Което не означаваше, че не беше истински трън в задника. Притежаваше достатъчно дързост и ловкост, за да изскача постоянно в мислите му, но главата му беше много по-здраво закрепена на раменете от нейната, така че нахалницата нямаше да успее да пробие защитата му.

Погледът му се стрелна отново към езерото, но никъде не я видя. Изчака да се мерне червеното. И продължи да чака… Целият се напрегна, докато повърхността оставаше гладка. Той пристъпи напред. В този миг главата й изскочи — малка точка в далечината. Малко преди да изчезне, тя успя да изкрещи една-единствена дума:

— Помощ!

Младият мъж хукна натам.

Моли задържа дъха си колкото можа по-дълго, но накрая изплува, за да поеме дълбоко въздух. Както бе предположила, Кевин се бе втурнал да я спасява. Колко мило!

Това би трябвало да напомпа адреналина му.

Тя пляска безпомощно във водата, докато се увери, че я е забелязал, после отново се гмурна надълбоко и заплува надясно. Доста гаднярско от нейна страна, но пък беше с добри намерения. Отегченият й съпруг имаше нещастен вид и бе крайно време той да се позабавлява в лагера „Уинд Лейк“. Може би тогава нямаше да бърза толкова да го продава.

Моли отново изскочи на повърхността. Благодарение на ловките й маневри той се бе отклонил доста далеч вляво. Тя пое дълбоко дъх и пак се потопи във водата.

„Когато Дафни изчезна за трети път под водата, Бени заплува…“

Не й хареса.

„Когато Бени се гмурна за трети път, Дафни заплува по-бързо и по-бързо…“

На Бени ще му се отрази добре, ако Дафни го спаси. Крайно време е да престане да си вири толкова носа — убеждаваше се Моли с лицемерна загриженост. — А и не би трябвало да плува сам, без другарче.

Отвори очи под водата, но тя бе помътняла от дъжда и не можа да види много. Припомни си колко превзети и гнусливи бяха някои от приятелките й, които бяха свикнали да се къпят в чисти басейни вместо в горско езеро. „Ами ако някоя риба ме ухапе?“, примираха те. Но още след първата си лятна ваканция, прекарана на лагер, Моли свикна да плува в езера и реки и лудееше на воля във водите им.

Дробовете й започнаха да изгарят и се наложи да изплува за глътка въздух. Кевин се намираше на десетина метра вляво от нея. Кой знае защо, изведнъж се сети за баснята за лъжливото овчарче и вълка, но тя побърза да пропъди спомена и направи следващия си ход.

— Помощ!

Той се завъртя във водата, мократа му руса коса бе полепнала по прекрасното му чело.

— Дръж се, Моли!

— Побързай! Аз имам — дупка в главата — спазъм! Кракът ми се схвана! — изкрещя тя и отново потъна.

Заплува надясно, към „страничната линия на стадиона“, за да затрудни опитния куотърбек.

Дробовете й отново горяха. Време бе да изплува до голлинията.

Ненапразно Кевин бе прекарал двайсет години на футболното игрище и бе усвоил до съвършенство умението да различава рисийвъра в тълпата. Тутакси я зърна и заплува към нея. Плуваше с мощни загребвания и тя толкова се прехласна да го гледа как цепи водата, че почти забрави отново да потъне.

Ръката му докосна бедрото й, после се обви около миниатюрното й долнище. Би трябвало да го предвиди.

Той дръпна силно плата, за да я притегли към себе си и тънките връзки не издържаха и се скъсаха. Храбрият й спасител обви ръка около нея и я изтегли на повърхността.

Долнището на банския най-своенравно отказа да я последва. Докато водата го отнасяше, Моли угрижено се питаше как се бе озовала в подобна ситуация. Това ли бе наградата й, задето искаше да стори добро?

— Добре ли си?

Тя мярна за миг лицето му, преди да я затегли към брега. Наистина здравата го бе изплашила. Обаче обзелата я вина не й попречи да кашля и плюе вода, докато се опитваше да си поеме дъх. В същото време се налагаше и да отбива атаките на девическата си скромност.

Куотърбекът дори не се бе задъхал и за миг младата жена си позволи да се отпусне до него и да се наслади на усещането на блажен покой и безопасност в прегръдките му. Но беше доста трудно да си блажено отпуснат, когато задникът ти е гол.

— Аз… кракът ми се схвана.

— Кой крак? — поинтересува се делово Тъкър.

Бедрото му се търкаше о нейното, но той сякаш не забелязваше, че нещо липсва.

— Спри… спри за малко, моля те?

Кевин заплува по-бавно и я завъртя в обятията си, но без да я пуска. Тя отново видя, че гневът бе изместил загрижеността.

— Не биваше да влизаш сама във водата! Можеше да се удавиш!

— Беше… глупаво.

— Кой крак?

— Ами… левият. Но вече е по-добре. Сега мога да го движа.

Едната му ръка я пусна и се протегна към крака й.

— Не! — изпищя тя, изплашена, че ще разбере нещо, което не трябваше.

— Пак ли се схвана?

— Не… точно.

— Да излизаме. На брега ще го видя.

— Вече съм добре. Мога…

Той не й обърна внимание и вместо това отново я затегли към брега.

— Ъъъ… Кевин… — Моли се закашля все едно се бе нагълтала с вода.

— Стой мирна, дяволите да те вземат!

Как можеше един ПС да говори по този начин, при това на нещастна давеща се жертва! Тя се постара долната част на тялото й да не се допира до неговата, но той продължаваше да се притиска до нея. Плавно и близо… плавно и близо. Нахлулите усещания бяха толкова силни, че Моли простена.

Ритъмът на движенията му се промени и тя разбра, че краката му вече стигат дъното. Опита се да се отскубне от ръцете му.

— Пусни ме. Вече мога да стъпвам.

Той поплува още малко, преди да разхлаби хватката си и да стъпи на дъното. Моли последва примера му.

Водата стигаше до брадичката й, но при него беше под раменете му. По челото му бяха полепнали мокри кичури, но лицето му приличаше на буреносен облак.

— Знаеш ли, можеше да проявиш поне малко благодарност. Току-що спасих проклетия ти живот.

Е, поне вече не изглеждаше отегчен.

— Благодаря ти — промърмори „спасената удавница“.

Той пое към брега, без да пуска ръката й.

— Досега получавала ли си подобни схващания?

— Никога. Затова толкова се изплаших.

— А защо си влачиш краката?

— Студено ми е. А може и да е от шока. Ще ми дадеш ли тениската си?

— Разбира се. — Той продължи да напредва към брега.

Моли заби пети в пясъка.

— Може ли да ми я дадеш сега, моля те?

— Сега? — Кевин спря.

Водата се плискаше по гърдите й. Червеното горнище ги повдигаше изкусително и погледът му се задържа малко по-дълго. Тя си каза, че залепналите му мокри мигли приличат на малки сребристи остриета, блестящи около тези невероятни зелени очи, и внезапно коленете й се подкосиха.

— Бих искала да я облека, преди да изляза от водата — смотолеви възможно най-мило, докато се опитваше да овладее обхваналата я слабост.

Той откъсна поглед от гърдите й и отново тръгна напред.

— На брега ще се стоплиш по-лесно.

— Спри! Ще спреш ли най-сетне!

Кевин се подчини, но я зяпаше така, сякаш внезапно й бяха поникнали рога.

Моли задъвка долната си устна. Ето каква отплата получи за стореното добро. Ще, не ще, май трябваше да му признае.

— Имам малък проблем…

— Меко казано. Не притежаваш и капка здрав разум. В онази диплома от Северозападния би трябвало да пише: „Завършила с пълно отличие по смахнатост“.

— Само ми дай тениската си. Моля те.

Той дори не понечи да я свали. Вместо това се вторачи още по-подозрително в нея.

— И какъв ти е проблемът?

— Ами аз май… Замръзвам. На теб не ти ли е студено?

Той стоеше и чакаше с онова упорито изражение, което подсказваше, че няма да мръдне, докато тя не му признае цялата истина.

— Ами аз май… — поде Моли, събрала последните останки от достойнството си, — съм изгубила долнището на банския си… сигурно вече лежи на дъното.

Съвсем естествено той се взря в мътната вода.

— Престани!

Когато погледът му отново се насочи към нея, очите му вече не приличаха на нефритени кинжали, а по-скоро на весело подскачащи зелени желирани дражета.

— И как постигна това чудо?

— Не съм аз. Ти го постигна. Докато ме спасяваше.

— Свалил съм ти банския?

— Именно.

Гаднярът се ухили.

— Винаги съм умеел да се отнасям дяволски добре с жените.

— Няма значение. Просто ми дай тъпата тениска!

Дали това докосване на бедрото му о нейното беше случайно? Той отново впери взор в мътната вода и тя внезапно бе обхваната от мимолетна лудост — прииска й се водата да се избистри.

— Искаш да кажеш, че си по гол задник под водата? — промълви Кевин и този път Моли долови в гласа му особени дрезгави нотки, почти чувствени.

— Много добре ме чу.

— Е, това вече наистина е интересна дилема.

— Няма никаква дилема.

Той потърка с палец ъгълчето на устната си, а усмивката му бе галеща, като пролетен повей.

— Ето че в този момент се сблъскваме със същността на капитализма — аз и ти — Бог да благослови Америка, наистина е велика страна.

— Какви ги дрън…

— Капитализъм в най-чист вид. Аз имам стоката, която ти искаш… Въпросът е… — той направи пауза замислено, докато погледът му се насочи най-безсрамно към гърдите й, — какво ще ми дадеш ти в замяна?

— Вече съм ти дала достатъчно, като готвя — побърза да уточни Моли.

— Не зная. Онези сандали вчера бяха доста скъпи. Мисля, че с тях вече съм платил за три дни готвене.

Негодникът караше всичко в нея да се разтапя и имаше чувството, че всеки миг ще замърка като послушно котенце, а това никак не й се нравеше.

— Няма да остана нито ден повече, ако още на минутата не смъкнеш тази тъпа тениска от тъпите си гърди, надути като плондери!

— Досега никога в живота си не съм срещал по-неблагодарна жена! — изсумтя Кевин и започна да сваля тениската, сетне спря, за да разтрие ръката си, дръпна я отново, вдигна я няколко сантиметра нагоре, размърда страхотните си мускули…

— Двайсет ярда за забавяне на играта!

— Наказанието е пет ярда — изтъкна той изпод тениската.

— Не и днес!

Най-сетне я съблече, а тя я грабна от ръцете му, преди да му е хрумнало да я прехвърли в другата си ръка и да я вдигне по-високо — игра, в която един автор на детски книжки за зайци нямаше никакъв шанс срещу куотърбек от НФЛ.

— С гол задник… — Усмивката му стана по-широка.

Тя не му обърна внимание, заета да навлече по-бързо тениската, но мокрият памучен плат се усукваше и лепнеше в ръцете й, а ледената вода никак не я улесняваше. Съвсем естествено, нахалникът не направи никакъв опит да й помогне.

— Може би ще е по-лесно, ако първо излезеш от водата — подхвърли хапливо.

Хуморът му беше твърде детински, за да го удостои с внимание. Най-после успя да навлече проклетото нещо наопаки, което се наду като балон около нея. Тя го дръпна надолу и зашляпа решително към брега, където, слава богу, не се мяркаха никакви летовници.

Кевин остана на мястото си, докато наблюдаваше как Моли излиза от водата. Гледката отзад направо отне дъха му. Явно на нея не й бе хрумнало, че когато се намокрят, белите тениски стават прозрачни като оризова хартия. Първо се очерта тънката талия, сетне гладкото стегнато дупе и накрая дългите стройни крака.

Той преглътна с усилие при вида на онова сладко стегнато задниче. С бялата тениска отгоре приличаше на глазирано с пудра захар.

Младият мъж облиза устни. Добре че водата беше леденостудена, защото гледката на отдалечаващата се Моли разпали истински пожар в него. Онова малко закръглено задниче… тъмната, съблазнителна цепка между полукълбата. А дори още не я бе зърнал отпред.