— Мисля, че имаме честта да наблюдаваме Ейми и Трой Андерсън.

Девойката се отпусна на земята. Беше дребничка, но с дълги и стройни крака, със златисторуса коса, пристегната с пурпурен ластик за коса. Косата на младежа беше по-тъмна и късо подстригана. Беше слаб и доста по-висок от партньорката си.

Ръцете й се плъзнаха между телата им. На Моли й трябваше минута, за да разбере какво прави.

Сваляше ципа на джинсите му.

— Май ще го направят пред очите ни — обобщи Кевин тихо.

Думите му изтръгнаха Моли от унеса й. Скочи иззад бюрото с компютъра и се обърна с гръб към прозореца.

— Не и пред моите.

Тъкър отмести поглед от прозореца и го насочи към нея. За известно време остана мълчалив. Просто се взираше в нея. По тялото й отново се разля онази ленива и приятна отмала. Припомни си, че макар веднъж да бяха интимни, тя всъщност не го познаваше.

— Май ти стана топло?

Определено й беше доста по-горещо, отколкото й се искаше.

— Воайорството не ми е стихията.

— Виж ти, това ме изненадва. А пък си мислех, че определено е твоята стихия, след като обичаш да се нахвърляш на нищо неподозиращите.

Времето не бе заличило срама и унижението, които изпитваше. Тя отвори уста, за да се извини за кой ли път, но нещо лукаво в изражението му я възпря. С огромно изумление осъзна, че Кевин няма желание да слуша извиненията или самобичуванията й. Искаше просто да си разменят по някое и друго остроумие или хапливо подмятане.

Той заслужаваше най-доброто, но мозъкът й твърде дълго бе бездействал и сега й беше трудно да измисли нещо подходящо.

— Само когато съм пияна.

— Да не би да ми казваш, че през онази нощ си била пияна? — Тъкър зарея поглед през прозореца, сетне отново го насочи към нея.

— Напълно отцепена. „Столичная“ с лед. Защо мислиш, че ги надробих такива?

Още един поглед през прозореца, този път по-продължителен.

— Не си спомням да си била пияна.

— Ти беше заспал.

— Да, но добре си спомням как ми каза, че ходиш насън.

Моли изсумтя пренебрежително.

— Е, кой си признава, че има проблем с алкохола.

— И вече си се преборила с него, така ли? — Тези зелени очи бяха прекалено проницателни.

— Повдига ми се само от мисълта за „Столичная“ с лед.

Погледът му се плъзна бавно и настойчиво по тялото й.

— Знаеш ли какво си мисля?

Младата жена преглътна.

— Не ме интересува.

— Мисля, че за теб съм бил просто неустоимо изкушение.

Тя напрегна изобретателния си ум, опитвайки се да изстиска някой язвителен и унищожителен отговор, но всичко, което успя да смотолеви, беше жалкото:

— Мисли каквото си щеш.

Кевин смени позата си, за да вижда по-добре любовната сцена отвън. Намръщи се.

— Струва ми се, че така доста ще боли.

Толкова много й се искаше да погледне, че едва устояваше на изкушението.

— Много си гаден. Не ги зяпай.

— О, това е интересно. — Кевин леко наклони глава. — Съвсем нов метод. Не е лошо да се пробва.

— Престани!

— Чудя се дали онази акробатика е позволена.

Моли не можеше да издържа повече и се извърна към прозореца, но любовниците бяха изчезнали.

Кевин се изсмя ехидно.

— Ако изтичаш на двора, можеш да ги настигнеш.

— Мислиш се за много остроумен.

— По-скоро забавен.

— Добре, тогава ето ти нещо, което може да ти се стори истински забавно. Разгледах подробно данните от компютъра на леля Джудит. Открих, че всички стаи в пансиона са резервирани до края на септември. Както и повечето от бунгалата.

— Нека да ги видя. — Той я бутна безцеремонно, за да се добере до компютъра.

— Позабавлявай се. А аз ще отида да видя къде мога да се усамотя.

Кевин бе забил нос в монитора и не й отговори дори когато тя се пресегна през рамото му, за да вземе листа от бележника, на който бе записала свободните бунгала.

На стената до бюрото беше закрепена коркова дъска. Моли намери ключовете, които търсеше, пъхна ги в джоба си и продължи към кухнята. През целия ден нищо не бе хапнала, затова си взе парче от хляба с червени боровинки на Шарлот Лонг. Първата хапка я убеди, че бабката не я беше излъгала с признанието си, че не я бива като готвачка. Хвърли парчето хляб в кошчето за отпадъци.

Когато се озова в коридора, любопитството й надделя над умората и младата жена се изкачи по стълбището до втория етаж, за да разгледа останалата част от къщата. Ру припкаше зад нея. Надникна в стаите за гости, всяка с различно обзавеждане. Видя много кътчета за четене на книги, от прозорците се разкриваха красиви гледки, стените бяха грижливо боядисани, с една дума, навсякъде се забелязваха дреболии, които придаваха уют, какъвто хората очакваха да намерят в един първокласен пансион.

Върху купчина от стари шапки Моли откри птиче гнездо, пълно със стари стъклени топчета. До една клетка за птици от телена мрежа бяха оставени аптекарски шишенца. Навред бяха разпръснати бродерии с цветя и пейзажи в овални рамки, малки старинни дървени табли, красиви керамични вази, готови да бъдат напълнени със свежи цветя. Пред погледа й се изредиха и няколко неоправени легла, препълнени кошчета за смет и мръсни вани с нахвърляни около тях мокри кърпи. Очевидно Ейми Андерсън предпочиташе да се уединява със съпруга си в сенките под дърветата, вместо да почиства стаите.

В края на коридора Моли открехна още една врата, водеща към единствената стая, която не се предоставяше на гостите. Мигом го разбра, защото тук цареше безупречен ред. Съдейки по семейните снимки, струпани върху тоалетката, това е била спалнята на Джудит Тъкър. Помещението заемаше целия ъгъл на сградата, включително и част от малката кула. Моли си представи как Кевин е спал на кревата с резбованите табли. Беше толкова висок, че сигурно е лежал по диагонала на леглото.

В съзнанието й изплува позорният спомен за онази нощ, когато най-безразсъдно се бе напъхала в леглото му. Толкова беше красив и мъжествен. Тръсна глава, за да пропъди натрапчивото видение и се спусна надолу по стълбите. Когато излезе на предната веранда, я обгърна смесеното ухание на борове, петунии и езерна вода. Ру завря нос в една саксия.

Искаше й се да се излегне в някой люлеещ се стол и да подремне, но тъй като нямаше намерение да обитава спалнята на леля Джудит в компанията на Кевин, трябваше да си потърси място за спане.

— Хайде, Ру, да огледаме свободните бунгала.

В един от компютърните файлове Моли бе открила схемата на бунгалата. Приближи се към моравата в средата на терена и видя окачените над всяка врата малки табели с ръкописни надписи: „Рогът на Гавраил“, „Мед и мляко“, „Зелени пасища“, „Добри вести“.

Докато минаваше покрай бунгалото „Стълбата на Яков“, от гората излезе красив мършав мъж, петдесет и няколко годишен, значително по-млад от останалите гости, които бе видяла досега. Тя му кимна и непознатият наклони леко глава.

Моли се запъти в противоположната посока към „Дървото на живота“ — бунгало в коралов цвят с первази в тъмносиньо и светлолилаво. Беше празно, също като „Божи агнец“. И двете къщички бяха очарователни, но младата жена реши, че се нуждае от повече уединение, отколкото предлагаха бунгалата край моравата, затова се обърна и се насочи към по-изолираните къщички, накацали край пътеката, виеща се успоредно на езерото.

Завладя я странно чувство. Защо мястото й се струваше така познато? Докато минаваше покрай пансиона, Ру притича покрай нея, спря и зарови нос в туфа врабчови чревца, сетне откри примамлив участък с мека трева. В края на поляната Моли съзря точно това, което търсеше — кокетна къщичка, сгушена между дърветата. „Полски кремове“.

Малкото бунгало беше наскоро боядисано в най-нежния оттенък на кремавожълто, а страничните стълбове и первазите с дърворезба като фина дантела — в светлосиньо и опушенорозово като вътрешността на раковина. Сърцето й замря. Бунгалото приличаше на къща от детска приказка.

Младата жена се изкачи по стъпалата до предната веранда. Вратата с мрежа против комари изскърца точно както се очакваше. Моли откри в джоба си ключа за бравата, превъртя го и влезе вътре.

Бунгалото беше обзаведено в старомоден, но уютен стил, без съвременни мебели. Чисто бели стени, прекрасни и елегантни с простотата си. Моли повдигна края на калъфа за мебели и откри отдолу диван, тапициран с избеляла дамаска. Нащърбеният и поочукан сандък пред него служеше за масичка за кафе. До стената бе поставен небоядисан скрин от чамово дърво, а над него бе закрепена подвижна лампа. Въпреки лекия мирис на мухъл, белите стени и дантелените завеси на прозорците придаваха уют на малкия дом.

Отляво бе разположена миниатюрна кухня със стара газова печка и малка сгъваема маса с два дървени стола, подобни на онези, които бе видяла в кухнята на пансиона. В боядисания дървен бюфет Моли откри керамични и порцеланови чинии — очарователна смесица от различни сервизи, чаши и купи от пресовано стъкло, ръчно изрисувани чаши. Гърлото й се сви и в очите й запариха сълзи, когато зърна чинии, украсени със сцени от приключенията на „Зайчето Питър“24, и тя побърза да се извърне.

В банята имаше грамадна вана на лъвски лапи и умивалник с висока подпора. Неизциклените дъски на пода бяха покрити с овехтял килим. Някой беше нарисувал лози високо по стените, почти до тавана.

Бунгалото разполагаше с две спални — едната бе съвсем малка, а другата по-голяма, достатъчна да побере двойно легло и боядисания скрин с чекмеджета. Леглото, с табла от ковано желязо, боядисана в светложълто, с изрисувана кошница с цветя в средата, беше застлано с избеляла кувертюра. На масичката до него имаше малка лампа с матов абажур.

В задната част на бунгалото, сгушена сред дърветата, младата жена откри остъклена веранда. До стената бяха подпрени плетени столове, а в ъгъла висеше хамак. Днес Моли бе развила повече дейност, отколкото от седмици, и само като погледна хамака, се почувства ужасно изморена.

Отпусна се доволно в него. Таванът над главата й бе боядисан в същия кремавожълт оттенък като цялата къща отвън, с тъмнорозови и сини бордюри, които й харесаха от пръв поглед. Какво вълшебно място. Като детска стая.

Моли затвори очи. Хамакът я залюля като люлка. И само след няколко секунди вече спеше дълбоко.



Клингонът25 посрещна Тъкър на вратата на бунгалото със заплашително ръмжене и зееща паст.

— Само не започвай пак. Не съм в настроение.

Той мина покрай пудела, остави на пода куфара на Моли в спалнята и продължи към кухнята. Не я намери там, но Шарлот Лонг му обясни, че видяла Моли да излиза през задната врата. Откри я на верандата, заспала в хамака. Ру веднага дотърча, за да я пази. А Кевин само стоеше и се взираше в нея.

Тя изглеждаше толкова дребна и беззащитна, подложила по детски длан под брадичката си, а върху бузата й бе паднал тъмнокестеняв кичур. Миглите, макар и гъсти, не успяваха да скрият тъмните кръгове под очите й. Кевин се почувства виновен, задето така безцеремонно я бе тормозил през цялото време. Но в същото време нещо му подсказваше, че тя едва ли би позволила да я глези и да стъпва на пръсти около нея. Не че имаше намерение да я дундурка. Все още й беше много сърдит.

Погледът му пробяга по тялото й, сетне се задържа за миг. Беше облечена в яркочервени три четвърти джинси и изпомачкана жълта блузка без ръкави, с V-образно деколте. Когато беше будна и ръсеше язвителни подмятания наляво и надясно, по нищо не личеше, че е дъщеря на вариететна танцьорка. Но заспала, изглеждаше съвсем другояче. Веднага се забелязваха фините глезени, дългите стройни крака и меките извивки на бедрата. Под блузата гърдите й се надигаха и спадаха. Благодарение на дълбокото й деколте той зърна края на черна дантела. Засърбяха го ръцете да разкопчее блузата, за да надникне още по-надолу.

Ядоса се на обзелата го възбуда. Още щом се върнеше в Чикаго, щеше да се обади на някое от старите си гаджета. Явно доста дълго не е бил с жена.