— Не ми е казала нищо. Но ти си единственият друг човек, когото съм виждала с такива зелени очи.

— И си разбрала всичко по очите й?

— Имаше и още някои неща. — Копнежът, изписан върху лицето на Лили, докато се взираше в Кевин, бе твърде силен и примесен с болка за една леля. Както и някои изтървани от нея откровения. — Тя сподели с мен, че напуснала дома си много млада и после имала неприятности. А аз знаех, че родителите ти са били възрастни. Беше просто догадка.

— Дяволски добра догадка.

— Аз съм писателка. Или поне бях. Ние се отличаваме с доста развинтено въображение.

Той захвърли чука на земята.

— Изчезвам оттук.

А Моли щеше да отиде с него. Миналата нощ съпругът й не я бе изоставил и сега и тя нямаше да го изостави.

— Хайде да отидем да се гмуркаме от скалата! — изтърси.

Кевин се спря и я зяпна смаяно.

— Искаш да се гмуркаш от скалата?

Не, не искам да се гмуркам от скалата! Да не ме мислиш за идиот!

— Защо не?

Той се взря продължително в нея.

— Добре, става.

Точно от това се боеше, но вече бе късно за отстъпление. Ако се опиташе да се измъкне, само щеше да я нарече страхливка или „зайче“. Така я бяха нарекли децата в детската градина, докато им четеше приказките си, но от неговата уста не звучеше толкова невинно.

Час и половина по-късно, тя лежеше върху един плосък камък близо до ръба на стръмната скала, опитвайки се да си поеме дъх. Докато топлината на камъка се просмукваше през мокрите й дрехи, младата жена стигна до заключението, че не беше чак толкова зле. Всъщност тя беше добра в гмуркането и скоковете във водата от високо бяха забавно предизвикателство. Най-лошото в цялата работа бе, че трябваше да се влачи обратно нагоре по пътеката, за да се хвърли пак от скалата.

Тя го чу да идва по пътеката, но за разлика от нея, Кевин не пухтеше като парен локомотив. Моли затвори очи. Ако ги отвореше, щеше да види вече познатата картина: преди първия скок той се бе съблякъл и бе останал по тъмносини боксерки. Изпълваше я болезнен копнеж да го гледа — всички тези мускули и загоряла гладка кожа, широки рамене, тясна талия. Тя се ужасяваше — или надяваше? — че боксерките ще се свлекат, докато скачаше от скалата и се гмуркаше, но той някак си успя да ги удържи на мястото им.

Наложи си да обуздае развихреното си въображение. Тъкмо подобни фантазии я бяха насадили в тази лепкава каша. А и май беше крайно време да си напомни, че Кевин не се бе оказал най-невероятният и незабравим любовник. Всъщност беше съвсем обикновен и скучен.

Не беше честна. Той не бе виновен. Първо, беше дълбоко заспал, и второ, не бе показал с нищо, че я намира сексуално неустоима… или поне донякъде привлекателна.

Ала това, че можеше да мисли за секс, беше едновременно обезпокоително и обнадеждаващо. Първите пролетни лъчи, изглежда, бяха проникнали през зимния мрак, сковал душата й.

Той се пльосна до нея и се изтегна по гръб. Лъхна я мирисът на топлина, езерна вода и мамеща мъжка сила.

— Повече никакви салта, Моли. Говоря сериозно. Прелетя прекалено близо до скалите.

— Само веднъж, а и отлично знаех къде е ръбът.

— Чу ме.

— Боже, все едно слушам Дан.

— Дори не ми се мисли какво щеше да каже, ако бе видял акробатичните ти изпълнения отпреди малко.

Известно време двамата останаха да лежат, потънали в мълчание. Странно, но тишината бе приятна и отморяваща. Всички мускули я боляха, но Моли отдавна не бе изпитвала такова умиротворение и покой.

„Дафни се печеше на скалата, когато се появи Бени, бягащ нагоре по пътеката. Плачеше.

— Какво се е случило, Бени?

— Нищо. Разкарай се!“

Моли отвори рязко очи. Бяха минали четири месеца, откакто Дафни и Бени бяха водили въображаем разговор в главата й. Навярно беше просто случайност. Претърколи се към Кевин. Макар че не й се щеше да разваля спокойствието, възцарило се помежду им, той се нуждаеше от помощ за общуването си с Лили, точно както тя имаше нужда от приятелска подкрепа, и да се справи със загубата на Сара.

Клепачите му бяха затворени. Моли забеляза, че миглите му са с по-тъмен оттенък от косата, която вече бе започнала да изсъхва по слепоочията. Тя подпря брадичка на ръката си.

— Винаги ли си знаел, че Лили е твоя майка?

Кевин не отвори очи.

— Моите родители ми казаха, когато бях на шест.

— Постъпили са правилно, като не са го пазили в тайна. — Зачака, но той не каза нищо повече. — Тя трябва да е била много млада. Сега не изглежда на повече от четирийсет.

— На петдесет е.

— Леле!

— Типична холивудска примадона. Стотици пластични операции.

— Често ли си я виждал като малък?

— По телевизията.

— Но не си се срещал с нея? — Наблизо се чу равномерното чукане на кълвача, а над езерото кръжеше ястреб. Моли гледаше как гърдите му равномерно се повдигат и спускат.

— Появи се веднъж, когато бях на шестнайсет. Сигурно нещата в Града на фалшивия блясък и мечти не са вървели много добре. — Отвори очи и седна. Моли очакваше да стане и да си тръгне, но той зарея поглед към езерото. — Що се отнася до мен, аз имах една майка, и тя бе Мейда Тъкър. Нямам представа каква игра е замислила някогашната телевизионна кралица с идването си тук, но аз няма да участвам. Празноглавите секссимволи не ме интересуват.

Думите „празноглави секссимволи“ пробудиха спомените на младата жена. Така навремето мислеха останалите за Фийби. Сега Моли си припомни какво й бе казала сестра й преди много години: „Понякога си мисля, че определението «секссимвол» е измислено от мъжете, за да покажат превъзходството си над жените, които умеят да оцеляват по-добре от тях“.

— Най-добре е да поговориш с нея — рече Моли. — Така ще разбереш какво иска.

— Не ми пука. — Той се изправи, грабна джинсите си и ги нахлузи. — Тази седмица се оказа много гадна.

Може би за него, но не и за нея. За Моли това се очертаваше като най-хубавата седмица, която бе имала от месеци.

Тъкър прокара пръсти през още влажната си коса и заговори с по-мек тон.

— Все още ли искаш да дойдеш с мен в града?

— Разбира се.

— Ако тръгнем веднага, ще успеем да се върнем до пет. Ти ще сервираш следобедния чай и без мен, става ли?

— Става, но сам знаеш, че рано или късно, ще се наложи двамата да си изясните отношенията.

Тя наблюдаваше силната гама от чувства, която се изписа върху лицето му.

— Да, така е, но аз ще избера времето и мястото.



Лили стоеше до таванския прозорец и гледаше как Кевин заминава с колата, придружен от футболната наследница. На гърлото й заседна голяма буца, когато си припомни пренебрежителното му отношение. Нейното малко момче… Детето, което бе родила, когато самата тя още беше почти дете. Синът, който бе дала на сестра си, за да го отгледа като свой.

Знаеше, че постъпката й бе правилна и лишена от егоизъм — и успехите, които бе постигнал в живота си, бяха доказателство за това. Какви възможности щеше да има той като дете на необразована, излъгана и изоставена седемнайсетгодишна девойка, мечтаеща за звездна слава и богатство?

Пусна завесата и приседна на ръба на леглото. Беше се запознала с онова момче в първия ден, когато слезе от автобуса в Лос Анджелис. Той бе тийнейджър като нея, току-що пристигнал от някакво ранчо в Оклахома. Търсеше работа като каскадьор. Двамата си поделяха една стая в един долнопробен и евтин хотел, за да спестят пари. Бяха млади и жадни за удоволствия, криеха страха си от опасния град зад неловък секс и груби приказки. Бе изчезнал, преди дори да разбере, че тя е бременна.

Имаше късмет да си намери работа като сервитьорка. Една от по-възрастните й колежки, Беки, се смили над нея и й позволи да спи на дивана й. Беки беше самотна майка и към края на тежкия работен ден толкова бе капнала от умора, че нямаше сили да прояви повече търпение и грижовност към малкото си тригодишно дете. На Лили не й беше лесно да гледа как малкото момиченце се свива уплашено от гневните крясъци на майка си, а понякога и от плесниците, ала това й подейства доста отрезвяващо. Две седмици преди Кевин да се роди, тя се обади на Мейда и й каза за бебето. Сестра й и Джон Тъкър пристигнаха незабавно в Ел Ей.

Останаха с нея до раждането на Кевин и й казаха, че може да се върне с тях в Мичиган. Но тя не можеше да се върне, а по лицата им прочете, че те също не я искат.

В болницата Лили при всеки удобен случай вземаше бебето си на ръце и му шепнеше нежни думи на обич. Виждаше как сестра й грейваше от щастие всеки път щом го вдигнеше от креватчето, как лицето на Джон омекваше от радостен копнеж, докато се взираше в малкото човече. Това бе доказателство, че са напълно подходящи да отгледат детето й, и тя едновременно ги обичаше и мразеше заради това. Най-тежкият момент в живота й бе, докато ги гледаше как заминават с малкото й момченце. Две седмици по-късно срещна Крейг.

Лили знаеше, че бе постъпила правилно, давайки Кевин на сестра си, но при все това цената бе твърде висока. Трийсет и две години живя с огромна празнина в сърцето си, която нито кариерата й, нито бракът й успяха да запълнят. Дори и да бе имала други деца, мъката и страданието по първото й дете никога нямаше да намалеят. Ала сега искаше най-сетне да излекува тази незарастваща рана.

Когато бе на седемнайсет, единственият изход да осигури нормален и сигурен живот за сина си, беше да се откаже от него. Но вече отдавна бе надраснала онази изплашена тийнейджърка и беше време да разбере, веднъж и завинаги, дали би могла да присъства в живота му. Щеше да приеме смирено и с благодарност всичко, което бе готов да й даде. Картичка за Коледа веднъж в годината. Усмивка. Добра дума, нещо, което да й подскаже, че той вече не я мрази. Това, че не я искаше близо до себе си, бе станало болезнено ясно, защото я отблъскваше грубо всеки път щом се опиташе да установи контакт с него след смъртта на Мейда, а днес беше още по-очевидно. Но може би просто трябваше да се постарае повече.

Замисли се за Моли и потръпна от обзелия я студ. Лили не уважаваше жените, които преследваха известните мъже. Неведнъж бе наблюдавала подобни истории да се случват в Холивуд. Отегчени, богати и разглезени момичета, без работа и цел, се опитват да се реализират, като улавят на въдицата си прочути и успели мъже. Моли го бе хванала в мрежите си с бременността и роднинството си с Фийби Кейлбоу.

Лили стана от леглото. Не бе имала възможност да закриля и предпазва Кевин, докато растеше и възмъжаваше, но сега имаше възможност да навакса пропуснатото.



Уинд Лейк беше типично курортно градче със старомоден, но приятен център и малко позапуснати покрайнини. По главната улица, която се извиваше покрай езерото, се виждаха няколко ресторанта и магазинчета за сувенири, малък пристан за яхти, скъп бутик за дрехи за туристите и хотел „Уинд Лейк“.

Кевин паркира и Моли слезе от колата. Преди да потеглят от лагера, тя си взе душ, среса косата си, гримира леко очите си и си сложи дискретно червило. След като имаше само маратонки, и дума не можеше да става да облече лятната рокля без ръкави, затова бе нахлузила светлосиви шорти с шнур на кръста и късо черно горнище. Утешаваше се с мисълта, че е отслабнала достатъчно, за да изглежда добре в плитки шорти, откриващи пъпа й.

Когато Тъкър заобиколи колата отпред, очите му се плъзнаха по нея, сетне я огледа по-внимателно. Макар и нежелани, по тялото й се разляха приятни тръпки и младата жена се запита дали му харесва гледката, или просто прави сравнение, при това не в нейна полза, с безбройните си почитателки чужденки.

И какво от това? Тя харесваше тялото и лицето си. Кевин може и да не ги забелязваше, но Моли бе доволна от това, което Бог й бе дал. Освен това хич не й пукаше какво си мисли той.

Спътникът й посочи към бутика.

— Там трябва да има сандали, ако искаш да си купиш нови в замяна на онези, които изгуби в езерото.

Сандалите в бутика едва ли бяха по джоба й.