Кевин се усмихна.

— Моли е пълна отличничка. Завършила е Северозападния университет. Пише детски книжки. Лично аз най-много харесвам от картините ви един пейзаж. Нямам представа с какво е нарисуван или как са се произнесли критиците за него, но в далечината има едно дете, много ми допада.

— Моята любима картина е „Улично момиче“ — вметна Лили. — Самотна фигура на градска улица, износени червени обувки, лицето изразява пълно отчаяние и безнадеждност. Преди десет години беше продадена за двайсет и две хиляди долара.

— Двайсет и четири.

— Двайсет и две — настоя Лили спокойно. — Аз я купих.

За пръв път Лиам Дженър, изглежда, изгуби дар слово. Но не за дълго.

— Какво работите?

Преди да отговори, Лили отпи от кафето си.

— Някога бях детектив.

За миг Моли се поколеба дали да подмине уклончивия отговор на по-възрастната жена, но беше любопитна да види реакцията му.

— Това е Лили Шърман, господин Дженър. Тя е доста известна актриса.

Той се облегна назад и я изгледа изпитателно.

— Онзи глупав плакат — промърмори накрая. — Сега си спомням. Носехте жълти бикини.

— Да, е, очевидно онези дни, когато ме снимаха за плакати, вече са минало.

— И слава богу. Бикините бяха непристойни.

Първоначалната изненада на Лили бе изместена от възмущение.

— Нямаше нищо непристойно в тях! В сравнение с днешните са направо скромни.

Гъстите му вежди се сключиха.

— Да се покрива тялото ви с каквото и да било, е непристойно. Би трябвало да се снимате гола.

— Аз съм в трапезарията — смотолеви Кевин и излезе.

Цял табун диви коне не би могъл да извлече Моли от тази кухня. Плъзна ловко по една чиния с палачинки пред всеки от гостите.

— Гола? — Чашката на Лили изтрака върху чинийката. — За нищо на света! Веднъж отказах цяло състояние, когато ми предложиха да се снимам за корицата на „Плейбой“.

— Какво общо има „Плейбой“? Аз говоря за изкуство, а не за гъделичкане на низки страсти. — Художникът забучи вилица в палачинките. — Отлична закуска, Моли. Напусни това място и ела да ми готвиш.

— Аз всъщност съм писателка, а не готвачка.

— Да, детски книжки. — Вилицата му застина във въздуха. — И аз съм мислил да напиша детска книжка… — Набучи от чинията на Лили една от неизядените палачинки. — Но навярно идеите ми едва ли ще се харесат.

— Не и ако включват голи тела — подсмихна се актрисата.

Моли се изкиска.

Дженър я стрелна с унищожителен поглед.

— Извинете. — Младата жена прехапа устни, но не издържа и отново прихна.

Художникът смръщи още по-сърдито вежди. Тя тъкмо се канеше да му се извини, когато зърна лекото потрепване в ъгълчетата на устните му. Е, изглежда, че Лиам Дженър съвсем не беше такъв темерут, на какъвто се преструваше. Тук ставаше все по-интересно.

Той посочи към полупразната чаша на Лили.

— Можете да я вземете със себе си. Както и остатъка от закуската. Трябва да вървим.

— Не съм казала, че ще ви позирам. Не ми харесвате.

— Това не е изненада — никой не ме харесва. Разбира се, че ще ми позирате. Хората се редят на опашка, за да бъдат удостоени с подобна чест — додаде саркастично.

— Нарисувайте Моли. Погледнете само какви очи има.

Дженър се втренчи изпитателно в младата жена, която несъзнателно примигна смутено.

— Те наистина са доста необикновени — кимна художникът. — Интересно лице, но още не притежава достатъчно жизнен опит, за да е наистина поразително.

— Хей, не говорете за мен, все едно ме няма.

Той повдигна тъмните си вежди към Моли, сетне насочи отново вниманието си към Лили.

— Само заради мен ли е, или сте твърдоглава по рождение?

— Не съм твърдоглава. Просто защитавам репутацията ви на художник. Може би ако бях на двайсет, щях да ви позирам, но…

— И защо ще искам да ви рисувам, когато сте били на двайсет? — Звучеше искрено изненадан.

— О, мисля, че това е съвсем очевидно — махна нехайно с ръка Лили.

Той се вгледа замислено в нея. Трудно можеше да се разгадае изражението на лицето му. Сетне поклати глава.

— Разбира се. Тази национална мания за отслабване. Не сте ли вече малко възрастна, за да си падате по подобни неща?

Лили залепи една сияйна усмивка на лицето си и стана от стола си.

— Разбира се. Благодаря за закуската, Моли. Довиждане, господин Дженър.

Погледът му я проследи, докато се изнасяше с плавна стъпка от кухнята. Моли се зачуди дали бе забелязал скованите й рамене.

Не каза нищо и го остави да допие кафето си. Накрая той събра чиниите от масата и ги отнесе до мивката.

— Това бяха най-вкусните палачинки, които съм ял от години. Кажи ми какво ти дължа.

— Да ми дължите?

— Едва ли раздавате безплатно храна. Нали тук е пансион — напомни й мъжът.

— О, да. Но в случая закуската е безплатна. Аз ви черпя.

— Оценявам жеста. — Той се обърна, за да си върви.

— Господин Дженър.

— Наричай ме Лиам.

Тя се усмихна.

— Лиам, идвай на закуска винаги когато пожелаеш. Можеш да влизаш незабелязано през вратата на кухнята.

Той кимна.

— Благодаря. Навярно ще се възползвам от поканата.

14

„Ела по-близо до водата, Дафни — подкани я Бени. — Няма да те намокря.“

Из „Дафни оплесква нещата“

— Имаш ли идеи за нова книга? — попита Фийби рано следобед на следващия ден по телефона.

Неприятна тема, но след като през първите десет минути от разговора им Моли ловко бе отбягвала настойчивите въпроси на кокошката Силия за Кевин, всичко останало беше за предпочитане.

— Няколко. Но не забравяй, че „Дафни се претъркулва“ е първата книга от трилогията за Дафни. „Бърдкейдж“ няма да приемат друг ръкопис, докато не завърша промените, които те искат.

Не беше нужно сестра й да знае, че още не бе започнала тези промени, макар че след закуска бе взела назаем колата на Кевин и бе отскочила до града, за да си купи някои пособия за рисуване.

— Онези от НДНА са просто клоуни.

— При това не особено забавни. В бунгалото нямам телевизор. Напоследък изявявали ли са се?

— Миналата вечер. Новият законопроект за правата на хомосексуалните двойки, внесен в Конгреса, им спечели доста от местното ефирно време. — Фийби се поколеба, което не беше добър знак. — Моли, те отново споменаха Дафни.

— Не мога да повярвам! И защо го правят? Аз не съм някоя прочута детска авторка.

— Това е Чикаго, а ти си съпруга на най-известния куотърбек в града. Използват това, за да получат повече екранно време. Ти все още си съпруга на Кевин, нали?

Младата жена не искаше отново да обсъжда този въпрос.

— Временно. Следващия път ми напомни да си намеря малко по-смел издател. — В същия миг съжали за несдържаността си, тъй като не само издателят имаше нужда да прояви храброст. Отново си напомни, че нямаше друг избор, ако искаше да си плаща сметките.

— Как си с парите? — попита Фийби, сякаш прочела мислите й. — Зная, че ти…

— Справям се. Няма проблем — прекъсна я тя.

Колкото и да обичаше сестра си, понякога й се искаше всичко, до което се докосваше Фийби, да не се превръщаше в злато. Успехът й караше Моли да се чувства като абсолютна загубенячка. Фийби беше богата, красива и емоционално уравновесена. Моли беше бедна, донякъде привлекателна, но често на ръба на емоционален срив, макар да не искаше да си го признае. Фийби бе преодоляла изключителни трудности и се бе борила упорито, за да стане един от най-влиятелните собственици в НФЛ, а Моли дори не можеше да защити измисленото си зайче от посегателствата на реалния живот.

След като затвори, тя побъбри с някои от гостите, после сложи чисти кърпи в баните, докато Кевин настаняваше новопристигналата двойка от Кливланд в едно от бунгалата. Като привърши със задълженията си, младата жена се запъти към бунгалото си. Смяташе да облече новия си бански и да поплува в езерото.

Извади придобивката си от торбата и откри, че макар долнището да не беше прашки, банският се състоеше от две миниатюрни парчета плат, придържани с тънки връзки отстрани — доста оскъден за вкуса й. Но пък горнището имаше банели, които повдигаха и подчертаваха гърдите й и Ру, изглежда, напълно го одобри.

При все че температурата на въздуха беше около двайсет и осем градуса, водата в езерото още не се бе затоплила и плажът пустееше. Моли настръхна цялата, когато влезе в студената вода. Ру намокри лапите си, но реши, че ледената баня не е по вкуса му, и хукна да гони чайките по брега. Когато повече не можеше да издържа това мъчение, тя събра сили и се гмурна във водата.

Изплува, пое дълбоко въздух, сетне запори водата с бързи и резки движения, за да се стопли. След малко забеляза Кевин, застанал на ливадата. Деветте години, прекарани в летни лагери, я бяха научили колко е важно, когато плуваш, да имаш другарче, а той беше достатъчно наблизо, за да чуе виковете й за помощ, ако започне да потъва.

Легна по гръб и поплува малко, като избягваше дълбокото — независимо от приказките на Тъкър, тя беше изключително разумна личност, когато ставаше дума за водна безопасност. Когато следващия път погледна към моравата, той не бе помръднал от мястото си.

Изглеждаше отегчен.

Махна му, за да привлече вниманието му, и той й махна вяло в отговор.

Това не беше добре. Изобщо не беше добре.

Тя отново се гмурна и се замисли.



Кевин наблюдаваше изявите на Моли във водата, докато чакаше от фирмата за прибиране на сметта да дойдат с новия контейнер за боклук. Мярна нещо яркочервено, когато тя скочи във водата, а после се гмурна. Покупката на този бански се оказа голяма грешка. Показваше твърде много от изкусителното й стройно тяло. И без това полагаше огромни усилия да се прави, че не го забелязва. Но яркият цвят бе привлякъл погледа му вчера в бутика, защото беше с почти същия оттенък като косата й, когато се срещнаха за пръв път.

Сега косата й вече не изглеждаше така. Бяха изминали само четири дни, но Моли отново бе започнала да полага грижи за себе си и косата й бе със същия богат и наситен цвят като на кленовия сироп, с който той заливаше палачинките й. Струваше му се, че я наблюдава как отново се връща към живот. Кожата й вече не беше болезнено бледа, а очите й блестяха, особено когато се заяждаше с него.

Тези очи… Леко скосени, с онова лукаво изражение, дръзко предупреждаващо околния свят, че от нея не може да се очаква нищо добро, но явно само той бе осъзнал това. Фийби и Дан виждаха умната и старателна Моли, която обичаше децата, зайците и смешните кучета. Като че ли единствено той разбираше, че във вените й тече буйна кръв, подтикваща я да търси предизвикателства, да се опълчва на общоприетото.

По време на обратния полет до Чикаго, Дан му бе изнесъл цяла лекция за това, колко сериозно се отнасяла балдъзата му към всичко. Как като дете никога не била правила нищо нередно. Каква отлична студентка била, истински образец на примерен гражданин. Беше добавил, че Моли е на двайсет и седем, но притежава мъдростта и зрелостта на четирийсетгодишна. Според Кевин тя беше на двайсет и седем с ума на седемгодишно хлапе. Нищо чудно, че си бе избрала за професия да пише книжки за деца. По този начин забавляваше връстниците си!

Дразнеше се, че тя имаше нахалството да го нарече плиткоумен. Та той никога не би подарил петнайсет милиона долара. За Кевин Моли беше безразсъдна авантюристка.

Видя как във водата отново проблесна нещо червено. Годините, прекарани по летни лагери, я бяха направили добра плувкиня, притежаваше уверен и грациозен замах. И хубаво, стегнато тяло… Последното, от което се нуждаеше, бе да започне да мисли отново за тялото й, затова Кевин си припомни как го разсмиваше.