— Изглежда, тя няма нищо против. На някои жени им харесва, когато мъжете оставят по телата им доказателство за страстта си.

Нещо в начина, по който я погледна, накара гърдите й да настръхнат. Моли се подразни от реакцията си.

— А някои жени виждат в това жалък опит на неуверен мъж да демонстрира господството си над жената.

— Да, има го и това — промърмори той и я удостои с една от ленивите си усмивки на път към задната врата. Отиваше да донесе останалите продукти.

Докато ги вадеше от торбите, Кевин попита Моли дали иска да отидат да вечерят в града, но тя отказа. Този неотразим футболист представляваше твърде голямо изкушение за нея, за да се подлага постоянно на него. Запъти се към бунгалото, доволна от проявената твърдост.

„Слънцето се бе изтърколило на небето и приличаше на голяма лимонова курабийка. Дафни изведнъж огладня.

Зелен боб! — помисли си тя. — С вкусна заливка от листа на глухарчета. И чийзкейк с ягоди за десерт.“

Днес за втори път в главата й изскачаха персонажите от книгите й. Може би най-сетне бе готова да се захване отново с работа — дори да не пише, може поне да нахвърли рисунките, които искаше Хелън, и така да получи остатъка от аванса си.

Моли влезе в бунгалото и откри, че хладилникът е зареден, а шкафовете са препълнени с продукти. Трябваше да отдаде дължимото на Кевин. С всички сили се стараеше да се грижи добре за нея. Никак не бе доволна, че започваше да го харесва твърде много, и се опита да пробуди у себе известна неприязън към този всепризнат хубавец, напомняйки си, че е повърхностен, егоистичен, надценен и прехвален женкар, който се фука със скъпарското си ферари, отвлича невинни жени и мрази сладките игриви пудели. Само дето пред нея не се бе изявил като женкар. Ни най-малко.

Защото не я намираше за привлекателна.

Моли се хвана за главата и нададе приглушен вик, възмутена от жалкото си същество. После си приготви обилна вечеря и я изяде до последната троха.

Вечерта седна на верандата и се втренчи в скицника, който бе намерила в едно от чекмеджетата. Нищо нямаше да стане, ако Дафни и Мелиса не са в такава задушевна близост, нали? В крайна сметка това беше само една детска книжка. Едва ли правата и свободата на американските граждани зависеха от това, колко близо са една до друга Дафни и Мелиса.

Моливът започна да се движи по листа, отначало бавно и нерешително, сетне по-бързо и уверено. Но скицата изобщо не приличаше на първоначалната й идея. Вместо това, без да се усети, тя рисуваше гмурналия се във водата Бени — мократа козина бе полепнала по муцуната и водните капки се стичаха в очите му, а устата му бе зейнала, докато гледаше слисано Дафни, която летеше от върха на скалата. Ушите й се вееха зад нея, обшитата с мъниста яка на джинсовото яке се бе разтворила, а чифт изключително стилни сандали „Маноло Бланик“ се свличаха от лапичките й.

Моли се намръщи, когато си спомни за всички статии за тийнейджъри, останали парализирани завинаги при подобни скокове в непознати води. Какво послание щеше да отправи тази рисунка на малките читатели?

Откъсна листа от скицника и го смачка. Това беше проблем, за който всички онези ентусиасти, желаещи да пишат детски книжки, дори не се замисляха.

Творческото й вдъхновение отново секна. Вместо да мисли за Дафни и Бени, тя установи, че пак се терзае за Кевин и лагера. Това място беше неговото наследство и той никога не биваше да го продава. Беше й казал, че когато е бил дете, се е отегчавал тук, но сега нямаше време да скучае. Може би просто му е липсвал другар в игрите. Мислите й се отплеснаха и тя започна да си фантазира в какви игри би искал да участва Кевин…

Реши да се поразходи до моравата пред голямата къща. Може би ще нахвърли няколко скици на бунгалата, просто за забавление. Пътьом, Ру припна, за да поздрави Шарлот Лонг, и я впечатли с интерпретацията си на мъртво куче. По-малко от половината бунгала бяха заети и изглежда, че повечето от обитателите им бяха излезли на вечерна разходка. Дългите тъмни сенки чертаеха причудливи плетеници върху хладната трева. Тук, в Гората на славея, животът течеше по-бавно, отколкото в забързания свят…

Беседката привлече вниманието на Моли.

„Ще устроя чаен купон! — възкликна Дафни. — Ще поканя приятелите си, ще се накиприм в страхотни шапки, ще похапваме замразен шоколадов крем и ще възклицаваме: «Ma chere, не е ли страхотен ден?».“

Тя се настани с кръстосани крака върху плажната кърпа, която бе взела със себе си, и започна да скицира. Няколко двойки, минаващи наблизо, се спряха да погледат, ала те принадлежаха към вече изчезващия вид на хората с добро възпитание и не прекъснаха работата й с досадни въпроси. Докато рисуваше, Моли се замисли за годините, които бе прекарала по летни лагери. Една смътна идея се зароди в мозъка й, не беше свързана с чаения купон, а с…

Затвори рисувателното блокче. Какъв смисъл има да мисли за бъдещето? „Бърдкейдж“ държеше авторските права за още две книги от поредицата за Дафни, ала те нямаше да приемат нито една, ако не внесе исканите от тях поправки за „Дафни се претъркулва“.

Когато приближи към бунгалото, видя, че всички лампи светят. Преди да тръгне, ги бе угасила, но не се притесни особено.

Ру тутакси се разлая и хукна към банята. Вратата не беше затворена и кучето я бутна с глава.

— Кротко, пухчо! — Моли отвори широко вратата и видя Кевин, в цялото си голо великолепие, излегнал се в старомодната вана, подпрял кръстосаните си крака върху ръба, с книга в ръка и къса пура, стърчаща от ъгъла на устата му.

— Какво правиш във ваната ми? — слиса се тя.

Въпреки че водата стигаше догоре, никаква сапунена пяна не скриваше прелестите му, затова младата жена не се осмели да приближи.

Той извади пурата от устата си. Не се виждаше дим и младата жена осъзна, че не е истинска, а шоколадова пръчка или карамелена близалка.

Неканеният гост дори имаше нахалството да изсумти раздразнено.

— Какво мислиш, че правя? И не можеш ли да почукаш, преди да нахълташ?

— Ру нахълта, не аз! — възмути се Моли. Доволно от добре свършената работа, кучето се оттегли от полесражението и се запъти към паничката си с вода. — Защо не ползваш собствената си вана?

— Не обичам да деля банята с непознати.

Тя реши да не изтъква очевидното — че в момента споделя тази с нея. Забеляза, че мускулестите му гърди изглеждат добре не само сухи, но и мокри. Дори мокри бяха още по-привлекателни. Нещо в начина, по който я гледаше, я накара да се почувства неспокойна.

— Откъде се сдоби с този бонбон?

— В града. Купих само един.

— Много щедро.

— Трябваше само да ме помолиш и щях да ти донеса.

— И откъде да зная, че ще купуваш бонбони? Освен това съм готова да се обзаложа, че си скрил някъде и онази кутийка с фъдж, която красивата fraulein32 ти подари.

— Затвори вратата, като излизаш. Освен ако не предпочиташ да се съблечеш и да дойдеш да ми правиш компания?

— Благодаря за поканата, но ми се струва, че ваната е малка за двама.

— Малка? Не мисля така, скъпа.

— О, я порасни най-после!

Моли се врътна и затръшна вратата зад себе си. Самодоволното му кискане я последва. Слидерин! Насочи се към малката спалня. Както бе предположила, куфарът му беше там. Въздъхна и притисна пръсти към слепоочията си. Старото главоболие се завръщаше.

„Дафни остави електрическата си китара и отвори вратата. На прага стоеше Бени.

— Може ли да ползвам ваната ти, Дафни?

— И защо ще го правиш?

Той изглеждаше уплашен.

— Просто така.“

Моли си наля чаша от бутилката „Совиньон блан“, която намери да се изстудява в хладилника, и я отнесе на верандата. Късото черно горнище не бе достатъчно топло за вечерния хлад, но не й се влизаше вътре, за да си вземе пуловер.

Когато Кевин се появи, тя се полюшваше на дивана люлка. Натрапникът носеше чифт дебели сиви чорапи, комбинирани с копринен халат на тъмнокафяви и черни вертикални ивици. От тези, които една жена би купила за любовника си. Моли мигом намрази коприненото одеяние.

— Хайде да си устроим чаен купон в беседката, преди да си тръгнем — предложи тя. — Ще поканим всички обитатели на бунгалата.

— И защо ще го правим?

— За забавление.

— Много вълнуваща идея. — Той се отпусна на стола до нея и протегна крака. Косъмчетата на прасците му бяха още мокри. Ухаше на сапун „Сейфгард“ и нещо скъпо — на брониран автомобил, пълен с хиляди разбити женски сърца.

— Предпочитам да не оставаш тук, Кевин.

— Аз пък предпочитам да остана. — Отпи от чашата вино, която бе донесъл.

„— Може ли да спя в твоята къща, Дафни?

— Предполагам, че да. Но защо искаш да спиш при мен?

— Защото в моята има призрак.“

— Не можеш вечно да се криеш от Лили — изтъкна Моли.

— Не се крия. Просто изчаквам подходящия момент.

— Не съм запозната добре с условията за анулиране на брака, но ми се струва, че присъствието ти тук може да провали процедурата.

— Нашата е провалена от самото начало — рече той. — Според това, което ми обясни моят адвокат, условията за искане на анулиране на брака са лошо отношение или неизпълнение на съпружеските задължения. Можеш да посочиш като причина последното. Аз със сигурност няма да възразя.

— Но това, че живеем заедно, поставя въпросната причина под съмнение.

— Голяма работа! В такъв случай ще получим развод. Може да отнеме малко повече време, но резултатът ще е същият.

Тя стана от люлката.

— Въпреки това не искам да оставаш тук.

— Бунгалото е мое.

— Аз пък съм наемател и също имам права.

— Защо ми се струва, че близостта ми те изнервя? — Тихият му чувствен глас сякаш я обгърна като с меко одеяло.

— Да бе, как не — прозина се престорено младата жена.

Развеселен, той кимна към чашата й с вино.

— Виждам, че пиеш. Не се ли боиш, че отново ще ми се нахвърлиш, докато спя?

— Олеле! Рецидив. Как не се сетих!

— Или може би те е страх, че аз ще те нападна.

Прималя й, но тя реши да го дава госпожа Невъзмутимост, отиде до масата и изтръска няколко трохи хляб от салфетката, която бе оставила там.

— И защо да ме е страх? Аз не те привличам.

Той забави отговора си достатъчно дълго, за да я изнерви.

— А ти откъде знаеш кой ме привлича и кой не?

Сърцето й прескочи няколко удара.

— О, господи! А аз си мислех, че безупречният ми английски неминуемо ще те отблъсне.

— Голяма умница се извъди.

— Извини ме, но аз харесвам по-дълбокомислени мъже.

— Да не би да искаш да кажеш, че съм плиткоумен?

— Като локва на тротоара. Но си богат и красив, така че всичко е наред.

— Не съм плиткоумен!

— Хайде да броим: най-важното в живота на Кевин Тъкър е…

— Футболът е моята работа. Това едва ли ме прави плиткоумен.

— Второто, третото и четвъртото най-важно нещо в живота на Кевин Тъкър са футболът, футболът и — я, каква изненада — футболът.

— Аз съм най-добрият в работата си и нямам намерение да се извинявам за това.

— Петото най-важно нещо в живота на Кевин Тъкър е… О, почакай, това са жените, нали?

— При това тези, чиито уста не мелят непрекъснато, а ти не си от тях!

Моли тъкмо се канеше да му отвърне подобаващо, когато изведнъж получи прозрение.

— Най-сетне проумях! Всички онези чужденки… — Кевин настръхна. — Ти всъщност не искаш истински да си общуваш с някого. Една пълноценна връзка би могла да те отвлече от основната ти страст.

— Нямаш представа какви ги плещиш. Колко пъти трябва да ти кажа, че съм излизал с много американки.