Вече не носеше сама товара на преживяното нещастие и когато тази сутрин се събуди, възглавницата й не бе мокра от сълзи. Мъката й нямаше да изчезне изведнъж, ала в душата й вече бе започнала да се прокрадва надеждата, че отново може да бъде щастлива.

Кевин се дотътри в трапезарията, след като бе сервирала втората порция панирани филии на Джон Пиърсън. Очите му бяха зачервени и подпухнали и целият му вид бе като на мъж, страдащ от силен махмурлук.

— Твоят питбул се опита да ме сгащи в ъгъла.

— Той не те харесва.

— Вече го забелязах.

Моли осъзна, че нещо помежду им липсва, ала й бе нужна минута, за да проумее какво бе то. Неговата враждебност. Гневът, който изпитваше към нея, най-сетне бе започнал да отшумява.

— Извинявай, че се успах — промърмори той. — Снощи ти казах да ме изриташ от леглото, ако не ме завариш в кухнята.

За нищо на света! Нищо не можеше да я накара да влезе в спалнята му, особено след като съпругът й вече не гледаше на нея като на смъртен враг. Кимна към празните бутилки в кошчето за смет.

— Изглежда, че миналата нощ е имало голям купон.

— Всички искаха да обсъдят преминаването на млади играчи в професионалната лига, а темите във футбола са безкрайни. Но едно ще кажа за това поколение: умеят да пият.

— Явно снощните алкохолни подвизи не са се отразили на апетита на господин Пиърсън.

Той погледна към филията, добиваща златистокафяв цвят в тигана.

— Мислех, че не можеш да готвиш.

— Обадих се на Марта Стюарт28. Обаче ако някой от гостите поиска бекон или наденица, ти ще трябва да ги изпържиш.

— Заради прасенцето Бейб?

— Именно. И ще обслужваш масите. — Тикна му кафеника и обърна филията.

Кевин се втренчи унило в каната с кафе.

— Десет години в НФЛ, и ето докъде го докарах.

Въпреки оплакванията си, той остана изненадан колко бързо мина следващият час. Наливаше кафе, разнасяше пълните и празните чинии, забавляваше гостите и успя да отмъкне за себе си няколко от палачинките на Моли. Тя беше страхотна готвачка и Тъкър на шега й подхвърли, че е решил да я назначи за постоянно. Очите й заискриха гневно, ала мъжът бе доволен да види отново блясък в тях.

Явно разговорът им от миналата нощ бе разсеял част от мрачното й настроение и у нея отново се бе разгорял онзи живец, който помнеше от вилата в окръг Дор. Самият Кевин се беше взирал до сутринта в тавана на спалнята. Никога вече нямаше да може да мисли за бебето като за нещо далечно. Миналата нощ то получи име. Сара.

Младият мъж примигна и грабна кафеника, за да долее отново чашите.

Шарлот Лонг надникна, за да провери как се справя новоизпечената готвачка, и изяде две кексчета. Кифличките със стафиди бяха малко прегорели, но панираните филии бяха страхотни и никой не се оплака. Моли тъкмо дояждаше на крак закуската си, когато се появи Ейми.

— Извинявай, че закъснях — промърмори момичето. — Миналата нощ си тръгнах чак в единайсет.

Моли забеляза нова смучка на шията й, този път малко над ключицата. Засрами се от себе си, когато я бодна ревност.

— Свършила си добра работа. Къщата вече изглежда много по-добре. Защо не се заемеш с онези чинии?

Ейми се запъти към мивката и започна да зарежда миялната машина. Косата й бе прибрана с малки розови шноли във формата на морски звезди. Беше си сложила очна линия, сенки и спирала на миглите, но или бе подминала червилото, или Трой вече го бе изблизал.

— Съпругът ти наистина е супер. Не гледам много футбол, но дори аз го познавам. Много готин спорт. Трой каза, че е третият най-добър куотърбек в НФЛ.

— Най-добрият. Само трябва да има малко повечко самоконтрол.

Ейми се протегна с такова задоволство, че горнището й се вдигна до пъпа, а шортите й се смъкнаха под изхвръкналите кокалчета на таза.

— Разбрах, че и вие сте младоженци. Не е ли велико?

— Направо сбъдната мечта — промърмори Моли сухо. Очевидно момичето не беше чело „Пийпъл“.

— Ние сме женени от три месеца и половина.

Точно колкото и те. Само дето с Кевин не се натискаха през всяка свободна минута.

Ейми се зае отново със съдомиялната машина.

— Всички казват, че сме прекалено млади — аз съм на деветнайсет, а Трой на двайсет — но повече не можехме да чакаме. И двамата сме християни и не приемаме секса преди брака.

— Значи сега си наваксвате?

— Толкова е жестоко — ухили се Ейми и Моли й се усмихна разбиращо.

— Може би все пак ще е по-добре, ако не се опитвате да си наваксвате в работно време.

Момичето изплакна една купа.

— Предполагам, че си права. Обаче е толкова трудно.

— Надзирателят на робите навярно ще те провери днес, така че защо не се заемеш със спалните, след като привършиш тук?

— Да… — въздъхна изтощената новобрачна. — Ако видиш някъде навън Трой, ще му кажеш ли, че го обичам и всичко останало?

— Едва ли ще е много уместно.

— Да, предполагам, че е доста незряло. Сестра ми казва, че трябва да бъда по-сдържана и хладна, ако не искам да ме приема за даденост.

Моли си представи младежкото лице на Трой, грейнало от обожание.

— Не мисля, че засега трябва да се тревожиш за това.

Когато Моли приключи работата си и кухнята, Кевин бе изчезнал. Навярно се опитваше да се справи с махмурлука. Тя си направи чай с лед, после се обади на Фийби, за да й каже къде се намира. Както очакваше, сестра й я засипа с въпроси, но не можеше да й обясни как съпругът й я бе изнудил да замине с него, заплашвайки в противен случай да разкаже на близките й за физическото и емоционалното й състояние. Вместо това набързо скалъпи, че Кевин имал нужда от помощ, а тя искала да се махне за известно време от града. Фийби започна да кудкудяка точно като кокошката Силия и Моли побърза да сложи край на разговора.

Чувстваше се капнала от умора, когато изпече най-сетне любимия плодов кекс на леля Джудит за следобедния чай, ала не можа да устои на изкушението да освежи малко салона. Докато подреждаше изсушени цветя и билки в кристалната купа, Ру започна да лае. Тя излезе навън, за да види какво става, и видя една жена да слиза от прашен тъмночервен лексус и да се оглежда наоколо. Запита се дали Кевин е проверил в компютъра колко още гости се очакват. Май трябваше да подобрят организацията.

Моли огледа светлосивата туника на непознатата, три четвъртите панталони в меднокафяв цвят и елегантните сандали. Всичко в тази жена беше стилно и скъпо. Тя се извърна и младата жена тутакси я позна: Лили Шърман.

През годините Моли бе срещала доста знаменитости, затова рядко питаеше благоговение пред звездите, но Лили Шърман я накара да занемее. Тя излъчваше особено очарование. Явно бе свикнала да я зяпат с обожание и младата жена нямаше да се изненада, ако от боровите дървета наскачат папараци, въоръжени с камери и микрофони.

Стилните слънчеви очила, вдигнати на главата й, прибираха назад разкошната кестенява коса — нейна запазена марка. Косата й бе по-къса, отколкото когато се въплъщаваше в Джинджър Хил, но все още й придаваше някогашния небрежен сексапил. Кожата й бе бяла и гладка като порцелан, а тялото — с пищни и чувствени извивки. Моли си помисли за всички онези болезнено кльощави момичета, които познаваше. В не толкова далечното минало жените са мечтаели за фигура като на Лили и навярно са имали право.

Когато актрисата приближи по пътеката към къщата, Моли забеляза, че очите й притежават необикновен зелен оттенък, много по-дълбок и ярък, отколкото на телевизионния екран. Около ъгълчетата им се виждаше едва забележима мрежичка от ситни бръчици, но като цяло не изглеждаше на повече от четирийсет. Огромният диамант върху лявата й ръка проблесна, когато се наведе, за да погали Ру. На Моли й бе нужна цяла минута, за да осъзнае, че самата Лили Шърман почесва коремчето на нейния пудел.

— Дяволски трудно се добира човек до това място. — Леко дрезгавият гърлен глас на актрисата напомни на Моли за някогашната Джинджър Хил, но сега съдържаше по-чувствени нотки.

— Да, лагерът е малко изолиран.

Лили се изправи и пристъпи по-близо. Гледаше по-младата жена с онази безлична учтивост, тъй присъща на знаменитостите, когато искаха да държат феновете си на разстояние. Сетне погледът й се изостри, а очите й добиха ледено изражение.

— Аз съм Лили Шърман. Бихте ли изпратили някого да вземе куфарите ми?

Охо. Явно я бе познала от статията в „Пийпъл“ и очевидно не бе приятелски настроена.

Моли отстъпи настрани, докато Лили се изкачваше по стълбите към верандата.

— В момента се преустройваме и донякъде цари безпорядък. Имате ли резервация?

— Едва ли бих изминала целия този път дотук, ако нямах. Преди два дни говорих с госпожа Лонг и тя ми каза, че имате свободна стая.

— Да, навярно имаме. Просто не съм сигурна къде точно. Между другото, аз съм ваша ревностна почитателка.

— Благодаря. — Прозвуча толкова студено, че Моли съжали, че го е споменала.

Лили погледна към Ру, който се опитваше да я впечатли с презрителната си усмивка а ла Брус Уилис.

— Котката ми е в колата. Госпожа Лонг каза, че не би било проблем да я доведа, но кучето ви ми се струва малко свирепо.

— Само така изглежда. На Ру може и да не му се понрави котешката компания, но няма да нарани любимката ви. Ако желаете, запознайте ги, докато отида да проверя стаята ви.

Звездата на Лили Шърман може и да бе позагубила от блясъка си, но все още светеше. Моли очакваше да се възмути, задето я карат да чака, ала актрисата не каза нищо.

Когато влезе вътре, младата жена се запита дали Кевин знае за пристигането й. Дали са били любовници? Лили изглеждаше твърде умна, да оставим настрана безупречния й английски. При все това…

Забърза нагоре по стълбите и откри Ейми, наведена над една от ваните. Тесните черни шорти се бяха опънали съблазнително върху стегнатото й дупе.

— Току-що пристигна една гостенка и не зная къде да я настаня. Да не би някой да си тръгва?

Ейми се изправи и изгледа Моли донякъде учудено.

— Не, но разполагаме и с таван. Засега още никой не е настанен там.

— Таван?

— Да, там е много приятно.

Моли не можеше да си представи, че Лили Шърман ще се съгласи да живее на тавана.

Ейми приседна на пети.

— Ъъъ… Моли, ако искаш да поговориш, нали се сещаш, за някои неща с мен, можеш да…

— Неща?

— Искам да кажа, че когато чистих стаята на Кевин, забелязах, че миналата нощ не си спала там.

Моли реши, че е доста дразнещо да бъде съжалявана от една тийнейджърка, чиято шия е осеяна със смучки.

— Ние сме разделени, Ейми. Няма защо да се тревожиш за мен.

— Наистина много съжалявам. Искам да кажа, ако става дума за секс или каквото и да е, бих могла да ти отговоря на някои въпроси, сещаш се, нали? Или пък да ти дам някой съвет.

Това наистина беше върхът! Да бъде обект на снизходително поучение от една деветнайсетгодишна Доктор Рут29.

— Не е необходимо.

Моли забърза нагоре по стълбите към тавана. Остана приятно изненадана от просторната стая, въпреки скосения таван и капандурите. Старинните мебели бяха в чудесно състояние, а матракът на двойното легло с четири колони изглеждаше удобен. В дъното на стаята беше добавен голям прозорец, за да влиза повече светлина. Тя го отвори, за да влезе свеж въздух, после влезе да огледа малката старомодна баня в другия край. Не беше кой знае какво, но поне беше отделна, а ако Лили Шърман не я хареса, можеше да си замине.

При тази мисъл настроението й се подобри.

Помоли Ейми да приготви стаята и хукна към долния етаж. Кевин все още не се виждаше наоколо и Моли се върна на предната веранда.

Лили стоеше близо до перилото и милваше огромната рижава котка, сгушена в ръцете й, а Ру, явно сърдит, се бе сврял под един от дървените люлеещи се столове. Когато младата жена отвори вратата, той изскочи от убежището си, изгледа я обидено и се оттегли в къщата. Тя си придаде любезно и приветливо изражение.