Обстоятелство, което смяташе на всяка цена да промени.

Моли чу, че Кевин пляска във водата зад нея. В следващия миг вече я бе настигнал, скъсявайки разстоянието с гигантски подскоци във водата. Продължи напред, размахвайки ръцете си толкова енергично, че мускулите на гърба му се издуваха. Стигна до брега и се извърна с лице към нея.

Какво точно намираше за толкова интересно?

Тя започна да се изнервя. Едната му ръка се раздвижи. Той разсеяно придърпа нагоре смъкнатите си мокри джинси.

— Може би в крайна сметка не е толкова трудно да се повярва, че майка ти е била танцьорка във вариете.

Съпругата му сведе поглед и хлъцна ужасено. Сграбчи трескаво мокрия памучен плат, отлепи го от тялото си и хукна към бунгалото.

— Ъъъ… Моли? Гледката отзад е не по-малко интересна. Освен това вече си имаме и компания.

И наистина семейство Пиърсън приближаваха в далечината. Едва се виждаха зад плажните шезлонги, торби и хладилната чанта.

Явно нямаше смисъл Моли да разчита на помощта на Кевин да стигне до бунгалото, затова се насочи към гората. Дърпаше неистово тениската отзад и отпред, за да й попречи да залепва към тялото, сетне я теглеше надолу в напразни опити да я покрие.

— Ако някой ти хвърли риба, не се учудвай — клатушкаш се като пингвин! — подвикна той зад гърба й.

— Ако някой те помоли да заревеш с цяло гърло, не се учудвай — държиш се като магаре…

— Спести си любезностите за по-късно, Дафни. Току-що докараха новия контейнер за боклук.

— Затвори капака, когато скочиш вътре! — посъветва го Моли, ускори крачка и някак си успя да се добере до бунгалото без повече произшествия. След като влезе вътре, притисна длани към пламтящите си бузи и избухна в смях.

Но на Кевин не му беше забавно. Докато стърчеше по средата на ливадата и се взираше към бунгалото, знаеше, че така повече не можеше да продължава. Каква ирония! Той бе женен мъж, но не се възползваше от основното предимство на брачната институция!

Единственият въпрос, който в момента го измъчваше, беше: какво смяташе да предприеме за това?

15

„Дафни напръска обилно около главата си от любимия си парфюм «Маслен сладкиш с ягоди». После внеса и бухна козината на ушите си, напери мустачки и си сложи новата диадема.“

Из „Дафни сади тикви“

След езерното приключение Моли се изкъпа, преоблече и излезе на верандата. Загледа се в купчината пособия за рисуване, които бе купила в града същата сутрин. Отдавна трябваше да се заеме с рисунките.

Но вместо да седне край масата, тя се настани на люлката и взе скицника, в който вчера бе нарисувала скока на Дафни от скалата. Зарея поглед в далечината. Накрая започна да пише.

„— Госпожа Малард ще строи летен лагер в другия край на Гората на славея — оповести един следобед Дафни на Бени, Мелиса, кокошката Силия и енота Корки, приятелят на Бени. — И всички трябва да отидем!

— Не обичам летни лагери — измърмори Бени.

— Може ли да си сложа новите тузарски тъмни очила? — попита Мелиса.

— Ами ако вали? — изкудкудяка Силия.“

Когато остави настрани скицника, вече бе написала началото на „Дафни отива на летен лагер“. Нямаше значение, че бяха само две страници, както и че идеите й всеки миг можеха да пресъхнат, нито че издателят й нямаше да купи тази книга, докато не направи поправките на „Дафни се претъркулва“, за които от „Бърдкейдж“ настояваха. Поне отново бе започнала да пише и се чувстваше щастлива.

Когато прекрачи прага на пансиона, я лъхна лимоновото ухание на политурата за мебели. Килимите бяха почистени с прахосмукачката, прозорците блестяха, а на масата в салона се виждаха куп розови чинии за десерт от дрезденски порцелан в комплект с чинии и чашки от същия сервиз. Стратегията на Кевин да държи влюбените далеч един от друг, докато не си свършат работата, явно даваше резултат.

Ейми се появи от вътрешността, понесла чисти бели кърпи. Огледа евтината лятна рокля на Моли, чиято пола собственоръчно бе украсила с четири реда разноцветни панделки покрай подгъва.

— Леле! Изглеждаш супер. И гримът ти е готин. Обзалагам се, че ще привлечеш вниманието на Кевин.

— Не се опитвам да привлека вниманието му.

Ейми плъзна замечтано ръка по прясната тъмнолилава смучка на шията си.

— В чантата си имам един страхотен нов парфюм. Трой подлудява, когато си сложа няколко капки на моята… ами, сещаш се. Искаш ли да ти услужа с него за малко?

Моли се спусна към кухнята, едва овладявайки желанието си да я удуши.

Беше още рано да вади кифличките с кайсии и овесените питки с краве масло, които бе направила сутринта, затова взе на ръце Ру и двамата се настаниха на един от столовете край еркерния прозорец. Той пъхна глава под брадичката й и отпусна лапа върху ръката й. Тя го привлече по-близо.

— И на теб ли ти харесва тук толкова много, колкото и на мен, мъниче?

Кучето я лизна в знак на потвърждение.

Младата жена плъзна поглед по наклонената морава, сетне го зарея към езерото. Последните няколко дни, прекарани в Гората на славея, както сега наричаше това място, я бяха върнали към живота. Погали топлото коремче на Ру и си призна, че голяма роля в душевното й изцеление бе изиграл Кевин. Той беше твърдоглав и самонадеян, влудяваше я безкрайно, но я караше отново да се чувства жива.

Въпреки заядливите му подмятания за нейния ум, куотърбекът не й отстъпваше по нищо. Също като неколцината други спортисти, които познаваше — сети се за Дан, ведно с Кал Бонър и Боби Том Дентън — Кевин притежаваше завиден интелект и находчивост, които даже идиотското му поведение не можеше да скрие.

Не че го сравняваше с Дан. За разлика от него, зет й обичаше кучетата. И децата. И как само обожаваше Фийби!

Тя въздъхна отново и отклони поглед към градините отзад, които Трой най-после бе разчистил от боклуците, натрупани през зимата. Люлякът цъфтеше с кичести цветове, перуниките се кипреха грациозно с пурпурната си премяна, божурите едва бяха напъпили.

Между лехите се мярна нещо пъстро и привлече вниманието й. Различи Лили, седнала върху една желязна пейка. Отначало реши, че актрисата чете, но след това осъзна, че шие. Замисли се за студенината, която проявяваше по-възрастната жена към нея, и се зачуди дали се дължи на личността й, или по-скоро на шумната публичност след сватбата? … Богатата наследница на футболен магнат, чието хоби е писането на детски книжки…

Поколеба се, сетне стана и излезе през задната врата.

Лили седеше близо до билковата градина. На Моли й се струваше доста странно, че толкова известна и несъмнено претенциозна актриса ще се задоволи с една таванска стая. И въпреки пуловера „Армани“, преметнат небрежно през раменете й, тя изглеждаше забележително доволна да седи край избуялата градина и да шие. Тази жена беше истинска загадка. На Моли й бе трудно да изпитва симпатия към някой, който се държеше толкова студено с нея, но не можеше и да негодува срещу Лили. При това не само заради някогашния си любим сериал „Лейс Инкорпорейтид“. Очевидно актрисата притежаваше значителна смелост, за да остане тук, въпреки враждебността, с която Кевин се отнасяше към истинската си майка.

В краката на Лили, до голямата кошница с пособията за ръкоделие, се бе разположила Марми. Ру подмина пренебрежително котката и припна да поздрави господарката й, която се наведе и го потупа. Моли осъзна, че жената шие покривка, каквато тя никога досега не бе виждала. Шарките не бяха с правилна геометрична форма, а представляваха преливаща смесица от вълнообразни линии и спирали в различни оттенъци на зелено, с леки нюанси на бледолилаво и контрастни щрихи в небесносиньо.

— Възхитително! — възкликна тя. — Не съм и подозирала, че сте истински художник.

Познатата неприязън в очите на Лили превърна топлия летен следобед в студено януарско утро.

— За мен е просто хоби.

Моли реши да не обръща внимание на смразяващата й студенина.

— Много сте добра. Какво шиете?

— Навярно голяма покривка — отвърна по-възрастната жена неохотно. — Обикновено шия по-малки неща, като калъфки и възглавници, но тази градина вдъхновява за нещо по-грандиозно.

— Смятате да изобразите градината върху покривката?

Доброто възпитание не позволяваше на Лили да подмине без отговор въпроса й.

— Само билковата градина. Едва вчера започнах.

— Първо сте направили рисунка или скица, така ли?

Лили поклати глава, опитвайки се да сложи край на разговора. Моли се поколеба дали да не си тръгне, но любопитството й надделя.

— Как можете да шиете нещо толкова сложно без предварителна рисунка?

Актрисата не отговори веднага.

— Отначало събирам отделни парчета, които ми се харесат, а след това вземам ножиците и — каквото се получи. Понякога резултатите са трагични.

Моли я разбра. Тя също твореше от откъслеци — няколко реда диалог, случайно нахвърлени скици. Никога не знаеше за какво ще се разказва в книгите й, докато не навлезеше в същността на историята.

— Откъде вземате парчетата плат?

Ру бе подпрял брадичка върху един от безбожно скъпите й сандали от колекция на Кейт Спейд, но Лили, изглежда, вече не се дразнеше от настойчивото любопитство на младата жена.

— Винаги имам в багажника си кутия с най-различни парцалчета — малко рязко отвърна тя. — Купувам големи количества парчета от различни платове, но тази покривка изисква нещо по-специално, платове, които имат своя история. Навярно ще се опитам да открия някой антикварен магазин, където продават винтидж35 дрехи.

Моли се загледа отново в избуялата трева.

— Моля ви, разкажете ми какво виждате.

Очакваше да я отреже, но възпитанието на Лили отново надделя.

— Отначало ме привлече лавандулата. Тя е едно от любимите ми растения. Освен това много ми харесва и сребристият отблясък на листата на градинския чай отзад. — Ентусиазмът на актрисата за творението й постепенно надви личното й възмущение от тази разглезена наследница, вкопчила се в сина й. — Градинската мента трябва да се оплеви. Тя е хищно растение и ще задуши останалите. Ето там, онази малка туфа тамян се бори за оцеляването си.

— Кое по-точно е тамян?

— Онова растение с малките листа. Още е слабо, но може да бъде не по-малко нападателно от градинската мента. Само че действа по-подмолно. — Лили вдигна глава и впери очи в нежеланата си събеседница.

Моли схвана посланието й.

— Смятате, че тамянът и аз си приличаме по нещо?

— А така ли е наистина?

— Аз имам много недостатъци, но коварството не е сред тях.

— Е, ще поживеем, ще видим.

Младата жена пристъпи към края на градината.

— Полагам големи усилия да ви ненавиждам също толкова силно, колкото вие — мен, но ми е трудно. Когато бях малко дете, бяхте моята героиня.

— Колко мило. — В гласа на актрисата сякаш звъннаха ледени висулки.

— Освен това харесвате кучето ми. И аз имам чувството, че отношението ви не е толкова свързано конкретно с личността ми, колкото със загрижеността ви за брака ми.

Лили настръхна.

Моли реши, че няма какво да загуби, ако говори направо.

— Зная каква е връзката ви с Кевин.

Пръстите на жената застинаха върху иглата.

— Изненадана съм, че ви е споделил. Мейда ми каза, че никога не говори за това.

— И сега не е. Аз сама се досетих.

— Много сте проницателна.

— А на вас явно ви е било нужно доста дълго време, докато се решите да дойдете и да го видите.

— Имате предвид, след като съм го изоставила? — попита Лили с горчивина в гласа.

— Не съм казала това.

— Но си го мислите. Що за жена е тази, която се отказва от детето си, а после се опитва да се промъкне в живота му?