачния договор. Репортерката бе казала, че Моли Съмървил е пометнала. Лили се питаше как се е почувствал Кевин и дали той е бил бащата на бебето. Всеизвестно бе, че прочутите спортисти са сред основните мишени на безскрупулните жени, преследващи най-заможните ергени, дори и самите те да са богати наследници.

Малъри се приближи устремно към масата. За разлика от Лили, бе запазила фигурата си и до ден-днешен носеше същия размер, както когато участваше в сериала „Лейс Инкорпорейтид“. И пак, за разлика от приятелката си, бе продължила кариерата си, превръщайки се в кралица на минисериалите, въпреки че не притежаваше нито маниерите, нито осанката на Лили. Затова и никой в ресторанта не забеляза появата й. Никой не подвикна: „Внимание, ето я Малъри! Пристъпва, сякаш взема по 20 милиона на филм“.

— Съжалявам, че закъснях — изчурулика тя. — Поздравявам те, хиляди поздрави, божествена моя! Подаръците после.

По светски маниер целунаха въздуха около бузите си, все едно Малъри не беше прегръщала Лили през всички онези ужасни последни месеци от болестта и смъртта на Крейг преди две години.

— Сърдиш ли се, че закъснях точно за обяда по случай рождения ти ден?

— Зная, че ще се изненадаш да го чуеш, но след като сме приятелки от двайсет години, вече съм свикнала с това — усмихна се Лили.

— Ние с теб сме приятелки повече време, отколкото продължи всеки от браковете ми — въздъхна Малъри.

— Защото аз съм по-приятна от всичките ти бивши съпрузи, взети заедно — обяви Лили гордо.

Малъри се засмя. Появи се келнерът, за да вземе поръчките за питиетата им и докато те прелистваха менюто, той не пропусна да им предложи да пробват ордьовъра амюз-буш — рататуи с козе сирене. Лили набързо пресметна калориите, преди да се съгласи с предложението му. В края на краищата нали днес празнуваше рождения си ден.

— Много ли ти липсва? — попита я Малъри, след като келнерът се отдалечи.

Лили нямаше нужда да я пита какво имаше предвид.

— Докато боледуваше, грижите за Крейг ми отнемаха толкова много енергия, че въобще не мислех за секс. А след смъртта му ме налегнаха твърде много от другите грижи.

Освен това съм станала толкова дебела, че не искам нито един мъж да ме вижда гола.

— Нали вече си свободна. Преди две години нямаше представа за финансовото си състояние, камо ли да го управляваш. Думите не ми достигат да ти опиша колко се възхищавам от умението, с което се справи със ситуацията.

— Просто нямах друг избор.

Благодарение на разумните инвестиции на Крейг, сега Лили бе толкова богата, че можеше да си позволи да не работи, освен понякога да се снима само за удоволствие. През тази година тя изигра само една скромна роля на секси майка на главния герой в един доста неприличен филм. Като истински професионалист преодоля с лекота всички затруднения, но през целия снимачен период не успя да се отърси от усещането, че изглежда смешно. За жена с нейната фигура и възраст, да играе бляскава сексбомба, както в далечното минало, беше най-малкото абсурдно, ако не и нещо повече.

Не й харесваше да затъмнява индивидуалността си заради професията, която вече беше разлюбила, но не умееше нищо друго, освен да блести като кинозвезда. Трябваше да си запълва с нещо времето след смъртта на Крейг, за да не се отдава на болезнени размисли за многото грешки, които бе допуснала. Ако можеше само да се върне във времето към онзи съдбоносен момент, когато бе сбъркала фатално…