Сюзън Филипс - Капризите на сърцето

— Надявам се, че котката ви ще бъде мила с него.

— Двамата запазиха дистанция. — Лили потърка с палец брадичката на животното. — Това е Мармалад, позната още като Марми.

Дългокосместата котка беше почти с размерите на енот, със златисти очи, огромни лапи и голяма глава.

— Здравей, Марми. Ще бъдеш мила с Ру, нали?

Котката измяука снизходително.

— Боя се, че единствената свободна стая се намира на тавана. Доста е приятна и уютна, но банята е много малка. Може би ще се откажете от престоя си тук или навярно бихте могли да се настаните в някое от бунгалата. Все още не всички са заети.

— Предпочитам да съм в къщата. Сигурна съм, че стаята ще ми хареса и всичко ще е наред.

След като цялото същество на Лили лъхаше на редовна посетителка на „Фор Сийзънс“30, Моли трудно можеше да си представи как стаята ще й хареса и всичко ще е наред. Все пак възпитанието си беше възпитание и тя нямаше да се изяви като някоя грубиянка.

— Аз съм Моли Съмървил.

— Да, познах ви. Вие сте съпругата на Кевин.

— Ние сме разделени. Само му помагам за няколко дни.

— Разбирам — отрони гостенката, макар че изражението й показваше точно обратното.

— Докато чакате, ще ви приготвя чай с лед.

Моли се втурна да прави чая и тъкмо се връщаше на верандата, когато зърна Кевин да прекосява моравата на път за къщата. След закуската се бе преоблякъл в избелели джинси и бе обул чифт изтъркани маратонки. Отгоре бе навлякъл стара черна тениска, чиито ръкави бяха отпрани, така че мускулестите му ръце бяха изцяло открити. От джоба му се подаваше чук, което означаваше, че или махмурлукът му бе преминал, или издържаше много на болка. Като си припомни ударите и травмите, които бе получил през последните години, Моли реши, че второто е по-вероятно. След като той не харесваше това място, младата жена се запита защо си дава труд да ремонтира каквото и да било. Подозираше, че е от скука или може би се дължеше на чувството за дълг, вкоренено му от баща му, свещеникът, което продължаваше да усложнява живота му.

— Хей, Дафни! Искаш ли да дойдеш с мен до града, за да купим някои провизии?

Тя се усмихна, когато я нарече отново Дафни.

— Имаме нов гост.

— Страхотно — откликна той без всякакъв ентусиазъм. — Тъкмо това ни липсваше.

Люлеещият се стол се удари в стената, Моли се извърна и видя, че Лили се е изправила. Надменната и самоуверена телевизионна звезда бе изчезнала и на нейно място се бе появила смутена жена с пребледняло лице. Моли остави чашата със студения чай.

— Добре ли сте?

Жената поклати едва доловимо глава. Кракът на Кевин стъпи на най-долното стъпало и той вдигна глава.

— Мислех си, че можем да… — Замръзна.

Очевидно двамата са имали връзка. Сега вече Моли бе сигурна в това. Въпреки разликата във възрастта, Лили беше красива — косата й, изумителните зелени очи, чувственото тяло. Беше дошла при куотърбека, защото искаше да си го върне. Ала младата жена още не беше готова да се откаже от него. Мисълта я порази. Нима онова старо идиотско увлечение се бе завърнало?

Той стоеше като закован.

— Какво правиш тук?

Лили дори не трепна от явната му грубост. Сякаш я очакваше.

— Здравей, Кевин. — Ръката й помръдна нерешително, сякаш искаше да го докосне, но не посмя. Погледът й не се откъсваше от лицето му. — Дойдох на почивка. — Гърленият й глас прозвуча задъхано и много несигурно.

— Няма да стане.

Моли наблюдаваше актрисата, която се опитваше да запази самообладание.

— Имам резервация. Ще остана.

Тъкър се завъртя на пети и се отдалечи от къщата.

Лили притисна пръсти към устните си и размаза тъмното си червило. В очите й блестяха сълзи. На Моли й дожаля за нея, ала реши, че дамата не би приела нечие съчувствие. И се оказа права. Звездата се извъртя към нея и просъска:

— Аз оставам!

Младата жена погледна нерешително към моравата, ала Кевин бе изчезнал.

— Добре.

Трябваше да знае дали са били любовници, но не можеше да попита направо.

— Изглежда, че двамата не се разбирате.

Актрисата се отпусна на люлеещия се стол, а котката тутакси скочи в скута й.

— Аз съм му леля.

Облекчението на Моли мигом бе последвано от странното желание да защити съпруга си.

— Явно не сте в добри отношения.

— Той ме мрази. — Лили внезапно заприлича на малко беззащитно момиченце, а не на звезда. — Той ме мрази, а аз го обичам повече от всичко на света. — Взе разсеяно чашата със студения чай. — Майка му, Мейда, беше моята по-голяма сестра.

От напрегнатия й тон по гърба на Моли пробягнаха студени тръпки.

— Кевин ми каза, че родителите му са били възрастни.

— Да. Мейда се е омъжила за Джон Тъкър в същата година, в която аз съм се родила.

— Имали сте голяма разлика във възрастта.

— Тя ми беше като втора майка. Докато растях, живеехме в един град, всъщност врата до врата.

Моли имаше чувството, че Лили й разказва всичко това не защото искаше съпругата на племенника й да го знае, а за да има време да се съвземе. Любопитството й надделя и тя продължи разговора.

— Спомням си, че четох някъде, че сте били много млада, когато сте заминали за Холивуд.

— Мейда напусна града, когато Джон бе преместен в църквата в Гранд Рапидс. Двете с майка ми не се разбирахме и много скоро положението стана нетърпимо, така че избягах и накрая се озовах в Холивуд.

По-възрастната жена замълча.

Ала Моли искаше да узнае още.

— Справили сте се много добре.

— Отне ми известно време. Бях доста дива и необуздана и направих много грешки. — Облегна се назад. — Някои от тях непоправими.

— Мен също ме е отгледала по-голямата ми сестра, но се появи в живота ми чак когато станах на петнайсет.

— Може би и за мен така би било по-добре. Не зная. Предполагам, че някои от нас просто са родени по-буйни и постоянно създават неприятности.

Моли искаше да узнае защо Кевин се държа толкова враждебно, ала Лили извърна глава и точно в този миг Ейми излезе на верандата. Тя или бе твърде млада, или прекалено погълната от собствените си преживявания, за да разпознае прочутата гостенка.

— Стаята е готова.

— Ще ви покажа стаята. Ейми, ще донесеш ли от колата куфара на госпожа Шърман?

Когато Моли заведе Лили на тавана, очакваше актрисата да се възмути от скромното помещение, но тя не каза нищо. Моли отиде до прозореца и посочи навън.

— Покрай езерото има много красива пътека. Чудесно място за разходки, но сигурно ви е известно. Предполагам, че сте били тук и преди?

Лили остави чантата си на леглото.

— Не са ме канили.

Моли се почувства още по-неловко. Веднага щом Ейми се появи с куфара, тя се извини и побърза да излезе.

Вместо да се запъти към бунгалото си за кратка дрямка, влезе в музикалния салон. Докосна старата автоматична писалка върху бюрото, стъкленицата с мастило, писмените принадлежности от слонова кост, върху които бе гравирана емблемата на пансиона „Уинд Лейк“. Накрая й писна да се суети наоколо и седна, за да помисли.

Когато малкият позлатен настолен часовник отбеляза, че е изминал един час, реши да потърси Кевин.

Отиде на плажа, където завари Трой да поправя някакви дъски на кея, които се бяха разхлабили. Когато го попита за Тъкър, той поклати глава и я погледна със същото жално изражение, с което я изпращаше Ру, когато излизаше от къщи без него.

— От известно време не се е мяркал наоколо. Виждали ли сте Ейми?

— Тя довършва с оправянето на спалните.

— Ами ние, ъъъ… се опитваме да приключим днес по-бързо с работата, за да се приберем у дома.

„Където несъмнено ще си разкъсате дрехите и ще се метнете в леглото“, помисли си Моли.

— Добре сте го решили, сигурна съм, че няма да има проблем.

Момчето я погледна с такава благодарност, че тя едва се сдържа да не го почеше под брадичката.

Насочи се първо към ливадата, а сетне се отклони към задната част на лагера, откъдето се чуваха гневните удари на чук. Носеха се от бунгалото с претенциозното име „Рай“. Кевин бе клекнал на покрива и изкарваше яда си на дървените летви.

Младата жена пъхна палци в задните джобове на шортите си, чудейки се как да подхване разговора.

— Все още ли смяташ да ходиш до града?

— Може би по-късно — изръмжа той и спря да блъска с чука. — Тя замина ли си?

— Не.

Чукът се стовари върху нещастната летва.

— Не може да остане тук.

— Госпожа Шърман има резервация. Не бих могла да я изхвърля.

— По дяволите, Моли! — Бам! — Искам да… — Бам! — … се отървеш от нея! — Бам!

Грубиянското му поведение никак не й се понрави, но в сърцето й все още се спотайваше онова топло чувство към него, останало след вчерашния им разговор, и тя реши да бъде мила.

— Би ли слязъл долу за малко?

Бам!

— Защо?

— Защото вратът ме заболя да гледам нагоре, а бих искала да поговорим.

— Ами не гледай нагоре! — Бам! Бам! — Или не говори!

Моли седна на купчината летви. Целият й вид подсказваше, че няма намерение да ходи никъде. Той се опита да не й обръща внимание, но накрая не издържа, изруга ядно и остави чука.

Тя го наблюдаваше, докато слизаше по стълбата. Стройни, мускулести крака. Страхотен задник. Какво толкова привлекателно имаше в мъжките задници? Когато стъпи на земята, мъжът й метна свиреп поглед, но изглеждаше по-скоро раздразнен, отколкото враждебен.

— Е?

— Ще ми разкажеш ли за Лили?

Кевин присви невероятните си зелени очи.

— Не я харесвам.

— Това вече го разбрах. — Подозрението, което я глождеше, не й даваше мира. — Да не би да е забравяла да ти изпраща подаръци за Коледа, когато си бил малък?

— Не я искам тук, това е всичко.

— Но тя явно няма намерение да си заминава.

Той сложи ръце на кръста, а лактите му застрашително щръкнаха.

— Това си е неин проблем.

— След като не я искаш тук, изглежда, че е и твой проблем.

Кевин отново пристъпи към стълбата.

— Не можеш ли днес сама да сервираш проклетия чай?

Онова безпокойство отново я обзе и космите на тила й настръхнаха. Нещо никак не беше наред.

— Кевин, почакай…

Той се извърна и я изгледа нетърпеливо.

Беше си повтаряла, че не е нейна работа, ала не можа да се сдържи.

— Лили ми каза, че е твоя леля.

— Да, и какво?

— Когато тя те погледна, изпитах нещо странно.

— Изплюй камъчето, Моли. Чака ме още доста работа.

— Гледаше те с такъв копнеж.

— Дълбоко се съмнявам в това.

— Тя те обича.

— Тя дори не ме познава.

— Може да е странно, но струва ми се, че разбирам защо си толкова разстроен. — Младата жена прехапа устни. Внезапно й се прииска да не бе започвала този разговор, но някакъв мощен инстинкт я подтикваше да продължи: — Според мен Лили не е твоя леля, Кевин. Мисля, че тя ти е майка.