— Господи, как ми липсва Джудит. Запознахме се с нея, когато семейството ми за пръв път дойде тук. — Сините й очи се приковаха в младата жена. — А вие сте?

— Моли Съмървил — представи се тя и протегна ръка.

— Така, значи… — промърмори Шарлот и сви устни, като се обърна към Кевин. — Няма списание, в което да не пише за сватбата ти. Не е ли малко рано да си търсиш друга? Сигурна съм, че на пастор Тъкър никак не би му харесало, че не полагаш достатъчно усилия да изгладиш отношенията със съпругата си.

— Ъъъ… Моли е моята… — Думата явно заседна на гърлото му. Младата жена искрено му съчувстваше, но нямаше намерение да му помогне. — Моли е моята… съпруга — успя да го изрече накрая.

Тя отново бе подложена на безцеремонния оглед на сините очи на старицата.

— Е, тогава всичко е наред. Но защо се представихте като Съмървил? Тъкър е добро, почтено име. Бащата на Кевин, пастор Тъкър, беше сред най-прекрасните и добри хора, които съм познавала.

— Не се и съмнявам, че е било така — съгласи се Моли охотно и тъй като не бе свикнала да огорчава хората, поясни: — Съмървил е писателският ми псевдоним. Пиша детски книги.

Неодобрението на Шарлот Лонг мигом изчезна.

— Винаги съм искала да пиша книги за деца. Е, не е ли прекрасно? Знаете ли, когато майката на Кевин беше жива, тя се боеше, че той ще се ожени за някоя от онези кльощави супермодели, които пушат, дрогират се и спят с когото им падне.

Той се закашля и се задави.

— Ела тук, пухчо, не бива повече да тъпчеш лобелията на скъпата Джудит. — Шарлот тупна с ръка по бедрото си. Ру тутакси заряза цветята и послушно се приближи към нея. Бабката се наведе и го почеса зад ухото. — Трябва да го пазите. Понякога наоколо се навъртат койоти.

Тъкър доби замечтан вид.

— От големите ли? — попита с надежда.

Моли го стрелна укорително с поглед.

— Ру никога не се отдалечава много от дома ми.

— Жалко.

— Е, аз тръгвам. Списъкът на гостите и счетоводните данни са в компютъра на Джудит. Всеки момент се очаква пристигането на семейство Пиърсън. Те са орнитолози.

Лицето на Кевин пребледня под силния загар.

— Гости ли? Ти какво…

— Наредих на Ейми да ви приготви стаята на Джудит, в която някога отсядаха родителите ти. Останалите са запазени.

— Ейми ли? Почакай…

— Да, Ейми и Трой Андерсън. Той е много добър майстор. Младоженци са, макар че тя е още на деветнайсет, а той на двайсет. Не мога да разбера защо толкова са бързали да се оженят. — Шарлот се пресегна отзад и развърза престилката си. — Ейми трябва да чисти, но двамата са толкова влюбени един в друг, че не вършат много работа. Все трябва да им ходя по петите. — Подаде престилката на Моли. — Добре стана, че дойдохте. Никога не ме е бивало в готвенето и гостите все се оплакват.

Младата жена се втренчи смаяно в престилката.

Тъкър се втурна към отдалечаващата се Шарлот и я спря.

— Почакай малко! Лагерът е закрит! Всички гости са уведомени, че тази година резервациите са отменени.

Старицата го изгледа неодобрително.

— Как можеш дори да си го помислиш, Кевин? Някои от тези хора идват тук от трийсет години. А Джудит похарчи всеки цент, който можа да отдели, за да ремонтира бунгалата и да превърне къщата в пансион. Имаш ли представа колко струва рекламата в списание „Виктория“? А момчето на Колинс й поиска почти хиляда долара, за да й направи уебсайт.

— Уебсайт?

— Ако не си наясно с интернет, съветвам те да се запознаеш. Страхотна и много полезна дяволия, като се изключат порносайтовете.

— Запознат съм с интернет! — възкликна той сърдито. — А сега ми кажи защо тук още прииждат хора, след като обявих, че лагерът е затворен.

— Защото аз ги поканих. Джудит навярно би искала точно това. Знаеш ли, че почти цяла седмица ми бе необходима, за да ги открия всичките.

— Ти си ги поканила?

— При това им изпратих имейли — заяви тя гордо. — Не ми отне много време, за да схвана как работи електронната поща. — Тя го потупа по ръката. — Не се разстройвай, Кевин. Двамата със съпругата ти ще се справите много добре. Поднесете им обилна закуска и всички ще са предоволни. Ще намерите менюто и рецептите в синия бележник на Джудит в кухнята. Между другото, кажи на Трой да погледне тоалетната в „Зелените пасища“. Тече.

След тези думи тя закрачи надолу по моравата.

Кевин имаше вид сякаш всеки миг ще припадне.

— Кажи ми, че това е само кошмар.

Докато госпожа Лонг се отдалечаваше, Моли наблюдаваше една хонда акорд, последен модел, която навлезе в лагера, отби от алеята и се насочи към пансиона.

— Опасявам се, че по-скоро е кошмарна реалност.

Той проследи погледа й и изруга. Младата жена едва се държеше на крака от умора, затова приседна на най-горното стъпало, за да наблюдава представлението. Ру с радостен лай приветства новопоявилата се възрастна двойка.

— Ние сме семейство Пиърсън — заговори слабата жена с кръгло лице, малко над шейсетте. — Аз съм Бети, а това е съпругът ми Джон.

Кевин ги изгледа толкова нещастно, като току-що ударен с топка по главата, че на Моли й дожаля за него.

— Аз съм Моли Съмървил. А това е Кевин, новият собственик на лагера.

— О, да. Чували сме за теб. Не играеше ли бейзбол?

Той се облегна безсилно на стълба на фенера.

— Баскетбол — поправи я Моли. — Но тъй като е твърде нисък за Националната баскетболна асоциация, го отхвърлиха.

— Съпругът ми и аз не сме много по спорта. Наскърбихме се, като чухме за смъртта на Джудит. Много мила и добра жена. Знаеше много за популациите на птиците. Ние сме по следите на една разновидност на пойните птички.

Джон Пиърсън беше с почти петдесет килограма по-тежък от съпругата си, с увиснала двойна брадичка.

— Надявам се, че няма да внесете много промени в менюто, нали? Закуските на Джудит бяха превъзходни. Особено шоколадовата й торта с вишни… — Завъртя изразително очи. Замълча и Моли почти очакваше да целуне върховете на пръстите си. — Чаят все още се сервира в пет следобед, нали?

Младата жена търпеливо изчака отговора на Кевин, но той сякаш бе загубил дар слово. Реши да му се притече на помощ и наклони развеселено глава към съпружеската двойка.

— Имам чувството, че днес чаят малко ще позакъснее.

9

„Дафни живееше в най-хубавата къщичка в Гората на славея, сред гъста дъбрава, далеч от останалите горски обитатели, а това означаваше, че може да свири на електрическата си китара винаги когато й се прииска, и никой не се оплакваше.“

Из „Дафни се изгубва“

Кевин притискаше мобилния телефон към едното си ухо, а слушалката на стационарния в пансиона към другото, докато изстрелваше заповеди към бизнес мениджъра си и още някой — секретаря или икономката. Зад гърба му, до половината етаж, се извисяваше солидно стълбище от орехово дърво, след което рязко извиваше под прав ъгъл. Подпорите на перилата тънеха в прах, а килимът върху стъпалата отдавна не беше чистен с прахосмукачка. На площадката се мъдреше ваза с клюмнали паунови пера.

Раздразнена от нервно сновящия напред-назад Кевин, Моли реши да огледа къщата, докато той се правеше на строг шеф по телефона. Без да бърза, следвана от Ру, се насочи към гостната. Мекият диван и столовете бяха тапицирани с дамаска в жълто и розово. По стените бяха окачени гравюри в позлатени рамки, с изображения на цветя и пасторални сцени, а пред прозорците висяха бели дантелени завеси. Върху каменната лавица над камината бяха подредени медни свещници, жардиниера от китайски порцелан и кристални бонбониери. За съжаление, медта беше потъмняла, кристалът — помътнял, а пепелта по масите отдавна не бе бърсана. Прашният килим допълваше общото впечатление за запуснатост.

Същото беше и в музикалния салон, където тапетите, изрисувани по традиция с ананаси, служеха за фон на клавесина и креслата за четене, тапицирани в розова дамаска. Върху бюрото имаше старомоден комплект за писма с цвят на слонова кост, мастилница и писалка. Отстрани се извисяваха отдавна непочиствани сребърни свещници и нащърбена кана за бира.

Десет стола с високи облегалки и голяма маса в стил кралица Анна украсяваха трапезарията в дъното на коридора. Квадратният еркерен прозорец с великолепна гледка към езерото и гората доминираше в просторното помещение. Моли подозираше, че когато леля Джудит е била жива, високите кристални вази върху бюфета винаги са били със свежи цветя, но сега мраморната му повърхност беше затрупана с мръсните чинии от закуската.

Младата жена влезе през вратата в дъното в малка, старомодно обзаведена, но уютна кухня, с фаянсови плочки в синьо и бяло и дървени шкафове, побрали внушителна колекция от порцеланови канички, изрисувани с цветни мотиви. В средата на простата, но здрава селска маса имаше мраморен плот за рязане на продукти, но сега целият бе осеян с пръснати мръсни купи, черупки от яйца и канчета. Имаше дори отворен буркан от засъхнало сладко от боровинки. Голямата и модерна готварска печка се нуждаеше от сериозно почистване, а вратата на миялната машина зееше отворена.

Пред прозореца имаше по-малка дъбова маса за хранене на малобройния персонал. Върху плетените столове бяха нахвърляни пъстри възглавнички, а от тавана висеше полилей с плетен абажур. Зад къщата се виждаше задният двор, спускащ се надолу към езерото, по чиито брегове се издигаха високи дървета.

Моли надникна в големия килер, добре зареден с продукти, който ухаеше приятно на подправки, а сетне влезе през свързващата врата в малката съседна стая, която, съдейки по модерния компютър върху малкото бюро, явно е служила за кабинет на леля Джудит. Уморена от броденето из пансиона, младата жена седна на стола и включи компютъра. След двайсетина минути наблизо прогърмя силният глас на съпруга й.

— Моли! Къде се дяна, дяволите да те вземат?

Грубостта на този Слидерин не заслужаваше отговор, затова не му обърна внимание и отвори поредния компютърен файл.

За мъж, който обикновено се движеше с уверена грациозност, днес Тъкър пристъпваше необичайно тежко. Тя чу стъпките му много преди да я открие.

— Защо не ми отговаряш?

Тя премести компютърната мишка, когато той се появи зад нея. Май беше време да се обърне с лице към него.

— Не отговарям на крясъци.

— Не съм крещял! Аз само…

Кевин внезапно замлъкна. Моли се обърна, за да види какво бе отвлякло вниманието му. През градината крачеше забързано момиче в къси черни шорти и плътно прилепнала тениска. Зад нея подтичваше момче. Момичето се смееше и го дразнеше, без да намалява ход. Момчето й подвикваше нещо. В движение тя смъкна тениската и разголи гърдите си.

— Какво правят… — ахна той.

Моли усети как лицето й пламна.

Момчето улови момичето през кръста и го повлече навътре сред дърветата, за да не ги забележат от пътя, но Моли и Кевин много ясно ги виждаха от прозореца. Младежът се облегна на ствола на един стар клен. Девойката тутакси се хвърли към него, прегърна го и обви крака около кръста му.

Моли почувства как пулсът й изведнъж се ускори, докато гледаше как младите влюбени жадно се вкопчиха един в друг. Момчето стисна дупето на момичето, а то притисна голите си гърди към тялото му, улови главата му с две ръце и впи устни в неговите.

Моли чу как Кевин се размърда зад нея и по тялото й се разля приятна възбуда. Усещаше как е надвиснал над нея, а топлината му проникваше през тънкото й горнище. Как бе възможно някой, който заработваше насъщния си с пот и груба сила, да мирише толкова хубаво?

Навън момчето обърна любимата си така, че гърбът й да се опре на дървото. Пъхна ръка под тениската й и обхвана гърдата й.

Гърдите на Моли се напрегнаха и зърната й се втвърдиха. Искаше да извърне очи, но нямаше сили да го стори. Явно и на Кевин не му достигаха, защото не помръдваше, а когато заговори, гласът му прозвуча леко дрезгаво: